ДЕСЕТ ФАКТА ОТ ИСТОРИЯТА НИ, КОИТО МОГАТ ДА ВИ ШОКИРАТ


  1. През VIII век на Балканите е имало две български държави

    Освен Аспаруховите българи в Мизия, в Македония са живеели техните братовчеди, познати у нас като Куберови българи. Двете страни са поддържали взаимоотношения. Неясен остава статуса на куберовите българи по отношение на Византия. Обединението на двата български клона се осъществява след 836г., когато хан Персиян присъединява Македония, Родопите и част от Беломорието към Дунавска България.

  2. Хан Тервел не е спасил Европа…поне не лично

    През 717г., арабската армия започва да обсажда византийската столица Константинопол. Междувременно две арабски армии са разбити в Тракия – едната от българските наемници, сражаващи се до тогава за арабите, а другата – от дунавските българи. Българите-наемници най-вероятно са от македонските (куберовите) и сменят страната след като арабския авангард атакува „братовчедите“ им на север. В крайна сметка българите нанасят още едно поражение на арабите през 718г. (пролетта или лятото) с което окончателно закопават надеждите на Халифата за успех на Балканите. Кой командва българските контингенти остава неясно, но е твърде вероятно това да не е Тервел, който по това време вече е прехвърлял шестдесетте.

  3. Основите на българското обсадно дело са положени от…арабин

    Арабски ренегат инженер, приел християнството, напуска Византия, преследван от лошото отношение на император Никифор I Геник, който го „наругал и заповядал да го набият“. Арабинът избягал в Плиска и само година по-късно хан Крум вече можел да разчита на първокласна обсадна техника, с която превзел редица крепости, сред които Месемврия (Несебър) и Одесос (Варна). Според друга теория, обсадното дело у нас произтича от византийски военен, който сменя страните след падането на Сердика (809г.). Много е възможно и двете теории да са верни и Крум да си е събрал „експертен екип“. Крайният резултат е впечатляващ – само за една година българската армия развива инженерен корпус, опериращ на много високо ниво.

  4. Кирил и Методи не са българи и не са „писали“ азбуката специално за нас

    Светите Братя с право заемат изключително важно място както в духовната така и в политическата история на страната ни, а мисията им при Борис I е може би най-значителното събитие в цялата средновековна българска история. Около това има доста митове, трайно заложени сред населението – че братята са българи че специално са създали писмеността си за нас. Истината е, че двамата братя (чиято майка е от славянски произход, но баща им е висш византийски сановник) са висши духовни агенти на Византийската империя, които изпълняват поредица от ключови мисии в полза на империята. Писмеността, която разработват (глаголица) е била предназначена за Великоморавия и е била част от ожесточената културна борба, водена между Византия и Немското кралство (подкрепяно от Папството). След като моравците предпочитат да се присъединят към латиноезичната западна Римска архиепископия ( тогава все още няма католици и православни), Византия бърза да приобщи българската държава към своята културна сфера (ойкомене) за да използва страната ни като буфер пред латинското влияние на изток. За наше щастие, нещата се развиват доста по-динамично от очакванията на византийците и скоро България се издига като собствена културна единица, от която в последствие православието и азбуката ще се разпространят на североизток към руските земи.

  5. България е била кралство

    През 1203г. Папа Инокентий III признава на Калоян кралска титла (rex) в контекста на унията, сключена между България и Папството. Съгласно тази уния, България временно влиза в състава на католическия свят. Макар ние да си превеждаме титлата като „цар“, рекс подчертано означава „крал“, тъй като царското (императорско) достойнство се полага единствено на германския Император на Свещената Римска империя. В последствие българите отхвърлят унията, а царската титла е призната от никейците през 1235г.

  6. България е окончателно завладяна от османците през 1418 или 1421г., а не през 1396г.

    Дълго време се приемаше, че 1396г. е окончателната дата на османското завоевание на българските земи. Редица нови изследвания ясно потвърждават, че Видинското царство продължава да съществува като васална на османците държава до края на управлението на Мехмед I (1412-1421г.) и в последствие е окончателно анексирано от Мурад II (1421-1451г.) Въпреки въстанието, водено от Константин и Фружин, Мехмед запазва държавата поне до 1418г., тъй като Константин се съюзява с османския султан срещу братята му Муса и Сюлейман по време на Гражданската война от 1402-12г.

  7. Български конни полкове съществуват в състава на руската армия още от 30-те години на XVIII век.

    В следствие на изселванията, причинени от войните на Османската империя с християнската лига (1683-99г.) и няколкото български въстания, немалка част от населението на Мизия и Македония търси убежище в православна Русия. Там тези хора са настанени в слабозаселената Украйна и в замяна на земя са задължени да изпълняват военна повинност. Във времето на Петър I (1689-1724г.) от тези изселници е формиран един „сръбски“ хусарски полк, който в последствие прераства в два – един от които български, начело с полковник от български произход. В последствие, по времето на Екатерина Велика, българските хусарски полкове стават два.

  8. По времена Кримската война (1853-56г.) в руската армия се сражава български контингент

    Наречени „волентири“ (доброволци) тези около 5 000 български бойци и офицери се сражават рамо до рамо с руснаците срещу османците и техните съюзници от Великобритания и Франция. За съжаление съдбата на корпуса е слабо проучена от нашите историци. Голяма част от оцелелите бойци се включват в състава на руско-българската бригада в Сръбско-турската война от 1876г., а в последствие се превръщат в гръбнака на Опълчението.

  9. Българската армия Е губила сражения

    Противно на наложения устойчив мит, след Освобождението, българската армия е губила сражения както в Междусъюзническата (1913г.), така и в Първата Световна война (1914-1918г.) като например пробивът Добро поле. Факт е, обаче, че няма пленено наше знаме.

  10. България губи Втората Световна война

    Въпреки участието на страната ни в заключителния етап от войната и загубените над 10 000 живота и още около 20 000 ранени, България е третирана като губеща страна по време на Парижката конференция през 1947г. На страната са наложени тежки репарации и демилитаризация на южната граница. Намесата на СССР и задълбочаването на кризата между Съюзниците и Съветския съюз води до отпадане ан въпроса с репарациите и те така и не са изплатени.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: