Битката при Секигахара, 1600г.


На днешната дата, преди 413г. войските на Токугава Йейасу нанасят поражение на обедините кланове, все още верни на Тойотоми Хедейоши. Битката слага окончателен край на периода „Сенгоку“ и поставя началото на т.нар. „шогонат Токугава“ – период на надмощие на кланът Токугава над императорите. Този период ще приключи в средата на XIX с управлението на император Мейджи.

68822

Нито Ода Набунага, нито наследилият го Тойотми Хидейоши не успяват да вземат в свои ръце титлата Юшогун“, тъй като по-нисшето им потекло не го позволява. Това създава сериозен вакум в партията на клана Тойотоми, след смъртта на Хидейоши. Йейасу от клана Токугава остава най-престижната и най-уважаване личност сред регентите, които управляват след смъртта на Тойотоми и мнозина от политическите му опоненти се страхуват, че Йейасу ще поеме в ръцете си цялата власт, превръщайки се в неоспорим господар на Япония.

Възползвайки се от отсъствието на Йейасу, който заминава за Едо за да отговаря пред императора отправените срещу него обвинения, политическите му опоненти, водени от Ишида Мицунари се обединяват в района на Осака, от където решават да се насочат към ключовия град Киото – старата столица на Япония.  Йейасу не губи време и поема от Едо в посока Киото начело на 70 000 армия, взимайки със себе си и голям брой аркебузи. Двете противникови сили маневрират в търсене на изгодна позиция, разменяйки си контрола на ключовите крепости по пътя Едо-Киото. В крайна сметка, когато застават един срещу друг, Мицунари има предимството на 120 000 войници зад гърба си срещу едва 75 000 за Йейасу. Но Токугава е опитен и подмолен дипломат в допълнение към своите войнски качества. Възползвайки се от несигурността и липсата на единство сред противниците си, той месеци наред подкупва определени даймьо (благородници) в лагера на Ишида Мицунари, обещавайки им земи и пари в случай, че преминат на негова страна.

Битката започва с атака на левият фланг на Токугава срещу десния на Ишида, последвана от атака на центъра и десния фланг на Йейасу срещу левия фланг на врага, оставяйки центъра на Мицунари с развързани ръце. Именно тук се проявява първия признак за измяната – командирът на центъра отказва да се подчини и голяма часст отв ойниците остават на позиция. междувременно, крайните отряди на десния фланг на Ишида форсират река Фуджи и атакуват оголения ляв фланг на Йейасу, В този ключов момент, част от резервите на Ишида сменят страна и атакуват левия фланг на доскорошните си съюзници. Това провокира още войници от центъра на Ишида да преминат на противниковата страна,  което довежда до окончателен срив в бойния ред на Мицунари.

Разгромът на опозиционните сили предрешава съдбата на Япония и превръща Токугава Йейасу в единствен лидер и де факто обединител на островната империя.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: