Битката при Брайтенфелд


На днешната дата, през 1631г., край Брайтенфелд, Саксония, войските на шведския крал Густав II Адолф нанасят поражение над армията на Свещената Римска империя, командвана от Йохан Церклаес граф Тили.

Това сражение изиграва решаваща роля за мощното шведско настъпление, довело до падането на Мюнхен няколко месеца по-късно и окупацията на 1/3 от Германия от шведите. Битката при Брайтенфелд бележи върхова точка в т.нар. Шведска фаза на Тридесетгодишната война (1618-1648г.) – един от най-кървавите и продължителни конфликти в историята на Европа. След като година по-рано (1630г.) имперските сили подчиняват Германия и Австрийските Хабсбурги са на път да наложат пълната си власт над цялата империя, Густав II Адолф решава да поеме на плещите си протестантската кауза, събира своята малка, но добре обучена и въоръжена армия и нахлува в Североизточна Германия, използвайки териториите на Бранденбург като плацдарм за загръщане на по-широко настъпление. След като Саксония, която до тогава е на страната на императора сменя лагерите и заема страната на шведите, Густав Адолф преминава в настъпление на юг с цел да удари Чехия – най-богатата австрийска провинция и център на анти-хабсбургската съпротива в началото на Тридесетгодишната война.

Breitenfeld-2

Битката при Брайтенфелд – гравюра от XVII век.

По-малобройната, но по-опитна имперска армия започва сражението със самочувствие. католическите сили вече са се разправили с армиите на Дания, Рейнския Палатинат и чешките протестанти и Йохан фон Тили – опитен и доказан авторитет по бойните полета на Европа решава да поеме инициативата срещу своя нов противник. Имперската атака по десния фланг се увенчава с успех  и саксонците напускат бойното поле. Тактическият нюх на Густав спасява битката. Кралят прехвърля резервите си на левия си фланг и атаката на католиците е спряна. Същевременно, шведите контраатакуват със своята кавалерия и обръщат в бягство левия имперски фланг. Цялата артилерия на Тили е пленена и скоро дулата на католическите оръдия се обръщат срещу самите католици. Подложени на крастосан огън от своята собствена артилерия и маневрените полеви оръдия на шведите, имперските сили започват да се разпадат, още повече, че шведската кавалерия се готви да затвори „чувала“ над цялата противникова армия след мощна атака по десния шведски фланг, водена лично от крал Густав.

Поражението за католиците е катастрофално – над 8000 убити и ранени, хиляди дезертирали и над 6000 пленени. На практика единствената имперска армия, способна да се противопостави на шведите в Саксония била унищожена. Самият Тили бил ранен два пъти от осколки и след втората рана изпаднал в безсъзнание. Кампанията за 1631 г. се оказала пълен провал за католиците и отбелязала невероятен успех за протестантските сили. победата при Брайтенфелд позволила на Густав II Адолф да напредне на юг,  да заплаши имперските бази в Швеция и да нанесе внезапен удар към Бавария през следващата 1632г. В дългосрочен план, победата позволява на шведите да окупират значителна част от Германия, да привлекат мнозина неутрални протестанти към своята кауза и в крайна сметка да си гарантират твърда база за операции в Германия, която ще поддържат до самия край на войната.

В тактически план, победата при Брайтенфелд показва предимствата на военните реформи, проведени от Густав Адолф, който превръщат шведската армия в една от най-успешните бойни машини в Европа за целия XVII век. Нововъведената мобилна полева артилерия, променения маниер на стрелба от страна на пехотата и използването на кавалерията за нанасяне на решителни флангови атаки се превръщат в еталон за водене на боевете до края на Тридесетгодишната война, а и по време на войните на Луи XIV.

Advertisements

2 responses to “Битката при Брайтенфелд

%d bloggers like this: