Жан Турел


Jean_Thurel_1788_(1804),_par_Antoine_Vestier

Портрет на Турел от 1788г., поръчан и платен от неговите другари в Полка на Турен и дело на художника Антоан Вестиер

Легендарен френски пехотинец, който служи над 90 години в армията на двама крале, Републиката и Империята.

Роден в Орен, Бургундия на 06,09,1698г. През 1716г. се записва в полка на Тюрне и служи в него до края на кариерата си.  Първата голяма война, в която участва е Войната за Полското наследство (1733-38г.) По време на обсадата на Кел, където служи под командването на легендарния херцог на Беруик, Турел е ранен в гърдите от мускет, но оцелява и се връща в редовете на своята част.

През май, 1745г. се сражава при Фронтено, където участва в последния щурм на френската пехота. Сражава се геройски в развихрилото се меле, а тримата му брата са убити около него по време на сражението. След победата при Фронтено, Жан и неговия Полк на Турен участват в обсадите на Турне, Термонд и Ат, в които Жан продължава да се сражава в челните редици на своя полк.  През 1746г., полкът на Турел отново е в най-горещите точки на кампанията и Жан се сражава в битката при Рокури, отново под командването на великия маршал де Закс. Същата година полка на Турел участва в обсадата на Намюр, а през следващата 1747г. Жан за пореден път се сражава в най-кървавото сражение за сезона – битката при Лауфелд.

Крал Луи XV и маршал де Закс в битката при Лауфелд

Крал Луи XV и маршал де Закс в битката при Лауфелд

След победата при Лауфелд, Полкът на Турен е изпратен към холандската крепост Берген оп Зоом, която е превзета със щурм от французите през септември същата година. В последната година от войната, Турел се сражава при Маастрихт и е част от войските, които приемат холандската капитулация. По време на Войната за Австрийското наследство, Турел получава и единственото си наказание за неподчинение. Това става, защото през 1747г. изкачва стените на крепостта Берген оп Зоом, за да влезе в двора, тъй като портите все още били блокирани, а Жан не искал да пропусне сбора на своя полк.

Службата на Турел продължава и през Седемгодишната война (1756-63г.). Неговия полк се сражава при Хастенбек (1757г.), Крефел (1758г.) и Минден (1759г.). В битката при Минден Жан Турел е ранен седем пъти, като шест от раните са от удари със сабя в главата, но въпреки това оцелява и след като се възстановява от раните си продължава да служи. През 1760г., в битката при Вартбург, полка на Турел прикрива отстъплението на френската армия, задържайки напора на  англо-хановерската армия.

През 1771г., крал Луи XVI създава Медала с Двата меча – първия воененмедал, който можел да се спечели от обикновен войник. Този медал с е давал за 24 години служба в Армията. Турел бил награден с два, а през 1787г. кралят лично се срещнал с него във Врсай и го попитал дали иска да получи трети такъв медал или предпочита да бъде награден с Ордена  на Свети Луи (който по принцип се давал само на висши офицери и генерали). Турел отазал по-престижния орден и бил закичен с трети медал с Двата меча.

По време на Войната за независимост на САЩ, полка на Турел е изпратен на служба в западните Индии. Сражава се при Йорктаун (1781г.), Св. Китс (1782г.) и Битката на Светците (Битката при Доминика – 1782г.). В последното сражение, Жан губи един от синовете си, който служи като ефрейтор и също е ветеран в Полка на Турен.

Медалът с двата меча се присъжда на войници, които са служели 24 години в армията. Турел имал три такива медала.

Медалът с двата меча се присъжда на войници, които са служели 24 години в армията. Турел имал три такива медала.

През 1787г., по време на поредното назначение на полка му, Турел отказва поканата да пътува в карета и вече 88-годишен марширува редом с останалите войници през целия път, заявявайки, че никога не се е казвал на карета и няма намерение тепърва да го прави. През 1788г., след като е получил трети пореден Медал с Два меча, другарите от Полка на Турен мо поръчват портрет, дело на прочутия художник Антоан  Вестиер.

През октомври 1804г., император Наполеон Бонапарт лично награждава 107-годишния Турел с новосъздадения Национален Орден на Почетния Легион, като Жан става един от първите, които получават най-високото военно отличие във Френската империя. Жан Турел е обявен за „най-стария войник в Европа“ и получава пенсия в размер на 1 200 франка.

Жан Турел преживява своя разпрострял се в три столетия почти без да боледува. раняван е многократно, но се възстановява от всичките си рани и нито една от тях не възпрепятства службата му. Умира na 10.03.1807г. след кратко боледуване.


One response to “Жан Турел

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: