Category Archives: Новини

Михаил Сирийски „Хроника“ – сирийска версия

Текстът е превод през френски език на „Хроника“-та, написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Констнтинопол(717-18г.) и участието на българите в арабо-византийската война.

Глава XVIII – За втората обсада на Константинопол

В 1026-та година, умря Уалид (1), владетеля на арабите и започна да управлява Сулайман (2). Тогава Маслама нахлу в земята на тюрките [хазарите] и се завърна с много пленници.
В годината 1027-ма, Маслама навлезе в Азия [Мала Азия]. Той завзе Пергам, Сарди и много други градове и отведе жителите им в плен. В същата година, Сулайман запоява на Маслама да се подготви за поход срещу Константинопол.
Той
[Маслама] събра 200 000 войници и 5 000 кораба, които напълни с войници и провизии. Събра 12 000 работници, 6 000 камили и 6 000 магарета, които да носят храната на камилите и пътните провизии на работниците. На камилите натовари оръжията и обсадната техника. Накара [хората си] да приготвят храна за много години напред и постави начело им като генерал Умар, син на Хубейра. Сулайман се закле така : „Няма да спра да се сражавам срещу Константинопол докато не разоря земята Тайяйе [Арабия] или не го [Константинопол] завладея. Тридесет хиляди от онези, които наричат муттауа’а (3) тръгнаха с тях.  Цялата публикация

Реклами

Битката при Ключ – митове и легенди

Стана вече традиционно в този сайт да се пускат текстове, които преобръщат представата ни за това как всъщност са се случили някои от най-паметните битки в българската история. Задачата е доста неблагодарна, особено с оглед реакцията на част от четящите, но работата на историка е да казва истината – така че, както казва Кобрата – „Продължаваме напред“.

Битката при Ключ (29.VII.1014г.) е една от най-трагичните страници в нашата средновековна история. Освен понесеното поражение, българите, пленени от ромеите в хода на сражението в последствие са ослепени. Този варварски акт остава в съзнанието не само на тогавашните българи, но и на останалите съвременници от епохата. Византийските хроники, писани векове по-късно продължават да го изтъкват като ключов момент от борбата между двамата най-страховити мъже в тогавашна Европа – Василий II и Самуил.

В продължение на няколко поколения, българската историография се занимава с битката при Ключ (наричана и Беласишка битка или битка при Клидион), като в голямата си част изследванията на нашите историци са единодушни както за хода на сражението, така и за понесените от българите загуби. Историята обаче има свойството да не е записана в камъка за разлика от изворите, на които науката се основава. Нуждата от преразглеждане и преосмисляне на средновековната ни история налага дори уж аксиоматични събития, като разигралите се в края на м. юли, 1014 г., да бъдат преосмислени и преразгледани. Цялата публикация


Адрианопол – митове и легенди

Българската военна история отдавна има легендарен статут сред обществото ни. Славните победи от миналото служат като бляскав параван, който да скрие неугледното ни настояще. В този контекст, българската историография често допуска фрапантни грешки по отношение на употребата на извори и тълкуването им. Често, грешките са от такова естество, че изглеждат по-скоро нарочни. Вече показах, как през 917 г., в битката при Ахелой и дума не може да става за противопоставяне на две вражески сили от по 60 000 души. основната причина за това е, че изворът, използван от българската историография всъщност се отнася до друго сражение, водено 15 години по-късно. Оказва се, това не е единствената голяма битка, фалшифицирана от родните историци.

През 1205 г., българският крал Йоаница (познат повече като цар Калоян), решава да се възползва от изключително благоприятната политическа ситуация в Тракия и избира да подкрепи разбунтувалите се гръцки аристократи, които контролират град Адрианопол (който по инерция наричаме Одрин). Както ни уведомява хронистът, войн и аристократ Жофроа дьо Вилардуен, „Йоаница, кралят на Влахия, потегли към Адрианопол с голямо множество, тъй като водеше власи, българи и цели 14 000 кумани, които не бяха покръстени.

Добре, но къде тогава са онези 40 000 българи, за които в няколко водещи български исторически изследвания се говори така категорично?

Цялата публикация


Колко голяма е средновековната българска полева армия?

Дебатът за размера на полевите армии в Средновековна България отдавна тормози историографията ни. Срещат се най-различни трактовки, но в някои случаи сме свидетели на твърде безкритично приемане на изворите. Митът за Ахелой е показателен пример за това как системното недоглеждане при ползването на един извор води до трайни, негативни последици що се отнася до развитието на историческата наука. Допълнителен минус на некоректното представяне на данните, води и до сериозно изопачаване на историята ни в съзнанието на цялото общество. В този контекст, задача от първостепенна важност за съвременната българска историопис е да подхожда критично към наличните извори и исторически изследвания и да се стреми да извежда фактологията в коректен и достъпен вид. Цялата публикация


927

927_eng


Защо българите не използват пушки през Средновековието?

Средновековието – епоха, доскоро погрешно интерпретирана от историците като мрачно, непознато време на варващина, безчинства и безпросветност. През последните две десетилетия, учените по света (но не и у нас) се постараха публично и на разбираем език да обяснят на човечеството, че Средните векове не са нито мрачни, нито непознати нито безпросветни. Напротив – в продължение на около 1000 години, Европа и останалия свят заедно извървяват дълъг и трънлив път на културен, социален и технически подем, белязан от епидемии, войни и ереси. Средните векове по никакъв начин не могат да бъдат разглеждани като някакъв културен хиатус в развитието на човечеството. Пример за това е и техническия прогрес, който се развива както в Азия, така и в Европа, която обратно на днешните стандарти е от възприемащата, а не от изобретяващата страна на техническия прогрес. Тази тенденция ще се измени постепенно в епохата на Ренесанса и махалото на историята ще отиде на противоположния край през Просвещението, за да се окаже отново в равновесно положение днес, когато глобализацията свързва световните региони по безпрецедентен начин, обезсмисляйки разделянето на света на части.  Цялата публикация


Как четирима българи превзеха Кавала

27-ми октомври, 1912 г. – денят, в който четирима българи – Михаил Чаков, Пейо Яворов, Христо Чернопеев и
Йонко Вапцаров – превзеха Кавала.

Ето и историята, разказана от единия от участниците в това славно дело – Михаил Чаков:

„На 10 октомври 1912 г. генерал-майор [Стилиян Ковачев], начело с малък отряд, в постоянни боеве с турците прекоси потъналите в сняг Родопски възвишения, стъпи в топлата Тракийска низина и достигна до гр. Драма. Там той установи щаба си.
Четирима македонски воеводи, с изпити и брадясали лица, но с огнено светещи очи, пристигнали няколко дни по-късно с четите си в Драма. Явихме се при генерала и поискахме той да придвижи част от войската си към Бяло море и заеме Кавала. Генералът ни изгледа изпитателно, усмихна се бащински топло и запита:
Кои сте вие? Цялата публикация