10 от най-героичните отпори в историята на Югоизточна Европа


1) Термопилите. 480г. пр. Хр.

IM_spartan_small

Конфликт: Гръко-персийските войни (499-449г.)

Къде: прохода Термопили, Централна Гърция

Кои участват:

1) Спарта, Теспия

Пълководци: Леонид

Армия: ок. 8 000 души в началото, 300 в края на битката.

2) Персийска империя

Пълководци: Ксеркс, Мардоний, Хидам

Армия: около 70 000 души

Резултат: Персийска победа

Героизмът накратко: Няма нужда да навлизаме в прекомерни описания. Историята и легендата отдавна са дали на спартанците заслужения ореол на герои и мъченици, загинали за своето отечество. Фактът че 300 души са имали смелостта да застанат срещу 70 000 и да не отстъпят казва всичко. За по-подробно разсъждение върху битката, четете тук.

2. Обсадите на Перник (1004, 1016г.)

krakra-fortress-bulgaria-1-620x330

Конфликт: Българо-византийските войни

Къде: Перник, България

Кои участват:

1) Първо българско царство

Пълководци: Кракра

Армия: пернишки гарнизон, много по-малка сила от византийската

2) Византийска империя

Пълководци: Василий II

Армия: неизв., но значителна

Резултат: Български победи

Героизмът накратко:
След неуспехите на Самуил по долината на Вардар през 1003г., Взасилий II настъпва към Средец но на пътя му стои ключовата крепост Перник, отбранявана от един от най-верните воеводи на Самуил – Кракра. Пернишкият гарнизон устоява на всички вражески щурмове и отблъсква ромеите, които се оттеглят с празни ръце. Същата ситуация се повтаря и през 1016г., когато след смъртта на Гаврил Радомир, Василий II решава да се възползва от сътресенията в България. В продължение на три месеца армията му безуспешно обсажда Перник, отново отбраняван от Кракра. Пернишките бойци разбиват всички вражески атаки, а василевсът отново е принуден да се оттегли без да постигне нищо.

3. Обсадата на Търново (април-юли, 1393г.)

%d0%b8%d0%b7%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%84%d0%b0%d0%b9%d0%bb

Конфликт: Българо-османските войни

Къде: Търново, България

Кои участват:

1) Второ българско царство

Пълководци: Патриарх Евтимий

Армия: Търновски гарнизон

2) Османски султанат

Пълководци: Сюлейман Челевби

Армия: неизв., но значителна

Резултат: Османска победа

Героизмът накратко:

В продължение на три месеца, българските сили, ръководени от патриарх Евтимий успели да задържат столицата, но в крайна сметка патриархът се видял принуден да договори предаването на крепостта. Османците договорили изгодни условия, което подсказва, че съпротивата срещу тях била категорична, а изгледите за превземане на града със сила – незначителни. В последствие, оставеният от Сюлейман Челеби гарнизон организира залавянето и избиването на градските първенци.

4. Обсадата на Белград (1456г.)

siegebelgrade

Конфликт: Османо-унгарските войни

Къде: Белград, тогава Унгария

Кои участват:

1) Османската империя

Пълководци: Мехмед II

Армия: ок. 70,000

2) Кралство Унгария, кръстоносна армия

Пълководци: Янош Хуняди, Михай Силажи, Джовани Капистрано

Армия: ок. 50,000

Резултат: Унгарска победа

Героизмът накратко:
Османците обграждат Белград от три страни, разполагайки внимателно своите позиции, в това число и артилерия, а речния османски флот блокира Дунав. Янош Хуняди успява да събере около 45,000 бойци и селяни-доброволци под знамето на кръстоносен поход срещу османците и ги повежда по Дунав. Унгарците разбиват блокадата по вода и успяват да се настанят в крепостта. Мехмед II решава да рискува с щурм на стените и изпраща еничарите в атака. Те пробиват една от секциите на яката крепост и нахлуват в града. Вместо да задържат позицията си и да подсигурят стените, еничарите са пратени в атака и срещу вътрешната цитадела. Това дава шанс на бранителите да запушат пробива и да приклещят и избият капъкулъ, които са вътре в града. На следващата сутрин, унгарските селяни започват да мародерстват по бойното поле, достигайки османския лагер. Там са атакувани от спахиите на Мехмед, но жаждата за плячка им дава сили и те успяват да разгромят османските конници. В последствие, Мехмед ангажира цялата си армия, а Янош Хуняди се вижда принуден да подкрепи безредната атака на своите мародери. В последвалото сражение, османците са разбити и отхвърлени.

5. Обсадата на Гюнс (1532г.)

belagerung_von_guns

Конфликт: Хабсбургско-османските войни

Къде: Гюнс (Кьожек), Унгария

Кои участват:

1) Хабсбургската монархия

Пълководци: Никола Юришич

Армия: 7-800 хърватски войници

2) Османската империя

Пълководци: Сюлейман Великолепни, Ибрахим паша

Армия: около 100-120,000 души

Резултат: номинална османска победа, стратегическа хабсбургска победа

Героизмът накратко:

Според дневника на Юришич, крепостта се очаквало да падне за два дни. Хърватите издържали 25, като над 2/3 от тях загинали, отбивайки постоянните османски атаки. В края на август, след 17 щурма, османците се отказали, притиснати от внезапно влошилото се време. Сюлейман се отказал от своята кампания срещу Виена. Юришич бил призован лично в шатрата на султана, където Ибрахим паша договорил с него формална капитулация – в крепостта да се допуснат 10 османски войника, които да развеят султанското знаме на най-високата, останала непокътната кула, след което то да бъде снето, когато османската армия напусне областта. Смяният Юришич приел, а Сюлейман, верен на рицарските принципи на епохата, спазил думата си и на 25-ти август изтеглил грамадната си армия.

6. Обсадата на Кастелнуево (Нерцег Нови) – 1539г.

castel_novo

Конфликт: Хабсбургско-османски войни

Къде: Кастелнуево, дн. Черна гора

Кои участват:

1) Османска империя

Пълководци: Хайредин Барбароса

Армия: ок. 50,000 (но не всички са пряко ангажирани с обсадата)

2) Католическата монархия (Испания)

Пълководци: Франсиско де Сармиенто

Армия: 3-5,000 души

Резултат: Османска победа

Героизмът накратко:

Опитните испански ветерани успяват да разгромят авангарда на османските десантни сили, но в последствие крепостта е обсадена по суша и море от Хайредин Барбароса и управителя на Босна. Капуданпашата поема върховното командване и пристъпва към завземане на крепостта, охранявана от значителен, за онова време, гарнизон. Испанците не следят вражеските действия безучастно, а организират поредица от успешни излази, с които нанасят немалки щети на османската армия. Османците започват първия си щурм на 23-ти юли – испанците го отбиват, ликвидирайки 6,000 вражески войници на цената на едва 50 свои. Барбароса започва да бомбардира града с концентриран огън както от батареите на сушата, така и от оръдията на корабите. На 5-ти август следва но щурм срещу крепостта, в който участва дори спешена кавалерия, както и еничари. Ранените испанци напускат лазарета и се присъединяват към другарите си по бойниците. Въпреки неколкократните пристъпи, войниците на испанския крал удържат. На следващият ден започва нова атака. Останали са само 600 испанци, водени от своя командир Сармиенто, ранен три пъти в лицето от стрели при предишната битка. Сармиенто изтегля хората си към вътрешната крепост, но местните, боейки се от мъстта на османците, отказват да отворят портите. Испанците се обръщат, строяват се на площада пред вътрешната крепост и посрещат последната вражеска атака лице в лице. Сармиенто получава предложение да бъде изтеглен с въже в крепостта, но отказва да изостави войниците си. 400 загиват в битка, а 200-тежко ранени- са пленени. повечето от тях са избити от освирепелите за отмъщение османски войници. Малцина са взети в плен и откарани в Истанбул. 25 от тях успяват да се организират шест години по-късно, открадват кораб и се добират до Месина, контролирана от испанските сили.

7. Обсадата на Егер (1552г.)

szekely_bertalan_-_the_women_of_eger_-_google_art_project

Конфликт: Хабсбургско-османски войни

Къде: Егер,  Унгария

Кои участват:

1) Османска империя

Пълководци: Ахмед паша, Али паша

Армия: ок. 35-40,000, 166 оръдия

2) Католическата монархия (Испания)

Пълководци: Ищван Добо

Армия: 2,100-2,300 души, от които около 50 са жени

Резултат: Унгарска победа

Героизмът накратко:

