Tag Archives: Ахелой

ОЩЕ ДЕСЕТ МИТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

40830024_2252632191446117_2965616136965586944_n

След неимоверния успех на предишните десет мита – най-четената статия в страницата, беше въпрос на време да се появи дългоочакваното продължение. И така, ден след националния празник 6-ти септември, какво по-добро от това да развенчаем още 10 мита от българската история. Без повече предисловия, започваме!

#1 Синовете на хан Кубрат

1234576_635324319834835_1071204333_n(1)

„Баяне, ‘начи като взема едно дърво…“

Митът:
Според легендата, хан Кубрат имал петима синове – Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Трошили пръчки, правили завети и накрая се разделили. Баян останал да се бие с хазарите. Аспарух създал България. Котраг създал Волжка България, Кубер се заселил в Македония, а Алцек в Италия.

Истината:
В най-добрия случай, Кубрат (който не е бил хан) имал трима синове – Баян, Котраг и Аспарух. Дали е трошил снопове пръчки, това не се знае. Това което се знае, е че легендата със сноповете е стара колкото степните цивилизации и присъства в митологията на скити, тюрки, хуни, хазари, маджари и всичко друго, което яхнало кон, е прекосило Азия за да изнасилва, граби и вилнее западно от р. Волга. Логично, българите, които не са тюрки, но са повлияни силно от степната традиция, също да запазят подобна легенда и в своята памет. В действителност, Кубер и Алцек са вождове на част от панонските българи, живели на територията на дн. Унгария и северозападна Румъния. Вярното в случая е, че едниният наистина отива в Италия, а другият – в Македония, горе долу по времето, когато Аспарух се готви да прекоси Дунав в Мизия.

#2 Филип Дългокосия

Митът:

Clipboard01

Текстът е оригинален цитат от FB

Истината:
Според циркулираща в Социалните мрежи притча, цитирана в картинката, английският крал Филип Дългокосия взел дъщерята на Тервел за своя снаха след като последния разбива арабите при Константинопол. Оставяйки на страна лошата математика (200 000 араби, Тервел избива 190 000. 5000 бягат. Какво се случва с останалите 5 000?), текстът страда от друг сериозен недостатък. Както казва американския актьор, кечист и вероятен кандидат за президент Скалата – Who in the Blue Hell е Филип Дългокосия? Първо, през 718 г., такова нещо като „Англия“ няма. Нещо повече, дори не е сигурно дали самите англи са се изселили напълно в Англия. Името Филип никога не е присъствало в списъка с имена на владетели на Англия или предхождащото я кралство Уесекс. Остава въпросът от къде хората, съчинили тази глупост, са почерпили името.
Едно е сигурно, през 718 г., Тервел се среща с английски пратеници край Сердика и в чест на бъдещия островен тъст, местността е наречена Филиповци (ето ви един мит който си заслужава)

#3 Битката на века при Ахелой

Image00001

Митът: 
Според налагания десетилетия наред от официалната ни историография мит, размерът на двете армии при Ахелой бил по ок. 60 000 всяка.

Истината:
В действителност, ние не знаем колко големи са били армиите. Причината за това е, че съчинението, използвано от нашите историци като извор, всъщност описва друга битка (Тара ра раааам). Текстът на ал Масуди се отнася до сражение, водено през 932 или 934 г., в което съюз от различни степни народи, сред които водещи са печенегите и маджарите, разгромява византийско-българска войска в битката при Уаландр. При Ахелой, Симеон вероятно разполага с около 15 000 войници (редовната българска армия), срещу която се изправят около 20 000 византийци, командвани от Лъв Фока. Дори при това положение, битката при Ахелой остава едно от най-мащабните сражения в Европа за цялото Ранно Средновековие. С други думи – не се бойте, нищо че не са били 120 000, пак е мащабно!

#4 Битката при Одрин
hqdefault

Митът:
Според масово наложената представа, цар Калоян (който всъщност бил крал и се казвал Йоан и би следвало да е Йоан II Асен- бел.авт.) повел 40 000 армия и 14 000 кумани срещу кръстоносците, които притиснали последните остатъци от византийската аристокрация в Тракия и обсаждали Одрин. Калоян (който, според мита, има числено предимство от ок. 12:1)  се скрива и примамва рицарите да го нападнат (!?), след което ги разгромява.

Истината:
В действителност, няма и петнадесет години по-рано, братът на Йоаница (Кало-Йоан {Хубавият Йоан}) – Йоан Асен I събира не повече от 2-3000 души (виж Англов, П. – Българска военна история през Средновековието X-XV век), от които половината са кумански наемници. През 1204 г., българският цар едва ли е можел да си позволи да поддържа полева армия от над 5 000, значителна част от които вероятно са кумански наемници (ок. 1/3). Бедата е там, че армията на Балдуин Фландърски е също толкова голяма. В открито сражение срещу „цвета на Европа“, Калоян знае, че няма голям шанс. Именно за това минава в засада и изпраща куманите да тормозят рицарите. Латините клъвват и са разбити. Армията на Калоян обаче е толкова ограничена по размер, че той нито преследва рицарите, нито успява да заеме Одрин. Четири години по-късно, в открито сражение, сходната по размер армия на Борил е тотално надиграна от силите на Анри Фландърски в открито сражение при Пловдив.
Победата на Калоян е всъщност доста по-значима и демонстрира изключителните му тактически умения, отколкото се предполага на базата на митологизираната версия, базирана на безкритичното четене на Жофроа дьо Вилардуен.

#5 България пада под османска власт през 1396 г.

Image00009

България при Иван Шишман, 1390г.

Митът: 
Според блуждаещата все още историографска практика се приема, че второто Българско царство е ликвидирано от османците след битката при Никопол,  през 1396 г.

Истината:
Според скорошно проучване на двама български историци – Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, в действителност Видинското царство продължава да съществува до 1418 г. или до 1421 г.  Това отрежда на последния български владетел Константин II Асен важно място в историята на Балканите от първата четвърт на XV-ти век – роля, която до сега е била пренебрегвана от собствената ни историография.

#6 Децата, взети по девширме забравяли род и родина

3984e665abd24d849edf082b607df890

Митът:
Кръвният данък, събиран ежегодно в продължение на около 400 години откъсвал от семействата им деца на възраст 5-8 години, които били промивани от дервишите, забравяли езика, семейството и произхода си и след това се връщали да колят и изнасилват майките и сестрите си. Според някои дръзки версии, над 500 000 българчета били смлени от османската идеологическа машина

Истината:
Кръвният данък, събиран в продължение на ок. 250 години откъсвал от семействата им деца на възраст 10-12 години. Тези деца действително преживявали травма, сравнима по своята тежест само със страданието на родителите им. Въпреки това, на тази възраст момчетата имали напълно ясно съзнание кои са, кое е семейството им и какъв е етническия им произход. Доказателство за това са редица факти, изнесени впрочем и от покойния проф. Б. Димитров, за еничари, които изпращат заплатите си обратно на своите семейства, както за такива, които след смъртта на родителите си се връщат по родните си места за да участват в разпределение на наследството – тези неща са засвидетелствани в архивните единици, съхранявани в Народна библиотека. Що се отнася до броя на „претопените“ деца, те се събирали не по често от 1 път на 7 години (обикновено на 14-21 години) и през корпуса преминават не повече от 50 000 деца за 250 години, като е по-вероятно да става дума за около 30 000.

#7 Българските възрожденци били русофили
_MG_1387

Митът: 
Според наложената от Соца представа, всичките ни възрожденци били на принципа „кат Русия няма втора…“

Истината:
По-голямата част от възрожденците ни били русофоби или най-малкото скептични към „Дядо Иван“. Дори любимият на партизаните Ботев имал доста рязко и негативно отношение към Русия, която за него била олицетворение на назадничавостта и деспотизма. Русофили били единствено онези представители на Добродетелната дружина и Одеското настоятелство, които получавали директни субсидии от Славянските комитети в Русия и правителството. Отношението на възрожденците ни към Русия ясно проличава в годините след Освобождението, особено при управлението на Ст. Стамболов както и около подготовката на Съединението и борбата с превратаджиите, вдигнали мерника на Ал. Батенберг.

#8 През 1916 г., когато се срещат с руските войски в Добруджа, българите отишли да прегърнат братушките

maxresdefault

Митът:
Тази трогателна история може да бъде чута в разказите на индоктринираното поколение от пенсионери, които още милеят за „Байтошово време“

Истината:
В действителност, българските саби са тези, които раздават топли прегръдки на руснаците. Бих могъл да продължа, но ще оставя химна на 15-ти пехотен Ломски полк да говори вместо мен:

„А що ли търсят в наший край, 
Нима туй русин ли не знай?
Пред Лажец те на явна сеч
да паднат вси под наший меч“

Ще добавя само, че българите „прегръщат“ на нож руските войски не само в Добруджа, но и на Македонския фронт, където близо 100 000 руски войници се сражават срещу българи, австрийци и германци.

#9 „Винаги с Германия, никога против Русия“

BASA-3K-7-342-28-Boris_III_of_Bulgaria.jpeg

Митът:
Според митологемата, това била политическата формула, дефинирана от цар Борис III пред фон Рибентроп

Истината:
Цар Борис III никога не е казвал подобно нещо на фон Рибентроп. Няма и как да го е казал – сам той е бил срещу руснаците на Македонския фронт и на Добруджанския по време на Първата Световна война. Фразата е измислена от акад. Георги Марков в контекста на кариерното му развитие в рамките на Народна Република България.

#10 Сталин – спасителят на България

изтеглен файл

„Ти си за ГУЛАГ“

Митът:
Й.В.Дж. Сталин положил всички грижи да запази България от алчните посегателства на злия българомразец Чърчил.

Истината:
През 1941-44 г., Сталин прави неколкократни опити да привлече Турция в Антихитлериската коалиция, обещавайки й…Югоизточна България с Бургас. Както казва на британските представители през 1941 г., „На България й стига и едно пристанище – Варна“. Отделно след войната, Сталин оказва натиск за незабавно връщане на Македония и Беломорието на Югославия и Гърция, които СССР ухажва интензивно между 1945 и 1948 г. Едва след като изпуска Гърция и Югославия и се скарва със Съюзниците, Вожда защитава териториалната цялост на България, която остава единствения съветски сателит южно от р. Дунав.

Advertisements

Четири блестящи български победи без дългосрочни последици

Историята на военното дело е пълна с примери за отлично проведени сражения, в които едната страна нанася смазващо поражение на другата, измитайки армията й от бойното поле…след което войната прелива в поредица от нерешителни конфронтации или затихва поради изтощението на двете страни. В крайна сметка се случва така, че след бляскавата победа, в общи линии, не следва нищо дълготрайно като позитиви за победителите. Тук, разбира се, не става дума „какво щеше да стане без тази победа“ а се визира реалния резултат от ключовите събития. Българската история също дава няколко чудесни примера за това. Ето четири от тях:

xan_krum

  1. Битката при Версиникия

    Кога: 22-ри юни, 813г.
    Къде: Версиникия, недалеч от Одрин
    Кои участват:
    – България – неизвестна но значително по-малочислена армия от византийската (вероятно около 10-15,000).
    – Византия – армиите на две теми (Тракия и Македония), вероятно около 20 000 души под командването на Михаил Рангаве и Йоан Аплакис.
    Резултат: тактически разгром за ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар и за кратко да окупира части от Тракия и да ги разорява (813-4г.), България няма възможност да задържи завоеванието. Смъртта на Крум и ловките действия на Лъв Арменец принуждават новия български владетел Омуртаг да сключи мир (815г.)

    Bulgarians_defeat_the_Byzantines_at_Anchialos

  2. Битката при АхелойКога: 20-ти август, 917г.
    Къде: р. Ахелой, близо до Поморие
    Кои участват:
    -България – около 15,000 ( войници, командвани лично от Симеон Велики.
    -Византия – около 20,000  войници, командвани от Лъв Фока.
    Резултат: тактически разгром на ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар да съкрушава византийските военни ресурси на Балканите, Симеон не успява да получи никакво дълготряйно преимущество над империята. Константинопол остава недосегаем, а царската корона ще бъде дадена на сина му Петър заедно с византийска принцеса през 927г. Макар Тракия да остава открита за набези на българите, границата от 927г. фиксира реалните предели на българското присъствие южно от Стара планина.

одрин

3.Битката при Одрин

Кога: 14-ти април, 1205г.
Къде: край Адрианопол (Одрин)
Кои участват:
– България: Вероятно около 5-10,000, командвани от Калоян (прието е да се смятат около 40,000 заедно с 14,000 кумани, но тази цифра е нереалистична; Някои нови калкулации дори намекват за възможност за паритет между двете армии от гледна точка на численост.)
– Латинската империя: около 4,000 души, от които 300 рицари.
Резултат: тактическа българска победа
Защо няма решителни последици: Победата над латините е тежко поражение за тях, но реално не дава дългосрочни позитиви за България. Тракийската ромейска аристокрация се съюзява с наследника на Баудуин – Анри и две години по-късно кръстоносците минават в решително контранастъпление, като през 1209г., те вече са господари на цяла Тракия.

be2b1cdcab23

4.Битката при Люлебургас-Бунархисар

Кога:28ти окттомври– 2ри ноември, (15-20 октомври по Стар стил) 1912г.
Къде; Линията Люлебургас-Бунархисар
Кои участва:
– България – Трета и Първа армии под командването на Радко Димитриев и Васил Кутинчев – 107,000 войници
– Османската империя – Шест армейски корпуса – 129,000 войници, под командването на Абдулах паша и Махмуд Мухтар паша
Резултат: тактическа българска победа
Защо няма решителни последици: Отговорът на този въпрос е прост и тъжен – защото българите пропускат всички възможности да развият успеха си и да спечелят войната с един блестящ ход. Никакви външни фактори – Велики Сили или Османската империя и нейната разгромена и колабираща армия могат да бъдат обвинявани за стратегическия амок на българския Генерален щаб.

Добре, но кои тогава са онези тактически успехи на българите, които са последвани и от значителни, дългосрочни резултати? Ето четири от тях за да балансираме:

1. Битката при Онгъла

AsparuhBulgarite_atlas_Hofart.jpg

Кога: 680г.
Къде: в района на Дунавската делта
Кои участват:
– България – Неизвестен брой бойци, вероятно до 20,000, командвани от (вероятно) Аспарух
– Византия – около 50,000 (според изворите, вероятно по-малко) византийски войници, командвани от Константин IV Погонат
Резултат: тактически византийски разгром
Защо има дълготрайни последици: Победата де факто води до създаването на Дунавска България, която след 1300г. си е все така тук.

2. Битката при Буг

Кога: 897г.
Къде: р. Буг, дн. Молдова
Кои участват:
– България – неизвестна по размер армия, включваща и печенежки контингент, под командването на Симеон Велики
– Маджарите – неизвестен по размер маджарски контингент
Резултат: тактически маджарски разгром
Защо има дълготрайни последици: Заедно с победата на печенезите над маджарите в Украйна, победата при Буг води до цялостно изселване на унгарците на запад. През следващите десетилетия те ще се ориентират към набези в Централна Европа, оставяйки северната българска граница относително спокойна.

3. Битката при Клокотница

38520d76ad1b28db4339d1cb8c66bd0e

Кога: 9-ти март, 1230г.
Къде: край Асеновград
Кои участват:
– България – неизвестна като размер армия, вероятно около 10 000, командвана от Йоан Асен II
– Епирското деспотство – неизвестна като размер армия, вероятно около 20-30 000, командвани от Теодор Комнин
Резултат: тактически епирски разгром
Защо има дълготрайни последици: Само с една победа, Йоан Асен успява да удвои размерите на своята държава и да я превърне в първостепенна военна и политическа сила на Балканите за повече от десетилетие.

4. Битката при Сливница

Battle_of_Slivnitsa

Кога17-19ти ноември (5-7 ноември Стар стил), 1885г.
Къде: Сливница
Кои участват:
– България – 32 000 войници (12 000 в началото) под общото командване на Александър Батенберг
– Сърбия – 40 000 войници (25 000) в началото под общото командване на Милан Обренович
Резултат: тактически сръбски разгром
Защо има дълготрайни последици: Българската победа гарантира Съединението на Княжеството и Румелия, ликвидира всякаква възможност за сръбски териториални компенсации и издига престижа на България като водеща сила сред малките балкански държави.