Войната в Сирия и Ирак, и превръщането на „Ислямска държава“ в регионална сила, заплашваща да придобие по-широка мащабна тежест, е чудесен момент да се замислим за това как точно се сражава тази сила и на какви принципи се базира тяхната стратегия и полева тактика.
„Ислямска държава“ вече доказа неколкократно, че е способна да превъзмогва поражения и контраофанзиви, и да удря враговете си с подновена сила и жар. Най-пресният пример за това е ситуацията в Кобане (Айн ал Араб), където първоначалният шок от успехите на кюрдските части в момента, е заменен от хладнокръвна решимост териториите на кюрдите да бъдат свити до самото Кобане и евентуално анклавът да бъде окончателно ликвидиран.
Силите
„Ислямска държава“ разполага с военни структури, които избягват да бъдат наричани армия, но на практика представляват точно това. Тази армия отговаря по характер на сухопътните войски на традиционните държави и се състои от пехота, мобилни и бронирани части и артилерия. Пехотата разполага със снайперисти, противотанкови части, а войниците в нея са с различна степен на боен опит. Въоръжението също варира според региона и възможностите за снабдяване. Мобилните и бронирани части залагат най вече на пленени или закупени джипове с висока проходимост както и военни такива, пленени от складове на сирийската и иракската армии, сред които американската техника е с най-високо качество. Тези превозни средства са с подсилена броня (фабрично или допълнително) и залагат на употребата на компактни системи за изстрелване на ракети, тежки и леки картечници, както и РПГ-тата използвани от возещите се в тях бойци. Според непотвърдена информация, ИД разполагат и с танкове „Ейбрамс“, а в Сирия със сигурност са използвани пленени танкове, най-вече руски. Артилерията си служи с най-разнообразни по вид и калибър оръжия, като в това число влизат и системи за ПВО и борба с тежка бронирана техника. Или да обобщим в едно изречение – ИД разполага с цялата необходима техника за окомплектоване на съвременна, добре структурирана сухопътна сила.
Тежка бронирана техника, пленена от ИД
Логистика и снабдяване
Ислямска държава воюва на широк фронт срещу широк спектър от врагове. Това, което облагодетелства силите на ИД е, че терена и климатичната зона са еднотипни – т.е снабдяването, методите на транспорт и изискванията към техника и войници са приблизително еднакви. Основните нужди са муниции, гориво и питейна вода. Първото се обезпечава чрез закупуване на муниции, основно на черния пазар (заради ембаргото и предполагаемия официален контрол), както и с рейдове срещу военни бази на правителствата в Сирия и Дамаск. Горивото е може би най-лесно за намиране – нефт има в изобилие. ИД се потрудиха доста да поставят под свой контрол центрове за преработка на петрола, а каквото не успеят да произведат сами – купуват или заграбват. Питейната вода е основен проблем в региона. За целта ИД се стреми всячески да сложи ръка върху големите язовири разположени на реките Тигър и Ефрат, до които успее да се добере. Не случайно подобни съоръжения се обсаждат от силите на „Ислямска държава“ така, както се обсаждат населени места и бази – подхожда се внимателно и методично. Завзетите язовири се бранят по-ожесточено и от населените места.
Доставките се извършват посредством контролираната от ИД пътна инфраструктура (виж картата горе), посредством конвои с комбинирано предназначение – подкрепленията и новите подразделения пътуват заедно с припасите за да ги охраняват. Една от целите на анти-ИД коалицията е да прихваща от въздуха именно такива конвои и да ги унищожава.
Финанси
Парите на ИД, както обобщи колегата Руслан Трад в една своя статия (Терористични организации 2.0 – „Военна История“, брой 12, ноември, 2014г.) са доста и се вливат в „хазната“ на организацията с висока ежедневна честота (около 2,5 милиона долара дневно). Ако този темп остане непроменен, годишния бюджет на ИД ще е равен на размера на военния бюджет на страна като Румъния. С тази разлика, че ИД не мобилизира никакви други икономически активи от типа на промишленост или бизнес, а се захранва единствено чрез износа на петрол, продажбата на антики и откупите и изнудванията. Организацията е способна да си закупува необходимите припаси и оръжия на поне 80% от нуждите си, което и обяснява ефективността на силите й и възможността за поддържане на активни военни действия на огромна по мащаби фронтова линия. Не бива да се подценяват и приходите от дарения, които идват от различни частни лица и организации, които трудно могат да бъдат проследени и прихванати.
Тактика
Тактиката на ИД по места е относително еднозначна – нанасят се удари по слаби вражески позиции или се използват пролуки в отбраната на противника (облагодетелствано от пустинния терен и липсата на населени места в големи сектори на фронтовата линия). По-силни вражески позиции се заобикалят или обграждат, използвайки прикритието на пустинята. Важно е да се отбележи, че успехите на ИД в по-гъстонаселените райони на Сирия и Ирак са далеч по-ограничени, отколкото в иракската провинция Анбар и по течението на река Ефрат в Ирак, в района на Тикрит и Байджи, където населените зони са концентрирани около речната долина. Именно в тези зони се разкрива силата на ИД с нейните бързоподвижни мобилни части, които превозват максимален брой войници при минимална възможност за засичане. Методът, използван от ИД, носи някои от особеностите на германската настъпателна тактика по време на Втората световна война (1939- 1945 г.) – вклиняване и обхождане на силните вражески позиции и бързо заемане на опорни точки на ключови пътни възли или стратегически обекти като летища, петролни бази, рафинерии и електроцентрали. Подобно на германците, силите на ИД не се боят да се бият в състояние на обкръжение, създавайки тактически „острови“ в тила на противника, към които след това се насочват следващите вълни на настъплението. Подобна е схемата, използвана от немците и в Русия, с която Вермахта достига на десетки километри от Москва, така, както ИД се доближава опасно близо до Багдад, а за известно време и до Дамаск. Разликата с германската методика на действие е, че немците не са поемали прекомерни рискове (не и преди зимата на 1942- 1943 г.) а са атакували цели, за които са имали висока степен на сигурност, че могат в крайна сметка да спасят от обкръжение. За разлика от тях, командването на ИД не робува на подобни скрупули. Отделни подразделения се хвърлят върху набелязаните цели и се борят да ги завладеят на всяка цена. Ако атаката е успешна, силите на ИД се окопават на позиция и се сражават до последния боец, без значение дали позицията може да бъде спасена или не. Така например, бойците на ИД контролираха повече от половин година градчето ал Мада’ин на югоизток от Багдад, без всякакви видими изгледи техният „клин“ да бъде достигнат от основните сили, действащи от Фалуджа. В района на Мукдадия се разигра подобен сценарии, като за известно време ИД успя да „свърже“ владенията си около Самара с позициите на своите „събратя“ около Мукдадия, но тази връзка беше прекъсната. Въпреки това, ИД запази своя анклав там до преди седмици, като иракската армия се натъкна на претъпкани с оръжие складове. Това навежда на мисълта, че ударните отряди на ИД потеглят добре заредени с муниции и припаси именно с идеята да издържат на сериозна и продължителна обсада. В последствие под прикритието на пустинята и вероятно чрез нелегални канали, тези тактически „острови“ се дозахранват до колкото е възможно, като се търси вариант за директното им вливане в основната територия на ИД.
Тук проличава и голямото психологическо предимство на ИД, което отсъства от националните армии – фанатизмът. Той е свързан с пълно отдаване на дадената кауза и премахва до голяма степен фактора страх от обкръжените бойци. Колкото и спиритуално да звучи, обещанието за извоюван рай, втълпено на тези бойци им помага да се сражават до последния човек, като капитулацията почти никога не е опция.
Отделно от стандартната бойна тактика за овладяване, силите на ИД използват т.нар. принцип „удряй и бягай“, който се корени в провеждането на агресивни рейдове във вражеска територия, с цел предизвикване на паника, разузнаване на позиции, заграбване на военна плячка, отвличане или ликвидиране на определен вражески контингент. Отново мобилността и изненадата са най-силните козове на бойците от ИД.
В районите, където вражеската съпротива е прекалено сериозна или пък опонентите провеждат своя офанзива, която не може да бъде спряна по конвенционални методи, ИД широко употребява атентатори-самоубийци, чиято цел е да ликвидират големи или ключови групи от противникови бойци. Пресен пример за това е изтеглянето на ИД от Кобане, както и атаките срещу Киркук. Атентатори-самоубийци се използват и „рутинно“ в онези части на Сирия и Ирак, където бойците на ИД нямат директен достъп.
Стратегия
Ако тактиката дефинира подхода към решаване на локалните и полеви задачи, стратегията характеризира „голямата картина“, към която се стреми „Ислямска държава“. В това отношение, ИД използва своите тактически прийоми на по-високо ниво. Основната стратегия е създаване на разпръснати териториални анклави в Африка и Азия, които да се саморазвият в собствени териториални единици (уалиат), които да водят борба на локално ниво и да се стремят към съединяване едни с други и с центъра.
Принципът на клетъчното деление, така характерен за терористичните организации се доразвива в една регионална стратегия, в която тези отделни звена трябва, подобно на тумори, да разядат държавните организми и да подготвят почвата за установяване на „халифата“ върху плодородната почва на гражданските войни.
Стратегията, казано на кратко, е безскрупулна, жестока, проста и практична. Подобно на тактическите „острови“, уалиатите са замислени като автономни единици, които би трябвало да оцелеят до сливането с центъра или да съществуват до тоталното им ликвидиране. Картата горе неслучайно ви показва и Боко Харам, тъй като те заявиха намерението си да се присъединят към този „халифат“. В този смисъл, няма да е грешно да разглеждаме владенията на Боко Харам като своеобразен „уалиат ал Егерев“ (ако „поетите“ в Ракка решат да използват туарегското име).
Военна История 