Чуйков – защитникът на Сталинград


Cujkov

Василий Иванович Чуйков е съветски пълководец  и два пъти Герой на СССР, който командва 62-ра армия и се сражава по време на Сталинградската битка, ръководейки съветските части в най-ожесточените боеве.

Роден е в селце в Тулска област, осмо от дванадесет деца и пети от общо осем синове. Той и всичките му братя стават войници и се сражават в Гражданската война (1917-1923г.). Когато навършва дванадесет, заминава за столицата Петербург, където се хваща на работа в завод, произвеждайки шпори за офицерите от кавалерията.

Когато избухват революциите от 1917г., Чуйков остава без работа. Тогава получава помощ от един от по-големите си братя, който го урежда на служба в Червената гвардия. През 1918г. за първи път влиза в сражение, след като е изпратен на южния фронт като заместник взводен командир. През пролетта на 1919г. е назначен за командир на 40ти пехотен полк (по-късно преименуван на 43ти), който се намира в състава на Пета армия на Тухачевския, сражаваща се с Колчак в Сибир.  По време на своята служба в Гражданската война, Чуйков се отличава със своята храброст. Раняван е четири пъти. Една от раните, получена в Полша през 1920г. оставя шрапнел в ръката му, който лекарите така и не успяват да извадят. В следствие на това, Чуйков страда от временна парализа на едната си ръка, а през 1981г. шрапнела предизвиква инфекция, в следствие на която Василий умира няколко месеца по-късно. Награждаван е два пъти с ордена „Червено знаме“ за проявената храброст. През 1921г.  напуска частта си и се записва във Военната академия “ М. В. Фрунзе“, която завършва през 1925г.

По време на съветското нахлуване в Полша (1939г.), Чуйков командва Четвърта армия, а по време на Руско-финската война (1939-40г.) е начело на девета армия, но частта му не успява да преодолее финландската съпротива при Суомусалми. В последствие, Чуйков е изпратен като военен съветник на Чан Кай Шек в Китай, но е отзован през 1942г., след като Япония обвинява СССР че се стреми да наруши договора от 1938г. и да се намеси в Китайско-японската война. След като се връща в Москва, Чуйков е назначен за командир на 64та армия, която командва по време на отстъплението й към Сталинград. Малко преди да започне паментната обсада, Сталин назначава Чуйков за командир на ключовата 62ра армия, чиято задача е да задържи града. Назначението не е случайно,  Сталин има нужда от авторитетен генерал, който да се наложи над местните структури на НКВД, които създават сериозни пречки на военните, както и на местните политкомисари, срещу които Джугашвили започва да храни съмнения.

По време на обсадата на Сталинград, Чуйков започва да изпробва поредица от тактически прийоми, с които се надява да намали качествената разлика между германските сили и неговите съветски войници. Възползвайки се от наблюденията си върху германската тактика „Блицкриг“, Чуйков достига до правилното заключение, че най-добрия начин да се справи с немското превъзходство  в артилерия и ВВС е като държи своите войници максимално близо да противниковите позиции, като по този начин пречи на германците да приложат адекватна артилерийска и въздушна подкрепа на своите наземни части. Нещо повече, Чуйков правилно  забелязва, че разрушенията в Сталинград, причинени от Луфтвафе могат да се окажат по-голям проблем за самите германци. Ето защо заповядва войниците му да се окопават в разрушени сгради и подземия и да използват бетонните развалини, пригаждайки ги като своеобразни бункери. В тези „естествени“ позиции, Чуйков разполага и полевата си артилерия, която стреля от упор в германските танкове и напредващи пехотни дивизии. Обобщаващото название на този подход е „прегръщане на врага“. и в крайна смета дава нужните резултати, постигнати за сметка на сериозни жертви от руска страна.

Щабът на 62-ра армия

Щабът на 62-ра армия

След победата при Сталинград, 62ра армия е разформирована и преструктурирана като 8ма гвардейска армия, начело на която отново е поставен Чуйков. Той командва армията, която влиза в състава на 1ви Белоруски и 3ти украински фронтове и ръководи поредица от операции при завладяването на Полша. След като превзема Познан през февруари 1945г., Сталин отрежда на Чуйков ролята на завоеватели на Берлин. Джугашвили решава, че именно армията, която е защитила Сталинград заслужава да влезе първа в Германската столица. В 8:23 ч. на 2ри май, 1945г. генерал Велдинг капитулира лично пред Чуйков и предава останалия в Берлин гарнизон на руснаците.  За своите успехи във войната, Чуйков е направен два пъти (1943, 1945г.) герой на СССР.

След края на Втората Световна война, Чуйков поема командването на Група съветски армии в Германия (ГСВГ), сред които е и неговата 8ма гвардейска. Той заема този пост от 1945г. до 1953г. След това е назначен за военен управител на Киевска област, а две години по-късно е произведен в Маршал на СССР. По време на Краибската криза, Чуйков заема поста главнокомандващ на сухопътни войски на СССР. От 1961г. до смъртта си е член на ЦК на КПСС. Умира през 1982г. в следствие на сепсис, причинен от останалия в ръката му шрапнел. Погребан е в Мамаевския Курган в Сталинград (дн. Волгоград).  Носител е на общо 36 съветски (сред които орден на Ленин, Орден Суворов Iва степен, Орден Червен звезда) и 16 чуждестранни отличия.

Advertisements

Comments are disabled.

%d bloggers like this: