Битката при Нарва, 1700г.

Конфликт: Великата Северна война (1700-1721г.)

Къде: Нарва, провинция Ингрия (дн. Естония)

Кога: 30.11.1700г.

Резултат: Решителна шведска победа

Кои участват:
1. Русия
Армия: 34-40,000 войници, 190 оръдия
Пълководци: Херцог Карл-Ойген де Круа, Борис Шереметев,Иван Трубецкой, Адам Вейд, Иван Бутурлин, Автоном Головин
Загуби: 6-7,000 убити и ранени, 1000 пленени, 190 оръдия – пленени, 200 знамена – пленени.
2. Швеция
Армия: 9,000 войници, 37 оръдия
Пълководци: Карл XII, Ото Велинг, Кал Густаф фон Реншьолд
Загуби: 680 убити, 1,200 ранени

Руският поход към Нарва е твърде муден и зле организиран. Грамаден обоз от над 10 000 каруци, телени от волове пренася необходимите оръжия, муниции и барут, заедно с част от храната и багажа на войниците. Руската армия е организирана в походна колона, която често засяда в съсипаните от дъждовете пътища. Войниците страдат от липса на достатъчно припаси, а много от конете умират заради недостатъчното храна, предвидена в обоза. Често полковете са заети да изтеглят каруци от калта и да помагат с придвижването им. За щастие на Петър, на около няма шведска кавалерия, която би ликвидирала руската армия още докато е на път. Според най-новите изследвания, руската армия наброява между 34 и 40 000 души и е съпроводена от артилерийски парк, включващ над 380 оръдия, много от които твърде стари, без стандарт в калибъра и типа на използваните муниции. По време на похода колоната се проточва толкова дълго, че отделните отряди пристигат с по седмица разлика един от друг. Първи край Нарва (на 20 септември) пристига ариергарда на полковете от Новгород, командвани от Иван Трубецкой¹, заедно с тежка кавалерия от Велики Новгород, вероятно част от местните дворяни. В последствие пристигат гвардейците, водени от Иван Бутурлин², две седмици след новгородците (4 октомври), като в техните редици е и Петър, който оставя командването на своите генерали. На 12 октомври пристигат още седем полка под командването на Адам Вейд³, а на 25ти идват и последните сили на Автоном Головин⁴. Така, руската армия се нуждае от над един месец за да се съсредоточи под стените на Нарва. Общата и численост е поделена между 21 солдатски полка⁵, 7 полка стрелци, 2 полка драгуни, Преображенския полк, кавалерийски дворянски полк и тежко кавалерийски полк (рейтари) от Новгород. Освен тези сили, още около 20 000 души не успяват да пристигнат при Нарва – 10 000 пехотинци остават в Новгород под командването на княз Аникита Репнин⁶, а около 11 000 казаци заемат позиции край Псков, ръководени от Иван Обидовский.⁷
Отбраната на Нарва се командва от граф Хенинг Хорн⁸, който командва гарнизон от 1200 пехотинци и 200 конници, както и една доброволческа част от 400 души. Освен крепостта Нарва, Хорн разполагал с малкото укрепено предмостие Ивангород, което контролирало левия бряг на река Нарва. Това означава, че всяка армия, която искала ефективно да обсади града трябвало да блокира и двете укрепления. Докато полевото командване на руските части останало в ръцете на царските приближени, Петър назначил за ръководител на самата обсада саксонския инженер и благородник Лудвиг Николаус фон Халарт,⁹ който бил „даден под наем“ на царя от Август II. Въобще, за онази епоха било характерно преотстъпването на пълководци така, както днес футболните отбори обменят футболисти или треньори. Петър, недоволен от прекалената взискателност, с която Халарт се заема да организира обсадата, поема пълен контрол над организацията и пришпорва своите войници. Руснаците изкопават поредица от валове, които да пазят тила им от шведски подкрепления, идващи да спасят града, а Ивангород и Нарва са обкръжени с батареи, които откриват огън на 31 октомври, 1700г.
Основните шведски сили, водени от Карл XII пристигат в Естония на 16 октомври. Кралят оставя своята 10 000 армия да почине от трудния път по море, от който мнозина от воините му хващат морска болест. Той самия започва преговори с местните естонски първенци, обещавайки привилегии в замяна на 5000 контингент войници. Общата численост на шведските войски в Естония към края на октомври, 1700г., възлиза на около 18 000 души. Петър научава за придвижването на шведите още в края на септември и в началото на октомври изпраща своята кавалерия, начело с Борис Шереметев¹⁰ по пътя към Ревал (дн. Талин), където се очаква да се концентрират основните шведски сили. Кавалерийският отряд на Шереметев наброява около 5-6000 души, включвайки по-голямата част от конниците в царската армия. Руските сили изминават половината път до Талин без съпротива и на 14 октомври заемат град Везенберг. Няколко дни по-късно, руснаците спели да блокират спомагателна шведска армия, командвана от ген. Ото Велинг при Пулц и дори успели да пленят няколко шведски офицери. След разпита им, шведите, подучени предварително по заповед на краля си, заявили че силите им в Естония са между 30 и 50 000 души, което сериозно притеснило Шереметев и той заповядат оттегляне в посока Нарва, като последна отбранителна позиция била изградена край селцето Пюхаюхи. Карл XII, известен за забавянето на Велинг повел малък отряд от около 5000 войници, с цел да се съедини със шведските сили и да напредне към Нарва. Основната част от шведските войски останали да пазят Ревал и да защитават Естония срещу евентуални атаки на саксонците от Ливония или на руските контингенти при Псков и Новгород. В кара на ноември, Карл XII се съединява с Велинг при Пулц и двамата, начело на около 9 000 войници напредват срещу кавалерията на Шереметев. Руската конница е хваната неподготвена, тъй като повечето войници напускат постовете си за да търсят храна поради лошото снабдяване. Само един отряд от около 600 души брани основния път към Нарва. Тази съпротива е лесно преодоляна и Шереметев панически напуска бойното поле, следван от остатъците от кавалерията си. Без да може да проведе нормално разузнаване на врага, генералът уверява Петър, че към тях приближават над 50 000 шведски войници. На 28 ноември, 1700г., царят поверява командването на армията на херцог Карл-Ойген де Круа, който протестира за назначението, но не успява да убеди царя. Самият Петър, под предлог че трябва да решава важни държавни дела, заминава за Новгород. В последствие, шведите обвиняват царя в проява на малодушие и дори секат възпоменателни медали от Нарва с лика на плачещия Петър, уплашен от шведските войски. Подобно на напускането на Константин IV по време на обсадата на Онгъла, оттеглянето на Петър си остава предмет на прекалено много теории.
Битката при Нарва се явява първото решително сражение за Великата Северна война. По отношение и на двете армии то е своеобразно изпитание, тъй като нито една от тях не е водила подобно мащабно стълкновение след проведените пълни или частични реформи и реорганизации. От представянето им на бойното поле ще стане ясно до каква степен усилията на стария владетел Карл XI са се увенчали с успех и до колко Петър I може да разчита на армията, която получава в наследство от Алексей и Феодор III.

Когато на 29 ноември де Круа научава, за приближаването на шведската войска от запад, той нарежда на основната част от армията си да заеме предварително подготвената отбранителна линия. Руската полева защита се състои от два успоредни вала, които опасват града в посока север-юг. В различните точки между двата вала, разстоянието варира от 1200 метра на десния руски фланг, през около 240 метра в центъра и едва 100 метра в левия фланг. Армията на де Круа е разделена на три части. На десния й фланг се намирали силите на Головин, около 14 000 души. В центъра се разполагал отрядът на Трубецкой, около 6 000 души. Левия фланг бил зает от Адам Вейд начело на 3 000 пехотинци. В най-левия край на руския фронт стоял Шереметев, начело на 5 000 конници.¹ Позициите били подсилени от 40 оръдия и мортири, а останалата част от артилерията била разположена около Ивангород. Щабът на Круа е разположен на крайния десен фланг върху остров Камперхолм. Цялата руска армия е приведена в единична линия, без резерв. Разполагането на руския щаб в края на бойното поле и сегментирането на армията сериозно затрудняват комуникацията между отделните полкове. Относително малкото пространство между двата отбранителни вала не дава особени възможности на руснаците за разгръщане и маневриране. Круа остава уверен в успеха си, тъй като получава малко по-реални сведения за размера на шведската армия (но отново силите на шведите са надценени ) и изключва вероятността Карл XII да го атакува. Убеждението му се подхранва и от започналата рано сутринта на 30 ноември снежна буря. Херцогът е така уверен че шведите ще останат на позиция, че кани останалите руски генерали на вечеря.

Когато Крал XII пристига при Нарва на 29 ноември, той използва прикритието на нощта, както и хълмовете западно от Нарва за да придвижи силите си максимално близо до руските позиции. На сутринта на 30 ноември, шведите се строяват в две линии, като пред центъра е изнесена цялата шведска артилерия, разположена в батарея на хълма Хермансберг. Левия фланг на скандинавците е поставен под командването на Карл Густав Реншьолд, а десния е поет от Ото Велинг. Карл заема центъра и се подготвя за предстоящата битка. Както вече отбелязахме, кралят-воин разполага с около 9 000 души и по-малко от 40 оръдия.
Сутринта на последния ноемврийски ден е вледеняваща. Виелицата скрива двете армии една от друга и обезсмисля всякакви маневри. Руснаците са непоклатими на своите позиции, убедени, че врага им ще остане на място. Около десет сутринта вятъра сменя посоката си и преминава в направление юг-югозапад, като по този начин целия сняг се изсипва директно в лицата на руснаците. Карл моментално използва открилия се шанс и заповядва настъпление в пълна тишина. Шведите достигат едва на петдесетина метра от предния руски вал, преди силите на Круа да ги забележат. Шведите веднага прилагат своята тактика га –па – приемат руския залп, поразяват враговете със своя ответен, след което на бегом преминават късото разстояние и на нож се врязват във вражеските позиции, разделени на два грамадни клина, единия, воден от краля на левия шведски фланг и Велинг на десния. Светкавичната атака и снега объркват руснаците, които продължават да вярват че срещу тях има поне 20 000 шведи. Когато първите шведски роти пробиват изцяло линията и я разкъсват на три части, сред руснаците настава паника. Шереметев хвърля своята конница директно в р. Нарва. С цената на 1000 удавени и премръзнали, генералът успява да се измъкне. Двата пробива буквално разпиляват силите на Вейд и Трубецкой, макар числеността им да е равна с тази на цялата шведска армия. След този успех Карл започва да навива фланга на Головин. Единствено двата „царски” полка – Семьоновски и Преображенски оказват някаква по-съществена съпротива, прикривайки паническото отстъпление на останалите части. По време на бягството, потонният мост, който руснаците са построили над р. Нарва рухва и мнозина се давят или измръзват в реката. До края на деня всички гнезда на руска съпротива са ликвидирани, а генералния щаб е принуден да капитулира на следващия ден, заедно с левия фланг, където откъснатия от основните сили Вейд се бори отчаяно срещу шведите. Условието на капитулацията е, че руснаците могат да напуснат бойното поле, но само след като оставят всички свои оръжия и цялата артилерия. В плен на Карл пада и походната хазна на Петър с около 30 000 рубли в нея. Поражението е катастрофално и позорно. Русия губи над 7 000 убити и ранени (според някои изследвания – 10 000), около 700 остават в плен, а 20 000 са пленени първоначално и освободени едва след като се разделят с оръжията и знамената си. Сред пленниците, останали в ръцете на шведите са и мнозина от висшите офицери и генерали. От своя страна, силите на Карл дават около 680 убити и малко над 1200 ранени. Младият крал побеждава четири пъти по-многоброен враг, давайки 5-6 пъти по-малко загуби. Нарва безспорно е една от най-категоричните и блестящите победи за целия XVIII век.

Решението на Карл да освободи по-голямата част от руската армия е брилянтно в две отношения – първо, не се налага да храни, пази и транспортира голямо количество врагове, които превъзхождат двукратно собствената му армия. Второ – това са 20 000 деморализирани, отчаяни мъже, които трудно ще бъдат мотивирани да водят война със Швеция. Това развързва ръцете на шведите да преследват последната си стратегическа цел – атакуването на полските сили в Ливония.

За Русия първоначално разгрома е шок. Едва след като печели войната през 1721г., Петър ще си позволи да даде оценка за понесената катастрофа, отдавайки загубата на зле структурираната армия, чието многообразие от различни типове войски и липса на комуникация между частите водят до отсъствие на контрол и координация. Петър, който удобно е напуснал Нарва два дни преди битката, успява да си измие ръцете с неефективната стара армия, изтъквайки качествата на двата гвардейски полка, както и на некомпетентността на чуждите офицери, което го карат в бъдеще да залага най-вече на руснаци. Тук ясно личи политическия фарс, който царят разиграва за да оправдае последвалите преобразования, които налага без да дава право на мнение на аристокрацията. Представянето на Круа не е на ниво, но същото може да се каже и за Шереметев, който пръв бяга от бойното поле. Вейд и Головин демонстрират далеч повече решителност, а адмирации заслужава и княз Дулгоруков, който договаря изгодните в общ план условия за капитулация, спасявайки армията от плен.

Загубата на артилерията и голям брой мускети е тежък удар по руската логистика. Манифактурите няма как да компенсират подобен обем отнето въоръжение. Налага се царят да се заеме с пълно преобразуване на военната индустрия на страната както и ускорени темпове в железодобива и разработването на ресурсите в Урал. Трескаво се строят нови „мелници“ за барут, леярни и ковачници се преустройват в арсенали.

Мнозина критикуват Карл XII, че в момента на своя най-голям триумф проиграва войната като не преследва тотална победа над Русия. Тази логика диктува, че шведите трябва да навлязат във вътрешността на Русия, да вземат Новгород, а след това да се насочат към Москва и да принудят Петър да моли за мир. Подобно елементарно разсъждение не издържа по-задълбочена проверка. Първото и най-важно нещо, което трябва да вземем под внимание, е настъпването на същинската зима в началото на декември. Всякакво по-нататъшно напредване на шведите в Русия ще затъне в лошите, затрупани с преспи пътища, докато във фланг на армията действат 11 000 казаци от Псков, а пред тях стои 10 000 гарнизон на Новгород, който има процентен превес над шведите. Линиите за снабдяване, „приковани“ към балтийското крайбрежие ще се разтеглят на стотици километри без реални пунктове, които да служат като допълнителни звена в логистичната верига. Дори шведите да успеят да вземат Новгород, те ще трябва да оставят около 1/3 от армията си като гарнизон на многохилядния град. Всичко това ще отнеме седмици, ако не и месеци, в които освен набезите на казаците, армията на Карл XII ще намалява числено от студа, липсата на храна, болестите и т.н. Дори по някакво чудо да победи при Новгород, до Москва ще достига едва един на 10 от шведите и кралят, ако въобще доживее, ще застане пред Москва с около 700 души, които по-скоро ще се разпилеят из пивниците на града, отколкото да водят адекватни военни действия. Карл взема най-правилното възможно решение – да завие на запад, да зимува във владенията си в Естония и на пролет да се придвижи срещу саксонците в Ливония. По този начин армията може да бъде снабдявана по море с храна, муниции и нови попълнения. След като се разправи със саксонската армия, Карл би могъл да атакува отново Русия през лятото и да се възползва по-добре от опасния климат на страната.