Автор: Манол Глишев
Битката при Формини е предпоследната битка в Стогодишната война между Англия и Франция и една от малкото, но пък решителни френски победи.
След сякаш чудотворната поява и частичния успех на Жана д’Арк Франция се възстановява, докато Англия е на ръба на банкрута. Временният договор от Троа дава отдих и на двете страни, но не разрешава противоречията им: съветът около английския крал Хенри VI е готов да отстъпи от претенциите за френския трон, но остава проблемът за френските провинции под английска окупация. Англичаните искат те да им бъдат отстъпени напълно, на практика да се превърнат в част от Англия. Френският крал Шарл VII е склонен само да ги остави като зависими владения, за които английският му братовчед ще дължи васална клетва. Спорът е неразрешим, а и французите всъщност се стремят към пълно прогонване на английските гарнизони от континента. Така че през пролетта на 1450 неголяма френска войска от около 5000 души навлиза в Нормандия.
Англичаните също не могат да съберат голям брой хора. Войната е изтощила и двете страни, Нормандия и Гаскония са обложени с почти непоносими данъци, а Парламентът в Лондон не разрешава взимането на нови такси от населението на Острова. Съветът на Хенри VI изпраща срещу противника сър Томас де Криол от Кент с близо три хиляди войници, сред които и няколкостотин от ценните уелски стрелци, извоювали някои от най-значимите английски победи дотогава.
Но френската страна вече има отговор: барутът. Командирът Жан дьо Клермон превозва във войската си и две кулеврини, с които разчита да всее паника сред врага. Сутринта на 15 април войската му още не се е съединила с идващото подкрепление на бретонския херцог Артур, който всъщност извършва дълга обходна маневра с по-голямата част от кавалерията. Планът е Жан да атакува англичаните фронтално, докато Артур трябва да ги изненада в гръб, след като битката вече е започнала.
План на сражението
Английската позиция обаче е добре подбрана. С гръб към рекичката Ор край село Форминѝ, недалеч от Байо, хората на сър Томас са се подготвили зад позиция от набити колове и нисък вал. Урокът от Аженкур е усвоен. Англичаните, както винаги, са по-малобройни от французите, но това не ги притеснява. Малката им тайна е, че очакват да бъдат подкрепени от гарнизона на Каен.
Докато Жан дьо Клермон наближава, английският лагер е вдигнат по тревога и защитниците заемат позициите си. Французите започват с директна атака, но отстъпват в добър ред при първата поява на страховитите стрелци: и двете страни знаят унищожителния ефект на уелския лък. Френският пълководец привежда големия си коз: двете полеви оръдия са изведени пред армията и започват обстрел на английския вал.
Англичаните дават първите си жертви и осъзнавайки, че всичко може да бъде загубено, сър Томас командва отчаяна атака срещу топовете. Тичащи и разпръснати по полето, пехотинците му са неуязвими за все още примитивната артилерия, докато зад насипа биха били идеална мишена. Отсъствието на френската конница е още един аргумент в полза на решението на английския военачалник. Част от силите си де Криол запазва в резерв, докато останалите нападат прислугата на кулеврините. Френската пехота на свой ред получава заповед да защити оръдията и около тях започва ожесточен бой.
Първоначално англичаните имат успех: те дори пленяват топовете и започват бавно да отстъпват с тях, влачейки ги като трофей към позициите си. Французите са объркани и в този момент изглежда, че победата клони на английска страна. Сър Томас решава да задържи резерва си и да не го рискува веднага.
Част от английските войници на вала забелязват гледка, която още повече повдига духа им: откъм единия фланг облак прах издава наближаването на нова сила към бойното поле. За няколко минути изглежда, че това е приятелският гарнизон от Каен, идващ на помощ тъкмо навреме за довършването на французите. Но истината е съвсем различна.
Забавен от лошите пътища, бретонският херцог Артур най-сетне се хвърля в битката с рицарите си и спасява вече готовата за бягство френска пехота. Английските войници, уморени и напуснали сигурната си позиция зад насипа, стават лесна жертва на конниците, сред които изпъква храбрият бретонски рицар със звучното келтско име Тугдуал дьо Кермоасан. Кавалерията насърчава французите и след кратка пауза те заедно атакуват вала. Последните защитници се отбраняват храбро, но вече нямат шанс срещу инерцията и нарасналото числено превъзходство на врага. След кратък сблъсък англичаните успяват въпреки всичко да напуснат обречената си позиция и да се придвижат към недалечното село Форминѝ. Французите не ги преследват, защото знаят, че победеният противник няма да може да отстъпи далеч и ще бъде принуден да се предаде.
Нормандските селяни обаче не дават шанс на англичаните за преговори. Изтощените войници са нападнати от тълпата, ненавиждаща завоевателя. Много англичани се оставят без съпротива и някои от тях дори са пощадени. Но последните уелски стрелци, които знаят, че съдбата им във френски плен включва отрязване на пръстите за опъване на лъка, се бият до смърт. Никой от тях не оцелява. Когато Жан дьо Клермон и Артур научават, че селяните избиват потенциално ценни пленници, те се намесват и спасяват противниковия командир. Сър Томас е пленен и по-късно откупен. Малка английска част, водена от дръзкия Матю Гаф, успява да се измъкне от селото и да се добере до Каен с новините за катастрофата.
Битката при Форминѝ слага край на английското господство в Нормандия. Без други значителни войски наоколо, градовете и замъците се предават един след друг. Две години по-късно битката при Кастийон по подобен начин слага край на английската власт в Гаскония, както и на Стогодишната война изобщо. Само Кале остава в английски ръце. Франция отново е цяла. Битката при Форминѝ е и едно от първите полесражения, в които артилерията има относително важна роля, макар че в крайна сметка денят е спечелен от старомодната рицарска конница. Един от участниците в сражението, адмирал дьо Коетиви, отбелязва:
„– Вярвам, че Бог ни прати господин конетабъла [Артур Бретонски], защото ако той не беше дошъл в часа и по начина, по който дойде… то нямаше да се измъкнем без непоправими жертви, тъй като от нас бяха останали едва половината.“
Любопитна е по-късната съдба на пленения сър Томас. Няколко години по-късно, обратно в Англия, той става член на Парламента и един от рицарите на Ордена на Жартиерата заедно с печално известния Ричард Невил, „Кралесъздателя“ граф Уорик. Преминал на страната на йоркистите в задаващата се английска гражданска война, той най-сетне е екзекутиран за измяна срещу Хенри VI след втората битка при Сейнт Олбънс в 1460, десет години след поражението си при Форминѝ.
Военна История 