Category Archives: Военна История

Списание „Военна История“, брой 14

14

Здравейте,

Пред себе си виждате четиринадесетият брой на списание „Военна История”. Преди да ви резюмирам съдържанието на броя, си струва да отбележа, че Клуб „Военна История” продължава да разширява дейността си. След като миналата зима станахме официално, регистрирано издание по системата ISSN, сега вече можем да се похвалим и със стартиралата поредица „История на войните”, която ще излиза благодарение на издателство „Милениум”. История на войните е поредица от научно-популярни книги, насочени към читатели от всички възрасти, които искат да обогатят своите познания по военна история. Поредицата ще покрива основните войни от Античността до наши дни, като ясният стил и краткият обем ще бъдат ключа към бързото и лесно предаване на информацията. Всяка книга ще съдържа и разширена библиография, която да насочи любознателните към по-сериозни и задълбочени изследвания, посветени на съответната тема. До момента на пазара са излезли първите четири книги от поредицата – „Походите на Александър:. „Наполеон – възход и погром”, „Тридесетгодишната война” и „Гръко-персийските войни”, като следващата „порция” от поредицата се очаква да се появи през юли.

Но да се върнем към настоящия брой. За разлика от брой 13, свързан с темата Тероризъм, настоящият четиринадесети брой се връща към обичайното тематично многообразие на списанието. В това издание, Владислав Иванов ще ви разкаже за прочутата Каталанска компания, която се превърнала в легенда на Балканите в началото на XIV век. Венцислав Божев продължава своята поредица от теми, посветени на тероризма с един очерк на историческото развитие на терора и множеството идейни и практически метаморфози, през които преминават различните терористични движения и идеологии. Юлиян Недев ни предлага откъс от своята книга „Наполеон – възход и погром”, свързан със състоянието на Коалиционните армии – противниците на Наполеон. Включеният в броя текст съдържа материали, които не са публикувани в самата книга и представлява своего рода режисьорска версия. Накрая ще ви разкажем за двама забележителни воини – Афонсу де Албукерки създателят на португалската колониална империя в Индийският океан и за Жан Турел – мъжът, прекарал сто години от живота си в служба на френската армия, В раздела Метаистория, Денислав Кандев прави ревю на нашумелия холивудски блокбъстър „Американски снайпер”.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

САЙТА НИ
ЗАМУНДА.НЕТ
АРЕНАБГ.КОМ
КАЛАМЕО
Приятно Четене!
Реклами

Бащата на българското обсадно дело

През 812г., българските войски обсаждат Месемврия и използвайки най-различни стенобойни машини завземат крепостта. Това е и първата крепост, за която имаме сигурни сведения, че българите завземат използвайки обсадна техника. От създаването на България през 681г., (или 680 според други версии) до 811г., под контрола на нашите деди по падат всичко на всичко 5 големи крепости – Дъстър, Бдин, Берое, Одесос и Сердика. Дръстър и Бдин се предават на войските на Аспарух, Одесос също е взет без много шум в края на управлението на Кардам или в началото на царуването на Крум, а Берое е предадено на Тервел от Юстиниян II през 705г. заедно с областта Загоре. Сердика е единствената сериозна крепост, която българите превземат в този период и това става след като Крум подмамва гарнизона да се предаде с обещание за милост и пропускане на войниците до византийска територия. Макар българите неколократно да се доказват като страховита полева армия, изглежда обсадното дело не е било най-присъщия елемент от военното изкуство на дедите ни.

Началото на обсадното дело в България е поставено през 811г. Войната между България и Византия се вихри с пълна сила. Никифор Геник събира голяма войска с която преминава Стара планина, превзема Плиска и смята че е ликвидирал държавата на българите. Лятото на 811г. се оказва трагично за ромеите. Византийската армия е хваната в капан и изклана във Върбишкия проход, а малцината оцелели бягат чак в Константинопол. В контекста на този погром някак незабелязан остава един факт, споменат мимоходом от Теофан изповедник в неговата „Хроника“

Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Той [Никифор] не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато [арабинът] започнал да недоволства, набил го жестоко. Отчаян от това, той [арабинът] избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини.

От този кратък откъс научаваме няколко важни факта. Арабинът, приел християнството е избягал при българите някъде през лятото на 811г., след разгрома във Върбишкия проход и веднага е приет от Крум, който оценява чудесната възможност да попълни военния си арсенал с обсадна техника, която до тогава липсва на българите.  Само година по-късно, българите вече имат цял контингент от стенобойни машини и съответния инженерен корпус, който да ги конструира и да оперира с тях.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Но кой е този мистериозен арабин? За съжаление изворите не ни оставят неговото име. От информацията, която ни дава Теофан можем косвено да предположим няколко неща за него. На първо време, този арабин е ренегат, преминал от служба на Абасидите към византийците. Това, вероятно, става по време на войната на Византия с Халифата през 806-7г. Византийската армия се проваля в Киликия и Никифор подписва мир. Изглежда в хода на военните действия, нашият неизвестен арабин сменя страните и се присъединява към лагера на Никифор. Теофан отбелязва,че човекът е опитен математик и специалист по обсадното дело, което означава, че е заемал ръководна позиция в пограничните арабски части, които водят непрекъснати конфликти с византийците в Киликия и Армения. Именно в края на VIII и началото на IX век, двете империи постоянно се конфронтират по своите граници, като нерядко крепостите в Киликия сменят собственика си. Именно в контекста на тези и по-ранните конфронтации между араби и ромеи, мюсюлманите натрупват богат опит в обсадното дело, който е акумулиран, записан и доразвит през следващите поколения. Нашият инженер-ренегат несъмнено е минал през сериозна школовка, което означава че в никакъв случай не е бил младеж по времето, в което решава да заложи на ромеите. Вероятно става въпрос за мъж на поне 25, може би дори 30. Самият факт, че Никифор го задържа при себе си въпреки провала на кампанията и го назначава на добре платена служба в Адрианопол – една от най-важните крепости в цялата империя, означава че арабинът се ползва със солидна репутация и е доказал на практика своите умения. Дори самият факт че само за една година успява да сформира боеспособен обсаден корпус от нищото в България е предостатъчно доказателство за способностите му.

Изглежда през пролетта на 811г., когато ромейската армия се готви да нахлуе в България, Никифор и арабинът влизат в конфронтация по отношение на възнаграждението, което императора дължи на новопокръстения ренегат. Никифор, известен като суетен и нетърпящ възражения човек се отнася с презрение към инженера, заповядва да намалят заплащането му, а последвалия протест на арабина е наказан с бой, вероятно с камшик. Опозорен и жаден за мъст, ренегатът решава още веднъж да смени господарите си и след смъртта на императора или още докато ромеите са в Мизия, ренегатът се явява пред Крум предлагайки своите услуги. Самият факт, че Крум го взема при себе си така бързо (за което свидетелства скоростта, с която се изгражда обсаден корпус) означава,че владетелят трябва да е знаел кой е арабина и на какво е способен.

Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

Войската на Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

След разгрома на ромеите, Крум логично търси възможност за офанзива в Тракия. Ала византийските земи в тема Македония са добре укрепени. Владетелят на българите е опитен воин и добре знае, че само чрез обсадна техника може да се надява да вземе крепостите в Тракия и да задържи максимално много от тях. Разрушаването на стените на Сердика демонстрира, че Крум не желае да рискува нова обсада на града веднъж след като го е опустошил. След вземането на Месемврия (812г.) и Адрианопол (813г.) изворите вече не говорят за разрушаване на крепости, което говори само за себе си. Арабинът получава карт бланш от Крум и започва подготовката на кадри за новия инженерен корпус. Кадри едва ли са липсвали, а обучението става на гръцки, който арабинът несъмнено е владеел, както и мнозина от грамотните воини на Крум. Можем само да гадаем как и колко време е отнело на ренегатът да обучи свои помощници и да изгради ядрото на неголям инженерен корпус, който несъмнено е нараствал през годините. Фактът че през следващите 3 години армията на Крум превзема мощните крепости Месмврия и Адрианопол, заедно с редица по-малки и опитва две обсади на самата ромейска столица говори за сериозното самочувствие, което българската армия натрупва в контекста на нововъведенията в обсадното дело. В сферата на вероятно остава и ролята на арабинът в самите кампании но здравия разум диктува, че Крум води своя нов главен инженер със себе си за да надзирава работата на своите ученици. Арабинът вероятно е бил под стените на Месемврия, Адрианопол и Константинопол и е взел дейно участие в подготовката за обсадата на имперската столица през 814г.

Средновековна Месемврия

Средновековна Месемврия

Какво се случва с арабинът след подписания през 814г. „вечен“ мир с Византия е още по-труден за отгатване въпрос. Съдейки по мащабното укрепително дело, предприето от Омуртаг, не звучи невероятно ако арабинът, който помага на Крум да взема крепости след това да помага сина му да строи нови. Историята изобилства от множество примери за подобни личности, които с лекота вземат и издигат крепости, превръщайки изкуството на обсадата в монета с две лица. Ако приемем, че към 811г., нашият арабин-ренегат е на около 30-35 години, нищо не пречи все още да е бил жив през 835г. за да помага на Маламир със съветите си при превземането на Пловдив и дори в ранните походи на Персиян в Македония след 836г.  Подобно на легендарния „сив кардинал“ кавкан Исбул, арабинът -ренегат е едно от качествените лица, които успешно действат в сянката на Крумовата династия.


Бащата на българското обсадно дело

През 812г., българските войски обсаждат Месемврия и използвайки най-различни стенобойни машини завземат крепостта. Това е и първата крепост, за която имаме сигурни сведения, че българите завземат използвайки обсадна техника. От създаването на България през 681г., (или 680 според други версии) до 811г., под контрола на нашите деди по падат всичко на всичко 5 големи крепости – Дъстър, Бдин, Берое, Одесос и Сердика. Дръстър и Бдин се предават на войските на Аспарух, Одесос също е взет без много шум в края на управлението на Кардам или в началото на царуването на Крум, а Берое е предадено на Тервел от Юстиниян II през 705г. заедно с областта Загоре. Сердика е единствената сериозна крепост, която българите превземат в този период и това става след като Крум подмамва гарнизона да се предаде с обещание за милост и пропускане на войниците до византийска територия. Макар българите неколократно да се доказват като страховита полева армия, изглежда обсадното дело не е било най-присъщия елемент от военното изкуство на дедите ни.

Началото на обсадното дело в България е поставено през 811г. Войната между България и Византия се вихри с пълна сила. Никифор Геник събира голяма войска с която преминава Стара планина, превзема Плиска и смята че е ликвидирал държавата на българите. Лятото на 811г. се оказва трагично за ромеите. Византийската армия е хваната в капан и изклана във Върбишкия проход, а малцината оцелели бягат чак в Константинопол. В контекста на този погром някак незабелязан остава един факт, споменат мимоходом от Теофан изповедник в неговата „Хроника“

Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Той не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато започнал да недоволства. набил го жестоко. Отчаян от това, той избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини.

От този кратък откъс научаваме няколко важни факта. Арабинът, приел християнството е избягал при българите някъде през лятото на 811г., след разгрома във Върбишкия проход и веднага е приет от Крум, който оценява чудесната възможност да попълни военния си арсенал с обсадна техника, която до тогава липсва на българите.  Само година по-късно, българите вече имат цял контингент от стенобойни машини и съответния инженерен корпус, който да ги конструира и да оперира с тях.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Но кой е този мистериозен арабин? За съжаление изворите не ни оставят неговото име. От информацията, която ни дава Теофан можем косвено да предположим няколко неща за него. На първо време, този арабин е ренегат, преминал от служба на Абасидите към византийците. Това, вероятно, става по време на войната на Византия с Халифата през 806-7г. Византийската армия се проваля в Киликия и Никифор подписва мир. Изглежда в хода на военните действия, нашият неизвестен арабин сменя страните и се присъединява към лагера на Никифор. Теофан отбелязва,че човекът е опитен математик и специалист по обсадното дело, което означава, че е заемал ръководна позиция в пограничните арабски части, които водят непрекъснати конфликти с византийците в Киликия и Армения. Именно в края на VIII и началото на IX век, двете империи постоянно се конфронтират по своите граници, като нерядко крепостите в Киликия сменят собственика си. Именно в контекста на тези и по-ранните конфронтации между араби и ромеи, мюсюлманите натрупват богат опит в обсадното дело, който е акумулиран, записан и доразвит през следващите поколения. Нашият инженер-ренегат несъмнено е минал през сериозна школовка, което означава че в никакъв случай не е бил младеж по времето, в което решава да заложи на ромеите. Вероятно става въпрос за мъж на поне 25, може би дори 30. Самият факт, че Никифор го задържа при себе си въпреки провала на кампанията и го назначава на добре платена служба в Адрианопол – една от най-важните крепости в цялата империя, означава че арабинът се ползва със солидна репутация и е доказал на практика своите умения. Дори самият факт че само за една година успява да сформира боеспособен обсаден корпус от нищото в България е предостатъчно доказателство за способностите му.

Изглежда през пролетта на 811г., когато ромейската армия се готви да нахлуе в България, Никифор и арабинът влизат в конфронтация по отношение на възнаграждението, което императора дължи на новопокръстения ренегат. Никифор, известен като суетен и нетърпящ възражения човек се отнася с презрение към инженера, заповядва да намалят заплащането му, а последвалия протест на арабина е наказан с бой, вероятно с камшик. Опозорен и жаден за мъст, ренегатът решава още веднъж да смени господарите си и след смъртта на императора или още докато ромеите са в Мизия, ренегатът се явява пред хан Крум предлагайки своите услуги. Самият факт, че Крум го взема при себе си така бързо (за което свидетелства скоростта, с която се изгражда обсаден корпус) означава,ч е ханът трябва да е знаел кой е арабина и на какво е способен.

Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

След разгрома на ромеите, Крум логично търси възможност за офанзива в Тракия. Ала византийските земи в тема Македония са добре укрепени. Ханът е опитен воин и добре знае, че само чрез обсадна техника може да се надява да вземе крепостите в Тракия и да задържи максимално много от тях. Разрушаването на стените на Сердика демонстрира, че Крум не желае да рискува нова обсада на града веднъж след като го е опустошил. След вземането на Месемврия (812г.) и Адрианопол (813г.) изворите вече не говорят за разрушаване на крепости, което говори само за себе си. Арабинът получава карт бланш от Крум и започва подготовката на кадри за новия инженерен корпус. Кадри едва ли са липсвали, а обучението става на гръцки, който арабинът несъмнено е владеел, както и мнозина от грамотните воини на Крум. Можем само да гадаем как и колко време е отнело на ренегатът да обучи свои помощници и да изгради ядрото на неголям инженерен корпус, който несъмнено е нараствал през годините. Фактът че през следващите 3 години армията на Крум превзема мощните крепости Месмврия и Адрианопол, заедно с редица по-малки и опитва две обсади на самата ромейска столица говори за сериозното самочувствие, което българската армия натрупва в контекста на нововъведенията в обсадното дело. В сферата на вероятно остава и ролята на арабинът в самите кампании но здравия разум диктува, че Крум води своя нов главен инженер със себе си за да надзирава работата на своите ученици. Арабинът вероятно е бил под стените на Месемврия, Адрианопол и Константинопол и е взел дейно участие в подготовката за обсадата на имперската столица през 814г.

Средновековна Месемврия

Средновековна Месемврия

Какво се случва с арабинът след подписания през 814г. „вечен“ мир с Византия е още по-труден за отгатване въпрос. Съдейки по мащабното укрепително дело, предприето от Омуртаг, не звучи невероятно ако арабинът, който помага на Крум да взема крепости след това да помага сина му да строи нови. Историята изобилства от множество примери за подобни личности, които с лекота вземат и издигат крепости, превръщайки изкуството на обсадата в монета с две лица. Ако приемем, че към 811г., нашият арабин-ренегат е на около 30-35 години, нищо не пречи все още да е бил жив през 835г. за да помага на Маламир със съветите си при превземането на Пловдив и дори в ранните походи на Пресиян в Македония след 836г.  Подобно на легендарния „сив кардинал“ кавхан Исбул, арабинът -ренегат е едно от качествените лица, които успешно действат в сянката на Крумовата династия.


