Битката при Куманово (23-24.Х.1912 г.)


Разполагайки своите три армии и допълнителни отряди за настъпление, най-общо в посока север-юг, западните ни съседи предвиждат изтласкване на османските сили в посока Егейска Македония и окупиране на Косово, северна и западна Македония и поречието на Струма. Целта на Първа армия е да се спусне по поречието на Морава, да влезе в долината на Вардар от север и да разполови османските позиции в Македония. Съюзническата армия, разположена в района на Кюстендил трябва да изтласка и разгроми османските съединения в долината на Струма, а Трета сръбска армия има за задача да помете вражеската съпротива в Метохия и Косово. Крайната цел е, всички армии да се концентрират в равнината Овче поле, където според генералния щаб, оглавяван от Радомир Путник, османците ще съединят разбитите си сили за един финален отпор. Ибърският отряд трябва да окупира Нови Пазар и да охранява тила на Трета армия, а Яворският отряд ще следи границата с Австро-Унгария, в случай че Двуединната монархия се опита да разположи свои сили в Новопазарският санджак. Цялостната сръбска стратегия се базира на скоростта и бързото овладяване на ключовите османски позиции. Врагът трябва да бъде бит и гонен постоянно и да не му се дава шанс за концентрация на силите преди подобна да е извършена от сърбите. В крайна сметка, врагът трябва да бъде сломен в едно окончателно, решително сражение, което да приключи военните действия в Македония.

Karta12_WesternTheatre

Западният фронт на Първата Балканска война

В противовес, Али Ръза паша разпределя османската армия с оглед на невъзможната задача да брани Македония, Албания и Косово, като концентрира най-значителни сили във Вардарската армия, която би следвало да брани централна Македония, По-малките отряди са разпределени в Нови Пазар, Косово и около Солун. Османците разчитат на нередовните албански части сами да защитават земите си от гърци и черногорци. Въпреки всичко, турците не се отказват от водене на активни действия. Плановете на османското командване предвиждат при спиране на вражеското настъпление в някой от секторите, армията да премине в офанзива. Планът максимум предвижда настъпление на Вардарската и Тракийските армии към София, която да бъде окупирана чрез двустранна атака. Подобно на тракийската кампания и тук плановете на турското командване се приближават повече до творба на Азимов, отколкото до реалността, в която се води войната.

Сърбите започват войната с активни действия на 19-ти октомври, когато частите на Първа армия преминават границата и се насочват на юг, следвайки заложеният от командването план. Два дни по-късно, на 21-ви октомври, частите им се срещат със силите на Зеки паша, командващ Вардарската армия. Турците разполагат с 3 корпуса (7-ми скопски, 6-ти битолски и 5-ти солунски), с обща численост от 58 000 души. Османските сили са разположени в посока изток-север-северозапад около градчето Куманово. Новините за значителната вражеска групировка изненадват Путник, който не е очаквал да срещне толкова сериозна вражеска сила в такъв ранен етап.

Битката при Куманово

Кога: 23-24.Х.1912г.

Къде: Куманово, дн. Македония

Резултат: Решителна сръбска победа

Участващи страни

Османска империя

Кралство Сърбия

Цели

Блокиране на сръбското настъпление

Пробив на османските позиции и проникване във Вардарска Македония

Пълководци

Зеки паша

княз Александър Караджорджевич

генерал Петър Бойович

Сили

Вардарска армия

(V, VI и VII корпуси )

65 000 войници

104 картечници

164оръдия

Първа армия

(4 дивизии)

132 000 войници

100 картечници

148 оръдия

Загуби

1300 убити,

3000 ранени

327 пленени

1284 убити и изчезнали

3280 ранени

Следвайки заповедите на Назъм паша, Зеки паша решава да премине в офанзива, с цел да се възползва от изненадата сред вражеските сили. Втора сръбска армия все още се движи и надали ще успее да достигне силите на княза за да ги подкрепи. Същото важи и за Трета армия на Йованович. Целта на османците е да атакува и разгроми вражеските сили на части. С оглед на факта, че Първа сръбска армия все още не се е съсредоточила около Куманово, това изглежда постижимо.

Силите на Зеки паша започват своята офанзива на 23-ти октомври, настъпвайки по фронт с дължина около 15-20 километра. Османците започват битката с известно числено превъзходство и успяват да притиснат сериозно сърбите по десния им фланг, нанасяйки им сериозни поражения. Проливният дъжд и студа допълнително влошават обстановката. Въпреки първоначалните неуспехи, сърбите се окопитват с пристигането на основните им сили, които се хвърлят в битката от ход. Ожесточените им атаки стабилизират фронта, но в края на деня Зеки паша все още смята, че ситуацията се развива в полза на османците.

1280px-Battle_of_Kumanovo

На 24-ти сутринта бойните действия се подновяват с нова сила. Сръбските сили, сериозно подсилени през нощта подемат нова поредица атаки срещу османските позиции, подкрепяни от пристигналата артилерия, която бързо е дислоцирана и се задейства с унисон на пехотните настъпления. Междувременно, османците също са подкрепени с артилерия – 18 тежки оръдия са докарани от Скопие, но Зеки паша не съумява да ги разположи на време, а наличната артилерия действа некоординирано и неумело, проваляйки се в задачата да поддържа своята пехота. До края на деня османците постепенно губят инициативата, а войниците от редиф-а първи се огъват и започват да бягат от бойното поле. В края на 24-ти октомври, бойното поле остава в ръцете на сърбите. Загубите на двете страни са съизмерими – по около 4500 убити и ранени, но сърбите грабват стратегическата инициатива в Македония и от тук на сетне ще се стремят да не дават и глътка въздуха на враговете си. Победата подпечатва Сръбския контрол върху т.нар. Спорна зона от Македония.

Два дни след победата при Куманово, сърбите влизат в опразнения от вражески сили Скопие, където се съединяват с Моравската дивизия на Трета армия, идваща от Прищина. Подобно на българите в Тракия, сърбите също не успяват да осъзнаят мащабите на своя успех и продължават да следват относително умерения си (от гледна точка на новата обстановка) план за концентрация при Овче поле. Основните сръбски сили преследват османските части към Битоля, докато едно по-малко подразделение напредва към Велес. Сърбите допускат да изгубят контакт с османските части и нямат ясна представа за размерите на вражеското отстъпление. Една решителна атака в този момент би довела до крах на турците в Македония и би сложила край на цялата кампания на запад само две седмици след началото й.

Източник: Стоянов, А. – Балканските войни на българската армия, Милениум, С. 2015 г.

Advertisements

About Alexander Stoyanov

Fonder and editor of "Military History"e-journal, Co-founder of "De Re Militari"e-journal. Historian (PhD) and journalist Всички публикации от Alexander Stoyanov

Comments are disabled.

%d bloggers like this: