ПОЛК. ДР. КОНСТАНТИН БОНЕВ


Bonev

Константин Бонев е роден в Търново, през 1837г. Учи във взаимните училища в Търново и Елена, след което заминава за Букурещ, където братята му се занимават с търговия и започва да учи занаят под тяхното ръководство. Чиракуването му, обаче, не продължава дълго. Към 1851г. Става ясно, че между Русия и османската империя предстои война и младия Константин бърза да се запише доброволец. Той, заедно със стотици други се записва в българския доброволчески корпус – волентирите, които се сражават в състава на руската армия. Бонев участва активно във военните действия през цялата Кримска война (1853-56г.) и въпреки възрастта си – когато войната избухва той е едва 16 годишен, Константин се сражава храбро, за което от обикновен войник се издига през фелдфебел до чин капитан – нещо необичайно за чужденец, който се сражава в доброволческа част към руската армия.

ZnamenaBulgariteKrim

Знаме на българските доброволци в Кримската война

За проявената храброст е награден със златен медал. Веднага след края на войната, Константин заминава за Москва, където, вероятно с помощта на братята си, завършва гимназиално образование. Славянския комитет в Русия, в който членуват някои от най-видните интелектуалци на империята, забелязва младия български офицер и решава да му отпусне стипендия, с помощта на която той висше медицинско образование в Московския медицински факултет. По време на студентските си години, Бонев се превръща в лидер на българските студенти в Москва и участва в издаването на вестник „Братски Труд“.
След като завършва висшето си образование, Бонев е назначен за уезден лекар в град Подолск, московска губерния. Постът на уезден лекар е доста престижен в Руската империя и благодарение на него Бонев попада в Таблицата на Ранговете с чин надворен съветник, което го поставя в VII клас т.е. една степен под хората с място в дворянското съсловие. Този чин съответства на подполковник от пехотата и капитан в гвардията.
Бонев оставя за кратко лекарското си място и заминава за Сърбия, където през лятото на 1876г. Служи като доброволец в Сръбско-турската война, обслужвайки руските доброволчески войски, командвани от генерал Черняев. Част от тези войски са и българските доброволчески батальона. След края на войната (февруари 1877г.) се връща в Русия, но не остава дълго там. Когато Русия започва постепенно да се готви за решаващ конфликт с Османската империя, българинът е забелязан от Иван Аксаков и Владимир Черкаский, които са натоварени с изготвянето на цивилната подкрепа за руските войски по време на Руско-турската война от 1877-78г. Те препоръчват Бонев на ген. Столетов, който отговаря за набирането на български доброволчески корпус. Столетов се възползва от връзките и познанствата на Бонев и го изпраща в Румъния, където Константин започва активна дейност по набиране на участници в българското Опълчение. На 18ти април, 1877г., със заповед на Столетов, Константин Бонев е назначен за главен лекар на българското Опълчение и за лекар на I-ва дружина на Опълчението с чин подполковник. На тази длъжност К. Бонев остава през цялата Руско-Турска война.

В хода на бойните действия, др. Бонев контролира организирането на полеви болници, както и обслужването на ранените по време и след сраженията. Като лекар на I-ва дружина, др. Бонев участва във всички големия сражения на Опълчението – Казанлък, Стара Загора, Шипка, Шейново. По време на шипченската битка ръководи лазарета и заедно с останалите лекари превързва ранените буквално под свистящите турски куршуми. За проявеното геройство по време на своята служба, руското командване го награждава с три ордена за храброст – „Св. Станислав“ II-ра степен, „Св. Ана“ II-та степен с мечове, „Св. Владимир“ IV-та степен, както и възпоменателен медал.
След края на Руско-турската война, Временното руско управление преминава към създаването на българска армия, като за основа е използвано Опълчението. Така се появява Българската Земска войска. За неин главен лекар, логично, е назначен др. Константин Бонев с чин полковник. През месец март, 1880г., той става член на първия Медицински Съвет – най-висшата медицинска организация в България, която се заема с регулация на медицинските услуги и лекарската дейност. В това си качество, др. Бонев инициира създаването на Български Червен Кръст и участва в изготвянето на устава, който той лично предава на княз Батемберг през 1882г. За съжаление, др. Бонев не успява да види това свое дело завършено. На 18ти юни, 1882г., едва 45 годишен, Константин Бонев умира в София.

Advertisements

Comments are disabled.

%d bloggers like this: