Лейбгвардейският Конен полк в Балканските войни


12417952_1022795007742642_1521152225614676944_n (1)

Автор: Георги Гочев

Лейбгвардейският конен полк е формиран със заповед №5 от 12 юли 1878 г. под името Първа софийска конна сотня (стотна) със задача да изпълнява карулната служба в двореца и да конвоира царя. С указ № 28 от 30 август 1879 г. сотнята става Собствен конвой на Александър I (също Конвой на Негово височество) и се използва за лична охрана на княза и за специални церемонии. Личният състав на конвоя през 1879 г. наброява 150 души. Личният си щандарт конвоя получава на 30 август 1881 г. от княз Александър I Батенберг, а на 15 октомври 1888 г. от княз Фердинанд I. През 1891 г. конвоят бива преименуван на Лейбгвардейски конен ескадрон, а на 29 декември 1903 г. с указ № 81 е реорганизиран в Лейбгвардейски конен полк.Към 1 октомври 1915 г. в състава му влизат 22-ма офицери, 1 чиновник, 683 подофицери и войници 669 коня, 41 коли и 508 пушки.Лейбгвардейският конен полк получава новия образец на щандарта си от цар Борис III на 6 май 1937 г, а през 1942 г. полкът е реорганизиран в Гвардейски конен дивизион с личен състав от 589 гвардейци. Участието на България в Балканската война през 1912–1913 г. е една от най-славните страници в българската военна летопис. Във войната се отличава с героизма си Лейбгвардейският конен полк. Завидната му бойна дейност се дължи на високия дух и традиционното рицарско възпитание, на здравата дисциплина, на чувството за чест, доблест и саможертва. В тези добродетели гвардейците са възпитавани още от формирането на частта.В навечерието на войната българската кавалерия се състои от три конни бригади (две с по три конни полка и една с четири) и Гвардейския конен полк – общо 11 конни полка.С назряване на опасността от война с Турция началникът на щаба на армията разпорежда още на 15 септември 1912 г. (стар стил) конните полкове да започнат съсредоточаване към турската граница за прикриване на мобилизацията и съсредоточаване на армията.Според мобилизационния план на Лейбгвардейския конен полк самата му мобилизация следва да се извърши в София, а полкът в мирновременния си състав трябва веднага след обявяването на мобилизацията да замине за границата. В София се оставят 78 души за формиране на допълващ ескадрон, който да извърши мобилизацията на полка и да го попълни до военновременния му състав. Предназначението на допълващия ескадрон е да посрещне и организира запасните чинове от полка, да ги облече, въоръжи и снабди с коне. След извършване на организационно-строевото сглобяване запасните се изпращат за попълване на заминалите на фронта ескадрони. За командир на допълващия ескадрон е назначен домакинът на полка майор Паун Бананов.
В изпълнение на този план се предвижда 2-ри и 3-и ескадрон от полка да заминат за границата като Лейбгвардейски конен полк, а Лейб­ескадронът да се приведе към Главната квартира за изпълнение на ординарска и охранителна служба.С шифрограма № 1833 от 17 септември 1912 г. на полка се заповядва да започне мобилизация и да потегли от София за Търновосеймен (дн. Симеоновград). Телеграмата е получена в 16.25 ч. на същата дата от Кавалерийската инспекция.Ескадроните тръгват около 3 часа след получаването на телеграмата за обявяването на мобилизацията. На жп гарата те са изпратени от бившия командир на Гвардейския полк генерал Марков, който ги поздравява от името на царя. Полкът е в състав от 13 офицери, 237 подофицери и войници, 235 коня и 19 коли. За по-голяма експедитивност при извозването той се разделя на два ешелона. В първи ешелон заминава 2-ри ескадрон, воден от ротмистър Александър Марков. С втория ешелон отпътува 3-и гвардейски ескадрон, командван от ротмистър Стефан Косев. С ешелона заминават и щабът на полка начело с командира полковник Иван Колев, адютантът Христо Ботйов, завеждащият прехраната ротмистър и полковият лекар – санитарен поручик д-р Михаил Васев. Лейбескадронът на полка остава в София за лична охрана на царя и подготовката на допълващия ескадрон. На 30 септември 1912 г. е прехвърлен в Стара Загора за охрана на Главната квартира и носене на караулната служба при царския влак.На 18 септември Лейбгвардейският конен полк пристига в Харманли. Там вече са съсредоточени 3-и и 6-и конен полк, които наблюдават и прикриват Маричиното направление. На същия ден от трите полка се формира Сборна конна бригада с командир полковник Танев, а бригадата влиза в състава на 2-ра армия.
Полкът получава задача да се установи в Ярджелий (дн. Малко Брягово) и да наблюдава долината на р. Марица по посока на турската граница. Наблюдението се извършва с изпращане на офицерски разезди, наблюдателни постове и охранителни застави.На 24 септември Сборната конна бригада се премества в Хебибчево (дн. Любимец), където служи до 1 октомври. Предвид предстоящите бойни действия и обстоятелството, че Лейбгвардейският конен полк е най-добре запознат с района, командването на 2-ра армия разпорежда службата по долината на р. Марица да се носи само от него. Трети и шести конен полк се преместват в Корашлии и осигуряват връзката с Хасковския отряд.На 3 октомври 1912 г. в Хебибчево пристига последният ешелон от запасни за окончателно попълване на полка в състав от 113 души и 133 коня. Заедно с ешелона пристига майор Владимир Даскалов, който поема командването на полка. Полковник Колев е назначен за началник на щаба на Ямболския укрепен пункт. На този ден по нареждане от щаба на 8-а Тунджанска пехотна дивизия към нейната 2-ра бригада се предава един полуескадрон от гвардейския полк. В изпълнение на заповедта поручик Карастоянов с 47 гвардейци заминава за с. Бунакли. Останалата част от полка остава в разпореждане на командира на 8-а пехотна дивизия.

Лейбгвардейският конен полк, влизащ в състава на 2-ра армия, с телеграма № 328 получава първата си бойна задача в 20,25 часа на 4 октомври 1912 г. В телеграмата се съобщава, че войната с Турция е обявена и полкът трябва да се подготви за поход. В полунощ задачата му се доуточнява – да прикрива настъплението на 1-ва бригада от 8-а Тунджанска пехотна дивизия по долината на р. Марица и заслоняването на Одринската крепост от север.

При преминаване на границата през нощта на 5 октомври 1912 г. разездите от 2-ри ескадрон на полка, водени от ротмистрите Л. Босилков и Хр. Цанев и поручиците Филипов и Сарълиев, със смелите си атаки превземат турските гранични постове при Мезек и Карабаа и влизат в Мустафапаша (дн. Свиленград). Те навлизат в града към 16.30 ч., преди да е напълно напуснат от противника, като успяват да овладеят важния мост на р. Марица. Той е леко повреден, а под моста са открити три сандъка с динамит, които турците не успяват да възпламенят поради неочакваната поява на гвардейските конни разезди. По този начин се осигурява преминаването през реката на основните сили на армията.
По същество Мустафапаша е първият град, превзет от българската войска, което е и първата реална победа в бойната история на Лейбгвардейския полк. След войната в чест на тази победа на страничната каменна подпора на моста в Мустафапаша е поставена паметна плоча с надпис „Лейбгвардейски на Негово Величество конен полк 5. Х. 1912 г.“ По-късно след завръщането си турците я изваждат и унищожават.От 6 до 23 октомври полкът извършва разузнаване на противника, бродовете и състоянието на пътищата в долините на реките Арда и Марица. Това е важен етап от задачата на 8-а Тунджанска пехотна дивизия за заслоняването на Одринската крепост. Още през първия ден конните разезди донасят ценни сведения за състава и положението на противника, което е от особена важност за изясняване на обстановката в началото на бойните действия. На следващия ден гвардейците по своя инициатива съдействат на пехотата за отхвърляне на противника от разузнатите позиции и доказват възможността за водене на съвместни действия между двата рода войска. С действията си през следващите дни полкът доказва и значението на конницата за воденето на разузнавателна бойна дейност. При тежки атмосферни условия и в непрекъснат досег с противника гвардейците своевременно донасят за всяко изменение на обстановката, определят подходящите бродове на реките и ги охраняват.На 23 октомври със заповед № 20 на командващия 2-ра армия полкът влиза в състава на Източния сектор на войските, обкръжаващи Одринската крепост. Той трябва да заеме левия им фланг и да разузнава в зоната между пътя Одрин – Баба Ески и долината на р. Марица.На 25 октомври вечерта полкът пристига в с. Оглупаша и на следващия ден пристъпва към изпълнението на задачата си. В същото време на левия фланг на Източния сектор българските войски успяват да прекъснат връзката по шосето Одрин–Цариград и овладяват височините по левия бряг на р. Сазлъдере до отм. 58, 9. Височините южно от шосето и равнината между р. Сазлъдере и р. Марица се заемат все още от турците.
На Гвардейския полк се възлага задачата да разчисти тази зона от турските части, да я разузнае и да започне наблюдение на Одринската крепост от южно направление. Силите на полка се оказват недостатъчни за покриване на такова обширно пространство и майор Даскалов решава да действа със самостоятелни разезди в западна посока към долината на р. Марица, а с основните сили на полка да осигурява левия фланг на българските войски.Към 9.00 ч. на същия ден се получава заповед № 18 на началника на Източния сектор, с която се разпорежда полкът да се разположи на левия фланг на войските, като се формира конен отряд в състав: Лейбгвардейският конен полк (13 офицери, двама лекари, два ескадрона с общо 363 офицери и подофицери и 375 коня), Тимошкият сръбски конен полк (16 офицери, двама лекари и три ескадрона с 307 конници и четири картечници) и 2-ра дружина от 54-и пехотен полк (13 офицери и 1709 войници, обединени в четири роти). По-късно в състава на конния отряд влиза и новопристигналият Дунавски сръбски конен полк. За началник се назначава командирът на Лейбгвардейския конен полк мойор Даскалов. За изпълняващ длъжността командир на полка е назначен командирът на 2-ри ескадрон ротмистър Марков, а неговото място се заема от ротмистър Илиев.На конния отряд се поставя задача: да охранява местността на юг от Одрин между левия фланг на българските войски и р. Марица; да възпрепятства съобщенията и събирането на продоволствени припаси и средства от противника; да събира сведения за противника и за местността, като проучи бродовете на р. Марица и Кулели Бургас и да влезе във връзка със Сборната конна бригада на десния бряг на р. Марица. По този начин се затваря окончателно обсадата на Одринската крепост.В изпълнение на възложените на отряда задачи Лейбгвардейският полк изпълнява най-разнообразни поръчения по охранителната и разузнавателната служба. Често към линията на охранението на противника се изпращат разезди под командването на офицери с цел залавяне на пленници и определяне на мястото на инженерните заграждения пред фортовете на крепостта. Тези набези, въпреки че се извършват при много трудни условия, под силния пушечен огън на противника, постигат своята цел.Например на 28 октомври Лейбгвардейският и Тимошкият конен полк се придвижват по пътя от Каракасъм към долината на р. Марица. Там се натъкват на един турски табор (дружина) от около 1000 души, който се движи от юг по левия бряг на р. Марица по посока на Одрин. Командирът на отряда изпраща един взвод от трети ескадрон (18 гвардейци) начело с подпоручик Ботйов към височините, западно от чифл. Таякадима, да охраняват десния фланг на отряда. Останалите три ескадрона (от които един сръбски) и командата от четири картечници се разполагат на височините, източно от Каракасъм. Втори ескадрон е оставен в резерв с готовност за действие в конен строй. Ескадроните се спешават и прикривани от огъня на картечниците, настъпват към противника. В завързалата се престрелка турският табор е разбит и преследван от гвардейците до входовете на крепостта. Целият обоз на турците, състоящ се от провизии, облекла, палатки и боеприпаси, е пленен от 3-и ескадрон на полка. От сражението командването на сектора разбира, че противникът е с нисък боен дух, а смелите и енергични действия на конницата предизвикват паника в неговите редици.Този начин на охранение на левия фланг на войските от Източния сектор и наблюдение на долината на р. Марица продължава през целия октомври. В края на месеца полкът се настанява на квартири в Каракасъм, като заема източната половина на селото, по левия бряг на р. Сазлъдере. За осигуряване на непрекъснато наблюдение на заповядания участък от състава на полка започват да се излъчват и нощни разезди.

На 7 ноември командването на полка поема новоназначеният му командир Генко Мархолев. Под неговото ръководство полкът продължава да изпълнява задачата си. Службата се носи при тежки атмосферни условия поради постоянните проливни дъждове и мъгли. Наред с ежедневното дежурство и наблюдение се налага да се вземат мерки за недопускане на заразяване от холера и тифус. От състава на полка се изпращат непрекъснати карантинни постове в околните села. Водата за пиене се преварява, а хлябът се припича. На гвардейците се раздават топъл чай и топла храна, а землянките и квартирите се отопляват. В резултат от предприетите мерки при пребиваването си около Одрин полкът не дава нито една жертва на болестите.
В това положение, намирайки се на 18 км югоизточно от Одрин, Лейбгвардейският конен полк дочаква на 21 ноември вестта за примирието. До възобновяването на бойните действия на 22 януари 1913 г. гвардейците остават на квартири в Каракасъм.
На 11 март 1913 г. Гвардейският полк извършва обичайната охрана в долината р. Марица. Там именно се получава очакваната с голямо нетърпение заповед за атака на Одринската крепост.
Решението на командващия 2-ра армия генерал Никола Иванов е Одринската крепост да се атакува с открита сила с нощна атака за две денонощия. За целта Източният сектор се разделя на два отдела – Северен и Южен.Около 22.00 часа полкът получава заповед от началника на Южния отдел № 87, в която се съобщава, че предните позиции на противника са на фронта Мезартепе, Демиркапу и р. Марица. Те се заемат с около осем табора, а близките им резерви са около линията на фортовете. Замисълът е войските от всички сектори да атакуват противника едновременно, като войските от Южния сектор да настъпят в 4.00 ч. на 12 март в две колони: дясната (57-и пехотен полк) под командването на полковник Клисуров да атакува северно и южно от Мезартепе и да преследва противника до долината на Халваджидере; лявата (58-и пехотен полк) с командир подполковник Панайотов във взаимодействие с конния отряд да настъпи северно от Демиркапу до шосето.Конният отряд под общото командване на полковник Мархолев получава задача да атакува участъка южно от шосето Одрин–Цариград, като поддържа най-тясно взаимодействие със съседните си части – отдясно с 58-и пехотен полк за обхват на противника в Демиркапу и отляво с 8-а пехотна дивизия, по десния бряг на р. Марица.
За изпълнение на възложената задача конният отряд се съсредоточава в 2.00 ч. на 12 март източно от редут № 8 на височината Карабаир. За свръзка с 58-и пехотен полк се изпраща един разезд с командир ротмистър Филипов, а в щаба на 8-а пехотна дивизия е един разезд от Тимошкия конен полк. За разузнаване по долината на р. Марица потеглят четири офицерски разезда в посока към Одрин, а един ескадрон в пеши строй с две картечници – западно от чифлика Пашатча. Използвайки мъглата, нощта и удобните гънки на местността, преодолявайки осветяването от противников прожектор, конният отряд маневрира в определеният участък, готов да съдейства на левофланговата колона от 58-и пехотен полк.На разсъмване пехотна турска рота, която заема позицията южно от ханчето „Хадимаа“, настъпва към спешения ескадрон. В помощ на спешената част командирът на отряда веднага изпраща друг ескадрон. Гъста мъгла покрива бойното поле и под нейното прикритие целият конен отряд се спуска в долината по посока на ханчето. Към 10.00 ч. на 12 март мъглата се вдига и отрядът се оттегля към Карабаир. Частите от лявата колона в това време са на източните склонове на Хавалджидере. Още в 7.00 ч. Мезартепе и Демиркапу са окончателно заети. Българското знаме се развява и над фортовете Айджийолу и Айвазбаба. Пред войските на Южния сектор остава все още непревзет Кавказтабия.
В 19.30 ч. на 12 март конният отряд отново се спуска в долината към чифлика Пашатча, като оставя един спешен ескадрон при ханчето „Хадимаа“ със задача да съдейства на 58-и пехотен полк в случай на нужда. Изпращат се и два офицерски разезда за усилване на разузнаването в посока на Одрин, южно от шосето.
В 00.10 ч. на 13 март 1913 г. се получава заповед от командващия на Източния сектор, съгласно която на войските от южния отдел се заповядва да атакуват фронтовата линия на Кавказтабия – Топйолу, като лявата колона да настъпи срещу Кавказтабия. На конния отряд се поставя задачата да съдейства с огън на 58-и полк и да охранява левия бряг на р. Марица, като по този начин прикрива фланга на лявата колона. Атаката трябва да започне в 3.30 ч. на 13 март.Командирът на 58-и пехотен полк съставя план, според който две дружини трябва да атакуват форта от изток, а една дружина следва да премине през телените мрежи на шосето и да обходи Кавказтабия от южната страна.За да се изпълни този план, е необходимо конният отряд да събере допълнителни сведения за разположението на противника. За целта един офицерски разезд се изпраща със задача да разузнае препятствията, обграждащи форта, частите, заемащи окопите около шосето, и наличието на артилерия при входа на града. За осъществяване на взаимодействието с 58-и пехотен полк друг ескадрон се спешава с назначение да се движи вляво от шосето на фланга на третата му дружина.След получаването на нужните сведения започва атаката на форта. Разузнавателният разезд на поручик Илиев донася, че спешеният ескадрон е попаднал под силен противников обстрел. В негова помощ е изпратен още един ескадрон. Към 7.00 ч. натискът за овладяването на Кавказтабия се усилва. Неприятелският артилерийски огън от тази посока става все по-рядък. Гъсти противникови колони се показват от склоновете на форта и започват да отстъпват на запад.
На конния отряд се разпорежда да премине към преследване на войските от гарнизона на Кавказтабия. В изпълнение на заповедта ескадроните настъпват с галоп по шосето за Одрин. Но сред командирите на сръбските части настъпва разколебаване. Те заявяват, че ще настъпят напред само ако Лейбгвардейският конен полк бъде назначен в авангард. Полковник Мархолев разпорежда на първия взвод от 2-ри ескадрон под командата на ротмистър Босилков да застане в челото на колоната. Към него се присъединяват разездите на ротмистър Филипов и подпоручиците Ботев и Блъсков. Четиримата офицери застават в челната редица на гвардейците и с вихрен галоп се понасят напред. В такъв ред взводът, следван на около 300–400 крачки от главните сили на отряда, в походна колона по четирима с извадени саби и викове „ура“ навлиза в града.В Одрин царят безредие и уплаха. Във всички посоки бягат офицери, войници, коне и коли. Появяването на българската конница в тила на противника, докато артилерията още обстрелва града, е толкова неочаквано, че бегълците дори не посмяват да стрелят по препускащия авангард. Нещо повече – отстъпващите турци, захвърляйки оръжието си, скачат от конете и се укриват в околните къщи. Освободените коне се присъединяват към галопиращия взвод и правят гледката още по-величествена. В центъра посрещат конницата българи, които ликуват от радост.
Отрядът преминава през целия град, като до моста на р. Марица обезоръжава застигнатите турски войници. Там се оставя един взвод за охрана. За възстановяване на реда в града се изпращат конни разезди. В конака полковник Мархолев приема сабята на плацкоменданта на Одрин Исмаил паша. Двамата, придружени от един взвод от 2-ри ескадрон, се отправят към Каиктабия, след това – в укреплението Хадарлък. Там заварват коменданта на крепостта Шукри паша с неговия щаб. Полковник Мархолев му съобщава, че фортовете са в български ръце и от този момент пашата е пленник. Шукри паша му отговаря с думите: „Изпратих още тази сутрин парламентьори с условията за сдаването на крепостта, но досега никой от тях не се е завърнал, а вашата кавалерия е вече в града“. След това комендантът написва писмо на турски език, което подава на полковник Мархолев да го завери с подписа си, като го помолва да му позволи да остане с обещанието да не напуска стаята си.Отрядът триумфално преминава през града. Радостта на гвардейците, както и на цялото християнско население на Одрин, и особено на българите, е неописуема.Така завършва славното участие на Лейбгвардейския конен полк в битката при Одрин. Действията на полка са високо оценени от командването на 2-ра армия и Източния сектор. Командващият 2-а армия генерал Никола Иванов споделя следното: „С голямо удоволствие си спомням за заслугите на Лейбгвардейския конен полк, въобще под Одрин и специално в деня на превземането на крепостта… Дръзкото нахлуване на Лейбгвардейския конен полк в Одрин, преди да бъде свършен боят на Западния, Южния, Северния и част от Източния сектор, е една от светлите точки на оня тъмен хоризонт, върху който се проектира изобщо дейността на нашата конница през Балканската война“. И генерал Никола Иванов продължава: „Действията на Гвардейския конен полк под Одрин (1912/1913 г.) бе над всяка похвала. При самата атака той, воден от своя храбър командир, с нечувана смелост навлезе в града, където залови коменданта на крепостта, осигури реда и предотврати всяко евентуално намерение на турците да се съпротивляват там. Слава на гвардейците!„Участието на Лейбгвардейския конен полк от началото до края на Балканската война в състава на обсадната 2-ра армия е факт, с който гвардейците особено се гордеят. Техен боен празник става именно 13 март – деня на превземането на Одрин.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: