Пет легендарни бойни формации от Средновековието


1. Паладините на Карл Велики

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Кога: VIII-IX век.

Къде: Франкската империя

Колко: Няколко стотин

Войни: Войните на Карл Велики в Италия, Саксония, Бавария, Панония и Испания

Паметни битки: Прохода Ронсево

Защо са легендарни: Ореола на паладините се крепи най-вече на подвига на рицаря Роланд, който, за да спаси своя владетел, жертва живота си задържайки настъплението на баските планинци. Този мит в последствие е сериозно доукрасен, като в цялостния образ са привнесени елементи от легендарните. В действителност франкските паладини били каймакът на конницата на Карл Велики. Това вероятно били висши аристократи или техните наследници, снаряжени с най-добрите брони и оръжия и обучени в изкуството на войната от най-ранна възраст. Тези прото рицари били ударната сила на франкската кавалерия и били използвани за нанасяне на разгромен удар на различните опоненти на Франкската империя. Тези елитни воини са се сражавали на всички фронтове на империята, от гористите земи на Бавария и Саксония, през Пустата на Панония до планинските чукари на Васкония (Северна Испания).

2. Варяжката гвардия на византийските василевси

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Кога: IX-XII век

Къде: Византийската империя

Колко: От няколко стотин до няколко хиляди през различните периоди

Войни: Византийската реконкиста; Въстанието на Петър Делян; Войните на Алексий Комнин; Войните на Мануил Комнин;

Паметни битки: Траянови врата, Ключ, Драч, Сердика, Манцикерт, Мириокефалон, Обсадата на Константинопол

Защо са легендарни: Варяжката гвардия започнала съществуването си като дар от руския княз Владимир към византийския император Василий и наброявали 6 000. В последствие василевсите започнали редовно да набират руски варяги, норвежци, шведи, англо-сакси и саксонци в своята лична гвардия, тъй като не се доверявали на местните бойни формации, ръководени често от представители на опозиционната аристокрация. варягите били смели, свирепи и предани до гроб на своя работодател, в замяна на което се ползвали с редица привилегии и се радвали на специално място в космополитната византийска столица. Варягите се сражавали във всички големи сражения, в които присъствали лично византийските василевси и често именно те спасявали к0жата на ромейските императори.

3. Самураите

Самураи от XIX век в традиционни брони

Самураи от XIX век в традиционни брони

Кога: XII-XIX век

Къде: Япония

Колко: до 10% от населението на страната

Войни: Всички конфликти от Японската история след XII век.

Паметни битки: Монголските инвазии от 1274 и 1281г.; Битката при Окехазама; Битката при Сачеон; Битката при Секигахара; Битката при Широяма;

Защо са легендарни: Самураите са смятани от мнозина за най-добрите воини в човешката история. Майстори на ръкопашния бой и фехтовката, те били основната ударна сила на всеки японски аристократ (даймьо) или на цялата японска армия, в редките случаи, когато тя се сражавала под знамената на един единствен водач. Самураите следвали свой специфичен код на честта – Бушидо, който и до днес е основополагащ за японската култура. Героизма, себеотрицанието и верността на самураите били забележителни, както и волята им да извършат самоубийство пред угрозата от позор и опетняване на честта. Самият край на тяхното съсловие – битката при Широяма е своеобразен апотеоз на вековната им традиция.

4. Мамелюците

Мамелюци, 13-14 век

Мамелюци, 13-14 век

Кога: XII-XVIII век

Къде: Египет, Сирия, Палестина

Колко: Няколко хиляди

Войни: Кръстоносните походи; Египетско-монголските войни; Египетско-кипърските войни; Османо-египетските войни;

Паметни битки: Аин Джалут; Хомс; Уади ал Хазандар; Марж ал Сафар; Марж Дабия; Битката при пирамидите;

Защо са легендарни: Създадени от пленени и продадени в робство кумани, а в последствие и други „бледолики“ пленници от Източна Европа, мамелюците се превърнали в страшна военна сила в Близкия Изток. Дори самия факт, че единствено те нанесли поражение на монголите в техния зенит е достатъчен за да ги постави в тази класация. Мамелюците доминирали близкия Изток в продължение на три века, докато през 1517г. Селим I Явуз не ги победил и не анексирал Египет. Дори тогава мамелюците не загубили властта си напълно, а били поставени на върха на местната аристокрация, като от войни, постепенно се превърнали в социалния елит на Ориента. За последно мамелюците се изправили срещу Наполеоновата армия през 1798г., но били победени от по-модерното въоръжение и бойния опит на френските войници.

5. Уелските стрелци с дълъг лък 

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Кога: XIII-XVI век

Къде: Британските острови, Франция

Колко: Няколко хиляди

Войни: Англо-уелските войни; Англо-шотландските войни; Английските инвазии в Ирландия; Стогодишната война;

Паметни битки: Поатие; Креси; Ажинкур;

Защо са легендарни: Легендата гласи, че стрелците с дълъг лък стреляли с такава точност и сила, че пробивали дори рицарските брони. Както доказва битката при Ажинкур, това не било съвсем вярно, но е факт, че уелските стрелци били едни от най-добрите в Средновековна Европа, а техните лъкове спокойно можели да се мерят по далекобойност с най-добрите образци на степните рефлексивни лъкове. Уелските стрелци се сражавали първоначално срещу англичаните, а в последствие и за тях. След 1301г., употребата на дългия лък преминала и сред английското население, като практиката се запзила чак до времето на Хенри VIII, когато огнестрелните оръжия започнали да заменят лъковете. Стрелците с дълъг лък изиграли ключова роля в спечелването на някои от най-паметните английски победи през Средните Векове.

Advertisements

Comments are disabled.

%d bloggers like this: