Tag Archives: Ажинкур

Пет легендарни бойни формации от Средновековието

1. Паладините на Карл Велики

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Кога: VIII-IX век.

Къде: Франкската империя

Колко: Няколко стотин

Войни: Войните на Карл Велики в Италия, Саксония, Бавария, Панония и Испания

Паметни битки: Прохода Ронсево

Защо са легендарни: Ореола на паладините се крепи най-вече на подвига на рицаря Роланд, който, за да спаси своя владетел, жертва живота си задържайки настъплението на баските планинци. Този мит в последствие е сериозно доукрасен, като в цялостния образ са привнесени елементи от легендарните. В действителност франкските паладини били каймакът на конницата на Карл Велики. Това вероятно били висши аристократи или техните наследници, снаряжени с най-добрите брони и оръжия и обучени в изкуството на войната от най-ранна възраст. Тези прото рицари били ударната сила на франкската кавалерия и били използвани за нанасяне на разгромен удар на различните опоненти на Франкската империя. Тези елитни воини са се сражавали на всички фронтове на империята, от гористите земи на Бавария и Саксония, през Пустата на Панония до планинските чукари на Васкония (Северна Испания).

2. Варяжката гвардия на византийските василевси

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Кога: IX-XII век

Къде: Византийската империя

Колко: От няколко стотин до няколко хиляди през различните периоди

Войни: Византийската реконкиста; Въстанието на Петър Делян; Войните на Алексий Комнин; Войните на Мануил Комнин;

Паметни битки: Траянови врата, Ключ, Драч, Сердика, Манцикерт, Мириокефалон, Обсадата на Константинопол

Защо са легендарни: Варяжката гвардия започнала съществуването си като дар от руския княз Владимир към византийския император Василий и наброявали 6 000. В последствие василевсите започнали редовно да набират руски варяги, норвежци, шведи, англо-сакси и саксонци в своята лична гвардия, тъй като не се доверявали на местните бойни формации, ръководени често от представители на опозиционната аристокрация. варягите били смели, свирепи и предани до гроб на своя работодател, в замяна на което се ползвали с редица привилегии и се радвали на специално място в космополитната византийска столица. Варягите се сражавали във всички големи сражения, в които присъствали лично византийските василевси и често именно те спасявали к0жата на ромейските императори.

3. Самураите

Самураи от XIX век в традиционни брони

Самураи от XIX век в традиционни брони

Кога: XII-XIX век

Къде: Япония

Колко: до 10% от населението на страната

Войни: Всички конфликти от Японската история след XII век.

Паметни битки: Монголските инвазии от 1274 и 1281г.; Битката при Окехазама; Битката при Сачеон; Битката при Секигахара; Битката при Широяма;

Защо са легендарни: Самураите са смятани от мнозина за най-добрите воини в човешката история. Майстори на ръкопашния бой и фехтовката, те били основната ударна сила на всеки японски аристократ (даймьо) или на цялата японска армия, в редките случаи, когато тя се сражавала под знамената на един единствен водач. Самураите следвали свой специфичен код на честта – Бушидо, който и до днес е основополагащ за японската култура. Героизма, себеотрицанието и верността на самураите били забележителни, както и волята им да извършат самоубийство пред угрозата от позор и опетняване на честта. Самият край на тяхното съсловие – битката при Широяма е своеобразен апотеоз на вековната им традиция.

4. Мамелюците

Мамелюци, 13-14 век

Мамелюци, 13-14 век

Кога: XII-XVIII век

Къде: Египет, Сирия, Палестина

Колко: Няколко хиляди

Войни: Кръстоносните походи; Египетско-монголските войни; Египетско-кипърските войни; Османо-египетските войни;

Паметни битки: Аин Джалут; Хомс; Уади ал Хазандар; Марж ал Сафар; Марж Дабия; Битката при пирамидите;

Защо са легендарни: Създадени от пленени и продадени в робство кумани, а в последствие и други „бледолики“ пленници от Източна Европа, мамелюците се превърнали в страшна военна сила в Близкия Изток. Дори самия факт, че единствено те нанесли поражение на монголите в техния зенит е достатъчен за да ги постави в тази класация. Мамелюците доминирали близкия Изток в продължение на три века, докато през 1517г. Селим I Явуз не ги победил и не анексирал Египет. Дори тогава мамелюците не загубили властта си напълно, а били поставени на върха на местната аристокрация, като от войни, постепенно се превърнали в социалния елит на Ориента. За последно мамелюците се изправили срещу Наполеоновата армия през 1798г., но били победени от по-модерното въоръжение и бойния опит на френските войници.

5. Уелските стрелци с дълъг лък 

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Кога: XIII-XVI век

Къде: Британските острови, Франция

Колко: Няколко хиляди

Войни: Англо-уелските войни; Англо-шотландските войни; Английските инвазии в Ирландия; Стогодишната война;

Паметни битки: Поатие; Креси; Ажинкур;

Защо са легендарни: Легендата гласи, че стрелците с дълъг лък стреляли с такава точност и сила, че пробивали дори рицарските брони. Както доказва битката при Ажинкур, това не било съвсем вярно, но е факт, че уелските стрелци били едни от най-добрите в Средновековна Европа, а техните лъкове спокойно можели да се мерят по далекобойност с най-добрите образци на степните рефлексивни лъкове. Уелските стрелци се сражавали първоначално срещу англичаните, а в последствие и за тях. След 1301г., употребата на дългия лък преминала и сред английското население, като практиката се запзила чак до времето на Хенри VIII, когато огнестрелните оръжия започнали да заменят лъковете. Стрелците с дълъг лък изиграли ключова роля в спечелването на някои от най-паметните английски победи през Средните Векове.

Advertisements

Битката при Ажинкур, 1415г.

На днешната дата, през 1415г., армията на Хенри V постига изненадваща победа над френските войски в битката при Ажинкур.

Английските рицари се подготвят за битката

Английските рицари се подготвят за битката

След като превземат Арфльор, изтощените от обсадата англичани са преследвани от значително по-многочислена френска армия, водена от крал Шарл VI и конетабъла Шарл д’Албер. Французите успяват да изолират английските сили към вътрешността на страната и Хенри V е принуден да даде сражение в неизгодна за него позиция. Англичаните разполагат с около 7-8 000 души, от които около 5 000 стрелци и 2 000 спешени рицари и тежкобронирани пехотинци. Срещу тях французите противопоставят около 15 000 войници, от които поне 3 000 са рицари, а над 10 000 са стрелци с арбалети и феодално опълчение. Първоначално французите заемат изчаквателна позиция, тъй като очакват пристигането на около 5 000 души подкрепления. Хенри, чийто войници са изтощени от глад, дългия поход и дизентерия, решава да провокира французите и внезапно измества английски фронт на 300 ярда от френската позиция. Французите са изненадани от този ход и не успяват да атакуват английските стрелци, които бързо набиват колове в шахматен ред пред своята нова позиция и започват да обстрелват врага. Французите, чиято подредба сериозно се различава от първоначалния им план поради липсата на достатъчно пространство за развръщане на кавалерията, реагират първосигнално и рицарите, които трябвало да изчакат подготвящия огън на своите стрелци, се втурват срещу английската позиция. В този момент английските стрелци с дълъг лък (longbowmen) започват масиран обстрел на настъпващите през калното поле френски рицари. Противно на митологизацията, стрелците се целят в конете, а не в рицарите, тъй като френските рицари разполагали с висококачествена миланска броня, която била неуязвима дори за дългите лъкове. Заострените колове спрели онази част от френската кавалерия, която все пак успяла да премине бойното поле. Зашеметени от сериозните загуби, французите започнали да се оттеглят.

Схема на битката при Ажинкур. Хенри разполага стрелците си по фланговете, от където те лесно обстрелват настъпваите французи. Английският център заема на-тясната част на бойното поле и се окопава. Последователните атаки на враговете са удавени в кръв и кал, а Хенри V лично брани ранения си брат в центъра на най-голямото меле.

Схема на битката при Ажинкур. Хенри разполага стрелците си по фланговете, от където те лесно обстрелват настъпващаите французи. Английският център заема на-тясната част на бойното поле и се окопава. Последователните атаки на враговете са удавени в кръв и кал, а Хенри V лично брани ранения си брат в центъра на най-голямото меле.

Конетабл д’Алберт заповядва нова атака, този път спешена, в която участват всички френски рицари и тежката френска пехота. Стрелците на англичаните изразходват последните си муниции и макар да не успяват да повалят прекалено много врагове, залповете им, в комбинация с калта сериозно забавят напредването на французите. Когато последните достигат английската позиция, вече са сериозно изтощени и поради тясното пространство не успяват да се разгърнат срещу английската тежка пехота и рицари, към които се присъединяват и стрелците, изоставили лъковете си и въоръжили се с кирки, чукове и секири, използвани преди това за поставянето на заострените колове. В започналото меле англичаните излизат победители и пленяват мнозина вражески благородници. В този момент Хенри, виждайки, че останалата част от френската армия започва да се прегрупира, заповядва хилядите пленени френски войници да се избият, тъй като бройката им била сериозна заплаха за англичаните, в случай на нова френска атака. Стреснати от английската жестокост и от неочаквания разгром на своите рицари, френските сили, съставени основно от селски опълчения и стрелци напускат бойното поле. Виждайки това, Хенри заповядва да се спре клането, спасявайки живота на няколкостотин вражески рицари, които след това са разменени срещу щедър откуп.
Победата на англичаните отваря пътя на Хенри към Париж и към мечтаната от него френска корона….


Как се прекършваше стоманата… Залезът на рицарството 1396 – 1444г.

В продължение на 400 години рицарите са най-страховитата бойна машина в Стария свят. Въпреки спорадични загуби тук и там, рицарските армии доминират бойните полета от Шотландия до Палестина. Но всяка епоха има своя залез и той започва през втората половина на XIVв. когато все по-често бронираните конници са побеждавани не просто в нетипични за тях региони като Светите земи или замръзналите блата около Ладожкото езеро, а в самия център на Европа, където се е зародила тази форма на военното дело. Заедно ще се опитаме да разберем как и защо се изменят правилата на войната в Европа и по какви начини по-бедни и по-зле въоръжени армии от опълченци и авантюристи се справят с опитните, богати и добре тренирани рицари….

ОЧАКВАМЕ ВИ НА 23ТИ ОКТОМВРИ ОТ 18:00 ЧАСА, СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, ЮЖНО КРИЛО, ЕТАЖ 4, АУДИТОРИЯ 83