Казват, че перото било по-силно от меча…ето няколко мъже, които са си опитали силите и с двете оръжия:
1. Сократ
Освен очевадната си прилика с Антъни Хопкинс, Сократ се доказал и по бойните полета на Пелопонеските войни, защитавайки с дела силата, която демонстрирал в своите речи.
Известен с това, че не е написал нито едно произведение, но същевременно бил един от бащите на философията, Сократ не се поколебал да грабне оръжие и да защити своята родина. Това се случило през 424 г. пр.Хр. в битката при Делиум. Атиняните загубили сражението, но Сократ се бил смело и дори спасил живота на свой другар. Според Платон, Алкибиад, който присъствал на полесражението описва Сократ като „войн, който зорко наблюдаваше и приятели и врагове и когото противниците предпочитаха да избягват заради сигурния и спокоен поглед и дръзкото присъствие на бойното поле“. Пак според Алкибиад, Сократ се сражавал и в битката при Потидеа (430г. пр.Хр.), в която атиняните постигнели победа над потидейците и коринтяните.
2. Платон
Кечистите вчера и днес…
Макар и да не се изявявал по бойните полета като своя учител Сократ, Платон (според Диоген Лаерций името идва от думата „широк“ заради мощната му фигура) бил състезател по панкратион (елинския еквивалент на MMA) и умеел да доказва с ръце това, което не успявал с думи (което надали било много, съдейки по факта, че Платон бил един от най-талантливите оратори за цялата Античност.) Това не променя факта, че добрият стар философ раздавал правосъдие на младини по време на различните спортни мероприятия, с които изобилствало ежедневието на многохилядна Атина.
3. Архимед
Освен че знаел как да повдигне Земята, Архимед също така знаел как да избива римляните, обсадили родната му Сиракуза. Освен, че измислил архимедовия винт и запознал човечеството с принципите на статиката и хидростатиката, Архимед запознал враговете на Сиракуза с това колко е опасно да разполагаш с гениален учен, мотивиран да брани своето отечество. Гигантските куки за обръщане на кораби и огромните огледала, с които сиракузци палели римските галери са нагледен пример за това колко опасен може да бъде един физик (принцип, в последствие доразвит от Опенхаймер)
4. Марк Аврелий
Стоицизмът свършва там, където започват германските нашествия
Марк Аврелий (161-181г.) е без съмнение най-образования римски император и най-изтънчения философ сред всички владетели, заставали начело на най-прочутата империя в историята. Императорът-философ е сред най-изтъкнатите представители на стоическата школа, която учи че търпението, последователността и честта трябва да бъдат водещи принципи в поведението на всеки достоен човек. Това, обаче, не означава, че стоиците трябва да бъдат пасивни наблюдатели на случващото се около тях. Марк Аврелий прилага този принцип на практика. Когато германските племена се втурват да форсират реките Дунав И Рейн, Аврелий повежда своите легиони към северния лимес и систематично разгромява всички нашественици. Освен това, императорът се разправя и с партите, а успява и да потуши бунт на свой бивш генерал в Сирия. И всичко това, докато систематично записва своите философски съчинения, най-известното от които е „Към себе си“, превърнало се в един от образците на философията.
5. Гийом Аквитански
Поет, плейбой, смел войн, милионер…(по Тони Старк)
Херцог на Аквитания и Гаскония и граф на Поату, Гийом IX бил един от най забележителните поети и трубадури за цялото средновековие. Умението му да прелъстява дамите с гласа и поезията си се равнявали само на уменията, с които наказвал своите турнирни опоненти и враговете си на бойното поле. Бил отлъчван два пъти от църквата, вторият път – защото похитил графиня, дъщеря на негов васал. Имал десетина деца, няколко съпруги и Бог знае колко любовници. Същевременно, поезията му се смята за образец на средновековното изкуство. Като добавим и факта че владеел половин Франция и разполагал с най-богатите земи в цяла западна Европа, можем спокойно да кажем, че Гийом бил сбъднал средновековната мечта.
6. Леонардо да Винчи
Създател на танка, хеликоптера и „Мона Лиза“
Като оставим на страна факта, че е един от най-талантливите художници в историята, Леонардо е известен с това, че се е занимавал със всички възможни форми на науката, достъпни на един италианец през XV век. Освен това изобретил, макар само на хартия, смъртоносни машини и на няколко пъти служил като обсаден инженер в армиите на Флоренция и Франция. Най-мащабната му и щура военна идея била да отклони река Арно за да наводни Пиза и да улесни превземането й от родната Флоренция. Чертежите били съвършено прецизни, но се оказало, че инженерните постижения на епохата били около 100 крачки зад Леонардо, който мислел с размаха на руски инженер от периода на Студената война.
7. сър Уолтър Рали
Уолтър Рали е човекът, побрал в себе си цяла една епоха
Ако може да опишем цяла една епоха от историята на Европа с името на един човек, то това без съмнение е сър Уолтър Рали. Ако не знаехме че е истинска личност, бихме го приели за събирателен образ. Рали е бил политик, писател, поет, историк, пират, шпионин, наемник, откривател и придворен на кралица Елизабет I. На практика, това е човекът, който в рамките на един живот успява да се занимае със всичко, присъщо на тогавашната европейска аристокрация. Райли владеел свободно поне шест езика и освен своите изследователско-грабителски експедиции в Америките и службата с оръжие в ръка в името на Англия, Рали намира време да започне многотомна „История на Света“ и да напише няколко десетки стихотворения. За капак, той е човекът вероятно пряко отговорен за налагането на тютюнопушенето в Англия.
8. Рене Декарт
„Знам,.следователно съществувам“
Рене Декарт е безспорно бащата на съвременната западна философия. Живял през първата половина на XVII век, трудовете му оказват влияние върху всички философи от епохата на Просвещението, като се започне от Барух Спиноза и Готфрид Лейбниц и се стигне до Жан Жак Русо и Джон Лок. Но освен мощното философско творчество, Декарт изживява своите мигове в армията. През 1618г. се записва в холандката армия на Маурис Насау, която воюва с испанците. Две години по-късно преминава от протестантска на католическа служба и се сражава в армията на баварския електор в Битката при Бялата Планина (1620г.), недалеч от Прага. Седем години по-късно отново е сред най-оживените бойни полета в Европа, заставайки на страната на своя крал Луи XIII и кардинал Ришельо в обсадата на Ла Рошел. Така между писането на философски трактати, преосмислянето на математиката и преподаването в различни холандски университети, Декарт успял да натрупа стаж и като ветеран от две от най-големите битки на своето време.
9. Пейо Яворов
Любовник, поет и комита
Пейо Яворов е една от най-колоритните личности в новата българска история и без съмнение един от най-добрите български поети въобще. В училище бързо научаваме за неговата литературна кариера и любовните му авантюри, които печелят благоговението дори на прочутия циник Буров. Ала по-малка известна в обществеността е неговата дейност като революционер и член на ВМОРО. В контекста на своята активна революционна дейност, Яворов е командир на чета в състава на Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война и участва в бойните действия в Македония, като е сред войниците, заемат освободеният град Кавала. За участието си във войната е награден с орден „За Храброст“.
10. Джон Роналд Руел Толкин
За да да пишеш за легендарни войни, трябва да си се сражавал в поне една
Джон Р.Р. Толкин е любимец на поколения читатели, било то поклонници на фентъзито или не. Един от най-младите професори в историята на Оксфорд (става професор на 33), Толкин е един от най-изтъкнатите лингвисти на своето време. Способностите му на писател са повече от добре познати. Но и Толкин има своята „военна“ страна. През 1915г. е мобилизиран като младши офицер и се сражава при Сома, а по време на Втората Световна война е криптограф-доброволец в разузнаването на Великобритания, възползвайки се от огромния брой езици, които владее. Преживяванията му на фронта оставят завинаги след в съзнанието му и оказват огромно влияние върху творчеството му.
Военна История 