ХИЗБУЛА – ИДЕОЛОГИЯ, СТРУКТУРА И ПОЛИТИКИ


Hezbollah_Flag

Автор: Венцислав Иванов Божев

Организацията Хизбула може да бъде считана за най-сериозното последствие от Първата ливанска война 1985 г. Вакуумът, който се получава в Южен Ливан след прогонването на ООП от там, постепенно бива успешно запълнен от новосформираната шиитска организация. Тя официално е създадена през 1985 г, но нейната основа е поставена няколко години по-рано. Хизбула е организация, която приема радикалния ислям за своя основна идеология и още от създаването си е главен партньор на Иран, а малко по късно и на Сирия.
След ислямската революция в Иран през 1979 г. е взето решение за създаване на политически субект в Ливан, който да бъде използван като инструмент за разпространяване на идеите на революцията и осъществяване на интересите на аятолах Хомейни. Ливан представлява идеалното място за изграждането на подобна партия поради няколко причини. На първо място конфесионалният тип на общественото управление създава благоприятни условия за маргинализирането на шиитската общност, която е и най-бедната в Ливан и има силно усещане за съществуваща социална несправедливост. На второ място стои гражданската война, а след това и военните операции на израелската армия. Тези събития допълнително утежняват положението на шиитското население, което става изключително податливо на разпространение на радикални и фундаменталистки идеи. Веднъж вече пуснали корен, те много лесно изграждат омраза към чуждото присъствие на многонационалните сили и прозападно настроените християнски общности.
Още през 1982 г. в контролираната от Сирия долина Бекаа пристигат части на иранската национална гвардия, които започват военно обучение на членовете на Амал и Ислямски дхихад. В последствие са извършени атентати срещу многонационалните сили в Ливан. Малко по-късно, един от лидерите на Амал – Саид Мусауи, заедно с други свои привърженици, се отделя от организацията и създава своя собствена. През 1985 г. организацията на Мусауи се обединява с други по-малки шиитски формирования, свързани от идеите за приемане на радикална форма на съпротива и установяване на ислямска република в Ливан. Така се появява партия Хизбула.
В основата на идеологическата рамка на Хизбула, чиито членове изповядват шиитски ислям, стои осъществяването на една обща ислямска държава и установяването на ислямско общество, живеещо по справедливите и безгрешни правила на Аллах. Според основните постулати на шиитския ислям, Аллах е съвършен и в качеството си на такъв, той не би могъл да създаде нещо, което не е съвършено само по себе си. В тази логика неговите послания и правила са неразбираеми за обикновените хора. Те могат да се тълкуват единствено и само от пророка Мохамед и неговите наследници (имами). Техните решения и тълкувания не подлежат на коментар или промяна от никого. Имамите трябва да имат произход от племето на Мохамед – Бану Хашим и за тях се смята, че имат способността да разчитат посланията на бог и следователно техните заповеди се смятат за непогрешими.
Според иранския клон на шиизма (Дванадесетте имама), който е основен и в Ливан, след изчезването на дванадесетия имам Махди през средновековието, неговите функции трябва да бъдат заети от така наречените юристи-богослови, които действат като негови временни заместници и са напълно равностойни помежду си. Идеята за управляващия юрист-богослов е доразвита през 20 в. от иранските аятоласи Мохамед Бакър Садър и Рухолах Хомейни. Според тяхното нововъведение, което е безприкословно прието от духовния лидер на Хизбула шейх Мохамед Фадлала, когато някой юрист-духовник успее да създаде така нареченият ислямски ред (държава управлявана от юрист – вилаят ал факих), той става вали ал факих – най-висшият юрист. Именно в тази си длъжност на най-висш тълкувател на Корана, иранските аятоласи Хомейни, а след това и Хаменей, стават религиозни лидери на Хизбула и получават пълната вярност на нейните водачи.
Идеологията на Хизбула се основава на нуждата от създаване на ислямско общество. Тази нужда е наложена от проникването на западните религиозни доктрини, които корумпират и покваряват обикновенния човек. Той е станал егоистичен и себичен и е спрял да следва указанията на Аллах. Идеята, е че само чрез връщането към корените на исляма, хората ще могат да възстановят своето културно и социално единство.
За основни врагове и проводници на западни идеи и влияние се смятат на първо място маронитите заради своите вековни връзки с Европа, а след това са Израел и САЩ. Именно към тях основно е насочен джихадът, който води Хизбула в своя поход за разпространение на исляма и борба срещу западните идеи. Като приоритет от първостепенна важност е поставено унищожението на държавата Израел. Всички действия на Хизбула срещу Израел са оправдани от тезата, че те са отговор срещу неправомерното съществуване на еврейската държава и нейната агресия към арабските страни.
Отношението към всички останали християни и немюсюлмани, обаче е доста по-различно. Организацията ги призовава да приемат исляма доброволно „тъй като ислямската държава е единствената, в която те приживе и след смъртта си ще живеят щастливо. Това обаче ще стане само, ако не предприемат действия срещу мюсюлманите“ Разбира се, отправен е призив и към представителите на другите клонове на религията, както и към тези, които изповядват по-либерални форми на ислям. Те трябва да се завърнат към корените и фундаментите на тази монотеистична религия, защото само това е единственият начин за правоверен живот.
Както се вижда, идеологията на Хизбула не е агресивна спрямо всички. Разпространението на исляма и създаването на ислямска република не е задължително да бъде осъществено със сила. Идеолозите на Хизбула смятат, че това може да се осъществи и по мирен начин – чрез принципа на съгласие на мнозинството. Ислямската република не би могла да съществува без съгласието на всички нейни граждани. Тя трябва да бъде свободен избор за всички. Поради тази причина Хизбула поддържа идеята за премахване на конфесионалната политическа система в Ливан, която не разпределя властта справедливо, разделя общностите и не позволява да бъде създадена ислямска нация.
Желанието на Хизбула е установяване на изборна система от мажоритарен тип, която би позволила на най-голямата общност в Ливан – шиитската, да има най-голямо представителство в парламента. Именно страхът от тази възможност, кара маронитите, както и някои друзи и сунити да се противпоставят на възможни промени, които биха дали шанс на Хизбула да изпълни целите си.
Няколко месеца след споразумението от Таиф, слагащо край на педнадесет годишната гражданска война, в края на 1989 г. в Техеран е свикана конференция, на която се решава какъв да бъде бъдещия път на Хизбула в условията на новата политическа обстановка в Ливан. От този момент нататък, организацията се превръща в стройна политическа формация, която активно ще се включи в управлението на страната. Временно са изоставени революционните идеи за създаване на обща ислямска държава. На преден план излиза тенденцията за приспособяване към ливанската политическа действителност и съсредоточаване на усилията към известно сближаване с Амал и постепенно поемане на властта в страната. Стига се до извода, че първо трябва да бъде поетапно и постепенно осъществена ислямска революция в Ливан по подобие на тази в Иран, а след това да бъде продължен походът за създаване на обща ислямска държава. През 1992 г. Хизбула за първи път участва в парламентарни избори, като от тогава насам е неизменно представена в ливанския парламент.
Големият политически успех на Хизбула безспорно се дължи на добрата социална политика, която партията води на местно ниво. Построени са множество болници, аптеки, училища и земеделски центрове, които дават безплатни обучения на фермери. В бедните райони на страната се раздават помощи за социалнослабите и пострадалите от войните. Във всички публични институции, които се управляват от Хизбула, членовете на партията могат да ползват услугите безплатно. По време на войната от 2006 г. когато в Бейрут няма вода за цивилното население, партията осигурява редовни доставки на ценната течност. Добрите социални политики, съчетани с постоянната религиозна пропаганда се оказват изключително успешни инструменти, чрез които Хизбула разширява членската си маса и става една от най-влиятелните политически сили в Ливан.
Но все пак освен своята добра страна, Хизбула притежава и тъмна такава. Организацията е пионер в използването на атентатори-самоубийци в своите военно-оперативни действия. Това е основен метод за изпълнение на радикалните и революционни идеи, които партията изповядва. Религиозният фундаментализъм на Хизбула, който пропагандира омраза към целия западен прогрес и модерност, често пъти се изражда до крайни форми на ислямски екстремизъм. До 1990 г. основното оперативно поле на действие за военното крило на Хизбула е Ливан. Проведени са десетки бомбени атентати срещу израелски и международни цели, при които загиват стотици хора. След края на гражданската война терористичната дейност на Хизбула се разширява. В периода 1992-1994 г. са извършени поредица от атентати срещу израелски цели в Аржентина и Великобритания. Смята се, че партията има участие и в няколко отвличания на самолети.
Всъщност, ръководството на партията в много малко случаи е поемало отговорност за извършването на определен атентат. В повечето случаи отговорността бива поета от някоя по-малка организация, за която се смята, че има връзки и получава финансиране от Хизбула или Иран. Въпреки, че на практика почти няма доказателства за прякото участие на Хизбула в даден атентат през последните 20 години, партията е обявена за терористична организация от САЩ, а съвсем от скоро и от Европейския съюз. Една от причините за решението ЕС да добави Хизбула към списъка с терористични организации е предполагаемото участие на хора свързани с нея в бомбения атентат в Бургас от 2012 г.
Защо обаче Хизбула не поема отговорност за извършването на терористична дейност, така както е правено от други радикални организации като Ал Кайда? Отговорът не е в това, че ръководството просто спира да организира атентати през 90-те или, че спира да разчита на това средство за изпълнение на своите цели. Напротив – в партията съществува секция, наречена Ислямска съпротива (Ал мукауама ал ислямия), и която се занимава точно с тази дейност. Въпросът е съвсем друг. Въпреки, че Хизбула разчита значително по-рядко на терористична дейност, нейното ръководство все още я използва, само че не я определя като тероризъм, а като съпротива срещу чуждестранното влияние. След края на гражданската война в Ливан, Хизбула освен военно крило, създава и политическа партия. И ако до този момент, в условията на война и чуждестранна военна намеса, терористични атаки срещу „западните окупатори и колонизатори“ са оправдани, то след това нещата не стоят по този начин. За една политическа партия е абсолютно неприемливо да извършва терористична дейност, каквато и идеология да изповядва. Още повече, че след изтеглянето на САЩ, Франция и Израел от Бейрут, тази терористична дейност ще трябва да бъде осъществявана на чуждестранна територия и да провокира международни скандали, които в последствие биха довели до нова военна интервенция в Ливан.
За разлика от терористичната активност, която през последните години е позатихнала и прикрита, военната такава е значително усилена. След споразумението от Таиф, всички политически организации предават своето оръжие, с изключение на една – Хизбула. С гласното и негласното съгласие на почти всички ливански политици, в крайна сметка е позволено на Хизбула да запази своето въоръжение дори след войната от 2006 г. Формалният повод за това е продължаващото израелско присъствие във фермите Шебаа. Смята се, че единствено военните сили на Хизбула имат потенциал да овладеят заетите от Израел територии и да оказват успешна съпротива срещу израелската армия.
Никой не може да каже със сигурност какъв е военният потенциал на Хизбула, но едно е сигурно – партията разполага с най-модерно въоръжение, осигурено от Сирия, Иран и Русия. Предполага се, че има до 1000 постоянно служещи войници и вероятно повече от 50 000 , които са в постоянна готовност. Това определено не е партизанска организация, а строго йерархична, отлично обучена и дисциплинирана бойна единица, която познава много добре особеностите на територията където действа. Тази войска разполага с хиляди ракети с малък обсег, които могат да достигнат почти всяка точка на Израел, както и с множество противотанкови и противовъздушни ракети.
Много интересен паралел би могъл да бъде направен между ленинската комунистическа идеология и идеологията на аятолах Хомейни. Според Ленин, партията трябва да бъде използвана като основен инструмент за осъществяване и разпространение на социалистическата революция. Тя трябва да бъде авангард на революцията и да е изградена от ядро отлично организирани професионални революционери. Подобна е и идеята на Хомейни, който използва организацията Хизбула за да разпространи ислямската революция извън Иран и да наложи своята идеология за вилаят ал факих – държавата на юриста-богослов. След 1990 г. Хизбула се превръща в стройна организационна структура, която наподобява до известна степен устройството на тоталитарните партии от комунистически тип.
На върха на управленската структура стои Меджлис ал Шура – Консултативният съвет. Съветът е подчинен на аятолахът на Иран, който единствен има правото да действа от името на 12-те имама. В шурата влизат генералният секретар на организацията, както и най-висшите шиитски духовници-юристи в Хизбула. Ръководител на съвета до смъртта си през 2010 г. е шейх Мохамед Хюсеин Фадлала, който бе считан за духовният лидер на партията. Решенията в Консултативния съвет се взимат с консенсус или просто мнозинство, а ако не се стигне до решение, се търси арбитражът на аятолахът в Иран.
Следващото ниво в организацията е Централният съвет – Ал маджлис ал марказиа. Неговите членове се избират от Шурата и се занимават с текущата и ежедневна дейност на Хизбула. Неин председател е шейх Хасан Насрала, който е прдседател и на Изпълнителния комитет. В този комитет членуват ръководителите на трите регионални клона на Хизбула – Бейрут, Бекаа и Южен Ливан . Отделно към тримата члена членове са прикрепени още пет, които са назначени от Шурата.
Под изпълнителния съвет се намира Политбюрото, което няма правомощия за вземане на управленски решения и координира работата на четирите подкомитета: отдел за привличане на нови членове и пропаганда, отдел джихад ал бина, отдел по сигурността и военен военен. Първият отдел е свързан с пропагандата, която осъществява партията. Хизбула притежава свои собствени религиозни академии, които обучават млади теолози и се занимават с привличането на нови членове за организацията. Този подкомитет управлява и партийната телевизия, радио и няколко вестника. Излъчването на сателитната телевизия Ал Манар е забранено в няколко западноевропейски държави и САЩ.
Отделът джихад ал бина е подкомитет, който отговаря за извършването на социалната дейност на партията. Тук се организира строежът на болници, училища и жилища за бедните. Отделът отговаря и за снабдяването с вода на районите, които нямат достъп до такава и за осигуряването на пари за социалнослабите и пострадалите във войните с Израел.
Подкомитетът по сигурността се грижи за осигуряването на защита за лидерите на партията. Освен това той се занимава и с разузнавателна дейност, която се осъществява и извън територията на Ливан.
Военният подкомитет е разделен на две подсекции. Първата се занимава с подготовката и осъществяването на терористичните актове, както и с поддръжката на лагери за обучение на терористи. Втората секция отговаря за поддръжката и командването на армията. Тази секция е под директния контрол на Шурата.
По всичко изглежда, че Хизбула е една отлично въоръжена и организирана военнополитическа организация, която използва ясно изразена идеология за да разширява своето влияние и членска маса. В партийната идеология са заети много елементи от комунизма. Освен разбирането за ролята на партията в разпространението на революцията, заети са и идеите за използване на социалното недоволство за промяна на съществуващото статукво, както и някои елементи от партийната структура на тоталитарната партия. „Държавноподобният вид на организацията и механизмът на функциониране на тромавото организационно тяло внушава асоциативно, че тя може да бъде единствено източник на насилие от квазикомунистически тип. Утопичният образ на ислямска държава, за която се бори Хизбула, категоризира организацията в схемата на анархокомунистическите субекти“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: