Дмитрий Донски повежда своите воини в атака
Конфликт: Руско-монголските войни
Кога: 08,09,1380
Къде: Куликовско поле, по поречието на р. Дон
Кои участват:
1) Московското княжество:
Пълководци: великия княз Дмитрий Иванович
Армия: 50-60 000, но по-нови изчисления предполагат 30 000
2) Златната орда
Пълководци: хан мамай
Армия: 50-60 000, но по-нови изчисления предполагат 30 000
Историята на кратко.
Армиите на Мамай – претендент за трона на Златната Орда и обединените руски сили, командвани от великия княз на Москва и Владимир Дмитрий заемат бойното поле призори на 8ми септември, но падналата по течението на Волга мъгла възпрепятства началото на битката и армиите изчакват. Около час преди обяд мъглата започва да се разсейва и двете сили започват да се придвижват една срещу друга.
Битката започва с единоборството между монаха Александър Пересвет и Темир-мирза
Сблъсъкът започва по рицарски – един от монасите на Ростовския манастир – Александър Пересвет се изправил срещу татарския благородник Темир-мирза (известен още като Темир Челеби или Челе-бей). Двамата препуснали един срещу друг и се пронизали взаимно. Темир паднал от коня, но тялото на монаха останало на седлото. Това било изтълкувано като знак за победа от християнската армия.
Двете армии – руска и татарска
Армиите се сблъскват в кърваво противоборство, като руснаците заемат отбранителна позиция, а татарите атакуват с обичайната си практика – на вълни, изстрелващи залп от стрели, а в последствие атакувайки отблизо. Тъй като Дмитрий знаел, че огъня на противниковите стрелци ще е съсредоточен срещу неговата позиция, той разменя доспехите си с един от младите московски боляри и заема позиция сред войниците си. Боляринът пада убит докато брани знамето на Дмитрий, а самия княз участва в най-горещите точки на сражението, мобилизирайки морала на своите воини. След повече от три часа, в които руснаците одържат вражеския напор, монголите започват да губят своя устрем. Именно в този ключов момент, руснаците вкарват в боя последния си резерв и атакуват фланга на татарската армия. Изтощените монголи не издържат на удара и панически напускат бойното поле,
Победата при Куликово повишава престижа на Дмитрий, но не означава отхвърляне на монголския сюзеренитет. Две години след Куликово, през 1382г. хан Токтемиш превзема и опожарява Москва, затвърждавайки върховенството си над руските земи. Едва през 1480г. Московското князество отхвърля окончателно татарския сюзеренитет и се утвърждава като единствена сила в североизточните предели на Европа.
Военна История 