Рота-4093


Автор: Георги Гочев

15073465_1236579589697515_4664711164582182015_n

Българската национална доброволческа рота № 4093 (Bulgarian volunteer Company 4093) е първото българско национално военно подразделение в състава на НАТО. Ротата е част от американските въоръжени сили в Западна Германия от 20 октомври 1951 г. до 30 юни 1964 г. В нея служат български политически емигранти, несъгласни с управлението на Българската комунистическа партия след 9 Септември 1944 г. През 1951 г. американските власти се обръщат към намиращия се в емиграция д-р Г. М. Димитров, тогава председател на Българския национален комитет, с молба да им съдейства за организиране на доброволческо военно формирование от български политически емигранти в Западна Европа. Г. М. Димитров откликва с голям ентусиазъм. Той заявява на сънародниците си, че „ние ще бъдем съюзници, а не наемници“. За три седмици д-р Г. М. Димитров успява да убеди над 200 емигранти да кандидатстват за служба в американската армия. Доброволци дълбоко вярват, че това е техният личен принос за освобождаване на България от комунистите. Основните изисквания към доброволците са политическа и военна благонадеждност. Кандидатите попълват специални формуляри, разработени в Главната квартира на Северното командване на 7-ма Американска армия в Западна Германия. Успешно преминалите теста са събрани през октомври 1951 г. в гарнизона Цайлсхайм край Франкфурт на Майн. Първият командир на ротата е лейтенант Стефан Бойдев, син на ген. Васил Бойдев – командващ Въздушните войски (1936-1941 г.) и 5-та армия (1942-1944 г.). Той командва подразделението от основаването му до 17 април 1952 г. Втори командир е лейтенант Борислав Байчев, бивш летец от българските ВВС. Той ръководи подразделението до март 1957 г. Трети и последен командир е капитан Димитър Кръстев до разформироването на ротата през 1964 г. Първите доброволци, постъпили на служба през 1951 г., са настанени в триетажна сграда, а през пролетта на 1952 г. личният състав е преместен в новопостроени специално за американската армия бараки. Те са със широки стаи, отделни административни офиси, медицински и продоволствен отдел, както и отделна транспортна част. Българските хъшове в униформа са охранявали важни обекти на НАТО в Западна Германия, складове с муниции, оръжия, ракети, военно оборудване и други. Личният състав на ротата – около 200 души, е бил организиран като подразделение от американската армия: 4 взвода от по 40 души за охрана на обекти и един административен взвод. На 7 април 1953 г. ротата се пребазира от Цайлсхайм в Ешборн, също недалеч от Франкфурт на Майн, съгласно заповед на Главната квартира на Северното командване. Впоследствие Рота 4093 се предислоцира от Ешборн в Депото за муниции на Рейн (Мизау) със заповед на Главната квартира на Северното командване от 20 юни 1953 г. На 22 юни 1953 г. ротата щатно е прехвърлена от Северното командване (112 Военен център) към Западното командване (110 Военен център) и 6950 Трудов център. На 20 октомври 1953 г. ротата се мести от Мизау в Оръжейното депо в Гермерсхайм. Тук подразделението остава до разформироването си на 30 юни 1964 г. От 1951 г. българите в НАТО започват да издават и свое списание. То е циклостилно, нарича се “Идейни насоки”, а неговата основна тема е обществено-политическият живот в България и в останалите източноевропейски страни. През 1953 г. ротата учредява фонд и клуб, средствата от които използва за благотворителност и за организиране на тържества. Имали са свое Църковно настоятелство и параклис “Св. Иван Рилски-Чудотворец”, в който тържествено отбелязват големите национални и религиозни празници. Богослуженията при тези чествания, както и на големите български и християнски празници в продължение на едно десетилетие отслужва отец Леонид граф Игнатиев. Той е потомък на известния руски дипломат Граф Игнатиев и е свещеник от Независимата Руска православна църква в Бад Соден, близо до Франкфунт на Майн. Днес любопитните да се запознаят по-отблизо с Българската рота в НАТО могат да посетят Националния военно-исторически музей. Там се съхраняват униформите и личните вещи, дарени през 2002 г. от трима ветерани от ротата: Сава Севов, Стоян Михайлов и Михо Михов. Там е и емблемата на първите българи в НАТО: четирилистна детелина, заобиколена от два златни житни класа. “Никъде извън територията на България след Втората световна война, не е имало такъв феномен, такава компактна група от стотици българи доброволци в казарма, с активна антикомунистическа и идейно-политическа дейност” обобщава в книгата си “НАТО. Българска рота 4093 (1951-1964 г.) Сава Севов.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: