Непознатите български владетели

След 1300 + още кусур години история, понякога си мислим, че знаем всичко за миналото на народа си, за неговите славни владетели и за могъщите империи, които те са градили на Балканите. Оказва се, обаче, че нещата не стоят точно така и около нашите владетели има много енигматични факти, които недостатъчно много хора познават, а които би следвало да са трайно наложени в съзнанието на целия народ. Ето няколко от тях:

Знаете ли че…

Аспарух не създава нова българска държава през 680/81г., а просто премества столицата на вече съществуващата България от Бесарабия в Мизия. Всъщност, държавата основана от Кубрат през 635 г. така и не престава да съществува, а подобно на много други държави от Ранното Средновековие просто измества своя политически център.

Омуртаг е първият владетел, чиято собствена титла – канас-и-виги (или канасюбиги, както неправилно се чете от доста хора) ни е известна със сигурност. Всички други „ханове“ всъщност са назовавани в изворите с гръцката дума „архонт„, което ще рече вожд или предводител. Преди да споменете Тервел, не забравяйте, че неговата титла не е собствена българска, а е част от византийския церемонял. В „Именника на българските ханове“ се използва титлата „княз“.

Тервел е българският владетел, удостоен с най-висшата византийска дворцова титла – кесар (т.е. принц ) – нито един друг български владетел не е получавал толкова високо византийско отличие.

България е имала крале. Точно така – не един, а трима. Това се дължи на простия факт, че кралската титла, дадена на Йоан (Калоян) от папа Инокентий III е единствената законно призната титла на български владетел след освобождението на страната от византийско владичество. Така, Калоян, Борил и Йоан Асен II са де факто крале. Едва през 1235 г., Вселенският патриарх, тогава живеещ в Никея, признава царската (императорска) титла на Йоан Асен II по силата на българо-никейският съюз.

Петър I, освен че е първият с това име е и първият български цар. Ние сме свикнали да отдаваме тази чест на баща му, Симеон Велики, но всъщност Петър е първият български владетел, чиято царска титла е официално призната от Византия.

Самуил е законен наследник на българския престол, а не, както някои смятат, пълководец, издигнал се до този статус. Това се дължи на простия факт, че баща му, комит (или казано по модерно му – граф) Никола, е от Крумовия род и е братовчед на цар Петър.

…истинското име на Калоян (или Калойоан както се е произнасяло през XIII век) е Йоан (или Йоаница – т.е. Иванчо),а думата „калос“ (красив на гръцки) е прякор, който ние сливаме с името му. Фактически, Калоян би следвало да бъде Йоан II.

Ивайло е единственият човек от средно или ниско потекло, заел законно европейски престол през Средните векове. До времето на Оливър Кромуел, той е и единственият човек без висше аристократично потекло, който управлява голяма европейска държава. Едва през XIX век, постижението му ще бъде повторено от едрия животновъд и местен първенец Милош Обренович, който става владетел на Сърбия.

Чака е единственият владетел от династията на Чингизидите, управлявал европейска държава. Това става в края на XIV век (1299-1300 г.) когато Чака за кратко заема престола в Търново, преди да бъде свален и убит по заповед на Светослав Тертер. Чака е син на хан Ногай, който е пра-внук на Чингизхан.

България е единствената държава след Късната Римска империя, която има едновременно и законно двама императори (в случая царе), управляващи нейните части – Иван Шишман и Иван Страцимир.

Константин Шишман е последният легитимен владетел на България през Средновековието. Той управлява във Видин до 1418 или 1421 г..

Александър Шишман, наследник и първороден син на Иван Шишман, загива като османски пълководец и управител на град Измир. Това става през 1418г., когато приелият исляма и името Искендер бей княз, ръководи поход срещу надигане на местна дервишка секта.

Advertisements

Списание „Военна История“, брой XVIII

cover_VoennaIstoria18

Неусетно изминаха пет години от онзи първи брой на списание „Военна История“, който се появи в Интернет пространството през февруари, 2012 г. От тогава излязоха още шестнадесет, вече оформени с вещата намеса на безценният за нашата кауза Петьо Георгиев, чиято всеотдайна и про боно работа през тези години едва ли някога ще успея да компенсирам освен с безкрайната си благодарност и уважение към вложения от него труд. Пред вас вече е осемнадесетият пореден брой на списание „Военна История“. Тъй като е юбилеен, той е и по-специален. В него са поместени статии на всички хора, които бяха неотклонно до нас през изминалите години и с труда си спомогнаха за просъществуването и популяризирането на списанието. И така, какво ви предстои да прочетете:

  • Започваме с интервю с многообещаващия и ентусиазиран екип на проекта „Историограф“ – група млади българи, които не питат какво прави за тях историята на народа им, а какво те биха могли да направят за нея.

  • Продължаваме с творческото бижу на колегата Георги Марков, който се съгласи да напише един наистина академичен по своето качество материал за експедицията на Атиняните срещу Сиракуза в хода на Пелопонеските войни.

  • Продължаваме с един по-различен поглед към военното дело в Османската империя и ролята на бизнеса, икономиката и частната инициатива за възхода на Високата Порта.

  • Радослав Тодоров се включва с един чудесен обзор на военните действия на българската армия в Добруджа в рамките на Първата Световна война.

  • Явор Генов от екипа на „Историограф“ прави дебют на страниците на „Военна История“ със статия, посветена на дейността на австро-унгарския речен флот по време на Първата Световна война.

  • Юлиян Недев изнамира и разказва историята на Феликс фон Люкнер, наричан последният класически пират, оперирал срещу Антантата в хода на Голямата война.

  • Отново на колегата Недев трябва да благодарим и за интересния материал, посветен на десетте най-важни нововъведения в РККА, вдъхновени от съприкосновението на Червената армия с Вермахта на Източния фронт.

  • Венцислав Божев ще ни разкаже в сбит и изчерпателен вид за първата война между арабските държави и Израел, посяла ветрове, от които и до днес Ориента жъне бури.

  • Младен Манев ще ни представи отвличането на полет AF8960 на Еър Франс от терористи в Алжир и операцията по неговото спасяване.

  • Руслан Трад прави отличен обзор на политиките на Иран и Русия по отношение на арабските страни от Ориента и Северна Африка.

  • Денислав Кандев ни оказва честта да присъства в броя със свое пространно ревю на новия филм на Мел Гибсън Hacksaw Ridge.

Пожелаваме Ви Приятно четене!

Александър Стоянов


СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:


САЙТА НИ


CALAMEO.ORG


ACADEMIA.EDU


ZAMUNDA.NET


ZELKA.ORG


ARENABG.COM


Битката при „Уаландр“

В продължение на десетилетия, българската историография погрешно използва текста „Поля от злато и мини за скъпоценни камъни“ на арабския историк и пътешественик ал Масуди, за да обясни размера на сражаващите се в битката при Ахелой (917г.) армии. Както вече показах в материал, посветен на това паметно сражение от българската военна история, текстът на ал Масуди не се отнася изобщо към Ахелойското сражение, а касае битка, случила се след 932 г. между печенези и маджари от една страна и византийци и българи от друга. В своя текст, Масуди назовава и мястото на сражението – т.нар. Уаландр (ولندر ), често погрешно транскрибирано на български като Валандер. Коя, обаче е тази мистериозна битка и къде всъщност се е състояла тя? Според двете популярни хипотези, извеждащи името на сражението от унгарската дума унондор ( и по-късната й форма нандор, която маджарите използват за да назоват българите), битката се е състояла или край Белград (Нандорфехервар – „Бялата крепост на българите“) или при Булгарофигон (дн. Бабаески). В следващите редове, ще се абстрахираме от теориите и ще се опитаме на базата само на изворите да предложим смислена локация за сражението. Цялата публикация


Ахелой – митове и легенди

Bulgarians_defeat_the_Byzantines_at_Anchialos

Битката при Ахелой накратко:

Кога: 20,08,917 г.
Къде: р. Ахелой, Ахелойско поле между Поморие и Несебър, дн. България
Кои участват:
1) България

Пълководец: Симеон I, (предполага се че и Теодор Сигрица и Мармаис вземат участие в битката)
Армия: Според погрешното четене на изворите – 60 000 души, реално – неизвестно, новероятно около 15,000 души
Загуби: неизв.

2) Византийска империя 

Пълководец: Лъв Фока, Константин Липс, Йоан Грапсон, Олвиан Марул, Роман Аргир, Лъв Аргир, Варда Фока, Мелиас
Армия: Според погрешното четене на изворите – 62 000, реално – неизвестно, но вероятно около 20,000 души
Загуби: По-голямата част от армията

Резултат: Решителна българска победа

Цялата публикация


681-ва – митове и легенди

Годината 681-ва носи особена стойност за българския народ. Според популярната историческа норма, това е годината на създаване на българската държава. През периодът на тоталитаризма в България, датата дори присъства като част от герба на Народна Република България. През 1981 г., по повод 1300-годишнината от „основаването на българската държава“, се провеждат празненства, издават се книги, енциклопедии, организират се научни конференции и т.н. За съжаление, въпреки множеството новооткрити доказателства за историята на българите преди 681 г., обществото ни продължава да вижда събитията от онази епоха според наложената преди повече от половин век догма. Ето някои от най-популярните митологеми, свързани с годината 681-ва.

Untitled-2

Цялата публикация


Девет морски командири, за които може да не сте чували, но е добре да познавате

Историята познава добре Нелсън, Дьониц и Нимиц, но освен великите адмирали на XIX и XX век, военното дело е изпъстрено с имената на командири, прочули се в своята епоха и популярни в своите си държави, но рядко споменавани в българската историопис. Ето деветима от тях, за които ако не сте чували, е добре да се поинтересувате:

1.  Георги Антиохийски (?-1151/52 г.)

Георги от Антиохия изобразен коленичил пред Дева Мария

Георги от Антиохия изобразен коленичил пред Дева Мария в построената от него църква Санта Мария ди Амиралио (1143 г.)

Цялата публикация


10 от най-героичните отпори в историята на Югоизточна Европа

1) Термопилите. 480г. пр. Хр.

IM_spartan_small

Конфликт: Гръко-персийските войни (499-449г.)

Къде: прохода Термопили, Централна Гърция

Кои участват:

1) Спарта, Теспия

Пълководци: Леонид

Армия: ок. 8 000 души в началото, 300 в края на битката.

2) Персийска империя

Пълководци: Ксеркс, Мардоний, Хидам

Армия: около 70 000 души

Резултат: Персийска победа

Героизмът накратко: Няма нужда да навлизаме в прекомерни описания. Историята и легендата отдавна са дали на спартанците заслужения ореол на герои и мъченици, загинали за своето отечество. Фактът че 300 души са имали смелостта да застанат срещу 70 000 и да не отстъпят казва всичко. За по-подробно разсъждение върху битката, четете тук. Цялата публикация