И ОЩЕ ДЕСЕТ МИТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

И ОЩЕ ДЕСЕТ МИТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

В две статии до сега, се наложи да се разправям с дълго битуващи исторически заблуди, които тегнат със страшна сила над нашето минало като народ. Оказва се, обаче, че българския гений продължава да бълва нови и нови нелепици по отношение на своето славно наследство през вековете. Тамън мислех да окача клавиатурата на стената и най-после да си подхвана списъка с книги за четене през 2019-та, и ето на – насъбраха се нови митове. И така, да ги почваме и тях:

 1.Митът: Кольо Фичето е поправил Нотр Дам дьо Пари

Митът е толкова абсурден, че направо ви пускам screenshot защото надали ще успея да го преразкажа.

Действителността:
Гениалният майстор никога не е ходил във Франция. Истината е, че Кольо Фичето е имал толкова много работа за вършене, че време не му е останало да попътува зад граница и да спаси архитектурното наследство на Европа. За сметка на това е успял да създаде богато българско архитектурно наследство, което е задължително да обиколите и разгледате.

2.Митът: България отпуска заем на Франция в размер на 145 000 000 златни франка със срок за погасяване от 60 годни през 1907г.

Действителността:
В действителност, този мит се корени единствено на неграмотността на своя творец – гражданинът Петър Петров. Господин Петров, уповавайки се на финансовата си неграмотност, решава, че ценните книжа, с които България всъщност гарантира пред Франция сключения заем и взетите от София пари, са всъщност доказателство за огромния финансов капацитет на страната ни. В реалния свят, Франция е най-големия заемодател в тогавашна Европа, а хазната и банките й се пръскат по шевовете с пари. България тегли заема с цел погасяване на предишни вземания и превъоръжаване на армията. Оръжията, закупени чрез този заем, в последствие ще послужат през двете Балкански войни.

3.Митът: По #Байтошововреме, България изживява бум на раждаемостта

Действителността:

По #Байтошововреме, както е видно от таблицата с данни на НСИ, България отбелязва непрекъснат спад в раждаемостта на населението, който се дължи на унищожаването на селищата в хода на индустриализацията и изкуственото разместване на населението на страната, практикувано от БКП. В действителност, пикът на населението, отбелязан през 1980 г., се дължи на положителните тенденции от времето на Третото Българско царство. Както е видно, броят на абортите се увеличава до чудовищни пропорции, а всеки сам, на база собствения си род, може да види как докато в поколението, родено през 20-те и 30-те години обикновено има средно по 3-4 деца, този брой намалява до 1-2 през 60-те и 70-те години. Макар емиграцията след 1990 г. сериозно да ускорява процеса по изчезване на нацията, не може да има никакво съмнение, че неговите корени трябва да се търсят в периода 1950-1960 г.

4.Митът: При Ключ, Василий II ослепява 15 000 български войници

Действителността:

При Ключ Василий II действително извършва един от най-жестоките актове на насилие в нашата история, ослепявайки пленените след битката български войници. Само че те не са били 15 000, а около 1 500 – 2 000. Причините за това са две. Първата е, че Самуил не разполага с 15 000 войници, а с не повече от 9 000. Втората причина е, че византийците пленяват ок. 20% от цялата българска армия, докато останалите бойци се изтеглят или към Струмица или заемат височините югозападно от Ключ и се обединяват около Гаврил Радомир. В последствие именно тези сили разбиват и ликвидират солунския отряд на Теофилакт Вотаниат. Заради тази им дързост, изпадналия в ярост Василий заповядва живота на един от най-близките му приятели да бъде откупен с очите на всички пленени български войници. Нека не бъркаме броя на армията с тежестта на това изстъпление, нито с ефекта, който ослепяването на над 1 500 души има върху българския народ. През онази епоха, в която родовете са големи и сплотени, ослепяването на един войник е трагедия за най-малко десет души – негови преки кръвни роднини и близки.

5.Митът: Хитлер предава Тракия и Македония на България

Действителността: След като завладява Гърция и Югославия, с цел освобождаване на дивизии, нужни на Източния фронт, Хитлер предава съответните територии за временно администриране от страна на българските власти. Тяхната съдба е трябвало да се реши след евентуалния край на войната, но в рамките на самия конфликт, тези зони не са се считали за интегрирани в българските земи, без значение от подхода, избран от тогавашната българска администрация. Именно това е и причината германците безпрепятствено да заловят и изселят към концентрационните лагери над 11 000 евреи от Македония и Тракия, които българските власти не е имало как да спасят.

6.Митът: Малцинствата не играят роля в борбите за национално обединение

Действителността:

Грамота за връчване на орден за храброст на старши подофицер Юрдан Куловолу, който е етнически циганин, но офицер от българската армия, родом от Сливен

Всички етноси в състава на българската нация са допринесли за борбите за национално обединение. Евреите са първия етнос, различен от българския, който се включва по-масово в освободителната борба по време на Руско-турската война от 1877-78г. По време на Сръбско-българската война, в българската армия се сражават турци, евреи, арменци и цигани (съжалявам, но ром е вид алкохол – б.а.). Същите етноси участват рамо до рамо с българите във всички останали войни в периода 1912-1945 г., и дават своите свидни жертви в името на България. Етническата картина се допълва и от религиозната среда – в Царство България, клетвите пред Бог, цар и Отечество са се полагали в името на Бог, Аллах или Йехова, в зависимост от съответното вероизповедание на войниците.

7.Митът: Славяните са неделима част от българската армия след създаване на българската държава

Действителността:

До времето на Омуртаг, който извършва цялостна военно-административна реформа (140 години след създаването на България), славяните са се считали като временен, наемнически или съюзнически компонент от армията и в действителност участват доста спорадично във военните действия. През по-голямата част от времето, българите сами водят своите битки, а славяните са викани само като помощни войски в някои по-особени ситуации. Нещо повече, голяма част от славянските племена в днешна Сърбия, Македония и Хърватска са разглеждани като врагове на България, както е засвидетелствано в надписи от времето на Омуртаг.

8. Митът: При Филипопол (1208 г.) 36 000-на българска армия, начело с Борил е разбита от 2 000 рицари и техните пажове.

Действителността: В поредната криворазбрана битка, числеността на българската армия се основава на елементарно подхождане към изворите. В действителност, армията на Борил наброява между 3 600 и 4 000 души. Значителна част от тях отстъпват по снаряжение на рицарската армия и логично, в открито сражение, губят.

9. Митът: Средновековна България не е имала флот.

Действителността: Българите са разполагали с речен флот още по времето на Аспарух, с който и са прехвърлили Дунав през 681, че и преди това. В последствие Крум използва малки съдове в хода на своите кампании срещу черноморските крепости, а Омуртаг използва речния флот срещу славянските племена по течението на реките Дунав, Сава и Тиса. През Второто българско царство, Йоан Асен II изгражда значителен флот за войната с Латинската империя, а в последствие Добруджанското деспотство използва своя силен флот за да победи не кой да е, а втората морска сила в тогавашното Средиземноморие – Генуа.

10. Митът: Миноносецът „Дръзки“ потапя крайцера „Хамидие“

Действителността: Проблемът тук е чисто технически и се свързва с не достатъчно ясното обяснение на термина „торпилира“, който се използва често, но не винаги се разбира правилно. В действителност, българският кораб, верен на името си, действително успява да порази значително по-големия османски съд и пробива гигантска дупка в палубата му. „Хамидие“ обаче не потъва, а благодарение на спокойното море се изтегля към Босфора, където е ремонтиран и изпратен да се сражава срещу гръцкия флот в Егейско море.