Author Archives: Alexander Stoyanov

About Alexander Stoyanov

Fonder and editor of "Military History"e-journal, Co-founder of "De Re Militari"e-journal. Historian (PhD) and journalist

Японската интервенция в Сибир – амбиции и реалности

АВТОР: ДРАГОМИР КАСЪРОВ

След Октомврийската революция от 1917 г., Руската империя престава да съществува, болшевишкото правителство подписва сепаративен мир с Германия, а в страната избухва кървава гражданска война. „Белогвардейците“, подкрепяни от Антантата и новосформираната „червена армия“, се впускат в битка на живот и смърт. Ситуацията в Русия изправя бившите и съюзници пред редица проблеми. Освен че Източния фронт се разпада, което предполага дислоциране на значителни германски части на Запад и увеличаване на натиска по френските и белгийски укрепени позиции, Чехословашкия легион, който се бие срещу болшевиките, се оказва в капан в Сибир. В тези условия Франция и Великобритания решават да предприемат т.нар. „съюзническа интервенция“ в Северна Русия и Далечния Изток. Япония, придържаща се към англо-японския съюзен договор и участничка в Антанта се превръща в основен фактор при съюзническата интервенция в Далечния изток. Цялата публикация

Реклами

Десет ключови битки, за които може би не сте чували

Когато си в България, за съжаление имаш малко опции да понаучиш нещичко за световната военна история отвъд рамките на двете световни войни и войните, водени от предците ни. Огромна част от световната военна история остава извън обсега на популярната историография в страната, както, впрочем, и на не така популярната, научна литература. Ето десет ключови за историята битки, за които е много вероятно да не сте чували:

I. Битката при Араузио (6.Х.105 г. пр. Хр. Северна Италия)
Sm6om7K
Кои участват?

1. Римската република

Армия: 10-12 легиона, до 40 000 помощни войски
Пълководци: Квит Сервилий Цепион, Гней Малий Максим
Загуби: Поне 80 000 души Цялата публикация


ОЩЕ ДЕСЕТ МИТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

40830024_2252632191446117_2965616136965586944_n

След неимоверния успех на предишните десет мита – най-четената статия в страницата, беше въпрос на време да се появи дългоочакваното продължение. И така, ден след националния празник 6-ти септември, какво по-добро от това да развенчаем още 10 мита от българската история. Без повече предисловия, започваме!

#1 Синовете на хан Кубрат

1234576_635324319834835_1071204333_n(1)

„Баяне, ‘начи като взема едно дърво…“

Митът:
Според легендата, хан Кубрат имал петима синове – Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Трошили пръчки, правили завети и накрая се разделили. Баян останал да се бие с хазарите. Аспарух създал България. Котраг създал Волжка България, Кубер се заселил в Македония, а Алцек в Италия.

Истината:
В най-добрия случай, Кубрат (който не е бил хан) имал трима синове – Баян, Котраг и Аспарух. Дали е трошил снопове пръчки, това не се знае. Това което се знае, е че легендата със сноповете е стара колкото степните цивилизации и присъства в митологията на скити, тюрки, хуни, хазари, маджари и всичко друго, което яхнало кон, е прекосило Азия за да изнасилва, граби и вилнее западно от р. Волга. Логично, българите, които не са тюрки, но са повлияни силно от степната традиция, също да запазят подобна легенда и в своята памет. В действителност, Кубер и Алцек са вождове на част от панонските българи, живели на територията на дн. Унгария и северозападна Румъния. Вярното в случая е, че едниният наистина отива в Италия, а другият – в Македония, горе долу по времето, когато Аспарух се готви да прекоси Дунав в Мизия.

#2 Филип Дългокосия

Митът:

Clipboard01

Текстът е оригинален цитат от FB

Истината:
Според циркулираща в Социалните мрежи притча, цитирана в картинката, английският крал Филип Дългокосия взел дъщерята на Тервел за своя снаха след като последния разбива арабите при Константинопол. Оставяйки на страна лошата математика (200 000 араби, Тервел избива 190 000. 5000 бягат. Какво се случва с останалите 5 000?), текстът страда от друг сериозен недостатък. Както казва американския актьор, кечист и вероятен кандидат за президент Скалата – Who in the Blue Hell е Филип Дългокосия? Първо, през 718 г., такова нещо като „Англия“ няма. Нещо повече, дори не е сигурно дали самите англи са се изселили напълно в Англия. Името Филип никога не е присъствало в списъка с имена на владетели на Англия или предхождащото я кралство Уесекс. Остава въпросът от къде хората, съчинили тази глупост, са почерпили името.
Едно е сигурно, през 718 г., Тервел се среща с английски пратеници край Сердика и в чест на бъдещия островен тъст, местността е наречена Филиповци (ето ви един мит който си заслужава)

#3 Битката на века при Ахелой

Image00001

Митът: 
Според налагания десетилетия наред от официалната ни историография мит, размерът на двете армии при Ахелой бил по ок. 60 000 всяка.

Истината:
В действителност, ние не знаем колко големи са били армиите. Причината за това е, че съчинението, използвано от нашите историци като извор, всъщност описва друга битка (Тара ра раааам). Текстът на ал Масуди се отнася до сражение, водено през 932 или 934 г., в което съюз от различни степни народи, сред които водещи са печенегите и маджарите, разгромява византийско-българска войска в битката при Уаландр. При Ахелой, Симеон вероятно разполага с около 15 000 войници (редовната българска армия), срещу която се изправят около 20 000 византийци, командвани от Лъв Фока. Дори при това положение, битката при Ахелой остава едно от най-мащабните сражения в Европа за цялото Ранно Средновековие. С други думи – не се бойте, нищо че не са били 120 000, пак е мащабно!

#4 Битката при Одрин
hqdefault

Митът:
Според масово наложената представа, цар Калоян (който всъщност бил крал и се казвал Йоан и би следвало да е Йоан II Асен- бел.авт.) повел 40 000 армия и 14 000 кумани срещу кръстоносците, които притиснали последните остатъци от византийската аристокрация в Тракия и обсаждали Одрин. Калоян (който, според мита, има числено предимство от ок. 12:1)  се скрива и примамва рицарите да го нападнат (!?), след което ги разгромява.

Истината:
В действителност, няма и петнадесет години по-рано, братът на Йоаница (Кало-Йоан {Хубавият Йоан}) – Йоан Асен I събира не повече от 2-3000 души (виж Англов, П. – Българска военна история през Средновековието X-XV век), от които половината са кумански наемници. През 1204 г., българският цар едва ли е можел да си позволи да поддържа полева армия от над 5 000, значителна част от които вероятно са кумански наемници (ок. 1/3). Бедата е там, че армията на Балдуин Фландърски е също толкова голяма. В открито сражение срещу „цвета на Европа“, Калоян знае, че няма голям шанс. Именно за това минава в засада и изпраща куманите да тормозят рицарите. Латините клъвват и са разбити. Армията на Калоян обаче е толкова ограничена по размер, че той нито преследва рицарите, нито успява да заеме Одрин. Четири години по-късно, в открито сражение, сходната по размер армия на Борил е тотално надиграна от силите на Анри Фландърски в открито сражение при Пловдив.
Победата на Калоян е всъщност доста по-значима и демонстрира изключителните му тактически умения, отколкото се предполага на базата на митологизираната версия, базирана на безкритичното четене на Жофроа дьо Вилардуен.

#5 България пада под османска власт през 1396 г.

Image00009

България при Иван Шишман, 1390г.

Митът: 
Според блуждаещата все още историографска практика се приема, че второто Българско царство е ликвидирано от османците след битката при Никопол,  през 1396 г.

Истината:
Според скорошно проучване на двама български историци – Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, в действителност Видинското царство продължава да съществува до 1418 г. или до 1421 г.  Това отрежда на последния български владетел Константин II Асен важно място в историята на Балканите от първата четвърт на XV-ти век – роля, която до сега е била пренебрегвана от собствената ни историография.

#6 Децата, взети по девширме забравяли род и родина

3984e665abd24d849edf082b607df890

Митът:
Кръвният данък, събиран ежегодно в продължение на около 400 години откъсвал от семействата им деца на възраст 5-8 години, които били промивани от дервишите, забравяли езика, семейството и произхода си и след това се връщали да колят и изнасилват майките и сестрите си. Според някои дръзки версии, над 500 000 българчета били смлени от османската идеологическа машина

Истината:
Кръвният данък, събиран в продължение на ок. 250 години откъсвал от семействата им деца на възраст 10-12 години. Тези деца действително преживявали травма, сравнима по своята тежест само със страданието на родителите им. Въпреки това, на тази възраст момчетата имали напълно ясно съзнание кои са, кое е семейството им и какъв е етническия им произход. Доказателство за това са редица факти, изнесени впрочем и от покойния проф. Б. Димитров, за еничари, които изпращат заплатите си обратно на своите семейства, както за такива, които след смъртта на родителите си се връщат по родните си места за да участват в разпределение на наследството – тези неща са засвидетелствани в архивните единици, съхранявани в Народна библиотека. Що се отнася до броя на „претопените“ деца, те се събирали не по често от 1 път на 7 години (обикновено на 14-21 години) и през корпуса преминават не повече от 50 000 деца за 250 години, като е по-вероятно да става дума за около 30 000.

#7 Българските възрожденци били русофили
_MG_1387

Митът: 
Според наложената от Соца представа, всичките ни възрожденци били на принципа „кат Русия няма втора…“

Истината:
По-голямата част от възрожденците ни били русофоби или най-малкото скептични към „Дядо Иван“. Дори любимият на партизаните Ботев имал доста рязко и негативно отношение към Русия, която за него била олицетворение на назадничавостта и деспотизма. Русофили били единствено онези представители на Добродетелната дружина и Одеското настоятелство, които получавали директни субсидии от Славянските комитети в Русия и правителството. Отношението на възрожденците ни към Русия ясно проличава в годините след Освобождението, особено при управлението на Ст. Стамболов както и около подготовката на Съединението и борбата с превратаджиите, вдигнали мерника на Ал. Батенберг.

#8 През 1916 г., когато се срещат с руските войски в Добруджа, българите отишли да прегърнат братушките

maxresdefault

Митът:
Тази трогателна история може да бъде чута в разказите на индоктринираното поколение от пенсионери, които още милеят за „Байтошово време“

Истината:
В действителност, българските саби са тези, които раздават топли прегръдки на руснаците. Бих могъл да продължа, но ще оставя химна на 15-ти пехотен Ломски полк да говори вместо мен:

„А що ли търсят в наший край, 
Нима туй русин ли не знай?
Пред Лажец те на явна сеч
да паднат вси под наший меч“

Ще добавя само, че българите „прегръщат“ на нож руските войски не само в Добруджа, но и на Македонския фронт, където близо 100 000 руски войници се сражават срещу българи, австрийци и германци.

#9 „Винаги с Германия, никога против Русия“

BASA-3K-7-342-28-Boris_III_of_Bulgaria.jpeg

Митът:
Според митологемата, това била политическата формула, дефинирана от цар Борис III пред фон Рибентроп

Истината:
Цар Борис III никога не е казвал подобно нещо на фон Рибентроп. Няма и как да го е казал – сам той е бил срещу руснаците на Македонския фронт и на Добруджанския по време на Първата Световна война. Фразата е измислена от акад. Георги Марков в контекста на кариерното му развитие в рамките на Народна Република България.

#10 Сталин – спасителят на България

изтеглен файл

„Ти си за ГУЛАГ“

Митът:
Й.В.Дж. Сталин положил всички грижи да запази България от алчните посегателства на злия българомразец Чърчил.

Истината:
През 1941-44 г., Сталин прави неколкократни опити да привлече Турция в Антихитлериската коалиция, обещавайки й…Югоизточна България с Бургас. Както казва на британските представители през 1941 г., „На България й стига и едно пристанище – Варна“. Отделно след войната, Сталин оказва натиск за незабавно връщане на Македония и Беломорието на Югославия и Гърция, които СССР ухажва интензивно между 1945 и 1948 г. Едва след като изпуска Гърция и Югославия и се скарва със Съюзниците, Вожда защитава териториалната цялост на България, която остава единствения съветски сателит южно от р. Дунав.


Михаил Сирийски : Из „Хроника“

Текстът е част от Арменският препис на Хрониката на Михаил Сирийски, съставен през XIII век. Оригиналният текст е записан на езика сириак през XII век

[137] „След като Филипик управлява две години, го ослепиха и пратиха в изгнание. След него Анастасий (1) управлява две години. По същото време умря ал Уалид и две години управлява Сулайман (2). В същата тази година [714 г.] Маслама завзе Галатия и всички крепости в нея. Анастасий изпрати свой войски от запад, но те се разбунтуваха и убиха командира си. Войските издигнаха за император Теодосий (3), а Анастасий избяга в Никея.

Маслама отиде в земята на тюрките [хазарите] и се завърна с голямо количество плячка. Той потегли срещу Азия, завзе Сарди и Пергам, и залови множество пленници и плячка. Тогава Маслама се почувства горд и реши да потегли срещу Константинопол. Събра 200 000 конници и 5 000 напълно снаряжени кораба. В допълнение взе със себе си 12 000 българи, 6 000 камили и 6 000 мулета, натоварени с необходимите припаси, които бе приготвил според многогодишния си опит. Назначи за командир на войските (4) Умар и се закле да унищожи Константинопол. В допълнение, с него имаше още 30 000 бойци доброволци (захиди). Разполагаше с две армии. Едната се движеше по суша, а другата по море. Изпрати пред себе си цялото множество войници, а сам той се придвижваше бавно заедно с 12 000 други бойци. Той обсади Никея и обеща пощада и неприкосновеност за всеки, който се предаде и премине на негова страна. Тогава за това научи Лъв (5), един от генералите на Теодосий и дойде при Маслама. Маслама му се закле, че ако Лъв успее да влезе в Константинопол, ще може да стане император. Тогава Лъв влезе в Константинопол. Арабите докато минаваха през провинциите и областите, сключваха мир с тях. Тогава, халифът Сулайман лично дойде под стените на Никея с 12 000 бойци и обсади града.

Император Теодосий научи за предателството на Лъв, плени семейството му и ги вкара в затвора. Като научи за това, Лъв отиде при Сулайман. Взе 6 000 конници и се спусна срещу град Аморион, сключвайки тайна клетва с жителите на града. Лъв им казал „Аз само се преструвам че съм заедно с тях [арабите]“. Жителите на града му върнали семейството.(6) Тогава отново се насочили срещу Константинопол на два фронта. (7) Както напредвали, от града се вдигнали войници, които отишли при Лъв и му се заклели във вярност. Войниците предали на Лъв сина на Теодосий. Като научил за това, Теодосий подстригал косата си и станал монах.

[138] Когато достигнали града, Лъв казал на арабите „Почакайте ме тук, аз ще вляза в града и ще свърша вашата работа. Така Лъв управлявал като император. Когато Сулайман научил за това, той много се възрадвал, понеже смятал че Лъв ще му предаде града. Но Лъв започнал да го мами с думи и да укрепява града. Когато Маслама разбра, че Лъв го мами, той прекоси от другата страна [в Европа], а войските му вървяха пред него. Той вървеше след тях с 4 000 войни. Ала тогава българските наемници се надигнаха срещу него и го атакуваха. Самият Маслама се спаси. Той отиде при останалите си войски и се присъедини към арабските сили в западната част на града, срещу Златната порта, където се случи сражение.

Сега имаше 30 000 войници в морето, които пазеха корабите и още 20 000 охраняващи от българската страна. И те се биха срещу града по суша и море. Тогава българите се надигнаха и избиха мнозина от арабите. Арабите се ужасиха, понеже зимата наближаваше. И те бяха обхванати от страх от морето, от българите и от самия град. Сред арабите се възцари глад и те ядяха боклуци и пиеха собствената си урина. Докато тези бедствия се случваха, Сулайман, халифът на арабите умря и Умар(8) пое властта над халифата. Той изпрати послание до Маслама и му каза да изостави града и да се върне. Маслама се завърна с малцина бойци, докато останалите бяха покосени от глада. След това, Умар започна да преследва християните, сякаш поражението беше по тяхна вина, заради молитвите, които отправяха в своите църкви и се стремеше да ги обърне в своята собствена вяра…“

БЕЛЕЖКИ:

1 – император Анастасий II – 713-715 г. – истинското му име е Артемий. След като тракийските елитни войски (опсикии) свалят Филипик Вардан, те издигат за василевс дотогавашния имперски секретар Артемий.

2 – Сулайман би Абд ал Малик ( р. 674 г.) е халиф на Умаядския халифат от 715 до 717 г. Умира на 22 септември, 717 г. По негово време халифатът се разширява в източен Иран и Афганистан, както и в посока Каспийско море, където е превзета провинция Табаристан. През 717 г., войските пратени от Сулайман в подкрепа на източните тибетски царства са разгромени от китайските войски на династията Тан в битката при Аксу.

3 – Теодосий III (715-717 г.) е провъзгласен за император, след като опсикиите, пратени на експедиция срещу о. Родос се разбунтуват и свалят Анастасий II. В последствие, Теодосий е свален със съвместните усилия на двама свои стратези – Лъв Сириец (тогава стратег на тема Анатоликон) и Артабазд (стратег на тема Арменикон). Двамата със сина му Теодосий постъпват в манастир през март, 717 г.

4 – тук става дума за помощник главнокомандващ

5 – Лъв III Сириец (наричан и Исавър) управлява от 717 до 741 г. – един от най-успешните византийски василевси. Слага край на двете десетилетия вътрешна нестабилност. С успеха си над арабите гарантира сигурността на империята. Създател на Исаврийската династия и основоположник на иконоборството.

6 – Според разновидност на текста, император Теодосий III връща семейството му за да спаси Аморион от отмъщението на Лъв.

7 – в английския превод погрешно е вмъкнато неопределеното „Тогава [войниците] отново се насочили…“ Всъщност става дума за арабите на Маслама и онези, които се движат заедно с Лъв Сириец.

8 – Умар II ибн Абд ал Азиз (р. 682), управлявал 717-720 г. Той е братовчед на ал Уалид абд ал Малик, Сулайман абд ал Малик и Маслама абд ал Малик, син е на Абд ал Азиз, брат на халифа Абд ал Малик ибн Маруан (упр. 685-705 г.). За краткото си царуване успява да реформира данъчната система на халифата, поземлената система, забранява на държавните чиновници да имат частен бизнес и съкращава финансовите субсидии, отпускани от държавата на членовете на Умаядския род. Заради непопулярните сред аристокрацията реформи, Умар е отровен. На смъртния си одър научава за заговора, опрощава греха на подкупения слуга, който го отравя, а финансовото възмездие, което слугата му дължи, Умар завещава на държавната хазна.

Източник: ХРОНИКА НА МИХАИЛ СИРИЙСКИ


Списание „Военна История“, брой XX

VoennaIstoria20_Cover

Здравейте,

Пред вас е последният брой на списание „Военна история“ с пореден номер двадесет. В него може да прочетете:

− За наемниците в Средновековна България.

− За средновековният български Флот.

− За последните месеци от участието на България в Първата световна война.

− За живота на фелдмаршал Ервин Ромел – Пустинната лисица.

− За битката при Харков от 1943 г. – едно от най-важните сражения през Втората световна война.

− Специално публикуваме и текста на д-р Кирил Аврамов и Руслан Трад, посветен на руската Частна Военна Компания „Вагнер“.

− Ще ви представим ревюта на цели три военни филма – „Dunkirk“, „Най-мрачният час“ и “12 strong”.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

САЙТА НИ

КАЛАМЕО

АКАДЕМИЯ

ЗАМУНДА.НЕТ

АРЕНА БГ

Пожелаваме Ви приятно четене!


Списание „Военна История“, брой XIX

Cover_VoennaIstoria19

И така, пред вас е брой XIX на списание Военна историяи в него ще може да прочетете:

За найголемите стратегически грешки, допуснати в Античността.

За ролята на урбанизацията в империята на Селевкидите.

За особеностите на военното дело през XVII век.

За участието на българската армия в разгрома на Румъния през Първата Световна война.

За съдбата на германския кораб Пингвини неговият екипаж от пиратина Третия Райх.

За участието на български доброволци във Waffen SS и

сформирането на българско правителство в изгнание във Виена.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

САЙТА НИ

CALAMEO 

ZAMUNDA.NET

ARENABG.COM

ACADEMIA. EDU


Битката при Куманово (23-24.Х.1912 г.)

Разполагайки своите три армии и допълнителни отряди за настъпление, най-общо в посока север-юг, западните ни съседи предвиждат изтласкване на османските сили в посока Егейска Македония и окупиране на Косово, северна и западна Македония и поречието на Струма. Целта на Първа армия е да се спусне по поречието на Морава, да влезе в долината на Вардар от север и да разполови османските позиции в Македония. Съюзническата армия, разположена в района на Кюстендил трябва да изтласка и разгроми османските съединения в долината на Струма, а Трета сръбска армия има за задача да помете вражеската съпротива в Метохия и Косово. Крайната цел е, всички армии да се концентрират в равнината Овче поле, където според генералния щаб, оглавяван от Радомир Путник, османците ще съединят разбитите си сили за един финален отпор. Ибърският отряд трябва да окупира Нови Пазар и да охранява тила на Трета армия, а Яворският отряд ще следи границата с Австро-Унгария, в случай че Двуединната монархия се опита да разположи свои сили в Новопазарският санджак. Цялостната сръбска стратегия се базира на скоростта и бързото овладяване на ключовите османски позиции. Врагът трябва да бъде бит и гонен постоянно и да не му се дава шанс за концентрация на силите преди подобна да е извършена от сърбите. В крайна сметка, врагът трябва да бъде сломен в едно окончателно, решително сражение, което да приключи военните действия в Македония. Цялата публикация