„Пазете се от малките държави“, пише руският анархист Михаил Бакунин през 19-ти век, „те са жертви на по-големи държави, но също и източник на опасност за тях.“ Ливан, държава не по-голяма от Уелс, е кръстопът между Изтока и Запада и е именно това – бойно поле на всяка от големите сили в региона на Близкия изток, засилвайки техните противоречия.
Модерната история на Ливан е наситена с конфликти. Преминавайки през граждански конфликт през 1950-те, страната изпада в дълбока криза, която се засилва със засилване на бежанския поток от Палестина след войната между арабските държави и Израел през 1967 година. Няколко години по-късно, през 1975, избухва Втората гражданска война в Ливан, която продължава до 1990 година. Този конфликт бележи завинаги ливанското общество и политическата система на страната.
Днес министерски постове и ведомства се разпределят на религиозна основа по предписанията на споразумението от Таиф през 1990, сложило край на конфликта. Но днес има все повече недоволни от тази система, която предизвиква сериозни нарушения на вътрешния мир в Ливан.
Нека не забравяме и бежанската криза от Сирия и войната между бунтовници и Башар Асад. Както винаги в историята на Ливан, събитията в Дамаск се отразяват неимоверно в Бейрут. Днес Ливан има близо 2 милиона бежанци на своя територия (при население от преди войната от 4 милиона души), което предизвика трусове в страната, ръст на безработицата и политическо напрежение между партиите, подкрепящи сирийското правителство и онези, които желаят свалянето на Асад. Така, по този нежелан от самите ливанци начин, войната в Сирия се прелива в Ливан, с което от 2012 започва новият епизод от насилие и напрежение в Страната на кедрите.
БРОЙ 6 МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:
Военна История 