Tag Archives: Адрианопол

Адрианопол – митове и легенди

Българската военна история отдавна има легендарен статут сред обществото ни. Славните победи от миналото служат като бляскав параван, който да скрие неугледното ни настояще. В този контекст, българската историография често допуска фрапантни грешки по отношение на употребата на извори и тълкуването им. Често, грешките са от такова естество, че изглеждат по-скоро нарочни. Вече показах, как през 917 г., в битката при Ахелой и дума не може да става за противопоставяне на две вражески сили от по 60 000 души. основната причина за това е, че изворът, използван от българската историография всъщност се отнася до друго сражение, водено 15 години по-късно. Оказва се, това не е единствената голяма битка, фалшифицирана от родните историци.

През 1205 г., българският крал Йоаница (познат повече като цар Калоян), решава да се възползва от изключително благоприятната политическа ситуация в Тракия и избира да подкрепи разбунтувалите се гръцки аристократи, които контролират град Адрианопол (който по инерция наричаме Одрин). Както ни уведомява хронистът, войн и аристократ Жофроа дьо Вилардуен, „Йоаница, кралят на Влахия, потегли към Адрианопол с голямо множество, тъй като водеше власи, българи и цели 14 000 кумани, които не бяха покръстени.

Добре, но къде тогава са онези 40 000 българи, за които в няколко водещи български исторически изследвания се говори така категорично?

Цялата публикация

Реклами

Четири блестящи български победи без дългосрочни последици

Историята на военното дело е пълна с примери за отлично проведени сражения, в които едната страна нанася смазващо поражение на другата, измитайки армията й от бойното поле…след което войната прелива в поредица от нерешителни конфронтации или затихва поради изтощението на двете страни. В крайна сметка се случва така, че след бляскавата победа, в общи линии, не следва нищо дълготрайно като позитиви за победителите. Тук, разбира се, не става дума „какво щеше да стане без тази победа“ а се визира реалния резултат от ключовите събития. Българската история също дава няколко чудесни примера за това. Ето четири от тях:

xan_krum

  1. Битката при Версиникия

    Кога: 22-ри юни, 813г.
    Къде: Версиникия, недалеч от Одрин
    Кои участват:
    – България – неизвестна но значително по-малочислена армия от византийската (вероятно около 10-15,000).
    – Византия – армиите на две теми (Тракия и Македония), вероятно около 20 000 души под командването на Михаил Рангаве и Йоан Аплакис.
    Резултат: тактически разгром за ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар и за кратко да окупира части от Тракия и да ги разорява (813-4г.), България няма възможност да задържи завоеванието. Смъртта на Крум и ловките действия на Лъв Арменец принуждават новия български владетел Омуртаг да сключи мир (815г.)

    Bulgarians_defeat_the_Byzantines_at_Anchialos

  2. Битката при АхелойКога: 20-ти август, 917г.
    Къде: р. Ахелой, близо до Поморие
    Кои участват:
    -България – около 15,000 ( войници, командвани лично от Симеон Велики.
    -Византия – около 20,000  войници, командвани от Лъв Фока.
    Резултат: тактически разгром на ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар да съкрушава византийските военни ресурси на Балканите, Симеон не успява да получи никакво дълготряйно преимущество над империята. Константинопол остава недосегаем, а царската корона ще бъде дадена на сина му Петър заедно с византийска принцеса през 927г. Макар Тракия да остава открита за набези на българите, границата от 927г. фиксира реалните предели на българското присъствие южно от Стара планина.

одрин

3.Битката при Одрин

Кога: 14-ти април, 1205г.
Къде: край Адрианопол (Одрин)
Кои участват:
– България: Вероятно около 5-10,000, командвани от Калоян (прието е да се смятат около 40,000 заедно с 14,000 кумани, но тази цифра е нереалистична; Някои нови калкулации дори намекват за възможност за паритет между двете армии от гледна точка на численост.)
– Латинската империя: около 4,000 души, от които 300 рицари.
Резултат: тактическа българска победа
Защо няма решителни последици: Победата над латините е тежко поражение за тях, но реално не дава дългосрочни позитиви за България. Тракийската ромейска аристокрация се съюзява с наследника на Баудуин – Анри и две години по-късно кръстоносците минават в решително контранастъпление, като през 1209г., те вече са господари на цяла Тракия.

be2b1cdcab23

4.Битката при Люлебургас-Бунархисар

Кога:28ти окттомври– 2ри ноември, (15-20 октомври по Стар стил) 1912г.
Къде; Линията Люлебургас-Бунархисар
Кои участва:
– България – Трета и Първа армии под командването на Радко Димитриев и Васил Кутинчев – 107,000 войници
– Османската империя – Шест армейски корпуса – 129,000 войници, под командването на Абдулах паша и Махмуд Мухтар паша
Резултат: тактическа българска победа
Защо няма решителни последици: Отговорът на този въпрос е прост и тъжен – защото българите пропускат всички възможности да развият успеха си и да спечелят войната с един блестящ ход. Никакви външни фактори – Велики Сили или Османската империя и нейната разгромена и колабираща армия могат да бъдат обвинявани за стратегическия амок на българския Генерален щаб.

Добре, но кои тогава са онези тактически успехи на българите, които са последвани и от значителни, дългосрочни резултати? Ето четири от тях за да балансираме:

1. Битката при Онгъла

AsparuhBulgarite_atlas_Hofart.jpg

Кога: 680г.
Къде: в района на Дунавската делта
Кои участват:
– България – Неизвестен брой бойци, вероятно до 20,000, командвани от (вероятно) Аспарух
– Византия – около 50,000 (според изворите, вероятно по-малко) византийски войници, командвани от Константин IV Погонат
Резултат: тактически византийски разгром
Защо има дълготрайни последици: Победата де факто води до създаването на Дунавска България, която след 1300г. си е все така тук.

2. Битката при Буг

Кога: 897г.
Къде: р. Буг, дн. Молдова
Кои участват:
– България – неизвестна по размер армия, включваща и печенежки контингент, под командването на Симеон Велики
– Маджарите – неизвестен по размер маджарски контингент
Резултат: тактически маджарски разгром
Защо има дълготрайни последици: Заедно с победата на печенезите над маджарите в Украйна, победата при Буг води до цялостно изселване на унгарците на запад. През следващите десетилетия те ще се ориентират към набези в Централна Европа, оставяйки северната българска граница относително спокойна.

3. Битката при Клокотница

38520d76ad1b28db4339d1cb8c66bd0e

Кога: 9-ти март, 1230г.
Къде: край Асеновград
Кои участват:
– България – неизвестна като размер армия, вероятно около 10 000, командвана от Йоан Асен II
– Епирското деспотство – неизвестна като размер армия, вероятно около 20-30 000, командвани от Теодор Комнин
Резултат: тактически епирски разгром
Защо има дълготрайни последици: Само с една победа, Йоан Асен успява да удвои размерите на своята държава и да я превърне в първостепенна военна и политическа сила на Балканите за повече от десетилетие.

4. Битката при Сливница

Battle_of_Slivnitsa

Кога17-19ти ноември (5-7 ноември Стар стил), 1885г.
Къде: Сливница
Кои участват:
– България – 32 000 войници (12 000 в началото) под общото командване на Александър Батенберг
– Сърбия – 40 000 войници (25 000) в началото под общото командване на Милан Обренович
Резултат: тактически сръбски разгром
Защо има дълготрайни последици: Българската победа гарантира Съединението на Княжеството и Румелия, ликвидира всякаква възможност за сръбски териториални компенсации и издига престижа на България като водеща сила сред малките балкански държави.

 

 


Бащата на българското обсадно дело

През 812г., българските войски обсаждат Месемврия и използвайки най-различни стенобойни машини завземат крепостта. Това е и първата крепост, за която имаме сигурни сведения, че българите завземат използвайки обсадна техника. От създаването на България през 681г., (или 680 според други версии) до 811г., под контрола на нашите деди по падат всичко на всичко 5 големи крепости – Дъстър, Бдин, Берое, Одесос и Сердика. Дръстър и Бдин се предават на войските на Аспарух, Одесос също е взет без много шум в края на управлението на Кардам или в началото на царуването на Крум, а Берое е предадено на Тервел от Юстиниян II през 705г. заедно с областта Загоре. Сердика е единствената сериозна крепост, която българите превземат в този период и това става след като Крум подмамва гарнизона да се предаде с обещание за милост и пропускане на войниците до византийска територия. Макар българите неколократно да се доказват като страховита полева армия, изглежда обсадното дело не е било най-присъщия елемент от военното изкуство на дедите ни.

Началото на обсадното дело в България е поставено през 811г. Войната между България и Византия се вихри с пълна сила. Никифор Геник събира голяма войска с която преминава Стара планина, превзема Плиска и смята че е ликвидирал държавата на българите. Лятото на 811г. се оказва трагично за ромеите. Византийската армия е хваната в капан и изклана във Върбишкия проход, а малцината оцелели бягат чак в Константинопол. В контекста на този погром някак незабелязан остава един факт, споменат мимоходом от Теофан изповедник в неговата „Хроника“

Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Той [Никифор] не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато [арабинът] започнал да недоволства, набил го жестоко. Отчаян от това, той [арабинът] избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини.

От този кратък откъс научаваме няколко важни факта. Арабинът, приел християнството е избягал при българите някъде през лятото на 811г., след разгрома във Върбишкия проход и веднага е приет от Крум, който оценява чудесната възможност да попълни военния си арсенал с обсадна техника, която до тогава липсва на българите.  Само година по-късно, българите вече имат цял контингент от стенобойни машини и съответния инженерен корпус, който да ги конструира и да оперира с тях.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Но кой е този мистериозен арабин? За съжаление изворите не ни оставят неговото име. От информацията, която ни дава Теофан можем косвено да предположим няколко неща за него. На първо време, този арабин е ренегат, преминал от служба на Абасидите към византийците. Това, вероятно, става по време на войната на Византия с Халифата през 806-7г. Византийската армия се проваля в Киликия и Никифор подписва мир. Изглежда в хода на военните действия, нашият неизвестен арабин сменя страните и се присъединява към лагера на Никифор. Теофан отбелязва,че човекът е опитен математик и специалист по обсадното дело, което означава, че е заемал ръководна позиция в пограничните арабски части, които водят непрекъснати конфликти с византийците в Киликия и Армения. Именно в края на VIII и началото на IX век, двете империи постоянно се конфронтират по своите граници, като нерядко крепостите в Киликия сменят собственика си. Именно в контекста на тези и по-ранните конфронтации между араби и ромеи, мюсюлманите натрупват богат опит в обсадното дело, който е акумулиран, записан и доразвит през следващите поколения. Нашият инженер-ренегат несъмнено е минал през сериозна школовка, което означава че в никакъв случай не е бил младеж по времето, в което решава да заложи на ромеите. Вероятно става въпрос за мъж на поне 25, може би дори 30. Самият факт, че Никифор го задържа при себе си въпреки провала на кампанията и го назначава на добре платена служба в Адрианопол – една от най-важните крепости в цялата империя, означава че арабинът се ползва със солидна репутация и е доказал на практика своите умения. Дори самият факт че само за една година успява да сформира боеспособен обсаден корпус от нищото в България е предостатъчно доказателство за способностите му.

Изглежда през пролетта на 811г., когато ромейската армия се готви да нахлуе в България, Никифор и арабинът влизат в конфронтация по отношение на възнаграждението, което императора дължи на новопокръстения ренегат. Никифор, известен като суетен и нетърпящ възражения човек се отнася с презрение към инженера, заповядва да намалят заплащането му, а последвалия протест на арабина е наказан с бой, вероятно с камшик. Опозорен и жаден за мъст, ренегатът решава още веднъж да смени господарите си и след смъртта на императора или още докато ромеите са в Мизия, ренегатът се явява пред Крум предлагайки своите услуги. Самият факт, че Крум го взема при себе си така бързо (за което свидетелства скоростта, с която се изгражда обсаден корпус) означава,че владетелят трябва да е знаел кой е арабина и на какво е способен.

Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

Войската на Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

След разгрома на ромеите, Крум логично търси възможност за офанзива в Тракия. Ала византийските земи в тема Македония са добре укрепени. Владетелят на българите е опитен воин и добре знае, че само чрез обсадна техника може да се надява да вземе крепостите в Тракия и да задържи максимално много от тях. Разрушаването на стените на Сердика демонстрира, че Крум не желае да рискува нова обсада на града веднъж след като го е опустошил. След вземането на Месемврия (812г.) и Адрианопол (813г.) изворите вече не говорят за разрушаване на крепости, което говори само за себе си. Арабинът получава карт бланш от Крум и започва подготовката на кадри за новия инженерен корпус. Кадри едва ли са липсвали, а обучението става на гръцки, който арабинът несъмнено е владеел, както и мнозина от грамотните воини на Крум. Можем само да гадаем как и колко време е отнело на ренегатът да обучи свои помощници и да изгради ядрото на неголям инженерен корпус, който несъмнено е нараствал през годините. Фактът че през следващите 3 години армията на Крум превзема мощните крепости Месмврия и Адрианопол, заедно с редица по-малки и опитва две обсади на самата ромейска столица говори за сериозното самочувствие, което българската армия натрупва в контекста на нововъведенията в обсадното дело. В сферата на вероятно остава и ролята на арабинът в самите кампании но здравия разум диктува, че Крум води своя нов главен инженер със себе си за да надзирава работата на своите ученици. Арабинът вероятно е бил под стените на Месемврия, Адрианопол и Константинопол и е взел дейно участие в подготовката за обсадата на имперската столица през 814г.

Средновековна Месемврия

Средновековна Месемврия

Какво се случва с арабинът след подписания през 814г. „вечен“ мир с Византия е още по-труден за отгатване въпрос. Съдейки по мащабното укрепително дело, предприето от Омуртаг, не звучи невероятно ако арабинът, който помага на Крум да взема крепости след това да помага сина му да строи нови. Историята изобилства от множество примери за подобни личности, които с лекота вземат и издигат крепости, превръщайки изкуството на обсадата в монета с две лица. Ако приемем, че към 811г., нашият арабин-ренегат е на около 30-35 години, нищо не пречи все още да е бил жив през 835г. за да помага на Маламир със съветите си при превземането на Пловдив и дори в ранните походи на Персиян в Македония след 836г.  Подобно на легендарния „сив кардинал“ кавкан Исбул, арабинът -ренегат е едно от качествените лица, които успешно действат в сянката на Крумовата династия.


Бащата на българското обсадно дело

През 812г., българските войски обсаждат Месемврия и използвайки най-различни стенобойни машини завземат крепостта. Това е и първата крепост, за която имаме сигурни сведения, че българите завземат използвайки обсадна техника. От създаването на България през 681г., (или 680 според други версии) до 811г., под контрола на нашите деди по падат всичко на всичко 5 големи крепости – Дъстър, Бдин, Берое, Одесос и Сердика. Дръстър и Бдин се предават на войските на Аспарух, Одесос също е взет без много шум в края на управлението на Кардам или в началото на царуването на Крум, а Берое е предадено на Тервел от Юстиниян II през 705г. заедно с областта Загоре. Сердика е единствената сериозна крепост, която българите превземат в този период и това става след като Крум подмамва гарнизона да се предаде с обещание за милост и пропускане на войниците до византийска територия. Макар българите неколократно да се доказват като страховита полева армия, изглежда обсадното дело не е било най-присъщия елемент от военното изкуство на дедите ни.

Началото на обсадното дело в България е поставено през 811г. Войната между България и Византия се вихри с пълна сила. Никифор Геник събира голяма войска с която преминава Стара планина, превзема Плиска и смята че е ликвидирал държавата на българите. Лятото на 811г. се оказва трагично за ромеите. Византийската армия е хваната в капан и изклана във Върбишкия проход, а малцината оцелели бягат чак в Константинопол. В контекста на този погром някак незабелязан остава един факт, споменат мимоходом от Теофан изповедник в неговата „Хроника“

Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Той не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато започнал да недоволства. набил го жестоко. Отчаян от това, той избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини.

От този кратък откъс научаваме няколко важни факта. Арабинът, приел християнството е избягал при българите някъде през лятото на 811г., след разгрома във Върбишкия проход и веднага е приет от Крум, който оценява чудесната възможност да попълни военния си арсенал с обсадна техника, която до тогава липсва на българите.  Само година по-късно, българите вече имат цял контингент от стенобойни машини и съответния инженерен корпус, който да ги конструира и да оперира с тях.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Но кой е този мистериозен арабин? За съжаление изворите не ни оставят неговото име. От информацията, която ни дава Теофан можем косвено да предположим няколко неща за него. На първо време, този арабин е ренегат, преминал от служба на Абасидите към византийците. Това, вероятно, става по време на войната на Византия с Халифата през 806-7г. Византийската армия се проваля в Киликия и Никифор подписва мир. Изглежда в хода на военните действия, нашият неизвестен арабин сменя страните и се присъединява към лагера на Никифор. Теофан отбелязва,че човекът е опитен математик и специалист по обсадното дело, което означава, че е заемал ръководна позиция в пограничните арабски части, които водят непрекъснати конфликти с византийците в Киликия и Армения. Именно в края на VIII и началото на IX век, двете империи постоянно се конфронтират по своите граници, като нерядко крепостите в Киликия сменят собственика си. Именно в контекста на тези и по-ранните конфронтации между араби и ромеи, мюсюлманите натрупват богат опит в обсадното дело, който е акумулиран, записан и доразвит през следващите поколения. Нашият инженер-ренегат несъмнено е минал през сериозна школовка, което означава че в никакъв случай не е бил младеж по времето, в което решава да заложи на ромеите. Вероятно става въпрос за мъж на поне 25, може би дори 30. Самият факт, че Никифор го задържа при себе си въпреки провала на кампанията и го назначава на добре платена служба в Адрианопол – една от най-важните крепости в цялата империя, означава че арабинът се ползва със солидна репутация и е доказал на практика своите умения. Дори самият факт че само за една година успява да сформира боеспособен обсаден корпус от нищото в България е предостатъчно доказателство за способностите му.

Изглежда през пролетта на 811г., когато ромейската армия се готви да нахлуе в България, Никифор и арабинът влизат в конфронтация по отношение на възнаграждението, което императора дължи на новопокръстения ренегат. Никифор, известен като суетен и нетърпящ възражения човек се отнася с презрение към инженера, заповядва да намалят заплащането му, а последвалия протест на арабина е наказан с бой, вероятно с камшик. Опозорен и жаден за мъст, ренегатът решава още веднъж да смени господарите си и след смъртта на императора или още докато ромеите са в Мизия, ренегатът се явява пред хан Крум предлагайки своите услуги. Самият факт, че Крум го взема при себе си така бързо (за което свидетелства скоростта, с която се изгражда обсаден корпус) означава,ч е ханът трябва да е знаел кой е арабина и на какво е способен.

Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

След разгрома на ромеите, Крум логично търси възможност за офанзива в Тракия. Ала византийските земи в тема Македония са добре укрепени. Ханът е опитен воин и добре знае, че само чрез обсадна техника може да се надява да вземе крепостите в Тракия и да задържи максимално много от тях. Разрушаването на стените на Сердика демонстрира, че Крум не желае да рискува нова обсада на града веднъж след като го е опустошил. След вземането на Месемврия (812г.) и Адрианопол (813г.) изворите вече не говорят за разрушаване на крепости, което говори само за себе си. Арабинът получава карт бланш от Крум и започва подготовката на кадри за новия инженерен корпус. Кадри едва ли са липсвали, а обучението става на гръцки, който арабинът несъмнено е владеел, както и мнозина от грамотните воини на Крум. Можем само да гадаем как и колко време е отнело на ренегатът да обучи свои помощници и да изгради ядрото на неголям инженерен корпус, който несъмнено е нараствал през годините. Фактът че през следващите 3 години армията на Крум превзема мощните крепости Месмврия и Адрианопол, заедно с редица по-малки и опитва две обсади на самата ромейска столица говори за сериозното самочувствие, което българската армия натрупва в контекста на нововъведенията в обсадното дело. В сферата на вероятно остава и ролята на арабинът в самите кампании но здравия разум диктува, че Крум води своя нов главен инженер със себе си за да надзирава работата на своите ученици. Арабинът вероятно е бил под стените на Месемврия, Адрианопол и Константинопол и е взел дейно участие в подготовката за обсадата на имперската столица през 814г.

Средновековна Месемврия

Средновековна Месемврия

Какво се случва с арабинът след подписания през 814г. „вечен“ мир с Византия е още по-труден за отгатване въпрос. Съдейки по мащабното укрепително дело, предприето от Омуртаг, не звучи невероятно ако арабинът, който помага на Крум да взема крепости след това да помага сина му да строи нови. Историята изобилства от множество примери за подобни личности, които с лекота вземат и издигат крепости, превръщайки изкуството на обсадата в монета с две лица. Ако приемем, че към 811г., нашият арабин-ренегат е на около 30-35 години, нищо не пречи все още да е бил жив през 835г. за да помага на Маламир със съветите си при превземането на Пловдив и дори в ранните походи на Пресиян в Македония след 836г.  Подобно на легендарния „сив кардинал“ кавхан Исбул, арабинът -ренегат е едно от качествените лица, които успешно действат в сянката на Крумовата династия.


Ключови обсади от българската история

Сердика, 809г.

изтеглен файл

Къде: Сердика (дн. София, България)

Кога: пролетта на 809г.

Участващи страни:

1) България

Пълководец: хан Крум

Армия: неизвестна

Загуби: неизвестни

2. Византийска империя

Пълководец: неизв.

Армия: 6 000

Загуби: 6 000 войници, множество цивилни

Историята накратко:
След като се справя с остатъците от Аварския хаганат на североизток, хан (кхан) Крум насочва вниманието си към поречието на Стримон (Струма), което се явява основен път за връзка на българите в Мизия и Куберовите българи в Македония (което звучи доста по-логично от налаганата от Соц историографията теза за присъединяване на струмските и македонски славяни). Крепостта Сердика е поставена под обсада в началото на март, 809г., като самата обсада продължава няколко седмици, в които града е напълно изолиран. Към средата на април за бранителите става ясно, че не могат да се надяват на успех или спасение от византийските войски и те решават да приемат предложението на Крум – да предадат града, а гарнизона да получи безпрепятствен път за отстъпление. Веднага щом отварят вратите на града, българите нахлуват вътре, избиват гарнизона и немалка част от населението. Множество сгради са опожарени, а градските стени са сринати до основи. Имаме основание да смятаме, че част от населението е отвлечено и продадено или на тържищата или използвано директно в българските земи, както се случва с населението на Девелт. По-знатните жители са били предложени за откуп, което е характерно за цялото европейско Средновековие.

Месемврия, 812г.

Месемврия

Месемврия

Къде: Месемврия (дн, Несебър, България)

Кога: октомври-ноември, 812г.

Участващи страни:

1. България

Пълководец: хан Крум, съветван от покръстен арабски математик, специалист в обсадното дело

Армия: Неизв., но армията вече разполага с обсадни машини, конструирани от арабина-специалист

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв.

Загуби: вероятно целия гарнизон и част от цивилното население

Историята накратко:

След като Михаил Рангаве отхвърля предложението на Крум за мир, ханът решава да му „даде секира“ извършвайки предварително обявеното пред василевс нападение над Месемврия. както споделя Теофан, поради глупост никой не взема мерки да спре българите или да подсили града. Крум се възползва от услугите на покръстен арабин, който бяга от Адрианопол още през 811г., прогонен от отношението на император Никифор, който отказал да го възнагради за услугите му. Арабинът идва при Крум, който има сериозна нужда от опитен специалист, който да модернизира обсадното дело. Арабинът, вероятно щедро финансиран от Крум, създава цял корпус от различни обсадни машини и вероятно обучава инженерен отряд, който да борави с тях. Крум ще ги използва с голям успех до края на управлението си, а арабинът вероятно остава като ръководител на обсадните части поне до смъртта на Крум през 814г., а може би и след това. Българската армия достига Месемврия през октомври, 812г., прилага новата обсадна техника срещу града и успява да го превземе през ноември. В града българите пленяват 36 сифона за „мятане“ на гръцки огън, както и запаси от самото запалително вещество.

Адрианопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Къде: Адрианопол (дн. Едирне/Одрин, Турция)

Кога: от края на юни до есента на 813г.

Участващи страни:

1. България

Пълководци: хан Крум, братът на хан Крум (име неизвестно), арабинът-ренегат (вероятно)

Армия: неизв., контингент от голямата армия, поела към Константинопол

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв.

Загуби: неизв., няколко хиляди са изселени или взети в плен

Историята накратко:

След като Варна, Сердика и месемврия са в блгарски ръце, а голямата византийска армия е ликвидирана във Върбишкия проход (811г.), Крум повежда своя новосформиран обсаден корпус заедно с армията си към Константинопол. Тила му явно е спокоен след ликвидирането на арабите, отсъстват сведения и за нападение от страна на хазарите. На пътя на българите лежи столицата на тема Македония – Адрианопол. Крум оставя част от армията си да обсажда крепостта, като за командир назначава своя брат. Българите блокират града, но не успяват да го превземат. След вдигането на обсадата на Константинопол, Крум се завръща начело на остатъка от армията си и основния контингент от обсадната техника и преминава към активно форсиране на вражеските укрепления. В крайна сметка, Адрианопол е превзет през есента. Според изворите, около 10 000 от жителите на града и околността са изселени в Мизия, а знатните членове на обществото били взети в плен с цел вземане на откуп. След мира между Византия и България от 814г., Адрианопол бил върнат на ромеите. Това е и първия път, в който българите трайно овладяват Адрианопол.

Варна, 1201г.

348lksx

Къде: Одесос (дн. Варна, България)

Кога: март, 1201г.

Участващи страни:

1. България

Пълководец: Калоян

Армия: неизвестна

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв., част от гарнизона са западни наемници

Загуби: целия гарнизон, част от жителите

Историята накратко:

След като утвърждава властта си  в Мизия и превзема крепостта Констанца (край дн. Симеоновград), Калоян се заема да превземе Варна – последния останал византийски бастион на север от Балкана. Града се защитава от силен гарнизон, част от който е и наемен западен контингент (вероятно нормани). Българите обсаждат града по суша и използват множество обсадни съоръжения, сред които най-значима е кулата, с чиято помощ войниците на Калоян форсират рова на града и използват пробива в градските стени. Българите сломяват отбраната на града само за 3 дни. Гарнизона е избит (пленените войници са заровени живи в рова), заедно с немалка част от цивилното население. Крепостните стени на града са разрушени., а Калоян се връща в Търново начело на своята армия.