Текстът е превод през френски език на „Хроника“-та, написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Константинопол (717-18г.) и участието на българите в арабо-византийската война.
Глава XVIII – За втората обсада на Константинопол
В 1026-та година, умря Уалид (1), владетеля на арабите и започна да управлява Сулайман (2). Тогава Маслама нахлу в земята на тюрките [хазарите] и се завърна с много пленници.
В годината 1027-ма, Маслама навлезе в Азия [Мала Азия]. Той завзе Пергам, Сарди и много други градове и отведе жителите им в плен. В същата година, Сулайман запоява на Маслама да се подготви за поход срещу Константинопол.
Той [Маслама] събра 200 000 войници и 5 000 кораба, които напълни с войници и провизии. Събра 12 000 работници, 6 000 камили и 6 000 магарета, които да носят храната на камилите и пътните провизии на работниците. На камилите натовари оръжията и обсадната техника. Накара [хората си] да приготвят храна за много години напред и постави начело им като генерал Умар, син на Хубейра. Сулайман се закле така : „Няма да спра да се сражавам срещу Константинопол докато не разоря земята Тайяйе [Арабия] или не го [Константинопол] завладея. Тридесет хиляди от онези, които наричат муттауа’а (3) тръгнаха с тях.
Разделиха се на две армии – едните напреднаха по вода, а другите по море. Когато пристигнаха в земите на римляните [византийците], започнаха да проливат кръв и да горят църкви. На едно място избиха 6 000 души. А посред всичко това, сред римляните цареше война и противоречие. Разбунтуваха се срещу Теодосий (4) – техният император. Генералът на римляните Лъв (5) беше с Теодосий, но когато армията на Арабия [т.е. арабите] пристигна при града Амориум, той ги посрещна. Сключи с тях договор и обеща да им помогне да завземат имперския град [т.е. Константинопол]. Маслама му обеща, че ако той [Лъв] завземе града, той [Маслама] ще го направи император на римляните. Лъв потегли към Константинопол, а арабите преминаха през градовете, сключвайки мир с тях.
Владетелят Сулайман дойде и обсади Халкедон с 12 000 мъже за да попречи на житото да отива в Константинопол. Теодосий, като научи че Лъв се е договорил с Маслама, заповяда семейството му [на Лъв] да бъде задържано, а първенците да ги следят внимателно. Като разбра за това, Лъв отиде при Сулайман, взе 6 000 войници и обсади Амориум. Жителите на града трепереха от страх пред Лъв. Лъв се приближи към стените и им даде да се разбере, че той действа със заблуда и че мами арабите. Поради това, след като си размениха обещания с клетви, те [жителите на Амориум] му предадоха семейството му. Тогава той [Лъв] разпусна арабите, раздавайки по 12 динара на човек и се отправи с римляните (6) към Константинопол. Армиите на римляните (7) го посрещнаха, той ги удовлетвори и те го поставиха да царува над тях. Предадоха му сина на Теодосий, а когато той [Лъв] влезе в Константинопол, Теодосий се подстрига и влезе в манастир. Лъв започна царуването си в годината 1028-ма (според Гърците) и 98 според арабите. (8)
Когато научи че Лъв царува, Маслама се възрадва, понеже вярваше, че той [Лъв] ще му предаде града [Константинопол]. Лъв продължи да го заблуждава и да поддържа тези измамни надежди, докато същевременно укрепваше града и събираше провизии. Щом Маслама научи, че Лъв го е мамел, той бързо се вдигна с цялата си армия и всичките си кораби и премина от другата страна [т.е. през Дарданелите]. Докато Маслама се придвижваше в тила на армията заедно с 4 000 души, българите, с които Лъв се беше свързал, го нападнаха и избиха голям брой от войниците му. Маслама успя да се спаси на косъм и да се добере до големия лагер. Тогава цялата армия на арабите се разположи от западната страна, срещу Златните порти. Той направи ров около лагера от страната на града и още един в тила си срещу българите. От ляво и от дясно, лагерът се простираше до морето (9), на чийто бряг се разположиха корабите (10). На тях той разположи армия от 10 000 араби и египетски моряци, които трябваше да наблюдават морето за римляните; Той разположи 20 000 души да охраняват лагера срещу българите и постави още толкова срещу сирийците (11).
Арабите бяха нападнати от жителите на града, и от българите и по море от корабите на римляните и от другата страна на морето от разузнавачите на римляните. Когато трябваше да излизат за да търсят жито, не можеха да излизат с по-малко от 2000 души. Българите идваха срещу арабите и ги избиваха: те се бояха повече от българите, отколкото от римляните. Арабите отвън бяха подложени на повече страдания отколкото римляните вътре [в града]. Зимата дойде и арабите се страхуваха да се оттеглят – първо заради своя владетел, второ заради морето и трето заради българите. Обхванаха ги смъртоносни болести, а Маслама ги излъга, като им каза че владетелят ще им изпрати подкрепления.
Римляните бяха като затворници, но за арабите това се отнасяше много повече! Гладът ги принуди да ядат телата на умрелите, лицата и екскрементите им. Биеха се помежду си за храна. Един модиус (12) жито струваше 10 динара. Поглъщаха меки камъни и така утоляваха глада си. Поглъщаха дори сметта от корабите си. (13)
Докато арабите бяха подложени на такива страдания, владетелят им Сулайман умря, след като беше управлявал две години и половина. Наследи го Умар, който искаше да избави своите хора от войната с римляните. Той му [на Маслама] изпрати вести. Маслама го излъга, като му писа, че всичко при хората му е наред и че градът ще бъде превзет. Когато Умар научи че Маслама му е писал точно обратното на онова, което се случвало в лагера, той му заповяда да вземе армията и да се оттегли. Но понеже беше средата на зимата, нямаше как да се оттеглят. Когато най-тежката част на зимата отмина, Маслама още не беше разкрил на хората си, че Сулайман е умрял. Тогава римляните им изкрещяха през стените – „Владетелят ви е мъртъв“. И страх обхвана арабите. Тогава пристигна вестоносец на владетеля [Умар] със заповед за Маслама да изтегли армията си и с нареждане към войниците да го изоставят, ако Маслама откаже да изпълни заповедта. Понеже се разбра, че Маслама е крил заповедите, сред арабите се надигнаха безредици. После имаше радост и от двете страни [т.е. и сред араби и сред ромеи]
Умар, владетелят на Арабия купи двадесет хиляди коня и мулета и отдели по 10 динара за всеки човек за тяхното избавление, понеже изпита силно съжаление към тях. Когато арабите започнаха да се изтеглят, римляните ги нападнаха, избиха мнозина и подпалиха корабите им; Мнозина други измряха поради бурията в морето, а градът беше спасен.
БЕЛЕЖКИ
1 – Ал Уалид ибн абд ал Малик (705-715г.) – арабски халиф от династията на Умаядите, син на ал Малик ибн Маруан.
2 – Сулайман ибн абд ал Малик (715-717г.) – арабски халиф, брат на ал Уалид и на Маслама.
3 – Муттауа или муттау’уаин е название, с което днес се нарича религиозната полиция в някои държави, в които исляма е водеща религия. Буквално означава „онези, които карат другите да се подчиняват“. В случая вероятно става въпрос за организирани на религиозен принцип бойци-доброволци, които участват в свещената война срещу „неверниците“, тъй като мутаууа означава и „доброволчество“.
4 – Теодосий III Адрамит (715-717г.) – византийски император, издигнал се на трона след преврат, организиран от опсикиите (редовните столични войски), на които служел като висш финансов чиновник. Остава в историята с договора, който сключва с България през 716 г.
5 – Лъв III Исавър е византийски император от 717 до 741 г. Преди това служи като стратег на тема Анатоликон. Истинското му име е Конон и е от исавийски или арменски произход. Роден е в Германикея, провинция Комагена. В края на VIII век е преселен със семейството си на Балканите, където помага на Юстиниян II по време на похода му към Константинопол (705 г.) За награда е назначен в дворцовата гвардия и постепенно се издига в йерархията до позицията на стратег. Основоположник е на Исаврийската династия и е един от най-успешните владетели на Византия. Той е и първия василевс-иконоборец.
6 – Става дума за войските от темата Анатоликон, на която Лъв е бил стратег до отстраняването му от император Анастасий II.
7 – Става дума за презенталните войски (опсикиите), които са разположени около Константинопол в Мала Азия и Европа.
8 – Царуването на Лъв III започва на 25 март, 717 г. или 6-ти шабан (осми месец), 98 година по Хиджра.
9 – Става дума за това, че арабския лагер заема цялото пространство между Мраморно море и Златният рог.
10 – Корабите се разполагат по брега на Мраморно море – т.е. на десния фланг на арабския лагер.
11 – Тук вероятно се е получило объркване в превода, тъй като става дума за отделянето на 20 000 души, които да охраняват лагера от страната на Константинопол.
12 – Модиусът е стара римска мярка за тегло от IV век, която съответства на ок. 8.73 литра.
13 – тук се визират налепите, които се образуват от по корпусите на корабите – водорасли, миди, тиня и т.н.
Източник: ХРОНИКА НА МИХАИЛ СИРИЙСКИ, СИРИЙСКА ВЕРСИЯ/ФРЕНСКИ ПРЕВОД
Военна История 