Author Archives: Alexander Stoyanov

Как четирима българи превзеха Кавала

27-ми октомври, 1912 г. – денят, в който четирима българи – Михаил Чаков, Пейо Яворов, Христо Чернопеев и
Йонко Вапцаров – превзеха Кавала.

Ето и историята, разказана от единия от участниците в това славно дело – Михаил Чаков:

„На 10 октомври 1912 г. генерал-майор [Стилиян Ковачев], начело с малък отряд, в постоянни боеве с турците прекоси потъналите в сняг Родопски възвишения, стъпи в топлата Тракийска низина и достигна до гр. Драма. Там той установи щаба си.
Четирима македонски воеводи, с изпити и брадясали лица, но с огнено светещи очи, пристигнали няколко дни по-късно с четите си в Драма. Явихме се при генерала и поискахме той да придвижи част от войската си към Бяло море и заеме Кавала. Генералът ни изгледа изпитателно, усмихна се бащински топло и запита:
Кои сте вие? Цялата публикация


Японската интервенция в Сибир – амбиции и реалности

АВТОР: ДРАГОМИР КАСЪРОВ

След Октомврийската революция от 1917 г., Руската империя престава да съществува, болшевишкото правителство подписва сепаративен мир с Германия, а в страната избухва кървава гражданска война. „Белогвардейците“, подкрепяни от Антантата и новосформираната „червена армия“, се впускат в битка на живот и смърт. Ситуацията в Русия изправя бившите и съюзници пред редица проблеми. Освен че Източния фронт се разпада, което предполага дислоциране на значителни германски части на Запад и увеличаване на натиска по френските и белгийски укрепени позиции, Чехословашкия легион, който се бие срещу болшевиките, се оказва в капан в Сибир. В тези условия Франция и Великобритания решават да предприемат т.нар. „съюзническа интервенция“ в Северна Русия и Далечния Изток. Япония, придържаща се към англо-японския съюзен договор и участничка в Антанта се превръща в основен фактор при съюзническата интервенция в Далечния изток. Цялата публикация


Десет ключови битки, за които може би не сте чували

Когато си в България, за съжаление имаш малко опции да понаучиш нещичко за световната военна история отвъд рамките на двете световни войни и войните, водени от предците ни. Огромна част от световната военна история остава извън обсега на популярната историография в страната, както, впрочем, и на не така популярната, научна литература. Ето десет ключови за историята битки, за които е много вероятно да не сте чували:

I. Битката при Араузио (6.Х.105 г. пр. Хр. Северна Италия)
Sm6om7K
Кои участват?

1. Римската република

Армия: 10-12 легиона, до 40 000 помощни войски
Пълководци: Квит Сервилий Цепион, Гней Малий Максим
Загуби: Поне 80 000 души Цялата публикация


ОЩЕ ДЕСЕТ МИТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

40830024_2252632191446117_2965616136965586944_n

След неимоверния успех на предишните десет мита – най-четената статия в страницата, беше въпрос на време да се появи дългоочакваното продължение. И така, ден след националния празник 6-ти септември, какво по-добро от това да развенчаем още 10 мита от българската история. Без повече предисловия, започваме!

#1 Синовете на хан Кубрат

1234576_635324319834835_1071204333_n(1)

„Баяне, ‘начи като взема едно дърво…“

Митът:
Според легендата, хан Кубрат имал петима синове – Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Трошили пръчки, правили завети и накрая се разделили. Баян останал да се бие с хазарите. Аспарух създал България. Котраг създал Волжка България, Кубер се заселил в Македония, а Алцек в Италия.

Истината:
В най-добрия случай, Кубрат (който не е бил хан) имал трима синове – Баян, Котраг и Аспарух. Дали е трошил снопове пръчки, това не се знае. Това което се знае, е че легендата със сноповете е стара колкото степните цивилизации и присъства в митологията на скити, тюрки, хуни, хазари, маджари и всичко друго, което яхнало кон, е прекосило Азия за да изнасилва, граби и вилнее западно от р. Волга. Логично, българите, които не са тюрки, но са повлияни силно от степната традиция, също да запазят подобна легенда и в своята памет. В действителност, Кубер и Алцек са вождове на част от панонските българи, живели на територията на дн. Унгария и северозападна Румъния. Вярното в случая е, че едниният наистина отива в Италия, а другият – в Македония, горе долу по времето, когато Аспарух се готви да прекоси Дунав в Мизия.

#2 Филип Дългокосия

Митът:

Clipboard01

Текстът е оригинален цитат от FB

Истината:
Според циркулираща в Социалните мрежи притча, цитирана в картинката, английският крал Филип Дългокосия взел дъщерята на Тервел за своя снаха след като последния разбива арабите при Константинопол. Оставяйки на страна лошата математика (200 000 араби, Тервел избива 190 000. 5000 бягат. Какво се случва с останалите 5 000?), текстът страда от друг сериозен недостатък. Както казва американския актьор, кечист и вероятен кандидат за президент Скалата – Who in the Blue Hell е Филип Дългокосия? Първо, през 718 г., такова нещо като „Англия“ няма. Нещо повече, дори не е сигурно дали самите англи са се изселили напълно в Англия. Името Филип никога не е присъствало в списъка с имена на владетели на Англия или предхождащото я кралство Уесекс. Остава въпросът от къде хората, съчинили тази глупост, са почерпили името.
Едно е сигурно, през 718 г., Тервел се среща с английски пратеници край Сердика и в чест на бъдещия островен тъст, местността е наречена Филиповци (ето ви един мит който си заслужава)

#3 Битката на века при Ахелой

Image00001

Митът: 
Според налагания десетилетия наред от официалната ни историография мит, размерът на двете армии при Ахелой бил по ок. 60 000 всяка.

Истината:
В действителност, ние не знаем колко големи са били армиите. Причината за това е, че съчинението, използвано от нашите историци като извор, всъщност описва друга битка (Тара ра раааам). Текстът на ал Масуди се отнася до сражение, водено през 932 или 934 г., в което съюз от различни степни народи, сред които водещи са печенегите и маджарите, разгромява византийско-българска войска в битката при Уаландр. При Ахелой, Симеон вероятно разполага с около 15 000 войници (редовната българска армия), срещу която се изправят около 20 000 византийци, командвани от Лъв Фока. Дори при това положение, битката при Ахелой остава едно от най-мащабните сражения в Европа за цялото Ранно Средновековие. С други думи – не се бойте, нищо че не са били 120 000, пак е мащабно!

#4 Битката при Одрин
hqdefault

Митът:
Според масово наложената представа, цар Калоян (който всъщност бил крал и се казвал Йоан и би следвало да е Йоан II Асен- бел.авт.) повел 40 000 армия и 14 000 кумани срещу кръстоносците, които притиснали последните остатъци от византийската аристокрация в Тракия и обсаждали Одрин. Калоян (който, според мита, има числено предимство от ок. 12:1)  се скрива и примамва рицарите да го нападнат (!?), след което ги разгромява.

Истината:
В действителност, няма и петнадесет години по-рано, братът на Йоаница (Кало-Йоан {Хубавият Йоан}) – Йоан Асен I събира не повече от 2-3000 души (виж Англов, П. – Българска военна история през Средновековието X-XV век), от които половината са кумански наемници. През 1204 г., българският цар едва ли е можел да си позволи да поддържа полева армия от над 5 000, значителна част от които вероятно са кумански наемници (ок. 1/3). Бедата е там, че армията на Балдуин Фландърски е също толкова голяма. В открито сражение срещу „цвета на Европа“, Калоян знае, че няма голям шанс. Именно за това минава в засада и изпраща куманите да тормозят рицарите. Латините клъвват и са разбити. Армията на Калоян обаче е толкова ограничена по размер, че той нито преследва рицарите, нито успява да заеме Одрин. Четири години по-късно, в открито сражение, сходната по размер армия на Борил е тотално надиграна от силите на Анри Фландърски в открито сражение при Пловдив.
Победата на Калоян е всъщност доста по-значима и демонстрира изключителните му тактически умения, отколкото се предполага на базата на митологизираната версия, базирана на безкритичното четене на Жофроа дьо Вилардуен.

#5 България пада под османска власт през 1396 г.

Image00009

България при Иван Шишман, 1390г.

Митът: 
Според блуждаещата все още историографска практика се приема, че второто Българско царство е ликвидирано от османците след битката при Никопол,  през 1396 г.

Истината:
Според скорошно проучване на двама български историци – Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, в действителност Видинското царство продължава да съществува до 1418 г. или до 1421 г.  Това отрежда на последния български владетел Константин II Асен важно място в историята на Балканите от първата четвърт на XV-ти век – роля, която до сега е била пренебрегвана от собствената ни историография.

#6 Децата, взети по девширме забравяли род и родина

3984e665abd24d849edf082b607df890

Митът:
Кръвният данък, събиран ежегодно в продължение на около 400 години откъсвал от семействата им деца на възраст 5-8 години, които били промивани от дервишите, забравяли езика, семейството и произхода си и след това се връщали да колят и изнасилват майките и сестрите си. Според някои дръзки версии, над 500 000 българчета били смлени от османската идеологическа машина

Истината:
Кръвният данък, събиран в продължение на ок. 250 години откъсвал от семействата им деца на възраст 10-12 години. Тези деца действително преживявали травма, сравнима по своята тежест само със страданието на родителите им. Въпреки това, на тази възраст момчетата имали напълно ясно съзнание кои са, кое е семейството им и какъв е етническия им произход. Доказателство за това са редица факти, изнесени впрочем и от покойния проф. Б. Димитров, за еничари, които изпращат заплатите си обратно на своите семейства, както за такива, които след смъртта на родителите си се връщат по родните си места за да участват в разпределение на наследството – тези неща са засвидетелствани в архивните единици, съхранявани в Народна библиотека. Що се отнася до броя на „претопените“ деца, те се събирали не по често от 1 път на 7 години (обикновено на 14-21 години) и през корпуса преминават не повече от 50 000 деца за 250 години, като е по-вероятно да става дума за около 30 000.

#7 Българските възрожденци били русофили
_MG_1387

Митът: 
Според наложената от Соца представа, всичките ни възрожденци били на принципа „кат Русия няма втора…“

Истината:
По-голямата част от възрожденците ни били русофоби или най-малкото скептични към „Дядо Иван“. Дори любимият на партизаните Ботев имал доста рязко и негативно отношение към Русия, която за него била олицетворение на назадничавостта и деспотизма. Русофили били единствено онези представители на Добродетелната дружина и Одеското настоятелство, които получавали директни субсидии от Славянските комитети в Русия и правителството. Отношението на възрожденците ни към Русия ясно проличава в годините след Освобождението, особено при управлението на Ст. Стамболов както и около подготовката на Съединението и борбата с превратаджиите, вдигнали мерника на Ал. Батенберг.

#8 През 1916 г., когато се срещат с руските войски в Добруджа, българите отишли да прегърнат братушките

maxresdefault

Митът:
Тази трогателна история може да бъде чута в разказите на индоктринираното поколение от пенсионери, които още милеят за „Байтошово време“

Истината:
В действителност, българските саби са тези, които раздават топли прегръдки на руснаците. Бих могъл да продължа, но ще оставя химна на 15-ти пехотен Ломски полк да говори вместо мен:

„А що ли търсят в наший край, 
Нима туй русин ли не знай?
Пред Лажец те на явна сеч
да паднат вси под наший меч“

Ще добавя само, че българите „прегръщат“ на нож руските войски не само в Добруджа, но и на Македонския фронт, където близо 100 000 руски войници се сражават срещу българи, австрийци и германци.

#9 „Винаги с Германия, никога против Русия“

BASA-3K-7-342-28-Boris_III_of_Bulgaria.jpeg

Митът:
Според митологемата, това била политическата формула, дефинирана от цар Борис III пред фон Рибентроп

Истината:
Цар Борис III никога не е казвал подобно нещо на фон Рибентроп. Няма и как да го е казал – сам той е бил срещу руснаците на Македонския фронт и на Добруджанския по време на Първата Световна война. Фразата е измислена от акад. Георги Марков в контекста на кариерното му развитие в рамките на Народна Република България.

#10 Сталин – спасителят на България

изтеглен файл

„Ти си за ГУЛАГ“

Митът:
Й.В.Дж. Сталин положил всички грижи да запази България от алчните посегателства на злия българомразец Чърчил.

Истината:
През 1941-44 г., Сталин прави неколкократни опити да привлече Турция в Антихитлериската коалиция, обещавайки й…Югоизточна България с Бургас. Както казва на британските представители през 1941 г., „На България й стига и едно пристанище – Варна“. Отделно след войната, Сталин оказва натиск за незабавно връщане на Македония и Беломорието на Югославия и Гърция, които СССР ухажва интензивно между 1945 и 1948 г. Едва след като изпуска Гърция и Югославия и се скарва със Съюзниците, Вожда защитава териториалната цялост на България, която остава единствения съветски сателит южно от р. Дунав.


Михаил Сирийски : Из „Хроника“

Текстът е част от Арменския препис на Хрониката на Михаил Сирийски, съставен през XIII век. Оригиналният текст е записан на езика сириак през XII век

[137] „След като Филипик управлявал две години, го ослепили и пратили в изгнание. След него Анастасий (1) управлявал две години. По същото време умрял ал Уалид и две години управлявал Сулайман (2). В същата тази година [714 г.] Маслама завзел Галатия и всички крепости в нея. Анастасий изпратил свой войски от запад, но те се разбунтували и убили командира си. Войските издигнали за император Теодосий (3), а Анастасий избягал в Никея.

Маслама отишъл в земята на тюрките [хазарите] и се завърнал с голямо количество плячка. Той потеглил срещу Азия, завзел Сарди и Пергам, и заловил множество пленници и плячка. Тогава Маслама се почувствал горд и решил да потегли срещу Константинопол. Събрал 200 000 конници и 5 000 напълно снаряжени кораба. В допълнение взел със себе си 12 000 българи, 6 000 камили и 6 000 мулета, натоварени с необходимите припаси, които бил приготвил според многогодишния си опит. Назначил за командир на войските (4) Умар и се заклел да унищожи Константинопол. В допълнение, с него имло още 30 000 бойци доброволци (захиди). Разполагал с две армии. Едната се движела по суша, а другата по море. Изпратил пред себе си цялото множество войници, а сам той се придвижвал бавно заедно с 12 000 други бойци. Той обсадил Никея и обещал пощада и неприкосновеност за всеки, който се предаде и премине на негова страна. Тогава за това научил Лъв (5), един от генералите на Теодосий и дошъл при Маслама. Маслама му се заклел, че ако Лъв успее да влезе в Константинопол, ще може да стане император. Тогава Лъв влязъл в Константинопол. Арабите докато минавали през провинциите и областите, сключвали мир с тях. Тогава, халифът Сулайман лично дошъл под стените на Никея с 12 000 бойци и обсадил града.

Император Теодосий научил за предателството на Лъв, пленил семейството му и ги вкарал в затвора. Като научил за това, Лъв отишъл при Сулайман. Взел 6 000 конници и се спуснал срещу град Аморион, сключвайки тайна клетва с жителите на града. Лъв им казал „Аз само се преструвам че съм заедно с тях [арабите]“. Жителите на града му върнали семейството.(6) Тогава отново се насочили срещу Константинопол на два фронта.(7) Както напредвали, от града се вдигнали войници, които отишли при Лъв и му се заклели във вярност. Войниците предали на Лъв синът на Теодосий. Като научил за това, Теодосий подстригал косата си и станал монах.

[138] Когато достигнали града, Лъв казал на арабите „Почакайте ме тук, аз ще вляза в града и ще свърша вашата работа“. Така Лъв управлявал като император. Когато Сулайман научил за това, той много се възрадвал, понеже смятал, че Лъв ще му предаде града. Но Лъв започнал да го мами с думи и да укрепява града. Когато Маслама разбрал, че Лъв го мами, той прекосил от другата страна [в Европа], а войските му вървяли пред него. Той вървял след тях с 4 000 войни. Ала тогава българските наемници се надигнали срещу него и го атакували. Самият Маслама се спасил. Той отишъл при останалите си войски и се присъединил към арабските сили в западната част на града, срещу Златната порта, където се случило сражение.

Тогава имало 30 000 войници в морето, които пазели корабите и още 20 000 охраняващи от българската страна. И те се били срещу града по суша и море. Тогава българите се надигнали и избили мнозина от арабите. Арабите се ужасили, понеже зимата наближавала. И те били обхванати от страх от морето, от българите и от самия град. Сред арабите се възцарил глад и те ядяли боклуци и пиели собствената си урина. Докато тези бедствия се случвали, Сулайман, халифът на арабите умрял и Умар(8) поел властта над халифата. Той изпратил послание до Маслама и му казал да изостави града и да се върне. Маслама се завърнал с малцина бойци, докато останалите били покосени от глада. След това, Умар започнал да преследва християните, сякаш поражението било по тяхна вина, заради молитвите, които отправяли в своите църкви и се стремял да ги обърне в своята собствена вяра…“

БЕЛЕЖКИ:

1 – император Анастасий II – 713-715 г. – истинското му име е Артемий. След като тракийските елитни войски (опсикии) свалят Филипик Вардан, те издигат за василевс дотогавашния имперски секретар Артемий.

2 – Сулайман бин Абд ал Малик ( р. 674 г.) е халиф на Умаядския халифат от 715 до 717 г. Умира на 22 септември, 717 г. По негово време халифатът се разширява в източен Иран и Афганистан, както и в посока Каспийско море, където е превзета провинция Табаристан. През 717 г., войските пратени от Сулайман в подкрепа на източните тибетски царства са разгромени от китайските войски на династията Тан в битката при Аксу.

3 – Теодосий III (715-717 г.) е провъзгласен за император, след като опсикиите, пратени на експедиция срещу о. Родос се разбунтуват и свалят Анастасий II. В последствие, Теодосий е свален със съвместните усилия на двама свои стратези – Лъв Сириец (тогава стратег на тема Анатоликон) и Артабазд (стратег на тема Арменикон). Двамата със сина му Теодосий постъпват в манастир през март, 717 г.

4 – Тук става дума за помощник главнокомандващ

5 – Лъв III Сириец (наричан и Исавър) управлява от 717 до 741 г. – един от най-успешните византийски василевси. Слага край на двете десетилетия вътрешна нестабилност. С победата си над арабите гарантира сигурността на империята. Създател на Исаврийската династия и основоположник на иконоборството.

6 – Според разновидност на текста, император Теодосий III връща семейството му за да спаси Аморион от отмъщението на Лъв.

7 – В английския превод погрешно е вмъкнато неопределеното „Тогава [войниците] отново се насочили…“ Всъщност става дума за арабите на Маслама и онези, които се движат заедно с Лъв Сириец.

8 – Умар II ибн Абд ал Азиз (р. 682), управлявал 717-720 г. Той е братовчед на ал Уалид абд ал Малик, Сулайман абд ал Малик и Маслама абд ал Малик, син е на Абд ал Азиз, брат на халифа Абд ал Малик ибн Маруан (упр. 685-705 г.). За краткото си царуване успява да реформира данъчната система на халифата, поземлената система, забранява на държавните чиновници да имат частен бизнес и съкращава финансовите субсидии, отпускани от държавата на членовете на Умаядския род. Заради непопулярните сред аристокрацията реформи, Умар е отровен. На смъртния си одър научава за заговора, опрощава греха на подкупения слуга, който го отравя, а финансовото възмездие, което слугата му дължи, Умар завещава на държавната хазна.

Източник: ХРОНИКА НА МИХАИЛ СИРИЙСКИ


Списание „Военна История“, брой XX

VoennaIstoria20_Cover

Здравейте,

Пред вас е последният брой на списание „Военна история“ с пореден номер двадесет. В него може да прочетете:

− За наемниците в Средновековна България.

− За средновековният български Флот.

− За последните месеци от участието на България в Първата световна война.

− За живота на фелдмаршал Ервин Ромел – Пустинната лисица.

− За битката при Харков от 1943 г. – едно от най-важните сражения през Втората световна война.

− Специално публикуваме и текста на д-р Кирил Аврамов и Руслан Трад, посветен на руската Частна Военна Компания „Вагнер“.

− Ще ви представим ревюта на цели три военни филма – „Dunkirk“, „Най-мрачният час“ и “12 strong”.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

САЙТА НИ

КАЛАМЕО

АКАДЕМИЯ

ЗАМУНДА.НЕТ

АРЕНА БГ

Пожелаваме Ви приятно четене!


Списание „Военна История“, брой XIX

Cover_VoennaIstoria19

И така, пред вас е брой XIX на списание Военна историяи в него ще може да прочетете:

За найголемите стратегически грешки, допуснати в Античността.

За ролята на урбанизацията в империята на Селевкидите.

За особеностите на военното дело през XVII век.

За участието на българската армия в разгрома на Румъния през Първата Световна война.

За съдбата на германския кораб Пингвини неговият екипаж от пиратина Третия Райх.

За участието на български доброволци във Waffen SS и

сформирането на българско правителство в изгнание във Виена.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

САЙТА НИ

CALAMEO 

ZAMUNDA.NET

ARENABG.COM

ACADEMIA. EDU


Битката при Куманово (23-24.Х.1912 г.)

Разполагайки своите три армии и допълнителни отряди за настъпление, най-общо в посока север-юг, западните ни съседи предвиждат изтласкване на османските сили в посока Егейска Македония и окупиране на Косово, северна и западна Македония и поречието на Струма. Целта на Първа армия е да се спусне по поречието на Морава, да влезе в долината на Вардар от север и да разполови османските позиции в Македония. Съюзническата армия, разположена в района на Кюстендил трябва да изтласка и разгроми османските съединения в долината на Струма, а Трета сръбска армия има за задача да помете вражеската съпротива в Метохия и Косово. Крайната цел е, всички армии да се концентрират в равнината Овче поле, където според генералния щаб, оглавяван от Радомир Путник, османците ще съединят разбитите си сили за един финален отпор. Ибърският отряд трябва да окупира Нови Пазар и да охранява тила на Трета армия, а Яворският отряд ще следи границата с Австро-Унгария, в случай че Двуединната монархия се опита да разположи свои сили в Новопазарският санджак. Цялостната сръбска стратегия се базира на скоростта и бързото овладяване на ключовите османски позиции. Врагът трябва да бъде бит и гонен постоянно и да не му се дава шанс за концентрация на силите преди подобна да е извършена от сърбите. В крайна сметка, врагът трябва да бъде сломен в едно окончателно, решително сражение, което да приключи военните действия в Македония. Цялата публикация


Осем държави, за които не подозирате че са колониални империи

Всички са добре запознати с популярните колониални империи – Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия… Но има още няколко държави, за които широката аудитория рядко, или почти никога не се сеща, когато стане дум за колониални владения и задморски владения. Ето осем от тях:

1. Картаген

1_Kart.fw

Картаген в своя териториален зенит около 220 г. пр. Хр.

Картаген е класически пример за метрополия, която се разраства посредством създаване на мрежа от колонии, обхващащи земите от Киренайка до Гибралтар и от р. Ебро до Нумидия. Макар да не сме свикнали да разсъждаваме за античните държави като за колониални империи, Картаген отлично се вписва с концепцията, не само заради фактическите колонии, но и заради грамадната си търговска мрежа, простираща се от Финикия до Британия.

2. Норвегия 

2_Vik.fw

Норвегия и колониите й в състава на империята на Кнут Велики

Викингите достигат Северна Америка около 1000-та година и създават поредица от поселения там и в Гренландия, които просъществуват през XI век. Макар и да не е централизирана по начина, по който функционират по-късните държави, норвежката държава запазва сюзеренитет над всички земи, заети от нейни заселници.

3. Дания

3_Dan

Датската колониална империя в средата на XVIII век

В доста по-късен период, Дания също се нарежда сред колониалните сили, със своя собствена система от колонии, простиращи се от Карибите до Индийския океан. В Карибите, Дания владее островите Сен Кроа, Св. Томас и Св. Ян (дн. св. Джон, Вирджински о-ви); В Индия, датчаните притежават градовете Тарангамбади и Серампур. Още по на изток, датчаните владеят Андаманските острови; Колониалните владения се допълват от контрола върху Исландия, Фарьорските острови  и архипелага Свалбард

4. Швеция

Sweden
Подобно на Дания, Швеция също опитва своя късмет с колониалните начинания. Противно на Дания, която успява да опази повечето си колонии до края на XVIII век, шведите бързо губят своите, като част от тях стават владение на Дания, а други – на Нидерландия. Макар и по различно време, Швеция разполага със свои колонии в Гана, щата Делауеър и Карибите (о. Св. Вартоломей)

5. Курланд
Courland
Херцогство Курланд не е държава, от която бихте очаквали да притежава колонии, но се лъжете. В средата на XVII век, курландските херцози владеят няколко важни крепости в устието на р. Гамбия, а в Карибите, тяхно владение е о. Тобаго.

6. Оман

Oman

Владенията на Оман към 1700 г.

След като прогонват португалците, имамите на Оман набързо създават могъщ флот, с който успяват да поставят под своя власт източното крайбрежие на Африка, както и ключовите острови по неговото протежение, сред тях и Занзибар. Арабски търговци, учени и администратори се изселват из новите земи и създават местна елитна прослойка, която и до днес е ръководеща в някои части на старата оманска диаспора.

7. Русия

Russia

Руската империя в своя зенит – 1865 г.

Фактът, че Русия е колониална империя е неоспорим. Неоспоримо е, обаче, е че мнозина разсъждават за експанзията в Сибир като някаква форма на обичайно завоевание, а не за колонизация от типа, развит от Испания и Великобритания. В действителност, Русия разгръща един от най-мащабните колонизационни процеси в историята, овладявайки земите от Урал до Аляска. До голяма степен тази колонизация представлява частна, икономическа инициатива, направлявана от държавата.

8. САЩ
USA

Съединените Щати рядко се разглеждат като пример за колониална империя, макар да са именно такава в периода между Гражданската война (1861-65г.) и Студената война. САЩ целенасочено завземат и/или колонизират територии в Тихия и Атлантическия океан, преследвайки своята доктрина за превръщане на Западното Полукълбо в своя ексклузивна зона. За целта, САЩ завземат последните испански колонии в Куба, Пуерто Рико и Филипините и усилено се стремят д аподчинят Тихоокеанските острови преди основните европейски сили. Зенитът на американската колониална система достига около 1945 г., след което в рамките на деколонизацията част от териториите отпадат.


Истинските мускетари

15977962_1244235322296801_4615724839669036785_n

Статуята на Д’Артянан на монумента „Дюма“ в Париж

Шарл Ожие дьо Бац де Кастелмор граф д’Артанян (1611-1673 г.) – френски благородник, воин и шпионин. Постъпва в мускетарския корпус използвайки майчиното си име – Монтескьо д’Артанян, тъй като благородиното й потекло му давало по-добър шанс за място в дворцовата гвардия отколкото рода Дьо Бац – ново издигнати благородници, които купуват титла на базата на своите приходи от търговия. Чичо му Анри Монтескьо използва връзките си с популярния „мосю дьо Трувил“ – Жан Арман дьо Пейер, граф Троавил, който е капитан на мускетарите на Луи XIII. След 1643г., Д’Артанян става човек на кардинал Жул Мазарен (Джулио Мазарини) и продължава да служи в кралския двор и след разпускането на мускетарските роти през 1646г. Между 1648г. и 1658г., Д’Артанян изпълнява поредица от шпионски мисии в служба на Луи XIV и Мазарен. През 1656г. е назначен за капитан във „Френската гвардия“(Gardes-Françaises), а две години по-късно става лейтенант в ново сформираната част на кралските мускетари. Доверието на Луи XIV към него е така голямо, че кралят лично поверява задачата по ареста и охраната на финансовия министър Фуке, който се стреми да замести Мазарен като първи министър на Франция и предизвиква завистта и подозренията на Луи със своя разточителен и екстравагантен начин на живот.
През 1667г., Д’Артанян е повишен в чин капитан-лейтенант (заместник капитан) на кралските мускетари ( постът капитан принадлежал на краля) с което, на практика, застанал начело на най-престижното звено от кралската гвардия. Няколко месеца по-късно е назначен за управител на Лил, но администрацията не се оказва неговото поприще и той бърза да потърси назначение на бойното поле. С избухване на Френско-холандската война (1672-1678 г.), Д’Артанян получава своя шанс и се завръща в челните редици. Намира смъртта си, прострелян от мускет, докато щурмува един от бастионите на град Маастрихт на 25-ти юни, 1673г.

16002865_1244246682295665_6307666786296468718_n

Арман д’Атос

Арман д’Атос, сеньор на Атос, Сийег и Отвел – роден в Беарн през 1615г., в семейството на гасконски благородници. Майка му е сестра на „мосю дьо Тревил“ (граф Троавил), а баща му Адриен е дребен беарнски аристократ. Д’Атос се запознава с Д’Артанян още преди постъпването им в мускетарските полкове, като Шарл дьо Бац дори спасява живота му в Пре – о – Клерк. Атос постъпва в мускетарската гвардия през 1640г. с поръчението на чичо си дьо Троавил. Служи до 1643г., когато умира по време на дуел.
В хода на службата си, Атос, заедно с братовчедите си Анри Д’Арамиц и Исак Д’Порто (Портос) формират „тримата мускетари“, вдъхновили писателя Дюма.

16105718_1244248492295484_3662823303890865906_n

Анри д’Арамиц

Анри Д’ Арамиц, сеньор на Арамиц – роден около 1620 г. в потомствен род на воини и духовници, Анри наследява и двете „кариери“ от баща си и дядо си. Дядо му – Пиер Д’Арамиц служи като капитан в частите на хугенотите по време на Религиозните войни, а в последствие става абат на Арамиц. Бащата на Анри – Шарл служи като „маршал-де-ложи“ (еквивалент на старши сержант) в мускетарския полк заедно със своя роднина дьо Троавил. След смъртта на дядото, Шарл се връща заедно с цялото си семейство в Арамиц, за да поеме абатския пост. През 1640 г., дьо Троавил вика Анри Арамиц при себе си, заедно с братовчедите му Д’Атос и Исак Д’Порто, тъй като и тримата се славели като отлични фехтовачи. Арамиц се запознава с Д’Артанян в Париж и гасконецът скоро става част от компанията на „тримата мускетари„. През 1648 г., бащата на Анри умира и той напуска мускетарската гвардия за да заеме позицията на абат в Арамиц. През 1650 г., се жени за Жана Беарн-Бонаси и има три деца – двама сина – Арман и Клемент и дъщеря. Изворите не са единодушни за датата на смъртта му – според едни умира през 1655 г., а според други – през 1674 г.

16002981_1244255095628157_7184593255133589966_n

Възпоменателна монета с образа на Портос

Исак Д’Порто – беарнски аристократ, воин и кралски служител, потомък на стар пограничен род, служил в отбраната на Пиренеите от векове. Фамилното име Порто произлиза от думата за гранична кула (укрепена застава), каквито издигали по хребетите на Пиренеите през средните векове. Роден е през 1617 г. Бащата на Исак служел като секретар на Беарнския парламент, а един от чичовците му бил популярният граф дьо Троавил, който повикал Исак при себе си в Париж, заедно с далечните му братовчеди Атос и Арамиц. Исак постъпва в мускетарските роти през 1642г., заедно с брат си Жан (имат и две сестри – Жана и Сара). Преди службата в гвардията служи известно време като наемник в рота, подчинена на Александър Есарт (друг братовчед на Троавил). „Портос“ остава в кралските гвардейски части до 1654г., когато, след смъртта на баща си, се уволнява и заема неговата позиция като секретар на беарнския парламент. Умира през 1712г., в следствие на инсулт. Има двама синове – Арно и Жан.