Здравата крепост Егер е една от малкото, които Сюлейман Великолепни не успява да сломи след анексирането на Унгария. Срещу нея е изпратена сила румелийска армия начело с Ахмед паша, подкрепена от гарнизона на Буда, командван от Али паша. Османците очакват лесна победа срещу малобройните бранители, но се оказват излъгани. Крепостните стени успешно поемат над 12 000 гюлета, изстреляни срещу тях, а бранителите отразяват пет големи щурма. Дори след като кулата, в която бранителите съхраняват своя барут се взривява по време на вражески обстрел, османците не успяват да проникнат в крепостта и са принудени да се изтеглят посрамени. В знак на протест за липсата на ефективна помощ от страна на император Фердинанд I (който бил и крал на Унгария), Ищван Добо и офицерите му подават оставка от постовете си в егерския гарнизон. Крепостта ще устои до 1596г., когато е завзета от султан Мехмед III.

8. Обсадата на остров Св. Йоан, 1629г.

Казашки кораб и неговия екипаж - т.нар.

Казашки кораб и неговия екипаж – т.нар. „чайка“

Конфликт: Казашки пиратски набези в Черно море

Къде: о. Св. Йоан край Созопол, дн. България

Кои участват:

1) Донски и Запорожки казаци

Пълководци: ???

Армия: 150 души първоначално, в последствие още 4,000

2) Османската империя

Пълководци: ???

Армия: 4,500 еничари от Истанбулския гарнизон, 15 галери

Резултат: Казаците се измъкват от обсадата.

Героизмът накратко: Поредният пиратски набег сериозно изнервя властите в Истанбул и за да се справят с проблема, 4,500 еничари са натоварени на 15 галери и изпратени в посока Созопол, където за последно са забелязани казаците-пирати. Еничарите успяват да разделят 300-те казаци и пленяват половината на брега. Останалите 150 се укрепяват в гръцкия манастир на о. Св. Иван, където са обсадени от турците. Обсадата продължава цели 8 дни, когато най-неочаквано от морето пристига цяла флотилия от 80 лодки, с около 4000 казаци на борда, които атакуват еничарите, пробиват блокадата и измъкват своите побратими, пленявайки две турски галери в процеса, след което всички заедно отплават към изгрева….

9. Обсадата на Дряновския манастир (29. IV-07.V, 1876г.)

Манастирът след обсадата

Манастирът след обсадата

Конфликт: Априлско въстание

Къде: Дряновски манастир, България

Кои участват:

1) Четата на поп Харитон и Бачо Киро

Пълководци: поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков

Армия: ок. 200 души

2) Османската империя

Пълководци: Фазъл паша

Армия: 3-4,000 души, оръдия

Резултат: Османска победа

Героизмът накратко:

В продължение на девет дни, храбрите бранители одържали манастира срещу непрекъснати атаки на редовни войници и башибозук и артилерийски обстрел. Въпреки инцидентът, довел до ослепяването на поп Харитон, въстаниците продължили да се бранят. На деветия ден, след като вече нямало шанс да се задържи позицията срещу постоянната вражеска бомбардировка, Петър Пармаков решава да повече останалите живи четници в опит за пробиване на блокадата. Основния отряд решава да мине през манастирското лозе но попада право на щаба на османците. Завързва се сражение, в което около 80 четници са убити. Едва малцина успяват да се изтеглят и да се укрият. Сред тях е и Бачо Киро, който достига Бяла Черква, но е предаден от местни и в последствие обесен. Ослепеният поп Харитон е оставен в манастира, където сам посреща османските войски и загива със сабя в ръка, вземайки неколцина врагове със себе си.

10. Шипка, август 1877г.

„Грабвайте телата!“

Конфликт: Руско-турската война от 1877-78г.

Къде: Проходът Шипка, Стара планина, дн. България

Кои участват:

1) Руската империя, Българското опълчение

Пълководци: ген. Столетов, ген. Радецки

Армия: 7,500 войници

2) Османската империя

Пълководци: Сюлейман паша

Армия: 30,000 войници

Резултат: Българи и руснаци одържат прохода

Героизмът накратко: Отбраната на Шипченският проход е един от най-паметните и героични моменти в цялата българска история. Историята е позната на всеки истински българин и би било смешно да се налага да я описваме тук. Факт е, обаче, че нашите опълченци и техните руски братя по оръжие извършват подвиг, който им отрежда вечно място в историята на храбрите подвизи и чутовните дела. Поклон!

Advertisements

Comments are disabled.

%d bloggers like this: