Битката при Чалдъран, миниатюра

Кога: 23.08.1514г.

Къде: Чалдъран, северен Иран

Конфликт: Османо-персийските войни

Кои участват: 

1) Османската империя

Пълководец: султан Селим I Явуз

Армия: Вероятно около 60 000, сред тях еничарския корпус и голям брой оръдия

2) Сафавидската империя

Пълководец: шах Исмаил I Сафави

Армия: Вероятно между 40 и 60 000 души, повечето от тях кавалерия, сред които прочутите казълбаши („червените шапки“)

Историята на кратко:

След като през 1502г., духовния водач на сафавидската секта – Исмаил Сафави започва да разпространява своето влияние в северозападен Иран, около него постепенно се събира мощна клика от поддържници. Обявявайки се в защита на шиизма срещу наложения от кюрдската династия на Белите Овни сунитски ислям, Исмаил започва мащабна военна кампания срещу различните владетели и феодали в обширните територии, разположени от Сирия на запад до Афганистан на изток. Ядрото на сафавидската армия – туркоманите-казълбаши („червените шапки“), всяват ужас сред своите опоненти със своя религиозен фанатизъм и отлични умения в боя от конски гръб. Сафавидската армия успява да се разправи с повечето си опоненти и дори нанася тежко поражение на могъщата държава на узбеките – ханството Хива, чийто владетел Мухамад Шайбани, загива в бой с иранците, въпреки че преди това успява да пречупи последните Тимуридски принцове в Афганистан, Бухара и Фергана.
Засилването на шиитското присъствие в Ирак и Азербайджан силно тревожи османския султан Селим I Явуз, който вижда в падането на Белите Овни както заплаха за своите владения в Анадола, така и шанс за експанзия на изток. Разгромът на еретиците шиити щял да му донесе огромен престиж, особено с оглед на плановете на Селим за експанзия в Сирия и Египет.

Битката:

Двете армии се срещат в хълмистите земи на северен Иран. Османците разполагат своята артилерия и еничари в центъра, укрепявайки позицията им с вагенбург от бойни каруци – тактика, добре усвоена от дядото на Селим – Мехмед II Фатих. Сафавидите атакуват първи, хвърляйки казълбашите във флангова атака с цел да избегнат огневата мощ на врага в центъра. Османските топчии се оказват на ниво, бързо пренареждат артилерията си и гюлетата им буквално разкъсват атаката на туркоманите. Последвалата контра атака, както и мощната стрелба от страна на еничарите, въоръжени с най-добрите за времето си мускети, се оказва фатална за персите. Армията им е разгромена, шах Исмаил е тежко ранен и за малко не попада в плен. Селим успява да плени харема му и раздава жените на шаха като награда на своите велможи, запазвайки най-добрата плячка за себе си.

След краха на персийската армия, османците превземат и опожаряват столицата на Сафавидите – Табриз. Исмаил е принуден да бяга на югоизток и се установява в Исфахан, която остава столица на Персия до XVIII век. Победата на Селим му осигурява контрола над цяла Анатолия, циментирайки завоеванието на шиитското емирство Дулкадир. Кюрдските племена в Северен Ирак и Азербайджан попадат под властта на османците. Селим сключва с тях спогодба, като в замяна на автономията им, те се задължават да пазят източните граници на империята.

Близкия изток към 1514г. В защриховано са териториите, които Селим отнема от Сафавидите след битката при Халдъран

На днешната дата, преди 340 години, войските на Ян Собиески нанасят съкрушително поражение на Османската империя в битката при Хотин. Тази битка остава в историята с един от първите случаи на успешна употреба на ракети в сражение.

Османски и полски конници в схватка

Битката на кратко:

Кой конфликт: Полско-Османскатa война от 1672-1676г.

Къде: Хотин на р. Днестър, Украйна

Кога: 11.11.1673г.

Участващи страни:

1) Османска империя

Пълководец: Хюсеин Паша

Численост: 35 000, 120 оръдия

2) Жечпосполита

Пълководец: Ян Собиески

Численост: 30 000 поляци, литовци, 300 татари

Сражението:

След като в продължение на месец Ян Собиески не успява да превземе крепостта Хотин, града получава подкрепа от османска армия, изпратена срещу поляците под командването на Хюсейн паша.  Полският коронен хетман бързо разбрал, че ако не предприеме бърза атака срещу по-многобройния враг, цялата кампания може да завърши с провал. Ето защо Собиески организирал армията си за нощна атака и в нощта на 10-ти срещу 11-ти ноември, полските пехотнич части и спешени драгуни атакували траншеите, защитаващи османския лагер. Войниците съборили част от оградата в различни секции на укреплението и започнали да поставят дъсчени мостове през рововете, за да може тежката полска конница да преодолее рововете и да нахлуе в османския стан.
Същевременно полската артилерия действала с убийствена ефикасност и не позволила на османците да развърнат собствените си оръдия и дори успели да подпалят единственият мост над Днестър, по който османците можели да отстъпят. Хванати в капан между пълноводната река и смазващата атака на полските хусари, османската армия била избита или пленена, а не били малцина и тези, които се издавили в река Днестър при опита си за бягство.

Макар от битката да не произтекли важни за изхода на войната последици, тя изиграла сериозна роля в повишаването престижа на Собиески не само в Полша, но и в Европа. Според някои изследователи, победата циментирала шансовете на Собиески за полския трон, който той спечелил при изборите на Сейма през май, 1674г.