Tag Archives: Асад

DE RE MILITARI XIX

untitled-640x375

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

По време на интервю за MSNBC, бившият губернатор на Ню Мексико и либертариански кандидат за президент на САЩ, Гари Джонсън, попита зачудено „Какво е Алепо?“, когато водещият му зададе въпрос за мнението му относно Сирия и Алепо.

В опит да му отговори саркастично, репортер на The New York Times му обясни в публикация, че градът е „де факто столица на Ислямска държава“. Но, това също не е вярно. По-късно, авторът се поправи, но все пак се показа колко малко може би се знае за един от най-важните фронтове в света в наши дни. Сирийският град Ар Ракка е „столица“ на Ислямска държава, а в Алепо има няколко фронтови линии между сирийски бунтовници, кюрдски сили и сирийски правителствени части. Все пак, в социалните мрежи се появи хаштаг #WhatIsAleppo, през който потребители се подиграват на Гари Джонсън и всички публични личности, забравили да попитат съветниците си относно някои теми.

Не се учудваме, че дори кандидат за президент на САЩ може да няма базисни познания за ставащото в света: много теми изобщо не се появяват по новините, а ако се появят, то е без предистория. Така, пет години по-късно, хора се питат какво е Алепо и изглеждат изненадани. Сложихме кадър с изражението на Гари Джонсън, защото то освен че изразява ситуацията по абсурден начин, също така напомня, че от време на време трябва да се интересува от света, за да не изглеждаме смешни.

А фронтовете и светът ни се тресеше и през лятото. От Сирия до Афганистан и Южен Судан, местното население наблюдаваше как цели градове преминават от една в друга сила, само да сменят притежателя си на следващия ден.

Особено това важи за Сирия и Афганистан, където за изминалите два месеца, фронтовите линии взеха нови и нови жертви, а на други места се появиха нови военни зони, а талибаните са в постоянна офанзива. Темата за Афганистан продължава да отсъства от новинарския поток, а би трябвало да не е така – най-малкото заради това, че военните действия в Афганистан предизвикват голямо движение на хора. Очевидно е, че Афганистан не може да се смята за мирна и сигурна страна, както опитват да ни убедят дори родни политици.

Напрежението ескалира и в Южен Судан, където през юли зачестиха нападенията над чуждестранни представители, а хуманитарни работници бяха нападнати от войници в самия им хотел, предизвиквайки един от най-ужасяващите епизоди в този район.

В Йемен ситуацията продължаваше да се влошава и през лятото, като броят на убитите във вътрешния конфликт, вече достигна 10 000 души. Бомбардировките на водената от Саудитска Арабия коалиция върху цивилни зони, пък накара „Лекари без граници“ да предупредят, че ще изтеглят служителите си. Йемен изпада и в жестока хуманитарна криза…

С тези теми, но не само, се занимаваме в новия брой – 19-ти поред – на журнала за военни конфликти De Re Militari. В него сме поместили и текст на подп. д-р Петко Димов, изпратен ни специално за броя. В него се засяга онлайн пропагандата на „Ислямска държава“ в детайли и как тя се разви през годините. В брой 19 има също така обзорен текст на Александър Стоянов относно стратегията и тактиката в сирийската гражданска война и какво означава за двете страни – опозиция и правителство – фактът, че все повече непълнолетни се сражават по фронтовете.

БРОЙ 19 МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMIA.EDU

CALAMEO

Реклами

DE RE MILITARI XV

Untitled-2

Докато въпросът „Как Франция победи Германия!?“ посреща невярващите фенове в Европа, ние от De Re Militari ще обобщим, че последните седмици показаха, че светът е нагоре с краката. Серия от атентати разтърсиха няколко държави – от Дака в Бангладеш до Багдад в Ирак и Истанбул в Турция, атаките отнеха живота на близо 500 души. Над 200 000 са блокираните цивилни в Северна Сирия, журналисти продължават да бъдат убивани в раздираната от война страна, хуманитарните конвои са обстрелвани, а през това време…

Русия, Турция и САЩ сближиха позициите си около Сирия, загърбвайки по този начин две години на нападки, обвинения, показни акции и дипломатически рекет.

Всичко за сметка  на сирийците, опозиционните сили и всеки активист, който някога е вярвал, че отвън ще дойде помощ. Очевидно Великите имат своите интереси и те винаги ще излизат на преден план.

На фона на всички тези новини, „Ислямска държава“ отново напомня за себе си и не само с кървавите атентати, които извършва. На терен, радикалите показват устойчивост и все още са далеч от смъртния одър.

Джихадистите не се страхуват да бъдат обградени, дори всичко да е срещу тях на терен. Те показват завидни умения и тактика, която неведнъж през последните две години, смущава враговете им.

Защо „Ислямска държава“ не се страхува да бъде обградена?

На този въпрос търсим отговор в новия брой 15 на журнала De Re Militari. Тази седмица предоставяме обобщение и анализ на тактиката и стратегията на групировката, която й позволява не само да успява да оцелее, но и да използва преимуществото на врага.

Противно на масовата представа за ментално ограничени, брадати хора, облечени в черно, които обичат да стрелят с „Калашников“ във въздуха, бойците на „Ислямска държава“ и най-вече техните командни структури, демонстрират постоянно своята висока тактическа и стратегическа грамотност.

Опасното подценяване на тази организация отново и отново води до трагични последици както за правителствените сили на Багдад и Дамаск, така и за опозиционните, ислямистки и бунтовнически фракции, които се сражават срещу джихадистите.

В този брой обобщаваме и промените на дипломатическия фронт около Сирия, които показват за пореден път колко важно значение има войната в страната за цялостното положение в международните отношения.

Русия, Турция и САЩ на една страна? Да, и още как.

Преди да ви оставим да прочетете новия брой, ще обобщим всичко споменато досега с древните, но все още актуални думи на Еврипид, „Няма по-голяма сила от отчаяната необходимост.“ 

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI XIV

Image00001

На 28 юни, Новата сирийска армия (Джайш ал Джадид, НСА), формация специално обучена от САЩ за борба срещу „Ислямска държава“, започна концентрирана атака срещу позициите на джихадистите в района на Ал Букамал – ключов граничен град в Източна Сирия, контролиращ пътищата, свързващи Сирия и Ирак по поречието на река Ефрат и основен сегмент от линиите за комуникация на джихадистката квазидържава.

Какво знаем за операцията?

По данни на „Лос Анджелис Таймс“, които цитират източник от Сирийската обсерватория за правата на човека, формацията е разполагала с около 130 бойци, които са взели участие в операцията. След поредица първоначални успехи, бойците на НСА са били контраатакувани от части на „Ислямска държава“, които им нанасят немалки щети и ги изтласкват обратно към пустинята. Участвали са американски сили, племенни бойци. НСА разполага с добра екипировка. Те са специални части на сирийската опозиция.

Фактите приключват до тук. Следват спекулациите.

С фактите и спекулациите около тези операции в Сирийската пустиня ще се занимаем в този брой 14 като предлагаме и ексклузивен анализ на операцията в пустинята. Споделяме също и с последното от Йемен, Ирак, Сирия и Сомалия.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI XIII

Untitled-2

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

Защо въпреки всички действия срещу организацията, „Ислямска държава“ не се пречупва?

Защо сирийската армия отново допусна да бъде изтласкана от джихадистите?

Грешка ли е, че руските сили се съсредоточават прекалено много в позициите на сирийските бунтовници?

Какви уроци научиха САЩ и кое е по-успешното в офанзивата на про-кюрдските Демократични сили срещу „Ислямска държава“, в сравнение с атаките на иракската армия във Фалуджа и сирийските правителствени сили в Източна Сирия?

И не на последно място – заради грешни политики, една от най-силните бунтовнически формации – Южният фронт – е на път да се разпадне, с което може да се даде „зелена светлина“ за офанзива на джихадистки формации, застрашавайки самата столица Дамаск.

Въпроси, които мнозина коментатори на сирийската гражданска война и ситуацията в Ирак си задават, наблюдавайки непрекъсната поредица от широко тиражирани офанзиви, всяка от които обещава да сложи край на Даеш („Ислямска държава“) и да „излекува Сирия и Ирак от тумора на джихадизма“.

Точно преди един месец – в края на май – иракската армия, подкрепяна от финансираните от Иран шиитски милиции и получавайки сериозна въздушна подкрепа от САЩ, коалиционните сили в рамките на операцията Inherent Resolve и собствената си авиация, започна решителна офанзива срещу Фалуджа, която трябваше да освободи града от джихадистите и да циментира освобождението на провинция Анбар от Даеш след като преди това армията успя да си върне град Рутба. След завземането на град Рамади, което отне седмици, Иракската армия сякаш бе научила урока си – задължително сближаване с местните племена, премерена, планомерна и поетапна офанзива, която да подчини всички подстъпи към града, преди той да бъде атакуван директно, сдържане на шиитските „милиционери“ с цел да не се антагонизира местното население…

Както се оказа, теорията и практиката рязко се разминаха.

В този 13-ти поред брой на журнала De Re Militari предоставяме текстове и карти, даващи възможни отговори на горните въпроси.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMICA.EDU

Приятно четене!


De Re Militari XII

Image00001

Докато иракските правителствени сили изтласкаха джихадистките части на Даеш („Ислямска държава“) от ключови градове, завзети от групировката през 2014 година, от Иракски Кюрдистан направиха изявления, които подсказват, че дори и след премахването на заплахата от Даеш, Ирак ще бъде разделен.

Масрур Барзани, ръководител на Съвета за сигурност към правителството на Иракски Кюрдистан и син на президента на автономната област, Масуд Барзани, заяви, че

Ирак трябва да бъде поделен на отделни територии, свързани в конфедерация с три главни града, за да няма никой стоящ над останалите.

Тези думи със сигурност ще имат отражение тепърва.

През изминалата седмица, Даеш започна вълна от самоубийствени атаки, при които загинаха дузина членове на милициите от Мисрата, които влязоха миналата седмица в смятания за главен град на джихадистите, град Сирт. АП съобщи, че бойци на Даеш опитват да инфилтрират отново града. В момента се водят сражения около казарми в града, пристанището и военновъздушната база.

Директорът на ЦРУ, Джон Бренън заяви в изнесен доклад, че Даеш тренират бойци и опитват да разположат малки групи извън техните територии за нанасяне на бъдещи атаки в западни държави.

Според Бренън, групировката ще разчита повече на партизански тип военни действия, заради загубата на територии в Сирия и Ирак. Според изследванията, Даеш разширяват мрежата си и пропагандата си към т.нар. „вълци единаци“. Клонът в Либия, според американското разузнаване, е по-силно развит и има опити за влияние върху по-големи територии от Африка, въпреки загубите в град Сирт.

След атаката срещу нощен клуб в американския град Орландо, при която загинаха 50 души, много медии посочиха, че през агенцията си Амак, Даеш са поели отговорност за извършеното. Амак не са пускали съобщение с това съдържание. Онова, което беше публикувано, обаче, показва нещо по-тревожно дори от това наистина от Даеш да бяха поели отговорност.

Всички тези теми разгледахме накратко в брой 12 на журнала De Re Militari. Приятно четене!

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI IX

9KORICA

Иракския град Фалуджа има трагична слава. Градът е свързан с редица погроми по време на американската инвазия в Ирак през 2003. Именно в периода след падането на режима на Саддам Хюсеин, жителите на Фалуджа стават свидетели на няколко опита на американските сили да овладеят града, но без особен успех. По това време наемниците от „Блекуотър“ (днес „Академи“), извършват редица издевателства над местни иракчани. Реално, от 2003 насам градът е винаги в опозиция на правителството в Багдад, както и цялата провинция Анбар и град Рамади, заради репресивните действия на Багдад. Предимно шиитското правителство, формирано след смяната на властта в Ирак през 2003, винаги е изпитвало недоверие към сунитските райони на Анбар. Фалуджа, в частност, е едно от местата, в които Ал Кайда намира подкрепа и набира сили в периода до 2009 година. Именно в този град се издига и наследникът на Ал Кайда в Ирак.

БРОЯТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ/ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:

КАЛАМЕО

АКАДЕМИА.ЕДУ

ИССУ


De Re Militari VII

7KORICA.jpg

Когато чуваме Нигерия, се сещаме предимно за Боко Харам, екстремизъм и непреодолими африкански проблеми. Не е изненада – новинарските емисии пишат или споменават държавата и като цяло Африка предимно, когато става дума за нещо лошо. Но съществува и друга страна.

На фона на всички проблеми, с които се сблъсква страната, икономическото бъдеще на Нигерия остава оптимистично. Според проучвания през 2015 година, държавата се очаква да бъде сред десетте най-бързо развиващи се икономики в света. Много важно в поддържането на ръста е наличието на стабилност, честни избори и намаляване ролята на армията. Фактори, които все още са далеч от желания резултат.

Въпреки многобройните призиви, международната общност се забави в подпомагане на нигерийското правителство в борбата срещу Боко Харам. СС на ООН едва наскоро призна този конфликт. САЩ, Франция и Великобритания предложиха някаква подкрепа, но не достатъчно, за да повлияе на крайния резултат. Мнозина анализатори твърдят, че Нигерия се забавя с отговор на кризата. Но Боко Харам е глобален проблем, не само на Нигерия. Решението на Африканския съюз да изпрати през 2015 близо 8700 войници да се сражават с екстремистите, подчертава международния характер на кризата.

Нигерийците трябва да поемат водеща роля в борбата срещу тази заплаха. Но отвъд загубата на човешкия живот и страданието, насилието и нестабилността застрашават перспективите за икономически растеж на Нигерия. Страната направи опити да диверсифицира своята икономика от петрола и да инвестира в селското стопанство, производството и услугите. Усилието си заслужава, още повече с клатушкащите се цени на петрола в глобален план.

Нигерия е най-голямата икономика в Африка и 26-та в света. БВП на страната възлиза на 510 милиарда долара с огромен потенциал за растеж. Една стабилна и спокойна Нигерия би могла да допринесе за интеграцията и покачването на африканската икономика по отношение на световната. Заради вътрешния конфликт и други фактори, Нигерия внася близо 70% от горивата за собствени нужди при условие, че има свои залежи на петрол.

Впрочем, България също има стари отношения с Нигерия. От 1964 насам, когато се установяват официално отношенията между двете държави, София изнася всякаква продукция – от цимент до хранителни продукти. Български фирми са участвали в 70 инфраструктурни и граждански обекти в различни части на страната, включително и в новата столица Абуджа.

През 2014 президентът на САЩ Барак Обама бе домакин на африкански лидери на среща на върха във Вашингтон. Един от акцентите беше въпросът с осигуряването на възможности за развитие не само в петролния бранш, но и в развиване и износ на природни ресурси, подобряването на инфраструктурата, технологиите, потребителски стоки, агробизнес – фактори, които биха могли да създадат нови работни места и растеж на личните доходи.

За съжаление, корупцията е особено силна в Нигерия и главна причина за нестабилност в държавата. Нигерия има потенциал да бъде ключов износител на селскостопанска продукция – страната разполага с 84 милиона хектара обработваема земя, но заради вътрешните проблеми само 40% се обработва. Нигерия разполага с обилни валежи и работна сила, които могат да увеличат производството, но заради конфликта с Боко Харам и нездравата роля на армията в живота на страната, Нигерия не може да извърши нужните реформи. Северните части на страната, където Боко Харам намира поддръжници, продължават да бъдат запуснати, изоставени от правителството, а местните често са репресирани и оставяни без достъп до основни услуги. Именно от това печели радикалната група, започнала съществуването си като антивоенно студентско движение. За съжаление, през 2016 година ситуацията продължава да бъде същата, а правителствените сили предпочитат да наказват населението, пред това да осигурят алтернативи.

Политическият и военен елит на страната трябва да гарантира свободно гласуване и сигурност. Макар и с някои стъпки напред, все още това е непостижима цел. Въпреки ясната основна роля на страната заради огромните си размери, голямото си население и наличие на природни ресурси, нигерийските власти продължават да допускат стари грешки, а натискът на международната общност е минимален.

В брой 7 на журнала De Re Militari, който можете да изтеглите и прочетете по-долу, разглеждаме Нигерия и в частност Боко Харам като структура, финансиране и идеология. А също така, броят предлага и станалите вече периодични карти на Йемен, Сирия, Либия, Ирак…Приятно четене!

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU