Author Archives: Alexander Stoyanov

About Alexander Stoyanov

Fonder and editor of "Military History"e-journal, Co-founder of "De Re Militari"e-journal. Historian (PhD) and journalist

Осем държави, за които не подозирате че са колониални империи

Всички са добре запознати с популярните колониални империи – Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия… Но има още няколко държави, за които широката аудитория рядко, или почти никога не се сеща, когато стане дум за колониални владения и задморски владения. Ето осем от тях:

1. Картаген

1_Kart.fw

Картаген в своя териториален зенит около 220 г. пр. Хр.

Картаген е класически пример за метрополия, която се разраства посредством създаване на мрежа от колонии, обхващащи земите от Киренайка до Гибралтар и от р. Ебро до Нумидия. Макар да не сме свикнали да разсъждаваме за античните държави като за колониални империи, Картаген отлично се вписва с концепцията, не само заради фактическите колонии, но и заради грамадната си търговска мрежа, простираща се от Финикия до Британия.

2. Норвегия 

2_Vik.fw

Норвегия и колониите й в състава на империята на Кнут Велики

Викингите достигат Северна Америка около 1000-та година и създават поредица от поселения там и в Гренландия, които просъществуват през XI век. Макар и да не е централизирана по начина, по който функционират по-късните държави, норвежката държава запазва сюзеренитет над всички земи, заети от нейни заселници.

3. Дания

3_Dan

Датската колониална империя в средата на XVIII век

В доста по-късен период, Дания също се нарежда сред колониалните сили, със своя собствена система от колонии, простиращи се от Карибите до Индийския океан. В Карибите, Дания владее островите Сен Кроа, Св. Томас и Св. Ян (дн. св. Джон, Вирджински о-ви); В Индия, датчаните притежават градовете Тарангамбади и Серампур. Още по на изток, датчаните владеят Андаманските острови; Колониалните владения се допълват от контрола върху Исландия, Фарьорските острови  и архипелага Свалбард

4. Швеция

Sweden
Подобно на Дания, Швеция също опитва своя късмет с колониалните начинания. Противно на Дания, която успява да опази повечето си колонии до края на XVIII век, шведите бързо губят своите, като част от тях стават владение на Дания, а други – на Нидерландия. Макар и по различно време, Швеция разполага със свои колонии в Гана, щата Делауеър и Карибите (о. Св. Вартоломей)

5. Курланд
Courland
Херцогство Курланд не е държава, от която бихте очаквали да притежава колонии, но се лъжете. В средата на XVII век, курландските херцози владеят няколко важни крепости в устието на р. Гамбия, а в Карибите, тяхно владение е о. Тобаго.

6. Оман

Oman

Владенията на Оман към 1700 г.

След като прогонват португалците, имамите на Оман набързо създават могъщ флот, с който успяват да поставят под своя власт източното крайбрежие на Африка, както и ключовите острови по неговото протежение, сред тях и Занзибар. Арабски търговци, учени и администратори се изселват из новите земи и създават местна елитна прослойка, която и до днес е ръководеща в някои части на старата оманска диаспора.

7. Русия

Russia

Руската империя в своя зенит – 1865 г.

Фактът, че Русия е колониална империя е неоспорим. Неоспоримо е, обаче, е че мнозина разсъждават за експанзията в Сибир като някаква форма на обичайно завоевание, а не за колонизация от типа, развит от Испания и Великобритания. В действителност, Русия разгръща един от най-мащабните колонизационни процеси в историята, овладявайки земите от Урал до Аляска. До голяма степен тази колонизация представлява частна, икономическа инициатива, направлявана от държавата.

8. САЩ
USA

Съединените Щати рядко се разглеждат като пример за колониална империя, макар да са именно такава в периода между Гражданската война (1861-65г.) и Студената война. САЩ целенасочено завземат и/или колонизират територии в Тихия и Атлантическия океан, преследвайки своята доктрина за превръщане на Западното Полукълбо в своя ексклузивна зона. За целта, САЩ завземат последните испански колонии в Куба, Пуерто Рико и Филипините и усилено се стремят д аподчинят Тихоокеанските острови преди основните европейски сили. Зенитът на американската колониална система достига около 1945 г., след което в рамките на деколонизацията част от териториите отпадат.

Advertisements

Истинските мускетари

15977962_1244235322296801_4615724839669036785_n

Статуята на Д’Артянан на монумента „Дюма“ в Париж

Шарл Ожие дьо Бац де Кастелмор граф д’Артанян (1611-1673 г.) – френски благородник, воин и шпионин. Постъпва в мускетарския корпус използвайки майчиното си име – Монтескьо д’Артанян, тъй като благородиното й потекло му давало по-добър шанс за място в дворцовата гвардия отколкото рода Дьо Бац – ново издигнати благородници, които купуват титла на базата на своите приходи от търговия. Чичо му Анри Монтескьо използва връзките си с популярния „мосю дьо Трувил“ – Жан Арман дьо Пейер, граф Троавил, който е капитан на мускетарите на Луи XIII. След 1643г., Д’Артанян става човек на кардинал Жул Мазарен (Джулио Мазарини) и продължава да служи в кралския двор и след разпускането на мускетарските роти през 1646г. Между 1648г. и 1658г., Д’Артанян изпълнява поредица от шпионски мисии в служба на Луи XIV и Мазарен. През 1656г. е назначен за капитан във „Френската гвардия“(Gardes-Françaises), а две години по-късно става лейтенант в ново сформираната част на кралските мускетари. Доверието на Луи XIV към него е така голямо, че кралят лично поверява задачата по ареста и охраната на финансовия министър Фуке, който се стреми да замести Мазарен като първи министър на Франция и предизвиква завистта и подозренията на Луи със своя разточителен и екстравагантен начин на живот.
През 1667г., Д’Артанян е повишен в чин капитан-лейтенант (заместник капитан) на кралските мускетари ( постът капитан принадлежал на краля) с което, на практика, застанал начело на най-престижното звено от кралската гвардия. Няколко месеца по-късно е назначен за управител на Лил, но администрацията не се оказва неговото поприще и той бърза да потърси назначение на бойното поле. С избухване на Френско-холандската война (1672-1678 г.), Д’Артанян получава своя шанс и се завръща в челните редици. Намира смъртта си, прострелян от мускет, докато щурмува един от бастионите на град Маастрихт на 25-ти юни, 1673г.

16002865_1244246682295665_6307666786296468718_n

Арман д’Атос

Арман д’Атос, сеньор на Атос, Сийег и Отвел – роден в Беарн през 1615г., в семейството на гасконски благородници. Майка му е сестра на „мосю дьо Тревил“ (граф Троавил), а баща му Адриен е дребен беарнски аристократ. Д’Атос се запознава с Д’Артанян още преди постъпването им в мускетарските полкове, като Шарл дьо Бац дори спасява живота му в Пре – о – Клерк. Атос постъпва в мускетарската гвардия през 1640г. с поръчението на чичо си дьо Троавил. Служи до 1643г., когато умира по време на дуел.
В хода на службата си, Атос, заедно с братовчедите си Анри Д’Арамиц и Исак Д’Порто (Портос) формират „тримата мускетари“, вдъхновили писателя Дюма.

16105718_1244248492295484_3662823303890865906_n

Анри д’Арамиц

Анри Д’ Арамиц, сеньор на Арамиц – роден около 1620 г. в потомствен род на воини и духовници, Анри наследява и двете „кариери“ от баща си и дядо си. Дядо му – Пиер Д’Арамиц служи като капитан в частите на хугенотите по време на Религиозните войни, а в последствие става абат на Арамиц. Бащата на Анри – Шарл служи като „маршал-де-ложи“ (еквивалент на старши сержант) в мускетарския полк заедно със своя роднина дьо Троавил. След смъртта на дядото, Шарл се връща заедно с цялото си семейство в Арамиц, за да поеме абатския пост. През 1640 г., дьо Троавил вика Анри Арамиц при себе си, заедно с братовчедите му Д’Атос и Исак Д’Порто, тъй като и тримата се славели като отлични фехтовачи. Арамиц се запознава с Д’Артанян в Париж и гасконецът скоро става част от компанията на „тримата мускетари„. През 1648 г., бащата на Анри умира и той напуска мускетарската гвардия за да заеме позицията на абат в Арамиц. През 1650 г., се жени за Жана Беарн-Бонаси и има три деца – двама сина – Арман и Клемент и дъщеря. Изворите не са единодушни за датата на смъртта му – според едни умира през 1655 г., а според други – през 1674 г.

16002981_1244255095628157_7184593255133589966_n

Възпоменателна монета с образа на Портос

Исак Д’Порто – беарнски аристократ, воин и кралски служител, потомък на стар пограничен род, служил в отбраната на Пиренеите от векове. Фамилното име Порто произлиза от думата за гранична кула (укрепена застава), каквито издигали по хребетите на Пиренеите през средните векове. Роден е през 1617 г. Бащата на Исак служел като секретар на Беарнския парламент, а един от чичовците му бил популярният граф дьо Троавил, който повикал Исак при себе си в Париж, заедно с далечните му братовчеди Атос и Арамиц. Исак постъпва в мускетарските роти през 1642г., заедно с брат си Жан (имат и две сестри – Жана и Сара). Преди службата в гвардията служи известно време като наемник в рота, подчинена на Александър Есарт (друг братовчед на Троавил). „Портос“ остава в кралските гвардейски части до 1654г., когато, след смъртта на баща си, се уволнява и заема неговата позиция като секретар на беарнския парламент. Умира през 1712г., в следствие на инсулт. Има двама синове – Арно и Жан.


Още 10 легендарни формации…измислени от човешкото въображение

След неминуемия успех на предишната статия, нямаше как да не продължим да изброяване (а не да класираме!) легандарните бойни формации, родени от въображението на големите имена във фентъзито и фантастиката, както и от разработчиците на компютърни и настолни игри. И така, след джедаите, сардукарите и Черния отряд, идва ред на следващата порция изковани от фикцията легендарни подразделения.

Цялата публикация


10 легендарни бойни формации…измислени от човешкото въображение

Военната история познава множество велики формации, оставили името си в легендите – аргираспидите, ветераните на Цезар, армията на Фландрия, старата гвардия на Наполеон… Но има и някои найисина паметни военни формирования, родени от въображението на най-великите меайстори на фентъзито и фантастиката. Тези формации са също толкова живи в паметта на читателите, колкото и истинските бойни отряди, кръстосвали бойните полета на нашия свят. Ето десет от тях:

1. Сардукарите на Падишах-императора (Sardaukar)
Image result for sardaukar
Поредица: Дюн
Автор: Франк Хърбърт
Свят: Селуса Секундус (планета затвор) Цялата публикация


Десет неща, с които можем да се гордеем в историята си, но не го правим достатъчно често…

На няколко пъти съм си поставял за цел да развенчавам разни митове от българската история, които вредят на националното ни самосъзнание и спъват прогреса на обществената мисъл на народа ни. Този път ще подходим към проблема от друг ъгъл. Нашата славна история е извор на много реални поводи за гордост, които, обаче, често забравяме да ценим, улисани в преследването на исторически химери. По-долу са десет такива повода за национална гордост, които е хубаво да си спомняме по-често.

1)  България е най-старата държава с непроменено име в Европа.
Най-старата държава в Европа е Сан Марино…но с една малка уловка, нейната фактическа самостоятелност е призната векове след като е създадена. От друга страна, България, макар и да прекъсва съществуването си на два пъти, се появява с това име още през 635г. Призната е от Византия посредством съюза на Ираклий и Кубрат. В последствие е повторно призната от Константин IV през 681 г. От тогава до днес, България остава най-старата държава в Европа, която никога не е носила различно име.

2) Българите са първия народ, който нанася три последователни поражения на арабските армии.
Това се случва между 717 и 718г., след като българските войски разбиват на три пъти водените от Маслама арабски сили в Тракия. Преди това, арабските войски покоряват огромни територии в Африка, Азия и Иберия, без да понесат голямо поражение в открита битка. Византия наистина съумява да ги победи и преди 717г., но никога преди 718г., ромеите не записват три последователни победи в открити сражения. Впрочем, с подобно постижение няма да може да се похвали нито един друг враг на Умаядския халифат.

3) Българският език е първия език в историята, който нарушава т.нар. Триезична догма, гласяща, че само три езика – гръцки,латински и иврит – са свещени и единствено на тях може да се извършва богослужебният ритуал.
С въвежданото на българския език като богослужебен, в съществуващата до тогава догма се създава прецедент, на базата на който, в последствие, отделните християнски общности ще могат да претендират богослужението да се извършва на местния език, а не на установените по канон латински и гръцки.

4) България е първата европейска държава, която разбива установената схема на западна и източна империи в Средновековната политическа система.
С признаването на Петър I за цар(император) през 927 г., България създава трета имперска традиция в Европа, унищожавайки съществуващия още от времето на Диоклециан модел за една Западна и една Източна имперска титла.

5) Армията на Второто Българско Царство е единствената европейска сила, побеждавала войски от три различни „модела“ в рамките на по-малко от десетилетие.
Това се случва по времето на Йоан Асен II, който, заедно с брат си Александър побеждава устроената по „западен“ образец унгарска армия, армията на Теодор Комнин, която представлява византийското военно изкуство и отрядите на монголите, които нахлуват в Европа през 1240 г.

6) Българският средновековен флот печели война с третата морска сила в Европа – Генуа.
Това се случва през 70-те години на XIV век, когато флотът на Добруджанското деспотство побеждава черноморските армади на Генуа. С победа над генуезците до тогава могат да се похвалят само две държави – Арагон и Венеция, като едната доминира Западното Средиземноморие, а другата – Източното.

7) С около 80 години активна съпротива срещу османците, българите са сред народите, най-дълго оказвали съпротива на Полумесеца.
Често се говори, че разпокъсаните ни земи са се превърнали в лесна плячка за османските нашественици. Истината е друга. След 1340г., когато набезите на турците на Балканите стават постоянни (макар все още да са в ролята на византийски наемници), българските земи, било на местно или на държавно ниво, започват да оказват изключително сериозна съпротива на турците, която продължава до 1421 г. По този показател, българите са надминати единствено от унгарците, които се сражават срещу османската империя в продължение на 130 години като независима държава, и след това още над век и половина, като погранично население в рамките на Хабсбургската монархия.

8) Българите са единственият народ, запазил своята държавна традиция, въпреки че самостоятелността ни е отнета за близо седем века.
България е безпрецедентен случай в европейската а и в световната история. Макар за около 660 години от около 1350 ние да нямаме своя собствена държава, нашия национален дух и държавна традиция остават толкова силни, че се запазват в рамките на три царства. Нито един друг народ в света не е лишаван от своя суверенитет за толкова дълго време, колкото нас и след това да е успявал да възстанови своята държавност.

9) Българите са единственият християнски народ в Османската империя, получил самостоятелен национален статут (милет).
Това ние българите постигаме сами с признаването на Българската Екзархия и проведения плебисцит за нейното разширение. Въпреки активната анти-българска политика на гръцката държава, Цариградската патриаршия и Русия, българите извоюват най-голямата, самостоятелна, културна и политическа победа в своята история, при това без да водят въоръжена борба, а единствено спазвайки законите на една чужда държава.

10) Българите участват в Освободителната война с почти толкова хора, колкото самостоятелните държави Сърбия и Румъния.
Българския народ заема своето достойно място в Освободителната война – с над 50,000 българи, ангажирани активно в хода на военните действия (като преводачи, снабдители, разузнавачи и доброволци), българския народ успява да застане на равни нога със своите съседи Румъния и Сърбия, които имат свои самостоятелни армии. Над 15, 000 българи дават живота си в тази освободителна война, показател, равен на броя на убитите руски войници.


Непознатите български владетели

След 1300 + още кусур години история, понякога си мислим, че знаем всичко за миналото на народа си, за неговите славни владетели и за могъщите империи, които те са градили на Балканите. Оказва се, обаче, че нещата не стоят точно така и около нашите владетели има много енигматични факти, които недостатъчно много хора познават, а които би следвало да са трайно наложени в съзнанието на целия народ. Ето няколко от тях:

Знаете ли че…

Аспарух не създава нова българска държава през 680/81г., а просто премества столицата на вече съществуващата България от Бесарабия в Мизия. Всъщност, държавата основана от Кубрат през 635 г. така и не престава да съществува, а подобно на много други държави от Ранното Средновековие просто измества своя политически център.

Омуртаг е първият владетел, чиято собствена титла – канас-и-виги (или канасюбиги, както неправилно се чете от доста хора) ни е известна със сигурност. Всички други „ханове“ всъщност са назовавани в изворите с гръцката дума „архонт„, което ще рече вожд или предводител. Преди да споменете Тервел, не забравяйте, че неговата титла не е собствена българска, а е част от византийския церемонял. В „Именника на българските ханове“ се използва титлата „княз“.

Тервел е българският владетел, удостоен с най-висшата византийска дворцова титла – кесар (т.е. принц ) – нито един друг български владетел не е получавал толкова високо византийско отличие.

България е имала крале. Точно така – не един, а трима. Това се дължи на простия факт, че кралската титла, дадена на Йоан (Калоян) от папа Инокентий III е единствената законно призната титла на български владетел след освобождението на страната от византийско владичество. Така, Калоян, Борил и Йоан Асен II са де факто крале. Едва през 1235 г., Вселенският патриарх, тогава живеещ в Никея, признава царската (императорска) титла на Йоан Асен II по силата на българо-никейският съюз.

Петър I, освен че е първият с това име е и първият български цар. Ние сме свикнали да отдаваме тази чест на баща му, Симеон Велики, но всъщност Петър е първият български владетел, чиято царска титла е официално призната от Византия.

Самуил е законен наследник на българския престол, а не, както някои смятат, пълководец, издигнал се до този статус. Това се дължи на простия факт, че баща му, комит (или казано по модерно му – граф) Никола, е от Крумовия род и е братовчед на цар Петър.

…истинското име на Калоян (или Калойоан както се е произнасяло през XIII век) е Йоан (или Йоаница – т.е. Иванчо),а думата „калос“ (красив на гръцки) е прякор, който ние сливаме с името му. Фактически, Калоян би следвало да бъде Йоан II.

Ивайло е единственият човек от средно или ниско потекло, заел законно европейски престол през Средните векове. До времето на Оливър Кромуел, той е и единственият човек без висше аристократично потекло, който управлява голяма европейска държава. Едва през XIX век, постижението му ще бъде повторено от едрия животновъд и местен първенец Милош Обренович, който става владетел на Сърбия.

Чака е единственият владетел от династията на Чингизидите, управлявал европейска държава. Това става в края на XIV век (1299-1300 г.) когато Чака за кратко заема престола в Търново, преди да бъде свален и убит по заповед на Светослав Тертер. Чака е син на хан Ногай, който е пра-внук на Чингизхан.

България е единствената държава след Късната Римска империя, която има едновременно и законно двама императори (в случая царе), управляващи нейните части – Иван Шишман и Иван Страцимир.

Константин Шишман е последният легитимен владетел на България през Средновековието. Той управлява във Видин до 1418 или 1421 г..

Александър Шишман, наследник и първороден син на Иван Шишман, загива като османски пълководец и управител на град Измир. Това става през 1418г., когато приелият исляма и името Искендер бей княз, ръководи поход срещу надигане на местна дервишка секта.


Списание „Военна История“, брой XVIII

cover_VoennaIstoria18

Неусетно изминаха пет години от онзи първи брой на списание „Военна История“, който се появи в Интернет пространството през февруари, 2012 г. От тогава излязоха още шестнадесет, вече оформени с вещата намеса на безценният за нашата кауза Петьо Георгиев, чиято всеотдайна и про боно работа през тези години едва ли някога ще успея да компенсирам освен с безкрайната си благодарност и уважение към вложения от него труд. Пред вас вече е осемнадесетият пореден брой на списание „Военна История“. Тъй като е юбилеен, той е и по-специален. В него са поместени статии на всички хора, които бяха неотклонно до нас през изминалите години и с труда си спомогнаха за просъществуването и популяризирането на списанието. И така, какво ви предстои да прочетете:

  • Започваме с интервю с многообещаващия и ентусиазиран екип на проекта „Историограф“ – група млади българи, които не питат какво прави за тях историята на народа им, а какво те биха могли да направят за нея.

  • Продължаваме с творческото бижу на колегата Георги Марков, който се съгласи да напише един наистина академичен по своето качество материал за експедицията на Атиняните срещу Сиракуза в хода на Пелопонеските войни.

  • Продължаваме с един по-различен поглед към военното дело в Османската империя и ролята на бизнеса, икономиката и частната инициатива за възхода на Високата Порта.

  • Радослав Тодоров се включва с един чудесен обзор на военните действия на българската армия в Добруджа в рамките на Първата Световна война.

  • Явор Генов от екипа на „Историограф“ прави дебют на страниците на „Военна История“ със статия, посветена на дейността на австро-унгарския речен флот по време на Първата Световна война.

  • Юлиян Недев изнамира и разказва историята на Феликс фон Люкнер, наричан последният класически пират, оперирал срещу Антантата в хода на Голямата война.

  • Отново на колегата Недев трябва да благодарим и за интересния материал, посветен на десетте най-важни нововъведения в РККА, вдъхновени от съприкосновението на Червената армия с Вермахта на Източния фронт.

  • Венцислав Божев ще ни разкаже в сбит и изчерпателен вид за първата война между арабските държави и Израел, посяла ветрове, от които и до днес Ориента жъне бури.

  • Младен Манев ще ни представи отвличането на полет AF8960 на Еър Франс от терористи в Алжир и операцията по неговото спасяване.

  • Руслан Трад прави отличен обзор на политиките на Иран и Русия по отношение на арабските страни от Ориента и Северна Африка.

  • Денислав Кандев ни оказва честта да присъства в броя със свое пространно ревю на новия филм на Мел Гибсън Hacksaw Ridge.

Пожелаваме Ви Приятно четене!

Александър Стоянов


СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:


САЙТА НИ


CALAMEO.ORG


ACADEMIA.EDU


ZAMUNDA.NET


ZELKA.ORG


ARENABG.COM