През 1939г., светът е хвърлен в най-кървавия конфликт в своята история – Втората Световна война (1939-1945г.) Нацистка Германия, водена от своя стремеж към налагане на хегемония в Европа и усвояване на „жизнено пространство“ (lebensraum) за германската нация, поема по пътя на войната, атакувайки Полша в ранните часове на 1-ви септември. Изфабрикуван е повод – група полски войници били нарушили немска територия и атакували селища в граничната немска зона. „Ответната реакция“ идва под формата на две групи армии – А и Б и допълнителен армейски корпус, който атакува от германските владения в Прусия. Полша е прегазена за седмици.
Междувременно, на запад, Франция прави вял опит да отвори втори фронт срещу Германия, подпомагана от скромен по размер експедиционен корпус от Великобритания. Самите съюзници ще нарекат това „Фалшивата война“. Чак през 1940г., военните действия са подновени, като инициативата е изцяло на немска страна. Ръководени от дръзкия план на Манщайн за пробив през Ардените, немските танкови войски пробиват с лекота френската отбрана, тотално неподготвена за вражеската инвазия и отново за броени дни помитат своите опоненти, които капитулират позорно пред напредващите нацистки сили. Британците, неспособни да помогнат със скромните си сили започват масови евакуации, някои от които, както в случая с Дънкирк, се случват на косъм.
С падането на Франция, Великобритания остава единствената западна държава, която все още оказва съпротива на Германия, но ресурсите й привършват, а положението става все по критично с оглед засилената немска кампания за бомбардиране на големите градове и индустриалните центрове. Затънала в невъзможността да наваксва необходимите производствени темпове, Англия се обръща към САЩ и през март, 1941г., Вашингтон започва да помпа огромни материални доставки за Кралството – оръжия, муниции, провизии, храна, цивилна техника, кораби, самолети и т.н.
До тук историята е добре позната, това, което не се знае, е че не само САЩ се договоря да помага на Великобритания. През октомври, 1940г., посланика на Кралството в СССР – Стафърд Крипс започва сериозни преговори със Сталин. Назначението на сър Крипс на мястото на досегашния посланик сър Уилям Сийдс не е случайно. Крипс има добри връзки със социалистите и именно чрез него Чърчил се надява да получи това, от което Англия се нуждае – ресурси и материална поддръжка, както и изваждане на СССР от дотогавашната му външнополитическа орбита. Това, което защитниците на теорията за значимостта на американския лендлийз не отчитат е, че още от 1940г., СССР започва, посредством САЩ и Близкия Изток, да изпраща огромни количества материали, които да подхранят британската а и американската индустрия (втората тепърва се пренастройва на бойни нога). Именно благодарение на съветските материални инжекции, САЩ ще успеят да ускорят мобилизационните процеси в своята икономика, изпреварвайки предсказанията на немските експерти, които успокояват Хитлер, че Америка няма да е готова за война преди 1944г.
Последни изследвания на руски архивисти и историци доказват, че колосалните количества нефт, метали, злато, дървесина и руда, изнесени от СССР се превръщат в опора за Великобритания в тези тежки зимни месеци на 1940-41г. Сталин правилно усеща, че Хитлеровата политика на изток няма да се ограничи само до Полша. Освен че разполага големи армейски съединения по целия фронт между Балтийско и Черно море, съветският лидер задейства и материалните инвестиции в Съюзниците. Това сериозно натоварва икономиката на СССР и в последствие самият Съюз ще се нуждае част от изпратените от него ресурси да му бъдат възстановени от САЩ под формата на дарения от суров ресурси и техника, голяма част от която построена с добитите в Сибир и Урал метали.
Вечно бдителната немска шпионска мрежа, възползвайки се и от лекотата с която се декодират съюзническите съобщения успява да се сдобие с информация за тайните действия на Сталин. Фюрерът е бесен. Още през декември, 1940г., той заповядва да се начетаят планове за инвазия на СССР. Генералите му, които съвсем не са убедени във възможният успех се колебаят. Въпреки това, Фюрерът е непреклонен. Помощта, която СССР оказва на САЩ и Великобритания става причина за „Барбароса“, Източния фронт и най- кървавото противопоставяне ан две армии в историята.
Военна История 