Хассо фон Мантойфел – потомствен пруски благородник и немски генерал и политик, служил и в двете световни войни. Прочут танков командир и един от само 27-ната носители на „Рицарски кръст“ с „дъбови листа“, „мечове“ и „диаманти“.
По време на Първата Световна война е командир на хусарски полк на западния фронт. След като се възстановява от получена в битка рана е назначен към един от дивизионните щабове. По време на Втората Световна война служи под командването на генерал Херман Хот като част от Група Армии Център. Участва в Битката за Москва.След това частта му е прехвърлена във Франция за доокомплектоване, а през 1943г. е пратен в Африка, където служи под командването на Ханс-Юрген фон Арним, като част от Африканския корпус на Ромел. Сражава се с англичаните докато буквално не припада от изтощение по време на боевете в Либия. Откаран за лечение в Германия, Мантойфел е произведен в чин генерал-майор. След като се възстановява, е изпратен на Източния фронт, където се сражава при Харков, Белгород и Днепър и за пореден път е ранен по време на битка. След като спира настъплението на Червената Армия при р. Днепър, през ноември 1943г. Мантойфел превзема Житомир, с което на практика спасява 8-ма Танкова дивизия от обкръжение. За това свое постижение е назначен за командир на елитната танкова дивизия Горсдойчланд, с която се сражава в Украйна и Румъния през лятото на 1944г. Следва ново прехвърляне в Източна Прусия, където успява да стабилизира фронта, но не успява д апробие обкръжението на Група Армии Север в Курландския джоб. През есента на 1944г. е произведен в чин генерал от танковите части (генерал лейтенант) прехвърлен на Западния фронт като командир на V-та танкова армия. Въпреки че му е дадена поддържаща роля, Мантойфел организира контраатака, успява да пробие фронта на Съюзниците и почти достига река Маас (това е и един от най-големите пробиви на Вермахта на Западния фронт след юни 1944г.) Главното командване го прехвърля отново на Източния фронт, където застава начело на III-та Танкова армия. Мантойфел се сражава в критичната битка при Зеловските височини. По време на битката шестима руски войници нахлуват в щаба на Мантойфел, убиват четирима от немците и раняват още четирима, сред които и самия генерал. Въпреки раната си, Мантойфел успява да застреля един от руснаците и убива друг с кортика си.
На 3ти май, 1945г. в района на Мекленбург, Мантойфел избира да се предаде на Съюзниците и по този начин се спасява от съветски плен. След края на Втората Световна война, Мантойфел става част от Либералната партия и един от „виновниците“ за създаването на новата немска армия – Бундесверът. След войната е поканен като гост в Белия дом и пентагона от президента Дуаит Айзенхауър, а през 1966г. изнася лекция в Уестпоинт, посветена на воденето на бой в тежки зимни условия. Мантойфел умира на 81 години, през 1978г. по време на екскурзия в Тирол.
Военна История 