Десет ключови битки, за които може би не сте чували


Когато си в България, за съжаление имаш малко опции да понаучиш нещичко за световната военна история отвъд рамките на двете световни войни и войните, водени от предците ни. Огромна част от световната военна история остава извън обсега на популярната историография в страната, както, впрочем, и на не така популярната, научна литература. Ето десет ключови за историята битки, за които е много вероятно да не сте чували:

I. Битката при Араузио (6.Х.105 г. пр. Хр. Северна Италия)
Sm6om7K
Кои участват?

1. Римската република

Армия: 10-12 легиона, до 40 000 помощни войски
Пълководци: Квит Сервилий Цепион, Гней Малий Максим
Загуби: Поне 80 000 души

2. Кимврите и тевтоните

Армия: ок. 200 000 (но вероятно в това число влизат и продружавашщите армията жени и деца)
Пълководци: крал Боиорикс, крал Тевтоболд
Загуби: ок. 15 000

Битката накратко: Римляните допускат фатална тактическа грешка – консулът Максим и проконсулът Цепион разполагат своите подразделения в два отделни лагера. Цепион решава да действа на своя глава и атакува сам лагера на кимврите, при което армията му е пометена. Окрилени от успеха, кимврите прекъсват всякакви преговори с армията на Максим и я атакуват, помитайки и втория лагер, където деморализираните римски войници оказват вяла съпротива. В крайна сметка, само за един ден, Рим губи цели две армии – вероятно най-кървавата загуба в цялата история на Вечния град.

II. Битката при Бадр (13.III.624г., Западна Арабия)

m-23-battle-of-badr-680x365_c

Кои участват?

1. Мюсюлманите

Армия: 313 души
Пълководци: Мухаммад, Абу Бакр, Али ибн Абу Талиб
Загуби: 14 души

2. Курайшите

Армия: ок. 1200 души
Пълководци: Абу Джал, Утба ибн Рабиа, Умая ибн Халаф
Загуби: 70 убити, 70 пленени

Битката накратко: След поредица от стълкновения, силите на курайшите, управляващи Мека събират основните си сили и решават да разгромят веднъж завинаги мюсюлманите, водени от техния пророк. Мухаммад успява да събере около себе си малка, но сплотена и дисциплинирана войска. Използвайки адекватна дефанзивна тактика и благодарение на индивидуалните качества на своите командири, мюсюлманите постигат решителна победа, с която фактически обръщат хода на войната с Мека. От бегълци, последователите на Мухаммад се превръщат в ловци. В последствие, местните бедуински кланове един по един се присъединяват към силите на пророка на Исляма. В крайна сметка, битката при Бадр поставя началото на ислямската експанзия.

III. Битката при Лалакаон (3.IX.863г., Мала Азия)
Fighting_between_Byzantines_and_Arabs_Chronikon_of_Ioannis_Skylitzes,_end_of_13th_century.

Кои участват?

1. Източната римска империя (Византия)

Армия: ок. 20-30 000
Пълководци: Петронас
Загуби: неизв.

2. Емиратът Мелитена

Армия: до 20 000
Пълководци: Умар ал Акта
Загуби: неизв.

Битката накратко: Византийците събират силите си в отговор на мащабно нахлуване на арабите в Кападокия. Арабските сили заемат позиция край р. Лалакаон. Ромеите съумяват да концентрират силите си под вещото командване на Петронас (чичо на император Михаил III). Постигайчки числено и тактическо предимство, византийците успяват да обкръжат вражеските сили и да ги разгромят. Победата при Лалакаон дава шанс на Византия да прехвърли сили към Балканите и да притисне сериозно България, в следствие на което се стига до мирния процес между Михаил III и Борис I. едновременно с това, победата в Мала Азия обръща хода на войните срещу арабите и поставя основите на разгърнатата през X век византийска реконкиста. Накратко, византийската победа едновременно циментира надмощието на империята в Мала Азия и е ключова предпоставка за покръстването на българите и за последвалото разпространение на християнството и крилицата в Източна Европа.

IV. Битката при Едингтън (май, 878 г., Южна Англия)

battle-of-edington-5bc6693b-b1ac-4339-9f48-5e79fb1f899-resize-750

Кои участват?

1. Кралство Уесекс

Армия: 1500 души
Пълководци: Алфред Велики
Загуби: неизв.

2. Викингите от Данлоу

Армия: ок. 1200 души
Пълководци: Гутрум Стария
Загуби: неизв.

Битката накратко: След като в продължение на три години викингите необезпокоявани разграбват Уесекс, крал Алфред най-сетне решава да задейства своята малобройна армия и да им се противопостави. През годините, в които не се сражава с нашествениците, Алфред тренира своите бойци с надеждата да успее да разгроми враговете си в едно решително сражение. Шансът се отдава в началото на май, 878 г., когато уесекските войски успяват да притиснат северняците и да ги накарат да дадат открито сражение. Двете войски формират стени от щитове и се сблъскват в кърваво меле. Уесексци използват натрупания опит и успяват да прекършат вражеската линия и да спечелят бойното поле. В последствие, викингите се укреглят в малка крепост, недалеч от Едингтън. Алфред ги обсажда две седмици и успява да блокира излазите им за провизии. В крайна сметка, северняците се предават, а лидера им Гутрум Стария е принуден да се покръсти и да сключи мир, с който се гарантира ясна граница между Данлоу и Уесекс. С победата, Алфред обръща хода на викингската експанзия в Англия. В крайна сметка, кралство Уесекс ще успее да прекърши волята на северняците и в началото на X век да постигне окончателно обединение на Англия.

V. Битката при Чивитате (18.VI.1053г., Южна Италия)

d694a13fe851c1f53d51a5f44c45d989

Кои участват?

1. Норманите в Сицилия

Армия: ок. 3500
Пълководци: Онфруа Отвил, Робер Гискар, Ричард Дренго
Загуби: неизв.

2. Папска коалиция – Рим, Беневето, Лотарингия, Швабия

Армия: до 6 000
Пълководци: Рудолф от Беневето, Жерар Лотарингски
Загуби: неизв.

Битката накратко: Наричана „Италианския Хейстингс“, битката при Чивитате е ключова за налагане на норманското влияние в Южна Италия и централното Средиземноморие. След засилването на норманското присъствие в Апулия, Папството и Византия започват да водят съвместна политика, която цели да изтласка северняците, които до тогава са използвани като наемници против тунизийските бербери и емирата Сицилия. През 1052 г., папа Лъв формира широка коалиция от шваби, лотарингци и италианци в опит да разгроми норманските графове в Апулия от дома Отвил. Византийските войски в южна Италия, водени от Аргир също решават да съдействат и по първоначални планове, дете сили трябва да се съединят. Норманите, водени от Онфруа (среща се и като Годфруа) Отвил действат с цел да не позволят подобно сливане и опитват, макар и тормозени от сериозен недостиг на провизии, да бият на части своите опоненти. Силите на Отвил се срещат с папската армия край Чивитате. Бойното поле е разделено по средата от хълм, чието тактическо значение за изхода на битката е бързо оценено и от двамата пълководци. Основните сили атакуват по билата на хълма и се сблъскват на върха в грандиозно меле, което  продължава няколко часа. Междувременно, Ричард Дренго успява да разгроми италианския контингент чрез дръзка кавалерийска атака и се впуска да ги преследва. След завръщането на нормандската конница, швабските сили, които до този момент са държали успешно центъра, започват да се изтеглят за да избегнат обкръжение.  Победата при Чивитате развързва ръцете на норманите да действат свободно в Неаполитания, Апулия и Калабрия. Същеевременно, веднага след битката, папа Лъв е предаден на Онфруа от жителите на Чивитате и това води до началото на сложни преговори, които се проточват от смъртта на Лъв и възшествието на папа Николай II. Същевременно, през 1054 г. Византия и Рим окончателно обявяват своята религиозна схизма, което слага край и на съюза им срещу норманите. След договора от Мелфи (1059г.), Папството насърчава норманите окончателно да изтласкат византийците от Италия, което и става през 1071 г. с падането на Бари.

VI. Битката при Чалдъран (23,VIII.1514г., Северозападен Иран)

chaldiran1

Кои участват: 

1. Османската империя

Пълководец: султан Селим I Явуз
Армия: Вероятно около 60 000, сред тях еничарския корпус и голям брой оръдия
Загуби: ок. 2 000

2. Сафавидската империя

Пълководец: шах Исмаил I Сафави
Армия: Вероятно между 40 и 60 000 души, повечето от тях кавалерия, сред които прочутите казълбаши („червените шапки“)
Загуби: ок. 5 000

Битката накратко:  След като консолидират своята власт на Балканите и в Мала Азия, османците търсят възможност за експанзия на изток. Същевременно, засилването на новосъздадената държава на Сафавидите в Персия и възможния й съюз с мамелюците в Египет, карат султан Селим I да действа превантивно и да разгроми опонентите си един по един. Нещо повече, активното разпространение на шиизма от Персия към Мала Азия създава предпоставки за религиозни брожения в самата Османска империя. Селим, който е ревностен сунит, е подтикван и от религиозния мотив.
Двете армии се срещат на 23 август, 1514 г., в хълмистите земи на северен Иран. Османците разполагат своята артилерия и еничари в центъра, укрепявайки позицията им с вагенбург от бойни каруци – тактика, добре усвоена от дядото на Селим – Мехмед II Фатих. Сафавидите атакуват първи, хвърляйки казълбашите във флангова атака с цел да избегнат огневата мощ на врага в центъра. Османските топчии се оказват на ниво, бързо пренареждат артилерията си и гюлетата им буквално разкъсват атаката на туркоманите. Последвалата контра атака, както и мощната стрелба от страна на еничарите, въоръжени с най-добрите за времето си мускети, се оказва фатална за персите. Армията им е разгромена, шах Исмаил е тежко ранен и за малко не попада в плен. Селим успява да плени харема му и раздава жените на шаха като награда на своите велможи, запазвайки най-добрата плячка за себе си.
След краха на персийската армия, османците превземат и опожаряват столицата на Сафавидите – Табриз. Исмаил е принуден да бяга на югоизток и се установява в Исфахан, която остава столица на Персия до XVIII век. Победата на Селим му осигурява контрола над цяла Анатолия, циментирайки завоеванието на шиитското емирство Дулкадир. Кюрдските племена в Северен Ирак и Азербайджан попадат под властта на османците. Селим сключва с тях спогодба, като в замяна на автономията им, те се задължават да пазят източните граници на империята. Победата при Чалдъран стабилизира Османската империя като водещ политически фактор в Близкия Изток за следващите 400 години.

VII. Първата битка при Панипат (21.IV.1526г., Северна Индия)

battle_panipat

Кои участват?

1. Моголите

Армия: ок. 25 000, 20 оръдия
Пълководци: Захир уд дин Мухамад Бабур, Наср уд дин Мухамад Хумаюн
Загуби: незначителни

2. Султанатът Делхи

Армия: ок. 50 000, 400 слона
Пълководци: Ибрахим Лоди
Загуби: до 20 000 души

Битката накратко: След неуспеха на Бабур в опитите му да си върне Самарканд и да изтласка узбеките от старите тимуридски владения в централна Азия, емирът на Кабул решава да насочи вниманието си към богатите и гъсто населени земи на северна Индия, където Делхийският султанат е навлязъл в период на политическа и социална криза. Възползвайки се от липсата на координация между местните фракции, Бабур събира всичките си налични сили (в  това число и първите контингенти, въоръжени с мускети и оръдия в историята на Индия) и нахлува по долината на р. Ганг. Владетелят на Делхи, Ибрахим Лоди събира голяма армия и поема на северозапад за д аго пресрещне и да защити столицата си. Двете армии се срещат край град Панипат, на ок. 90 км северно от Делхи. Бабур използва шанса че пръв пристига на бойното пое, и създава сложна мрежа от полеви укрепления, в това число и местен вариант на вагенбурга – тактика, привнесена от османския боен опит в Иран. Възползвайки се от особеностите на терена , силите на Бабур заемат оптимална дефанзивна позиция. Лоди е принуден да съсредоточи силите си в тясна, дълга колона с гляма дълбочина, което не позволява на всички делхийски войници да участват в сражението. След като делхийците атакуват укрепените моголски позиции, Бабур изпраща своята елитна афганска конница в атака по фланга, което води до безредие в редиците на Ибрахим Лоди. Силите на Бабур печелят исторически успех, който води до пълното анексиране на Делхийския султанат и полагане основите на Моголската империя, която ще управлява по-голямата част от днешна Индия чак до средата на XVIII век.

VIII. Битката при Алкасер Кибир (4.VIII.1578г., Северно Мароко)

alcacer-quibir-battle

Кои участват?

1. Португалия, Мароко (фракцията на Абдула Мухамад)

Армия: ок. 23 000, 40 оръдия
Пълководци: Себастиао I Авиш, Абу Абдула Мухамад II
Загуби: ок. 8 000 убити, 15 000 пленени

2. Султанатът Мароко, Османската империя

Армия: ок. 60 000, 34 оръдия
Пълководци: Абу Маруан абд ал Малик I, Ахмад ал Мансур, Рабадан паша
Загуби: неизв.

Битката накратко: След като в продължение на век и половина Португалия се бори да наложи своето политическо и икономическо влияние в северозападна Африка, крал Себастиао I вижда шанс за успех в подкрепата за детронирания Абу Абдулла Мухамад от династията Саади. Португалците финансират създаването на многонационална наемническа сила, събрана от цяла западна Европа и подкрепена от бедуинските кланове, верни на Мухамад. Срещу тях се изправят силите на настоящия султан Абу Маруан (племенник на Абдула Мухамад). Маруан е поддържан от брата на Мухамад – Ахмад ал Мансур.  Към тях се присъединява и еничарски контингент от Алжир, начело с Рабадан паша. Османците търсят начин да блокират португалските амбиции в Африка, докато двете сили продължават да воюват и в Сомалия, Йемен и Етиопия. Армиите на Португалия и Мароко се срещат в град ел Касер ел Кибир на 4 август, 1578 г. В последвалото кърваво сражение, бедуинската конница успява да разгроми християнските си опоненти по фланга и в крайна сметка да обкръжи напълно силите на Себастиао. В последвалото меле португалците губят 1/3 от войските си, а останалите попадат в плен. На бойното поле остават телата на тримата крале – Себастиао, Абу Абдула Мухаммад и Абу Маруан ал Малик. Победата и трона на Мароко отиват в ръцете на Ахмад ал Мансур, а Португалия е хвърлена в политическа криза, която дава шанс на испанския крал Фелипе II да претендира за короната и да я вземе през 1580 г., обединявайки Испания и Португалия (и задморските им земи) в една гигантска световна империя, първата по рода си в историята на света.

IX. Битката при Палаши (23.VI.1757 г., Североизточна Индия)
the-battle-plassey-l

Кои участват?

1. Британската Източноиндийска компания

Армия: ок. 3000 души, повечето местни наеменици
Пълководци: барон Робърт Клайв
Загуби: 50 убити и ранени

2. Княжество Бенгал, Франция

Армия: ок. 62 000 души (от които 47 000 дезертират)
Пълководци: Сирадж ад Дауа, Мир Мадан, Мир Джафар Али Хан (дезертира), дьо Сен Фре
Загуби: 500 убити и ранени

Битката накратко: В хода на Седемгодишната война (1756-1763г.), англичани и французи пренасят своето противоборство и в Индия. За да ограничат английското влияние, французите се съюзяват с княза на Бенгал – Сарадж ад Дауа и го подтикват да пресече проникването на британците в Бенгалския залив. Английската Източноиндийска компания, която ръководи британские действия в Индия изпраща подкрепления начело с Робърт Клайв, който успява да завземе основната френска база в Бенгал и организира наличните сили в опит да си върне контрола над Калкута. Клайв успява да подкупи Мир Джафар Али хан (командир на силите на Сарадж), обещавайки му да го издигне за нов княз на Бенгал в случай на британски успех. Двете армии се срещат в равнината край Палаши през юни, 1757 г., Възползвайки се от дезртирането на Мир Джафар, Клайв успява да разгроми силите на Сарадж, подкрепяни от французите. След този успех, Клайв си връща Калкута и действа агресивно за разрастване на британския контрол в Индия. Успехът при Палаши циментира британското превъзходство в Индия и поставя основите на т.нар. Британски Радж и подчиняването на целия субконтинент под властта на Лондон.

X. Битката при Равнината на Авраам (13,IX.1759г., близо до Квебек, Източна Канада)

PlainsOfAbraham2007

Кои участват?

1. Великобритания

Армия: ок. 4400 души
Пълководци: генерал  Джеймс Улф, Робърт Монктън
Загуби: 58 убити, до 600 ранени

2. Франция

Армия: ок. 3400 души
Пълководци: Луи Жосеф виконт Монкалм, Франсуа Гастон дьо Леви
Загуби: 116 убити и до 1200 ранени

Битката накратко: след началото на Седемгодишната война, английските сили в Северна Америка си поставят за цел да превземат основната френска база в Канада – Квебек. За целта, британците изпращат армия начело с ген. Джеймс Улф. Кулминация на тримесечна британска обсада, битката продължава по-малко от час. Британските войски под командването на генерал Джеймс Улф успешно се противопоставят на френското настъпление в колонна формация под командването на Луи-Жозеф, маркиз дьо Монкалм. И двамата генерали са смъртоносно ранени по време на битката. Улф умира на полето минути след сражението, а Монкалм умира на следващата сутрин. След битката останалите сили на Франция в Канада и останалата част на Северна Америка са подложени на все по-голям натиск от страна на британските сили.Макар френските сили да продължават да се бият и вземат надмощие в няколко битки след превземането на Квебек, британците удържат крепостта. Неотстъпчивостта им се пренася и в други области на северноамериканския боен театър. След четири години почти всички френски владения в източната част на Северна Америка са предадени на британците и в крайна сметка Канада преминава изцяло в британски ръце.

Advertisements

About Alexander Stoyanov

Fonder and editor of "Military History"e-journal, Co-founder of "De Re Militari"e-journal. Historian (PhD) and journalist Всички публикации от Alexander Stoyanov

Comments are disabled.

%d bloggers like this: