Битката при Анкара (1402г.)


Хлебовски - Тимур и плененият Баязид

Хлебовски – Тимур и плененият Баязид

Конфликт: Войните на Тимур (Тамерлан)

Кога: 20,071402г.

Къде: полето Чубук край Ангора (Анкара, дн. Турция, тогава Османски султанат)

Кои участват:

1) Империята на Тимуридите:

Пълководци: Тимур (Тамерлан), Шах Рух, Халил Султан, Миран Шах, Мохамед Султан, Тадж Ал Дин Шах и Шахан Абул Фат

Армия: 140 000 (оспорвана цифра, вероятно по-малко), цялата армия е кавалерия

Загуби: 10-25 000 убити и ранени

2) Османският султанат, Сърбия, влашки и други помощни контингенти

Пълководци: Баязид I Ялдаръм, Стефан Лазаревич, Сюлейман Челеби, Мехмед Челеби

Армия: 85 000 (оспорвана цифра, вероятно по-малко), от тях между 2 и 10 000 са сърбите, няколко хиляди татари

Загуби: 15-40 000 убити и ранени

Историята на кратко:

След като Тамерлан налага своята власт над Предна Азия и Месопотамия, завоевателят хвърля поглед на запад, където с помощта на своите васали Кара Коюнлу (Черните Овни), великият хан започва да разширява влиянието си в Армяния и източните предели на Анадола. Тук интересите му се сблъскват с тези на османския владетел Баязид I, който вече е покорил голяма част от Балканите и Мала Азия и държи във васална зависимост множество по-дребни и едри княжества, емирати и прочие държавици. Конкретният повод за конфликта между двете Сили на Изтока се оказва спор за върховенството над един от източните анатолийски емирати. Двете страни си разменят обидни ноти и писма, а всеки от владетелите събира сили за неминуемият сблъсък. В крайна сметка, през 1402г., силите на Тимур нахлуват в Сивас, завземат ир азоряват град аи поемат на запад. Баязид събира армия от всичките си васали и татарски наемници, с която да пресрещне монголите. Двете войски се срещат близо до Анкара, която Тамерлан е поставил под обсада.

Вместо да даде почивка на изнурените от дългия преход сили ( османските войски идват от Константинопол), Баязид избира да атакува врага, уверен в превъзходството на своята армия, която не е познавала поражение от както той се е възкачил на трона (1389г.) Османците се разполагат по следния начин: Анадолските спахии и татарите застават на десния фланг под командването на принц Сюлейман. В центъра се разполагат еничарите и елитните спахии на Портата под командването на самия султан и сина му Мехмед Челеби. Левия фланг е поверен на Стефан Лазаревич, който командва сръбския контингент, заедно с румелийските спахии и другите помощни части от балканите (власа, албанци и т.н.)

Тамерлан строява армията си в три ешелона, поемайки контрола над резерва. В центъра са разположени индийски слонове и войници, хвърлящи запалителни гранати с нафта. По крилата са разположени конници. Монголите, нетипично, заемат отбранителна позиция, подсилена с окопи и набити в земята колове.

Сражението е открито от османците, които се втурват в атака. Докато османския център притиска враговете си, Стефан лазаревич повежда сръбската тежка конница в атака срещу противоположния монголски фланг, разбива вражеската конница и я отхвърля в бягство. В този момент предателството на татарите се оказва решаващо. Те, подкупени предварително от Тамерлан, преминават на монголска страна и се обръщат срещу доскорошните си съюзници. Заедно с изменниците-татари, монголите атакуват крилото на Сюлейман и го разбиват. Това срива морала на османската армия. Стефан Лазаревич заповядва на своето крило да се оттегли от бойното поле.  Баязид остава сам в центъра, начело на еничарите и спахиите на Портата. Османския център спира вражеските атаки, като султана лично се проявява, посичайки мнозина от враговете. Турците постепенно са изтласкани от бойното поле. Изтощени и изтормозени от жажда (Тимур успява да отклони единствения водоизточник в района преди битката), в крайна сметка силите на Ялдаръм са разгромени, а той самия бяга заедно със няколко стотин конници и се скрива в близка планинска местност. Тимур не се отказва, обсажда планината и пленява султана.

Разгромната победа се оказва тежка, почти фатална за Османската държава, която е хвърлена в кървава гражданска война, продължила едно десетилетие. Тамерлан опустошава Анадола и възстановява някои от старите емири и бейове, прогонени от османците, но бързо губи интерес към Анатолия и заминава на изток, където планира да завладее Китай.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: