Здравейте,

Пред себе си виждате четиринадесетият брой на списание „Военна История”. Преди да ви резюмирам съдържанието на броя, си струва да отбележа, че Клуб „Военна История” продължава да разширява дейността си. След като миналата зима станахме официално, регистрирано издание по системата ISSN, сега вече можем да се похвалим и със стартиралата поредица „История на войните”, която ще излиза благодарение на издателство „Милениум”. История на войните е поредица от научно-популярни книги, насочени към читатели от всички възрасти, които искат да обогатят своите познания по военна история. Поредицата ще покрива основните войни от Античността до наши дни, като ясният стил и краткият обем ще бъдат ключа към бързото и лесно предаване на информацията. Всяка книга ще съдържа и разширена библиография, която да насочи любознателните към по-сериозни и задълбочени изследвания, посветени на съответната тема. До момента на пазара са излезли първите четири книги от поредицата – „Походите на Александър:. „Наполеон – възход и погром”, „Тридесетгодишната война” и „Гръко-персийските войни”, като следващата „порция” от поредицата се очаква да се появи през юли.

Но да се върнем към настоящия брой. За разлика от брой 13, свързан с темата Тероризъм, настоящият четиринадесети брой се връща към обичайното тематично многообразие на списанието. В това издание, Владислав Иванов ще ви разкаже за прочутата Каталанска компания, която се превърнала в легенда на Балканите в началото на XIV век. Венцислав Божев продължава своята поредица от теми, посветени на тероризма с един очерк на историческото развитие на терора и множеството идейни и практически метаморфози, през които преминават различните терористични движения и идеологии. Юлиян Недев ни предлага откъс от своята книга „Наполеон – възход и погром”, свързан със състоянието на Коалиционните армии – противниците на Наполеон. Включеният в броя текст съдържа материали, които не са публикувани в самата книга и представлява своего рода режисьорска версия. Накрая ще ви разкажем за двама забележителни воини – Афонсу де Албукерки създателят на португалската колониална империя в Индийският океан и за Жан Турел – мъжът, прекарал сто години от живота си в служба на френската армия, В раздела Метаистория, Денислав Кандев прави ревю на нашумелия холивудски блокбъстър „Американски снайпер”.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

САЙТА НИ

ЗАМУНДА.НЕТ

АРЕНАБГ.КОМ

КАЛАМЕО

Приятно Четене!

Излезе цялата първа порция от новата поредица „История на войните“ на издателство Милениум, реализирана от създателите на „Клуб Военна История“ Александър Стоянов и Юлиян Недев и нашия колега Георги Марков. Целта на поредицата е да покрие най-важните конфликти в историята на Света от Гръкоперсийските войни до войната в Афганистан и да даде на читателите, ясна, синтезирана и максимално достоверна информация относно конфликтите, силите, които ги водят и личностите и държавите, които направляват армиите.

Ето и анотация от самото издателство:

Военната история отново е на мода. Александър Македонски и Наполеон са доказаните любимци на четящия българин.

Премиерната армейска поредица на „Милениум” още с първите си две заглавия доказа, че за стойностните научни четива няма време и възраст. „Походът на Александър” от Георги Марков вече е почти изчерпана, предстоят допечатки, а „Наполен – възход и погром” от Юлиян Недев за втора седмица оглавява класациите по продажби.

До броени дни ще излезе и третото заглавие – „Тридесетгодишната война” от Александър Стоянов, в която са осветлени някои от слабо познатите факти на религиозните войни в Европа. Авторите са от нашумелия „Клуб Военна история” с едноименното електронно списание, което вече шест години е абсолютен лидер в жанра.

„Книгите са увлекателно написани, изчерпателни и пределно точни във фактологията си”, коментира Божидар Димитров и допълва: „Горещо ги препоръчвам не само на студенти и ученици, но и на най-широк кръг читатели”.

Изданията са ботато илюстрирани, придружени с подробни карти, схеми на битките и интересна фактология. И са на хитовата цена от 10 лв. за том.

Атака на пруската пехота

Кога: 10,04,1741г.

Къде: Молвиц, Силезия (дн. Малюйовице, Полша)

Конфликт: Войната за Австрийското наследство

Резултат: Пруска победа

Участващи страни:

1) Австрийската империя

Пълководец: Вилхелм Рейнхард фон Нейперг

Армия: 19 000

Загуби:  ок. 4 500 убити, ранени  или пленени.

2) Прусия

Пълководци: Фридрих II, граф Шверин

Армия: 21 600

Загуби:  ок. 4 800 убити, ранени или пленени

Историята на кратко: 

Молвиц е една от първите битки във Войната за Австрийското наследство и е първа в кариерата на Фрдирих II. Битката остава в историята със сериозните пропуски както от страна на младия „крал в Прусия“, така и на австрийския му опонент. В крайна сметка, по-добрата дисциплина, по-високата мобилност и хладнокръвието на граф Шверин спасяват прусаците и им донасят трудна победа над имперските сили.

План на битката

Прусаците откриват битка с атака на част от своята линия, но тя е контрирана от вихрен удар на 4-5 000 австрийки конници, които помитат пруската кавалерия на десния фланг и атакуват пехотата. В този ключов момент Фридрих, следвайки съвета на граф Шверин, напуска бойното поле, оставяйки графа начело на армията. Първоначалния удар на австрийската кавалерия предизвиква  паника в десния фланг на прусаците, но мущровката от времето на Фридрих Вилхелм си казва думата. Без да получава команда, пруската пехота започва по своя инициатива да се престроява и посреща австрийската кавалерия с поредица от убийствени залпове.

Шверин възстановява реда в дясно, а пруската кавалерия на левия фланг разбива австрийската конница, която пробва да дублира атаката на своето ляво крило. Графът заповядва пълно настъпление на пруската линия. Прусаците, възползвайки се от способността си да стрелят по-бързо (4-5 изстрела в минута срещу 2-3 за австрийците), притискат своите опоненти и австрийците са изтласкани от бойното поле.

Пруският крал се разкайва за решението си да напусне бойното поле и се заклева никога повече да не изоставя мъжете си в битка – клетва, която спазва. За разлика от австрийците, Фридрих извлича доста поуки от битката и пренастройва тактиката си с цел максимално да се възползва от офанзивната мощ на своите войски. В следствие на битката, прусаците окупират Силезия, която в крайна сметка ще стане тяхно владение.

На днешната дата, през 1757г. Фридрих II Велики разбива австрийската армия в битката при Льойтен, печелейки една от най-блестящите победи в кариерата си.

Пруски гренадири щурмуват австрийски позиции в градчето Льойтен

БИТКАТА:

Кой конфликт: Седемгодишната война (1756-1763г.)

Кога: 05.12.1757г.

Къде: Льойтен, Силезия (дн. Лютина, Полша)

Кои участват:

1) Кралство Прусия

Пълководци: Фридрих II, фон Цитен

Численост: 36,000, 160 оръдия

2) Хабсбургската монархия (Австрия)

Пълководци: Шарл херцог на Лотарингия, фон Даун

Численост: 80,000, 210 оръдия

ЗАГУБИ:

Прусия: около 6,400 убити и ранени

Хабсбургската монархия: над 10,000 убити и ранени, 12,000 пленени

Битката на кратко: 

Фаза 1) Фридрих измества своята армия, използвайки широк маньовър, който се прикрива от няколко кавалерийски подразделения, докато друг малък конен отряд извършва диверсионна атака срещу австрийския десен фланг.

Фаза 2)Австрийците успяват да престроят част от армията си и пресрещат прусаците по улиците на Льойтен. Австрийската кавалерия на десния фланг успява да се справи с диверсионната атака и се опитва да фланкира основния пруски контингент, но на свой ред попада под флангова атака от страна на прикриващата пруска конница. В Льойтен, пруската пехота сериозно притиска австрийците, а част от Хабсбургските полкове все още не успяват да достигнат Льойтен, разтеглени в безнадеждно дълга линия посока север-юг.

Фаза 3) Пруската конница успява да притисне австрийската кавалерия, която буквално се натриса в линейния строй на своята пехота. Това, съчетано с подновен пруски натиск прекършва австрийците и те започват паническо бягство, в което мнозина загиват, а още повече попадат в плен. Възползвайки се от своя асиметричен строй (десния пруски фланг е с висока концентрация на войници за сметка на центъра и левия фланг), прусаците успяват да обходят и разбият австрийския ляв фланг, което съчетано с успешната атака на пруската кавалерия води до тотален разгром на австрийците.

На днешната дата, през 1805г., Напоелон Бонапарт нанася съкрушително поражение на Руско-австрийската армия, командвана от Михаил Иларионович Кутузов. Френската победа слага край на Войната на Третата Коалиция (1803-1806г.) и бележи един от върховите моменти в кариерата на Бонапарт.

Битката:

Кога: 02.12.1805г.

Кой конфликт: Войната на Третата колаиция (1803-1805г.)

Къде: Аустерлиц, Моравия (дн. Славков у Брна, Чехия)

Кои се сражават:

1) Третата Коалиция – Русия, Свещената Римска империя

Численост: 85 000

Пълководец: Михаил Иларионович Кутузов

2) Франция

Численост: 73 000

Пълководец: Наполеон Бонапарт

Сражението накратко:

Съюзническата армия предприема марш с цел да пресрещне французите и да се срази с тях. Даву, командващ десният френски фланг успява да увлече след себе си съюзниците и те хвърлят голяма част от своите полкове в атака срещу Телниц. Въпреки численият превес, съюзническите части не успяват да синхронизират своето включване в боя и французите отблъскват полковете и ескадроните един по един, подпомагани от френската артилерия в центъра.

Кутузов задържа своите части в центъра, с цел да задържи височините около Працен, който руският генерал оценява като важна позиция за спечелване на сражението. До същото заключение достига и Наполеон, но неопитният Александър I не оценява ситуацията и заповядва на армията да напусне праценските височини, което провокира Наполеон да придвижи центъра си, командван от Султ с цел овладяване на позицията.  Генералите Вандам и Сенхилер щурмуват височините в центъра и с цената на сериозни жертви успяват да изтласкат съюзническите части и да заемат по-високата позиция.

Наполеон, уверен в победата премества щаба си на Праценските височини и заповядва на Вандам и Сенхилер да продължат настъплението. Съюзниците, осъзнавайки слабостта си в центъра хвърлят в атака Императорската гвардия, командвана от великия княз Константин Павлович.  Руснаците притискат силите на Вандам и Наполеон бърза да прати собствената си Гвардейска тежка кавалерия за да спаси положението. Оказали се една срещу друга, двете елитни части влизат в сложна схватка, която на пръв поглед изглежда патова.

Паралелно с това, Наполеон заповядва на Бернадот да придвижи напред левия фланг и да подпомогне разбиването на противниковия център. Частите на Бернадот пристигат  точно навреме, тъй като руската кавалерия започва да нанася сериозни поражения на френските си съперници. Прикривани от мощен огън на полевата артилерия и подновения френски натиск.  Французите успяват да пробият и преследват бягащите руски части в продължение на няколко километра.

В най-северната секция на бойното поле, Келерман се оказва притиснат от тежката кавалерия на фон Лихтенщайн, но подпомогнат от пехотата на Гафарели, Келрман удържа достатъчно дълго и Мюра, който командва северната секция на бойното поле успява да пренасочи няколко кирасирски ескадрона, които обръщат хода на сражението. Командването на левия френски фланг е поето от Лан, който започва цялостно настъпление срещу останалите руски части, командвани от Баградтион. В завързалото се сражение, двете страни дават най-доброто от себе си, но французите излизат крайни победители. Багратион се изтегля от бойното поле, но Мюра не позволява на Лан да извърши преследване.

На десния френски фланг Даву, възползвайки се от мелето в центъра и липсата на координация сред съюзниците, преминава в мощна контраатака, концентрирайки своите пехотни части. Французите, подпомогнати от своята артилерия в центъра успяват да отблъснат руските части и ги обръщат в бяг. Мнозина руски войници и десетки оръдия пропадат в заамръзналите езера, разположени в южната част на бойното поле докато бягат от масирания френски огън.

Французите губят около 8 000 души убити и ранени, докато съюзниците дават над 27 000 убити, ранени и пленени, а също така губят около 180 оръдия и 50 знамена. Победата окончателно изважда Австрия от войната и подготвя почвата за разгрома на Прусия на следващата година.