Последният голям „играч“ на стратегическата дъска в Близкия изток, но съвсем не и по значение, е Ислямска Държава.
Самопровъзгласилият се халифат ясно заяви своите пан-ислямски претенции, като програмата максимум предвижда инкорпориране на всички земи в Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. За сега всички тези мегаломански претенции са по-скоро пи ар средство за набиране на доброволци, отколкото явни цели пред ръководството на Даеш (презрително название, което по звучене напомня абревиатурата на арабски, но означава „стъпкана пръст“). Въпреки това, подразделения (уалияти) бяха обявени в Алжир, Египет, Либия, Нигерия, Афганистан, Индия и Кавказ, където местни групировки се заклеха във вярност на организацията-майка.
Обратно в зоната Сирия-Ирак, Ислямска Държава притежава около 45% от Сирия и около 1/3 от Ирак, предимно пустинни зони, доста от които, обаче, богати на нефт. Според най-общи сведения, под ботуша на Даеш живеят около 8 000 000 души, а армията на организацията вероятно наброява около 50-60 000 редовни бойци и вероятно още толкова обучаващи се. Тези сили са разхвърляни върху поредица от фронтове, сражавайки се срещу всички останали фракции в региона, като към момента, основните им опоненти се явяват кюрдските милиции (YPG и пешмергите) и ССА в района на Алепо. Допълнително, тежки боеве се водят със сирийската армия в района на Деир ез Зор и Палмира, а с иракската – около Фалуджа, Байджи и Рамади.
Ислямска Държава разполага с доста модерно оборудване, закупено посредством нелегалната търговия на петрол и антики, както и на базата на пленена армейска техника в складовете на пленени от ислямистите в Сирия и Ирак. Даеш разполага с танкове, бронирани джипове, модерни ракетни системи и картечници. За кратко използваха и няколко пленени самолета, които бързо бяха свалени от Сирийските ВВС и Коалиционните ВВС през 2014г. Въпреки това, осланяйки се на колосалния си месечен приход, организацията не среща сериозни затруднения да попълва арсеналите си и дори да трупа излишъци, които в последствие се използват по множеството фронтове, за създаване на добре снабдени анклави, способни с месеци да издържат на вражески офанзиви. Съчетано с фанатичното сражаване „до последна капка кръв“, това превръща всяка укрепена позиция на ИД в трудна за завземане крепост.
Популярността на ИД непрекъснато расте а с това расте и броя на доброволците, които продължават да се стичат от цял свят, въпреки опитите на съседните на Сирия и Ирак държави да ограничат прилива на хора през границите си.
Военна История 