Обсадата на Дамаск, 634г.


На тази дата, през 634г. арабския пълководец Халид ибн ал Уалид превзема Дамаск, превръщайки го в първия голям византийски град, попаднал в ръцете на разрастващия се Халифат. Падането на Дамаск и последвалата битка при Ярмук (636г.) бележат началото на арабската експанзия в региона на Близкия Изток и северна Африка, довели до създаването на една от най-големите империи в световната история, както и до разселването на арабите върху територии, в които и до днес те са преобладаваща част от населението.

Mohammad_adil_rais-siege_of_damascus

Схема на обсадата, в червено – арабските отряди

Тъй като арабите не разполагали с обсадна техника, Халид обкръжава града изцяло, прекъсвайки всички възможни връзки за снабдяване и комуникация. Към края на август, 634г., Дамаск е напълно обкръжен и арабите започват да чакат глада и жаждата да принудят бранителите да се предадат. В началото на септември, с риск да оголи своите позиции около града, ал Уалид събира армия от около 10 000 и пресреща византийската армия, пратена от император Ираклий с цел да вдигне обсадата. Арабите успяват да атакуват византийските сили от две страни и им нанасят поражение. Възползвайки се от бързината на своята конница, ал Уалид успява да се завърне под стените на Дамаск преди обсадения гарнизон да опита пробив. Седмица по-късно Тома, командира на дамаския гарнизон решава да проведе атака с цел да разбие арабския обръч около града. Атаката се провежда на две вълни в два последователни дни, но се проваля, а Тома е ранен в окото от вражеска стрела.

 

В нощта на 18 срещу 19 септември, възползвайки се от честването на празник в града, Халид ал Уалид лично повежда щурм срещу една от портите и успява да влезе в града. Тома решава да спаси града си от плячкосване и се договаря с втория командир на арабската армия – Абу Убадая, който успява да убеди Уалид да пощади града за да не настрои останалите християни в Сирия срещу настъпващите арабски сили. В крайна сметка Уалид се съгласява и града е окупиран без да се разрушават християнски храмове и без да се поробва местното населени.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: