Tag Archives: араби

Десет ключови битки, за които може би не сте чували

Когато си в България, за съжаление имаш малко опции да понаучиш нещичко за световната военна история отвъд рамките на двете световни войни и войните, водени от предците ни. Огромна част от световната военна история остава извън обсега на популярната историография в страната, както, впрочем, и на не така популярната, научна литература. Ето десет ключови за историята битки, за които е много вероятно да не сте чували:

I. Битката при Араузио (6.Х.105 г. пр. Хр. Северна Италия)
Sm6om7K
Кои участват?

1. Римската република

Армия: 10-12 легиона, до 40 000 помощни войски
Пълководци: Квит Сервилий Цепион, Гней Малий Максим
Загуби: Поне 80 000 души Цялата публикация

Advertisements

Михаил Сирийски – Из „Хроника“

 

 

[137] „След като Филипик управлява две години, го ослепиха пратиха в изгание. След него Анастасий (1) управлява две години. По същото време умря ал Уалид и две години управлява Сулайман (2). В същата тази година [714 г.] Маслама завзе Галатия и всички крепости в нея. Анастасий изпрати свой войски от запад, но те се разбунтуваха и убиха командира си. Войските издигнаха за император Теодосий (3), а Анастасий избяга в Никея.

Маслама отиде в земята на тюрките [хазарите] и се завърна с голямо количество плячка. Той потегли срещу Азия, завзе Сарди и Пергам, и залови множество пленници и плячка. Тогава Маслама се почувства горд и реши да потегли срещу Константинопол. Събра 200 000 конници и 5 000 напълно снаряжени кораба. В допълнение взе със себе си 12 000 българи, 6 000 камили и 6 000 мулета, натоварени с необходимите припаси, които бе приготвил според многогодишния си опит. Назначи за командир на войските (4) Умар и се закле да унищожи Константинопол. В допълнение, с него имаше още 30 000 бойци доброволци (захиди). Разполагаше с две армии. Едната се движеше по суша, а другата по море. Изпрати пред себе си цялото множество войници, а сам той се придвижваше бавно заедно с 12 000 други бойци. Той обсади Никея и обеща пощада и неприкосновеност за всеки, който се предаде и премине на негова страна. Тогава, за това научи Лъв (5), един от генералите на Теодосий и дойде при Маслама. Маслама му се закле, че ако Лъв успее да влезе в Константинопол, ще може да стане император. Тогава Лъв влезе в Константинопол. Арабите докато минаваха през провинциите и областите, сключваха мир с тях. Тогава, халифът Сулайман лично дойде под стените на Никея с 12 000 бойци и обсади града.

Император Теодосий научи за предателството на Лъв, плени семейството му и ги вкара в затвора. Като научи за това, Лъв отиде при Сулайман. Взе 6 000 конници и се спусна срещу град Аморион, сключвайки тайна клетва с жителите на града. Лъв им казал „Аз само се преструвам че съм заедно с тях [арабите]“. Жителите на града му върнали семейството.(6) Тогава отново се насочили срещу Константинопол на два фронта. (7) Както напредвали, от града се вдиганли войници, които отишли при Лъв и му се заклели във вярност. Войниците предали на Лъв сина на Теодосий. Като научил за това, Теодосий подстригал косата си и станал монах.

[138] Когато достигнали града, Лъв казал на арабите „почакайте ме тук, а зще вляза в града и ще свърша вашата работа. Така Лъв управлявал като император. Когато Сулайман научил за това, той много се възрадвал, поеже смятал че Лъв ще му предаде града. Но Лъв започнал д аго мами с думи и да укрепява града. Когато Маслама разбра, че Лъв го мами, той прекоси от другата страна [в Европа], а войските му вървяха пред него. Той вървеше след тях с 4 000 войни. Ала тогава българските наемници се надигнаха срещу него и го атакуваха. Самият Маслама се спаси. Той отиде при останалите си войски и се присъедини към арабските сили в западната част на града, срещу Златната порта, където се случи сражение.

Сега имаше 30 000 войници в морето, които пазеха корабите и още 20 000 охраняващи от българската страна. И те се биха срещу града по суша и море. Тогава българите се надигнаха и избиха мнозина от арабите. Арабите се ужасиха, понеже зимата наближаваше. И те бяха обхванати от страх от морето, от българите и от самия град. Сред арабите се възцари глад и те ядяха боклуци и пиеха собствената си урина. Докато тези бедствия се случваха, Сулайман, халифът на арабите умря и Умар(8) пое властта над халифата. Той изпрати послание до Маслама и му каза да изостави града и да се върне. Маслама се завърна с малцина бойци, докато останалите бяха покосени от глада. След това, Умар започна да преследва християните, сякаш поражението беше по тяхна вина, заради молитвите, които отправяха в своите църкчи и се стремеше да ги обърне в своята собствена вяра…“

БЕЛЕЖКИ:

1 – император Анастасий II – 713-715 г. – истинското му име е Артемий. След като тракийските елитни войски (опсикии) свалят Филипик Вардан, те издигат за василевс дотогавашния имперски секретар Артемий.

2 – Сулайман би Абд ал Малик ( р. 674 г.) е халиф на Умаядския халифат от 715 до 717 г. Умира на 22 септември, 717 г. По негово време халифатът се разширява в източен Иран и Афганистан, както и в посока Касписко море, където е превзета провинция Табаристан. През 717 г., войските пратени от Сулайман в подкрепа на източните тибетски царства са разгромени от китайските войски на династията Тан в битката при Аксу.

3 – Теодосий III (715-717 г.) е провузгласен за император, след като опсикийте, пратени на експедиция срещу о. Родос се разбонтуват и свалят Анастасий II. В последствие, Теодосий е свален със свъместите усилия на двама свои стратези – Лъв Сириец (тогава стратег на тема Анатоликон) и Артабазд (стратег на тема Арменикон). Двамата със сина му Теодосий постъпват в манастир през март, 717 г.

4 – тук става дума за помощник главнокомандващ

5 – Лъв III Сириец (наричан и Исавър) управлява от 717 до 741 г. – един от най-успешните византийски василевси. слага край на двете десетилетия вътрешна нестабилност. С успеха си над арабите гарантира сигурността на империята. Създател ан Исаврийската динстия и основоположник на иконоборството.

6 – Според разновидност на текста, император Теодосий III връша семейството му за да спаси Аморион от отмъщението на Лъв.

7 – в английския превод пгрешно е вмъкнато неопределеното „Тогава [войниците] отново се насочили…“ Всъщност става дума за арабите на Маслама и онези, които се движат заедно с Лъв Сириец.

8 – Умар II ибн Абд ал Азиз (р. 682), управлявал 717-720 г. Той е братовчед на ал Уалид абд ал Малик, Сулайман абд ал Малик и Маслама абд ал Малик, син е на Абд ал Азиз, брат на халифа Абд ал Малик ибн Маруан (упр. 685-705 г.). За краткото си царуване успява да реформира данъчната система на халифата, поземлената система, забранява на държавните чиновници да имат частен бизнес и съкращава финансовите субидии, отпускани от държавата на членовете на Умаядския род. Заради непопулярните сред аристокрацията реформи, Умар е отровен. На смъртния си одър научава за заговора, опрощава греха на подкупения слуга, който го отравя, а финансовото възмездие, което слугата му дължи, Умар завещава на държавната хазна.

Източник: ХРОНИКА НА МИХАИЛ СИРИЙСКИ


Десет неща, с които можем да се гордеем в историята си, но не го правим достатъчно често…

На няколко пъти съм си поставял за цел да развенчавам разни митове от българската история, които вредят на националното ни самосъзнание и спъват прогреса на обществената мисъл на народа ни. Този път ще подходим към проблема от друг ъгъл. Нашата славна история е извор на много реални поводи за гордост, които, обаче, често забравяме да ценим, улисани в преследването на исторически химери. По-долу са десет такива повода за национална гордост, които е хубаво да си спомняме по-често.

1)  България е най-старата държава с непроменено име в Европа.
Най-старата държава в Европа е Сан Марино…но с една малка уловка, нейната фактическа самостоятелност е призната векове след като е създадена. От друга страна, България, макар и да прекъсва съществуването си на два пъти, се появява с това име още през 635г. Призната е от Византия посредством съюза на Ираклий и Кубрат. В последствие е повторно призната от Константин IV през 681 г. От тогава до днес, България остава най-старата държава в Европа, която никога не е носила различно име.

2) Българите са първия народ, който нанася три последователни поражения на арабските армии.
Това се случва между 717 и 718г., след като българските войски разбиват на три пъти водените от Маслама арабски сили в Тракия. Преди това, арабските войски покоряват огромни територии в Африка, Азия и Иберия, без да понесат голямо поражение в открита битка. Византия наистина съумява да ги победи и преди 717г., но никога преди 718г., ромеите не записват три последователни победи в открити сражения. Впрочем, с подобно постижение няма да може да се похвали нито един друг враг на Умаядския халифат.

3) Българският език е първия език в историята, който нарушава т.нар. Триезична догма, гласяща, че само три езика – гръцки,латински и иврит – са свещени и единствено на тях може да се извършва богослужебният ритуал.
С въвежданото на българския език като богослужебен, в съществуващата до тогава догма се създава прецедент, на базата на който, в последствие, отделните християнски общности ще могат да претендират богослужението да се извършва на местния език, а не на установените по канон латински и гръцки.

4) България е първата европейска държава, която разбива установената схема на западна и източна империи в Средновековната политическа система.
С признаването на Петър I за цар(император) през 927 г., България създава трета имперска традиция в Европа, унищожавайки съществуващия още от времето на Диоклециан модел за една Западна и една Източна имперска титла.

5) Армията на Второто Българско Царство е единствената европейска сила, побеждавала войски от три различни „модела“ в рамките на по-малко от десетилетие.
Това се случва по времето на Йоан Асен II, който, заедно с брат си Александър побеждава устроената по „западен“ образец унгарска армия, армията на Теодор Комнин, която представлява византийското военно изкуство и отрядите на монголите, които нахлуват в Европа през 1240 г.

6) Българският средновековен флот печели война с третата морска сила в Европа – Генуа.
Това се случва през 70-те години на XIV век, когато флотът на Добруджанското деспотство побеждава черноморските армади на Генуа. С победа над генуезците до тогава могат да се похвалят само две държави – Арагон и Венеция, като едната доминира Западното Средиземноморие, а другата – Източното.

7) С около 80 години активна съпротива срещу османците, българите са сред народите, най-дълго оказвали съпротива на Полумесеца.
Често се говори, че разпокъсаните ни земи са се превърнали в лесна плячка за османските нашественици. Истината е друга. След 1340г., когато набезите на турците на Балканите стават постоянни (макар все още да са в ролята на византийски наемници), българските земи, било на местно или на държавно ниво, започват да оказват изключително сериозна съпротива на турците, която продължава до 1421 г. По този показател, българите са надминати единствено от унгарците, които се сражават срещу османската империя в продължение на 130 години като независима държава, и след това още над век и половина, като погранично население в рамките на Хабсбургската монархия.

8) Българите са единственият народ, запазил своята държавна традиция, въпреки че самостоятелността ни е отнета за близо седем века.
България е безпрецедентен случай в европейската а и в световната история. Макар за около 660 години от около 1350 ние да нямаме своя собствена държава, нашия национален дух и държавна традиция остават толкова силни, че се запазват в рамките на три царства. Нито един друг народ в света не е лишаван от своя суверенитет за толкова дълго време, колкото нас и след това да е успявал да възстанови своята държавност.

9) Българите са единственият християнски народ в Османската империя, получил самостоятелен национален статут (милет).
Това ние българите постигаме сами с признаването на Българската Екзархия и проведения плебисцит за нейното разширение. Въпреки активната анти-българска политика на гръцката държава, Цариградската патриаршия и Русия, българите извоюват най-голямата, самостоятелна, културна и политическа победа в своята история, при това без да водят въоръжена борба, а единствено спазвайки законите на една чужда държава.

10) Българите участват в Освободителната война с почти толкова хора, колкото самостоятелните държави Сърбия и Румъния.
Българския народ заема своето достойно място в Освободителната война – с над 50,000 българи, ангажирани активно в хода на военните действия (като преводачи, снабдители, разузнавачи и доброволци), българския народ успява да застане на равни нога със своите съседи Румъния и Сърбия, които имат свои самостоятелни армии. Над 15, 000 българи дават живота си в тази освободителна война, показател, равен на броя на убитите руски войници.


DE RE MILITARI XIX

untitled-640x375

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

По време на интервю за MSNBC, бившият губернатор на Ню Мексико и либертариански кандидат за президент на САЩ, Гари Джонсън, попита зачудено „Какво е Алепо?“, когато водещият му зададе въпрос за мнението му относно Сирия и Алепо.

В опит да му отговори саркастично, репортер на The New York Times му обясни в публикация, че градът е „де факто столица на Ислямска държава“. Но, това също не е вярно. По-късно, авторът се поправи, но все пак се показа колко малко може би се знае за един от най-важните фронтове в света в наши дни. Сирийският град Ар Ракка е „столица“ на Ислямска държава, а в Алепо има няколко фронтови линии между сирийски бунтовници, кюрдски сили и сирийски правителствени части. Все пак, в социалните мрежи се появи хаштаг #WhatIsAleppo, през който потребители се подиграват на Гари Джонсън и всички публични личности, забравили да попитат съветниците си относно някои теми.

Не се учудваме, че дори кандидат за президент на САЩ може да няма базисни познания за ставащото в света: много теми изобщо не се появяват по новините, а ако се появят, то е без предистория. Така, пет години по-късно, хора се питат какво е Алепо и изглеждат изненадани. Сложихме кадър с изражението на Гари Джонсън, защото то освен че изразява ситуацията по абсурден начин, също така напомня, че от време на време трябва да се интересува от света, за да не изглеждаме смешни.

А фронтовете и светът ни се тресеше и през лятото. От Сирия до Афганистан и Южен Судан, местното население наблюдаваше как цели градове преминават от една в друга сила, само да сменят притежателя си на следващия ден.

Особено това важи за Сирия и Афганистан, където за изминалите два месеца, фронтовите линии взеха нови и нови жертви, а на други места се появиха нови военни зони, а талибаните са в постоянна офанзива. Темата за Афганистан продължава да отсъства от новинарския поток, а би трябвало да не е така – най-малкото заради това, че военните действия в Афганистан предизвикват голямо движение на хора. Очевидно е, че Афганистан не може да се смята за мирна и сигурна страна, както опитват да ни убедят дори родни политици.

Напрежението ескалира и в Южен Судан, където през юли зачестиха нападенията над чуждестранни представители, а хуманитарни работници бяха нападнати от войници в самия им хотел, предизвиквайки един от най-ужасяващите епизоди в този район.

В Йемен ситуацията продължаваше да се влошава и през лятото, като броят на убитите във вътрешния конфликт, вече достигна 10 000 души. Бомбардировките на водената от Саудитска Арабия коалиция върху цивилни зони, пък накара „Лекари без граници“ да предупредят, че ще изтеглят служителите си. Йемен изпада и в жестока хуманитарна криза…

С тези теми, но не само, се занимаваме в новия брой – 19-ти поред – на журнала за военни конфликти De Re Militari. В него сме поместили и текст на подп. д-р Петко Димов, изпратен ни специално за броя. В него се засяга онлайн пропагандата на „Ислямска държава“ в детайли и как тя се разви през годините. В брой 19 има също така обзорен текст на Александър Стоянов относно стратегията и тактиката в сирийската гражданска война и какво означава за двете страни – опозиция и правителство – фактът, че все повече непълнолетни се сражават по фронтовете.

БРОЙ 19 МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMIA.EDU

CALAMEO


DE RE MILITARI XIV

Image00001

На 28 юни, Новата сирийска армия (Джайш ал Джадид, НСА), формация специално обучена от САЩ за борба срещу „Ислямска държава“, започна концентрирана атака срещу позициите на джихадистите в района на Ал Букамал – ключов граничен град в Източна Сирия, контролиращ пътищата, свързващи Сирия и Ирак по поречието на река Ефрат и основен сегмент от линиите за комуникация на джихадистката квазидържава.

Какво знаем за операцията?

По данни на „Лос Анджелис Таймс“, които цитират източник от Сирийската обсерватория за правата на човека, формацията е разполагала с около 130 бойци, които са взели участие в операцията. След поредица първоначални успехи, бойците на НСА са били контраатакувани от части на „Ислямска държава“, които им нанасят немалки щети и ги изтласкват обратно към пустинята. Участвали са американски сили, племенни бойци. НСА разполага с добра екипировка. Те са специални части на сирийската опозиция.

Фактите приключват до тук. Следват спекулациите.

С фактите и спекулациите около тези операции в Сирийската пустиня ще се занимаем в този брой 14 като предлагаме и ексклузивен анализ на операцията в пустинята. Споделяме също и с последното от Йемен, Ирак, Сирия и Сомалия.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


Списание „Военна История“, брой 16

VoennaIstoria16Cover

Пред Вас е новият, 16-ти брой на списание „Военна История“. Няма да преразказвам информацията, която може да прочетете редакционната статия, за това минавам директно към кратка анотация на съдържанието.

В този брой четете:

  • За участието на Трета армия в Първата Световна война – статията на победителя в конкурса от миналата есен – Тодор Радев
  • За участието на българската армия в Първата Световна война от младата дама Аделина Фендрина
  • За участието на провадийските евреи и арменци в състава на българската войска през Първата световна война от Драгомир Георгиев
  • За съдбата на Непобедимата Армада от Десислава Кайрямова
  • За дивизията „Дирлевангер“ от Георги Гочев
  • За спасяването на Европа и арабската обсада на Константинопол от Александър Стоянов
  • За филма „Кербала“ от Денислав Кандев.

 

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОТ:

САЙТА НИ

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU

ZAMUNDA.NET

ARENABG.COM

 

 

 

 


Ситуацията в Близкия Изток – 02-11-2015г.

Сирия, Ирак и Ливан - 02-11-2015г.

Сирия, Ирак и Ливан – 02-11-2015г.