Ключови обсади от българската история

Сердика, 809г.

изтеглен файл

Къде: Сердика (дн. София, България)

Кога: пролетта на 809г.

Участващи страни:

1) България

Пълководец: хан Крум

Армия: неизвестна

Загуби: неизвестни

2. Византийска империя

Пълководец: неизв.

Армия: 6 000

Загуби: 6 000 войници, множество цивилни

Историята накратко:
След като се справя с остатъците от Аварския хаганат на североизток, хан (кхан) Крум насочва вниманието си към поречието на Стримон (Струма), което се явява основен път за връзка на българите в Мизия и Куберовите българи в Македония (което звучи доста по-логично от налаганата от Соц историографията теза за присъединяване на струмските и македонски славяни). Крепостта Сердика е поставена под обсада в началото на март, 809г., като самата обсада продължава няколко седмици, в които града е напълно изолиран. Към средата на април за бранителите става ясно, че не могат да се надяват на успех или спасение от византийските войски и те решават да приемат предложението на Крум – да предадат града, а гарнизона да получи безпрепятствен път за отстъпление. Веднага щом отварят вратите на града, българите нахлуват вътре, избиват гарнизона и немалка част от населението. Множество сгради са опожарени, а градските стени са сринати до основи. Имаме основание да смятаме, че част от населението е отвлечено и продадено или на тържищата или използвано директно в българските земи, както се случва с населението на Девелт. По-знатните жители са били предложени за откуп, което е характерно за цялото европейско Средновековие.

Месемврия, 812г.

Месемврия

Месемврия

Къде: Месемврия (дн, Несебър, България)

Кога: октомври-ноември, 812г.

Участващи страни:

1. България

Пълководец: хан Крум, съветван от покръстен арабски математик, специалист в обсадното дело

Армия: Неизв., но армията вече разполага с обсадни машини, конструирани от арабина-специалист

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв.

Загуби: вероятно целия гарнизон и част от цивилното население

Историята накратко:

След като Михаил Рангаве отхвърля предложението на Крум за мир, ханът решава да му „даде секира“ извършвайки предварително обявеното пред василевс нападение над Месемврия. както споделя Теофан, поради глупост никой не взема мерки да спре българите или да подсили града. Крум се възползва от услугите на покръстен арабин, който бяга от Адрианопол още през 811г., прогонен от отношението на император Никифор, който отказал да го възнагради за услугите му. Арабинът идва при Крум, който има сериозна нужда от опитен специалист, който да модернизира обсадното дело. Арабинът, вероятно щедро финансиран от Крум, създава цял корпус от различни обсадни машини и вероятно обучава инженерен отряд, който да борави с тях. Крум ще ги използва с голям успех до края на управлението си, а арабинът вероятно остава като ръководител на обсадните части поне до смъртта на Крум през 814г., а може би и след това. Българската армия достига Месемврия през октомври, 812г., прилага новата обсадна техника срещу града и успява да го превземе през ноември. В града българите пленяват 36 сифона за „мятане“ на гръцки огън, както и запаси от самото запалително вещество.

Адрианопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Къде: Адрианопол (дн. Едирне/Одрин, Турция)

Кога: от края на юни до есента на 813г.

Участващи страни:

1. България

Пълководци: хан Крум, братът на хан Крум (име неизвестно), арабинът-ренегат (вероятно)

Армия: неизв., контингент от голямата армия, поела към Константинопол

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв.

Загуби: неизв., няколко хиляди са изселени или взети в плен

Историята накратко:

След като Варна, Сердика и месемврия са в блгарски ръце, а голямата византийска армия е ликвидирана във Върбишкия проход (811г.), Крум повежда своя новосформиран обсаден корпус заедно с армията си към Константинопол. Тила му явно е спокоен след ликвидирането на арабите, отсъстват сведения и за нападение от страна на хазарите. На пътя на българите лежи столицата на тема Македония – Адрианопол. Крум оставя част от армията си да обсажда крепостта, като за командир назначава своя брат. Българите блокират града, но не успяват да го превземат. След вдигането на обсадата на Константинопол, Крум се завръща начело на остатъка от армията си и основния контингент от обсадната техника и преминава към активно форсиране на вражеските укрепления. В крайна сметка, Адрианопол е превзет през есента. Според изворите, около 10 000 от жителите на града и околността са изселени в Мизия, а знатните членове на обществото били взети в плен с цел вземане на откуп. След мира между Византия и България от 814г., Адрианопол бил върнат на ромеите. Това е и първия път, в който българите трайно овладяват Адрианопол.

Варна, 1201г.

348lksx

Къде: Одесос (дн. Варна, България)

Кога: март, 1201г.

Участващи страни:

1. България

Пълководец: Калоян

Армия: неизвестна

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв., част от гарнизона са западни наемници

Загуби: целия гарнизон, част от жителите

Историята накратко:

След като утвърждава властта си  в Мизия и превзема крепостта Констанца (край дн. Симеоновград), Калоян се заема да превземе Варна – последния останал византийски бастион на север от Балкана. Града се защитава от силен гарнизон, част от който е и наемен западен контингент (вероятно нормани). Българите обсаждат града по суша и използват множество обсадни съоръжения, сред които най-значима е кулата, с чиято помощ войниците на Калоян форсират рова на града и използват пробива в градските стени. Българите сломяват отбраната на града само за 3 дни. Гарнизона е избит (пленените войници са заровени живи в рова), заедно с немалка част от цивилното население. Крепостните стени на града са разрушени., а Калоян се връща в Търново начело на своята армия.


СПИСАНИЕ „ВОЕННА ИСТОРИЯ“, БРОЙ 13

VoennaIstoria13covergrey

Подобно на брой IV на списанието, който излезе през ноември, 2012г., брой XIII е тематичен брой. За тема на броя си избрахме Тероризмът, както вече сте видели от корицата. Тероризмът се превръща във все по-болна и актуална тема за обществото ни. Това, че мнозина избират да си затворят очите за проблемите на страни, които не са чак толкова далеч от нас, не бива да ни успокоява съвестта и да ни спира от това, да си задаваме въпроси. Именно със задаването на въпроси започва и този брой. Главен асистент Христо Беров от катедрата по Балканска история на ИФ на Софийски Университет ще ни разкаже малко повече за балканския тероризъм от края на XIX и началото на XX век, скрит зад маската на националните идеи. Колегата Руслан Трад ще ни разясни какво и как точно се случва в Либия в момента и дали има шанс зловещата Ислямска държава да си създаде нова опорна зона, отново не много далеч от страната ни. Георги Тотев, който в момента пише под тътена на изстреляните ракети и се пази от куршумите в Донецк, намери време да отговори на няколко въпроса за пешмергите – най-сериозния враг на тероризма в Близкия Изток. Венцислав Божев дебютира като автор в списанието с чудесни изложения, посветени на три от лицата на съвременния тероризъм – Хизбула, Ан Нусра и Боко Харам. Продължаваме с опит за обобщение на военните похвати на Ислямска държава и завършваме с едно по-общо тълкувание на термина фундаментализъм и значението, което се влага в него.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОТ:

САЙТА НИ

ЗАМУНДА.НЕТ

АРЕНАБГ.КОМ

КАЛАМЕО


СПИСАНИЕ „ВОЕННА ИСТОРИЯ“ БРОЙ 13 – НАБИРАНЕ НА СТАТИИ

Списание „Военна История“ (ISSN 2367-5950 ) започва набиране на статии за предстоящия през януари 2015г. брой 13. По-долу може да се запознаете с параметрите по отношение на съдържание, тематика, оформление на текста и начин за контакт.

ЗА СТАТИИТЕ:

– Теми-

– История на конфликтите – история на войните през различните векове – причини, поводи и развитие на военните действия.

– Личностите зад войните – биографии на крале, пълководци, политици и дипломати и обикновени хора чието дело и живот са свързани с воденето, разрешаването и предотвратяването на конфликтите.

– Война и икономика – търговски, промишлени и стопански измерения на войните през вековете – колко струват войните? Как се изхранват армиите? Как се отразяват войните на икономиката на дадена страна?

– Война и общество – какво е отражението на войните върху демографията и социалната структура на обществата. как се променят в хода или в резултат от войните.

– Война и религия – отражението на религията във войната и на войната в религията – идеите за свещена война, Кръстоносните походи, монашеско-воински ордени, войнстващи секти, отношението на официалните религиозни структури към войната и мястото на духовенството във военните структури и на бойното поле.

– Война и митология – за боговете на войната и тяхното място в древните вярвания и ролята, която играели в античните и средновековни общества.

– Дипломация и международни отношения – политическото измерение на войната или продължението на войната с други средства. Ролята на дипломацията в създаването, решаването и предотвратяването на конфликти.

– Стратегия и гео-политика – за „голямата картина“ – позицията на отделните страни и военно-политически блокове, потенциалът им за налагане  на политика и прилагане на сила.

– Конфликтите днес – анализи, политологични оценки, предвиждания.

– Високите технологии и войната – мястото на кибер-войните и високите технологии в сферата на военните действия и бъдещето на „петото“ измерение във воденето на войните.

– Военни технологии и развитието на военното дело – за иновациите и техническото развитие на средствата за водене на война- от лъка и стрелите до междуконтиненталните ракети.

– Обем и оформление –

– Желателно е обема на статиите, които ни изпращате да е поне 5 страници. Статии в обем от 20 страници и нагоре могат да бъдат разделяни на две части и публикувани в два последователни броя. Биографиите на личности са единствения тип статии, за който няма минимум страници.

– Текстовете да са със шрифт Times New Roman 14, с единична разредка във формат на стандартна машинописна страница – с полета горе, долу и ляво – 2 см, и дясно – 3,5 см. Съдържа 1800 знака – 30 реда х 60 знака на ред (включително интервалите).

– Моля проверявайте правописа си, преди да ни изпратите статиите!!!

-Съдържание-

Статиите трябва да отговарят на един прост принцип – ИМАТЕ ТЕЗА – ДОКАЖЕТЕ Я!!! За излагане на цифри, за даване на дати, различни от общоприетите, за предлагане на тълкувания, които се отличават от масовата представа – ПОЗОВАВАЙТЕ СЕ НА ИЗТОЧНИЦИ И ЦИТИРАЙТЕ КОРЕКТНО!!! Статиите ви няма да се отхвърлят заради несъответствие между нашите и вашите възгледи, но могат да бъдат отказвани, ако предлагате теза (например за извънземна намеса в Априлското въстание), която не може да бъде рационално доказана.

ЕКИПЪТ НА СПИСАНИЕТО НЕ СЪКРАЩАВА И НЕ ИЗМЕНЯ СМИСЪЛА НА НАПИСАНОТО ОТ ВАС!!! ВСЕКИ АВТОР НА ТЕКСТ НОСИ ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕГОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ!!! ВСИЧКИ ПРАВА ВЪРХУ ТЕКСТА ПРИНАДЛЕЖАТ НА АВТОРА МУ!!!

ЗА РЕВЮТА И РЕЦЕНЗИИ:

– Ревюта на филми – филмите да са с военна или анти-военна тематика, или да се занимават с проблеми от международната политика или дипломацията.

– Ревюта на книги – книгите да са свързани с някоя от гореизброените теми, отнасящи се до статиите в списанието.

– Ревюта на компютърни и настолни игри – игрите да са свързани с военната тематика – тактически, стратегически, „shooter“-и. Темата на игрите трябва да е насочена към реалният свят в който живеем, а не към фикцията. (Например: Medal of Honor, Age of Empires, Civilization IV – ДА!; Starcraft II, Wracraft III, Heroes VI – НЕ!)

РЕКЛАМА НА ИНИЦИАТИВИ

Имате инициатива, свързана с историята на България или световната история, за която искате да научат повече хора – пратете ни материал, който да описва и обяснява вашето дело и ние ще го публикуваме БЕЗПЛАТНО в рамките на списанието. В това число важи и обявяването на банкови сметки за набиране на дарения за реставрация на паметници на културата, музеи и т.н.

ВСИЧКИ СТАТИИ, РЕВЮТА И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ ЗА ПУБЛИКАЦИЯ ИЗПРАЩАЙТЕ НА АДРЕС KLUBVOENNAISTORIA@GMAIL.COM