Обсадата на Хенджу, 12.02.1593г.


Сцена от обсадата на Донгне в началото на японската инвазия в Корея

Сцена от обсадата на Донгне в началото на японската инвазия в Корея

На 12 февруари, през 1593г., корейският генерал Куон Юл, начело на гарнизон от едва 3000 души разбива 30 000 японска армия, командвана от Укита Хидейией и Като Кийомаса по време на обсадата на замъка Хенджу. Японската армия се насочила към важния град Гьонян (Коян), разположен в централната западна част на Корейския п-в.японците постигат решителна победа над китайско-корейската армия при Биеокйегуан (Пийоке). Превземането на Хенджу щяло спомогне за осигуряването на опорни точки по западното крайбрежие на Корея и да даде шанс на японската флота да достави така необходимите на сухопътните сили припаси. Укита знаел, че трябва да действа бързо, в противен случай лишената от припаси армия щяла да започне да се дезинтегрира. Уверени в численото си превъзходство, японците разделили силите си и започнали щурм на укрепленията, съставени от земни насипи и дървени палисади. Корейските бранители отговорили със хвърляне на големи камъни и дънери, залпове на лъкове, аркебузи, мортири и хвачха (виж картинката долу). След девет последователни щурма, японците успели да пробият първата отбранителна линия, но понесли сериозни загуби и Укита заповядал отстъпление. Повечето японски командири били ранени, а според изворите, 10 000 японски войници били убити и ранени в битката.

Хвачха - лесно подвижна остановка за изтрелване на стрели-ракети, използвана от корейците през Средновековието и Новото Време. Тази първобитна "Катюша" била сред основните базирани на барута оръжия, използвани в Корея.

Хвачха – лесно подвижна остановка за изтрелване на стрели-ракети, използвана от корейците през Средновековието и Новото Време. Тази първобитна „Катюша“ била сред основните базирани на барута оръжия, използвани в Корея.

Използваната от японците тактика на сгъстените редици, която позволявала по-голяма концентрация на огневата мощ и служела за защита от вражеска кавалерия се оказала катастрофална срещу залповете на корейската артилерия.

Корейският успех направил възможно масирано настъпление на китайските съюзнически части, които обсадили завзетия от японците Сеул. Проточилата се обсада и липсата на воля и от двете страни за даване на решително сражение довели до патова ситуация. Въпреки че през 1593г. японците превзели важната крепост Чинджу, в началото на 1594г. китайски „командоси“ успели да проникнат в Сеул и да запалят японските военни складове. Същевременно, мисия на пекински дипломати заплашила с инвазия на нова, 400 000 китайска армия. Японците добре осъзнали своята нестабилна позиция и се съгласили на примирие – японските войски се изтеглили в района около Пусан, а китайците евакуирали частите си от Корея, оставяйки един 16 000 гарнизон в Корея, който да гарантира мира.

Основната последица от първата японска инвазия в Корея било инициирането на реформа в корейската армия. крал Сеонджу заповядал да се създаде специална служба, която да се заеме с реформирането, преструктурирането и обучаването на новата армия. Бил въведен принципа на масовата военна повинност, като робите и аристократите също били включено в наборните списъци, а всеки кореец, навършил пълнолетие бил длъжен да премине военно обучение и да се запознае на едно базово ниво с употребата на хладни и огнестрелни оръжия. Армията била разделена на полкове и роти, групирани така че да включва в себе си определен брой мечоносци, копиеносци, аркебузири и стрелци с лък. Корейците имали едва три години за да реформират армията си, защото през 1597г., Тойотоми Хидейоши решил отново да си опита късмета и 141 000 японска армия отново стъпила на корейските брегове….


Comments are disabled.

%d блогъра харесват това: