Битката при Фолкърк


Falkirk 1298

Конфликт: Англо-шотландските войни

Кога: 22.07.1298г.

Къде: Фолкърк (графство Стърлинг, долината на р. Форт, Шотландия)

Кои участват:

1) Кралство Англия

Пълководец: Едуард I

Армия: 15 000 души, от тях 2 500 конници и 12 500 пехота и стрелци

Загуби: около 2 000 убити и ранени

2) Кралство Шотландия

Пълководец: сър Уилям Уолъс

Армия: 6 000 от които 1 000 конници

Загуби: над 2 000 убити и ранени

Историята накратко:

След като научава за разгрома на своите сили при Стърлинг Бридж, Едурард I изоставя кампанията си срещу французите във Фландрия, подписва мирен договор с крал Филип IV и през март 1298г. се завръща в Англия. През април кралят мести временно мести центъра на властта  в Йорк за да може по-добре да координира предстоящата кампания. Събрана е внушителна армия – около 2000 рицари и над 12 000 пехотинци, мнозина от които – уелски стрелци с дълъг лък (longbowmen). 
Изправен пред по-многочислен враг, Уолъс избира да следи маневрите на англичаните, следвайки всяка тяхна стъпка. Идеята му е да ги дебне, докато Едуард не остане без праи и припаси и не се принуди да напусне Шотландия безславно. Отстъплението на англичаните щяло д абъде последвано от постоянни шотландски набези в тила на отстъпващата армия. Към средата на юли, ситуацията се е развила по плана на Уплъс. Англичаните са изтощени, флотата с нови провизии е забавена от лошото време, а уелсците започват да се бунтуват. Ако Едуард не действа мигновено, рискува да се изправи пред катастрофален провал. В този момент, около 20-ти юли, кралят научава, че враговете му са заели позиция край Фолкърк, изчаквайки началото на английското отстъпление. 
В четвъртък, 22 юли, 1298г., кавалерията на Едуард най-после има визулен контакт с врага. Шотландците са заели заели отбранителна позиция в покрайнините на гората Календер, като фронта и десния им фланг се подсигурява от малък поток, който ще забави настъплението на англичаните. Пехотата е строена в няколко „шилтрона“ ( шотландска разновидност на фалангата, в която редиците пиконосци са комбинирани със стрелци, разположени сред тях и по фланговете им). Шотландската конница се разполага зад основната пехотна линия. 

Image00001

Първи етап

 Едуард разделя армията си по класически маниер – Център (командван от него), ляв фланг (командван от графовете Норфък, Линкълн и Херфърд) и десен фланг под командването на епископа на Дърам. Без да изчакват центъра, който по-бавно достига бойното поле, рицарите на двата фланга се хвърлят срещу врага, заобикаляйки основната пехотна позиция и врязвайки се във вражеската кавалерия. Шотландските благородници използват тази атака за да прикрият бягството си от бойното поле, изоставяйки пехотинците на милостта на врага. Шотландските стрелци стават следващата мишена на английските рицари, които буквално ги помитат. Единствено шилтроните остават непоклатими.

Image00002

Междувременно Едуард най-сетне достига бойното поле и заповядва на рицарите си да прекратят безплодните атаки срещу вражеските карета. Кралят решава да си послужи с тактиката, използвана от граф Уорик срещу уелсците три години по-рано. Шотландците са обкръжени и подложени на комбиниран обстрел с дълги лъкове и арбалети. Когато редиците им са достатъчно разредени от огъня, английските рицари атакуват и ги разбиват. Мнозина намират смъртта си, а оцелелите, сред които и Уолъс, бягат от своите преследвачи в гората Торнууд, където успяват да се изплъзнат на преследвачите си

Победата е изключително важна за Едуард, който до момента е притиснат от скъпата кампания във Франция и от загубата на графовете му при Стърлинг. За шотландците загубата не е прекалено тежка, но Уолъс губи едни от най-верните си помощници.

Advertisements

About Alexander Stoyanov

Fonder and editor of "Military History"e-journal, Co-founder of "De Re Militari"e-journal. Historian (PhD) and journalist Всички публикации от Alexander Stoyanov

Comments are disabled.

%d bloggers like this: