Tag Archives: битка

Битката при Девина

Армията на Ивайло овладява поредното бойно поле

Армията на Ивайло овладява поредното бойно поле

Къде: Недалеч от Девина, Котелско

Кога: 17,07,1279г.

Кои участват:

1) Армията на Ивайло (Второ Българско царство)

Пълководци: Ивайло

Численост: неизвестна, но по-малка от византийската

2) Византийската империя

Пълководци: Мурин

Численост: 10 000

След като отблъсква татарските сили при обсадата на Дръстър (Силистра), Ивайло се отправя към Търново за да си възвърне трона, който столичната аристокрация дава на Иван Асен III. Армията от селяни-ветерани обсажда столицата, но поради липсата на обсадна техника не успява да вземе града. Междувременно, византийският император МИхаил VIII Палеолог решава да подпомогне своето протеже Иван Асен III и изпраща 10 000 армия начело с протовестиарият Мурин, която да премине Стара Планина и да приклещи армията на селския цар, докато той обсажда Търново. Ивайло разгадава плановете на своите опоненти, изтегля войските си от столицата и поема на юг за да пресрещне ромеите.

В първите седмици на юли, 1279г, Ивайло придвижва малката си, но опитна армия из хълмовете и ниските части на Източния Балкан и се заема да следи придвижването на ромейските сили. Мурин обсажда със своите войски крепостта Девина, която държи подстъпите към Котленския проход. Явно не очаквал Ивайло да поеме инициативата, а може би дори не подозирал, че селският цар би съсредоточил цялата си армия в този регион, надявайки се, че бунтовникът е в Мизия, опитвайки се да си върне Търново. Използвайки прикритието на пресечения терен, в който армията му се придвижва майсторски, Йвайло разделил силите си и на 17ти юли, 1279г. атакува неподозиращите ромейски части от три страни. Мнозина са убити. Мурин е посечен, а пътя за отстъпление на византийците бил блокиран от крепостта Вида, чийто гарнизон подкрепил Ивайло. По-голямата част от ромеите попада в плен. Изправен пред възможността да държи под стража повече войници, отколкото имал под свое командване, Ивайло взема същото решение, което 140 години по-късно Хенри V взима при Ажинкур – да избие пленниците. За разлика от английския крал, който спасява френските аристократи за откуп, Ивайло избива цялата ромейска армия – акт безмилостен и категоричен, който само подчертава намерението му да се разправя моментално със всеки, застанал на пътя му.

След тази победа Ивайло разбива нова, 5 000 ромейска армия и окончателно осуетява плановете на Михаил Палеолог да сложи своя марионетка на трона в Търново. Въпреки че се проваля в опита да си върне трона и е изместен от богатия деспот Георги Тертер, Ивайло нанася решително поражение на отслабващата Византийска империя и ромеите никога повече не успяват да си върнат инициативата в борбата с България. Ивайло доказва това, което хуситските войни ще потвърдят 150 години по-късно – добре мотивирани, натрупали опит и безкомпромисни, селските армии са способни да нанасят страховити поражения на феодалните войнства, които различни монарси изпращали срещу тях. Много е вероятно оръжия, за които се смята че са изобретени от хуситите чрез пригодяване на селски сечива (като например коси, млатове за жито, чукове, сърпове и т.н.), да са били част от арсенала на Ивайловата армия още век и половина преди това!

BitkaDevina

Реклами

Битката при Табор, 1799г.

Битката при планината Табор, худ. Луи Франсоа льо Жуен

Битката при планината Табор, худ. Луи Франсоа льо Жуен

Кога: 16,04,1799г.

Къде: Подножието на Планината Табор, край р. Йордан,  дн. Израел

Кои участват:

1) Френската република

Пълководци: Жан Батист Клебер, Наполеон Бонапарт

Армия: 4 000 войници (2 500 пристигат с Наполеон),

Загуби: 2 убити, 60 ранени

2) Османската империя

Пълководец: Ахмед Джезар Паша

Армия: ок. 35 000

Загуби: ок. 6 000 убити, 500 пленени

Историята накратко

Жан батист Клебер решава да спечели благоразположението на Бонапарт, извършвайки изненадващ нощен рейд срещу основните османско-мамелюкски сили, командвани от Джезар паша. Генералът не разчита добре времето си и в ранни зори на 16 април, силите му все още са далеч от османския лагер. Нещо повече, османски патрули забелязват подразделението на Клебер и цялата сила на Джезар паша атакува французите. Така, една малка френска част (около 1500 души) се оказва притисната в подножието на планината Табор от много по-голяма османска сила (ок. 30 000) . Османските сили щурмуват без успех френските позиции от призори (ок. 6 сутринта) до късния следобед (ок. 16 часа) Французите не понасят тежки загуби, а формацията каре с лекота разбива опитите на турците да пробият. Но към края на деня французите остават без муниции и е въпрос на време да бъдат пометени от позицията си.

В този кризисен момент, на бойното поле пристига Наполеон Бонапарт, начело на около 2 500 свежи войници. Той се озовава между османската позиция и турския лагер и решава да разсее врага, като изпраща едно подразделение от 300 души да плячкоса османския лагер. Диверсията се оказва неочаквано успешна дори и за Наполеон. Боейки се за вещите си, османците изоставят боя и се втурват към лагера, за да спасят каквото могат. Нещо повече, сред турците се създава впечатлението, че са обкръжени от по-голяма сила.

Клебер не губи време и заповядва атака на нож срещу отстъпващите противници, подкрепен от силите на Наполеон. Бягството на османците се превръща в разгром, а водите на Йордан потичат кървави, понесли труповете на стотици османски войници.


Битката при Тулуза – или кой спаси Европа?

Image00001

Конфликт: Арабските завоевания в Западна Европа

Къде: Тулуза, херцогство Аквитания (дн. Франция)

Кога: 09.06.721г.

Кои участват:

1) Умаядския халифат (провинция Ал Андалус)

Армия: Неизвестна (изворите говорят за стотици хиляди)

Пълководец: Ал Самх ибн Малик ал Хаулани, валия на Ал Андалус

2) Херцогство Аквитания (под номинален сюзеренитет на франките)

Армия: Неизвестна (според хронистите, разбира се, много по-малка от арабската)

Пълководец: Одо Велики, херцог на Аквитания

Сражението накратко:

След като арабите успешно плячкосват областта Септимания (дн. Лангедок-Руслийон), техния валия ал Хаулани се завръща на юг от Пиренеите за да събере нови сили, след което се отправя към Тулуза, столицата на най-силната държава в южна Франция – Аквитанското херцогство. Арабите поставят града под обсада, но преди това Одо, херцогът на Аквитания успява да се изплъзне и започва да набира армия сред своите васали за да разбие обкръжението на своята столица. Одо търси помощ и от своя сюзерен Карл Мартел, майордом на Австразия и Нейстрия ( който в последствие ще се кичи със славата на общоевропейски спасител, след победата си при Поатие през 732г.), който отказва да помогне, предпочитайки да следи от разстояние развитието на арабското нашествие. След три месеца търсене, Одо успява да събере армия и се завръща точно когато защитниците на Тулуза се готвят да се предадат.

Силите на Одо атакуват арабите, разположени на лагер край града, но херцогът решава да имитира отстъпление без да рискува да се въвлече в решително сражение. Арабите, заблудени че са успели да разбият християнските сили се завръщат в лагера си, но не изпращат патрули, които да охраняват тила им от врага. Одо се възползва от тази грешка и използва прикритието на нощта за  да удари вражеския лагер от всички страни. По-голямата част от арабската армия е избита, а едва малцина успяват да се спасят. Валията ал Хаулани се измъква, но в последствие умира от раните си.

Разгромът край Тулуза за дълго време прекършва волята на арабите да водят решителни кампании в Аквитания и Септимания. Единадесет години по-късно Крал Мартел разбива нова голяма арабска армия при Поатие, но нямам съмнение, че именно победата на Одо при Тулуза дава шанс на майордома да доизгради своите сили и да се подготви за решителният сблъсък с арабите. Победата на аквитанският херцог е възприемана от андалуските араби като много по важна за тях самите, отколкото загубата при Поатие, на която не гледат с особен интерес. Деня на битката при Тулуза се отбелязва с възпоминание в джамниите чак до рухването на емирата Гранада през 1492г.


Битката при Диу, 03.02.1509г.

На днешната дата, през 1509г., флотата на Португалия нанася съкрушително поражение на широка коалиция (виж по-долу) от държави и на практика си осигурява военно-морска хегемония в Индийския океан за следващите 100 години.

Diu

Конфликт: Португалската експанзия в Индийския океан

Кога: 03.02.1509г.

Къде: град Диу, о. Диу

Кои участват:

1) Кралство ПортугалияЕстадо да Индия

Численост: 18 съда ( 12 караки и 6 малки каравели), 1700 войници и моряци

Командващ: дом Франциско де Алмейда, вицекрал на Индия

Загуби: минимални

2) Султанатът Гуджрат, Мамелюкския султанат, Заморинът на Каликут, Османската империя, Венеция, Рагуза (Дубровник)

Численост: 12 кораба и над 80 бойни лодки

Командващи: амир Хюсейн ал Кюрди, Малик Аяз, Кунджали Маракар

Загуби: значителни

Битката накратко:

Португалците, в стремежа си със сила да поставят под контрол търговията с подправки в Индийския океан, настройват срещу себе си широка коалиция от противници в Северозападна Индия, подкрепени от египетските Мамелюци, Османската империя, Венеция и Рагуза, които се боят, че португалците могат да прекъснат доходната търговия с подправки през Червено море. Османците и Рагуза изпращат финансови средства, Венеция осигурява една или две галери и пари, а основната част от по-големите съюзнически съдове е предоставена от мамелюците. Местните индийски владетели осигуряват голям брой бойни съдове от по-нисък клас, предимно лодки и дребни платноходи.

Португалците разполагат с осемнадесет съда, базирани в пристанището Кочин, на югоизток от Диу. Техните съдове са добре екипирани с най-добрите оръдия и екипажи достъпни на португалската корона, а морската пехота, въоръжена с качествена броня, модерни (за времето си аркебузи) и гранати (направени от изпечена глина и барут) превъзхождат противниковите екипажи и като качество на подготовката и като боен опит.

Португалските владения в Индия преди битката при Диу.

Португалските владения в Индия преди битката при Диу

Мамелюците, притеснени от португалската огнева мощ решават да затворят съдовете си в пристанището Диу с цел да използват градската крепост с нейните оръдия. Оказва се, че направили добра услуга на португалците, чийто оръдия били по-далекобойни и мощни от тези на коалицията. Португалските кораби блокирали пристанището, провели първоначална мащабна бомбардировка на вражеските съдове и на крепостта, след което преминали в атака съд-в-съд. По-високите палуби на португалските съдове попречили на коалиционните сили да извършват успешен абордаж, а португалските морски пехотинци имали предимството на по-високата позиция и използвайки своите аркебузи и гранати нанесли сериозни поражения на вражеските съдове и екипажи.

Португалците печелят блестяща победа. В плен попадат три султански флага на мамелюците и стотици моряци и войници от Гуджрат и Египет, които са измъчвани и избити по заповед на дом Франциско Алмейда ( заповядва да ги вържат за дулата на оръдията и да произведат изстрели), който търсел отмъщение за смъртта на сина си в битката при Чаул (1508г.) Същевременно египтяните предали пленените при Чаул португалци, за които по време на пленничеството им били полагани специални грижи. Владетеля на Гуджрат изплатил значителната сума от 300 000 ксерафима като обезщетение.


Битката при Льойтен

На днешната дата, през 1757г. Фридрих II Велики разбива австрийската армия в битката при Льойтен, печелейки една от най-блестящите победи в кариерата си.

Пруски гренадири щурмуват австрийски позиции в градчето Льойтен

Пруски гренадири щурмуват австрийски позиции в градчето Льойтен

БИТКАТА:

Кой конфликт: Седемгодишната война (1756-1763г.)

Кога: 05.12.1757г.

Къде: Льойтен, Силезия (дн. Лютина, Полша)

Кои участват:

1) Кралство Прусия

Пълководци: Фридрих II, фон Цитен

Численост: 36,000, 160 оръдия

2) Хабсбургската монархия (Австрия)

Пълководци: Шарл херцог на Лотарингия, фон Даун

Численост: 80,000, 210 оръдия

ЗАГУБИ:

Прусия: около 6,400 убити и ранени

Хабсбургската монархия: над 10,000 убити и ранени, 12,000 пленени

Битката на кратко: 

Фаза 1) Фридрих измества своята армия, използвайки широк маньовър, който се прикрива от няколко кавалерийски подразделения, докато друг малък конен отряд извършва диверсионна атака срещу австрийския десен фланг.

Фаза 1) Фридрих измества своята армия, използвайки широк маньовър, който се прикрива от няколко кавалерийски подразделения, докато друг малък конен отряд извършва диверсионна атака срещу австрийския десен фланг.

2)Австрийците успяват да престроят част от армията си и пресрещат прусците по улиците на Льойтен. Австрийската кавалерия на десния фланг успява да се справи с диверсионната атака и се опитва да фланкира основния пруски контингент, но на свой ред попада под флангова атака отс трана на прикриващата пруска кавалерия. В Льойтен, пруската пехота сериозно притиска австрийците, а част от Хабсбургските полкове все още не успяват да достигнат Льойтен, разтеглени в безнадеждно дълга линия посока север-юг.

Фаза 2)Австрийците успяват да престроят част от армията си и пресрещат прусаците по улиците на Льойтен. Австрийската кавалерия на десния фланг успява да се справи с диверсионната атака и се опитва да фланкира основния пруски контингент, но на свой ред попада под флангова атака от страна на прикриващата пруска конница. В Льойтен, пруската пехота сериозно притиска австрийците, а част от Хабсбургските полкове все още не успяват да достигнат Льойтен, разтеглени в безнадеждно дълга линия посока север-юг.

3) Пруската конница успява да притисне австрийската кавалерия, която буквално с енатриса в линейния строй на своята пехота. Това, съчетано с подновен пруски натиск прекършва австрийците и те започват паническо бягство, в което мнозина загиват, а още повече попадат в плен. Възползвайки се от своя нестандартен строй (десния пруски фланг е с висока концентрация на войници за сметка на центъра и левия фланг), прусаците успяват да обходят и разбият австрийския ляв фланг, което съчетано с успешната атака на пруската кавалерия води до тотален разгром на австрийците.

Фаза 3) Пруската конница успява да притисне австрийската кавалерия, която буквално се натриса в линейния строй на своята пехота. Това, съчетано с подновен пруски натиск прекършва австрийците и те започват паническо бягство, в което мнозина загиват, а още повече попадат в плен. Възползвайки се от своя асиметричен строй (десния пруски фланг е с висока концентрация на войници за сметка на центъра и левия фланг), прусаците успяват да обходят и разбият австрийския ляв фланг, което съчетано с успешната атака на пруската кавалерия води до тотален разгром на австрийците.


Битката при Секигахара, 1600г.

На днешната дата, преди 413г. войските на Токугава Йейасу нанасят поражение на обедините кланове, все още верни на Тойотоми Хедейоши. Битката слага окончателен край на периода „Сенгоку“ и поставя началото на т.нар. „шогонат Токугава“ – период на надмощие на кланът Токугава над императорите. Този период ще приключи в средата на XIX с управлението на император Мейджи.

68822

Нито Ода Набунага, нито наследилият го Тойотми Хидейоши не успяват да вземат в свои ръце титлата Юшогун“, тъй като по-нисшето им потекло не го позволява. Това създава сериозен вакум в партията на клана Тойотоми, след смъртта на Хидейоши. Йейасу от клана Токугава остава най-престижната и най-уважаване личност сред регентите, които управляват след смъртта на Тойотоми и мнозина от политическите му опоненти се страхуват, че Йейасу ще поеме в ръцете си цялата власт, превръщайки се в неоспорим господар на Япония.

Възползвайки се от отсъствието на Йейасу, който заминава за Едо за да отговаря пред императора отправените срещу него обвинения, политическите му опоненти, водени от Ишида Мицунари се обединяват в района на Осака, от където решават да се насочат към ключовия град Киото – старата столица на Япония.  Йейасу не губи време и поема от Едо в посока Киото начело на 70 000 армия, взимайки със себе си и голям брой аркебузи. Двете противникови сили маневрират в търсене на изгодна позиция, разменяйки си контрола на ключовите крепости по пътя Едо-Киото. В крайна сметка, когато застават един срещу друг, Мицунари има предимството на 120 000 войници зад гърба си срещу едва 75 000 за Йейасу. Но Токугава е опитен и подмолен дипломат в допълнение към своите войнски качества. Възползвайки се от несигурността и липсата на единство сред противниците си, той месеци наред подкупва определени даймьо (благородници) в лагера на Ишида Мицунари, обещавайки им земи и пари в случай, че преминат на негова страна.

Битката започва с атака на левият фланг на Токугава срещу десния на Ишида, последвана от атака на центъра и десния фланг на Йейасу срещу левия фланг на врага, оставяйки центъра на Мицунари с развързани ръце. Именно тук се проявява първия признак за измяната – командирът на центъра отказва да се подчини и голяма часст отв ойниците остават на позиция. междувременно, крайните отряди на десния фланг на Ишида форсират река Фуджи и атакуват оголения ляв фланг на Йейасу, В този ключов момент, част от резервите на Ишида сменят страна и атакуват левия фланг на доскорошните си съюзници. Това провокира още войници от центъра на Ишида да преминат на противниковата страна,  което довежда до окончателен срив в бойния ред на Мицунари.

Разгромът на опозиционните сили предрешава съдбата на Япония и превръща Токугава Йейасу в единствен лидер и де факто обединител на островната империя.


Битката при Лепанто, 1571г.

На днешната дата, през 1571г. се провежда една от най-големите битки в историята на военноморското дело – Битката при Лепанто. Съюзените флоти на Католическата монархия (Испания), Генуа, Венеция, Тоскана, Урбино, Савоя, Папството и Рицарите Йоанити от Малта (Хоспиталиерите) нанасят сериозно поражение на османската флота, командвана от Мюезинзаде Али паша. За съюзниците, командването е поделено между  дон Хуан Австрийски, Себастиано Вениер и Маркантонио Колона.

Battle_of_Lepanto_1571

Битката при Лепанто. Маслено платно от края на XVI век

След като Хайредин Барбароса разгромява християнската лига при Превеза (1538г.), Средиземно море се превръща в зона, доминирана от османския флот и техните съюзници от Берберския бряг (дн. Алжир и Тунис). Започналата през 1570г. война между Венеция и османската империя се развива зле за венецианците, които губят Кипър в началото на 1571г. Разтревожен от развоя на събитията, папата призовава католиците да откликтнат в защита на Сияйната република. Пръв се отзовава кралят-католик Фелипе II (1556-1598г.) който се заема да организира широка коалиция, насочена срещу османците. Традиционния испански съюзник Генуа откликва веднага, заедно с рицарите хоспиталиери от Малта, които са тясно свързани с Испания след като Карлос I им подарява Малта през 1530г. Савоя, която също е традиционен съюзник на испанците се включва, заедно с новоизгряващата икономическа сила на Апенините – Херцогство Тоскана, което се страхува за сигурността на новосъздадения търговски център в Ливорно. Логично, в инициативата взема участие и папството, заедно с херцогство Урбино, което е стар поддръжник на Светия престол.

Съюзната флота се събира в Месина от където поема на изток за да пресрещне османската ескадра, която се насочва към венецианските владения в Адриатика. Дох Хуан, който от висотата на своя произход, седи начело на експедицията бързо осъзнава, че християнските сили се крепят на крехък баланс поради множеството скрити противоречия между различните участници. Когато съюзната флота достига Кефалония на 6 ти октомври, дон Хуан решава да атакува османците при първа възможност, за да не рискува интегритета на своята флота. Този ход съвпадал с официалните заповеди, които Мюезинзаде бил получил от султана. Двата флота се срещнали край градчето Лепанто и помежду им се разиграла последната голяма морска битка, водена с гребни кораби.

Европа в навечерието на  Лепанто - в оранжево - Свещената лига; в зелено - Османската империя и нейните берберски васали;

Европа в навечерието на Лепанто – в оранжево – Свещената лига; в зелено – Османската империя и нейните берберски васали;

Османците имали предимство в броя на корабите, но християнската флота разполагала с два пъти повече оръдия, а екипажите на корабите били съставени от най-опитните моряци в Средиземноморието. Двете армии се подредили аналогично в център и две крила по подобие на сухопътните строеве, характерни за Средновековието.  При сблъска на флотите първоначално предимството било на страната на османците, но постепено християните успели да стабилизират фронта и да преминат в контранастъпление в центъра, където се разиграл яростен на палубата на османския флагмански съд Султана. Еничари и войници от прочутите испански терции се сражавали на живот и смърт. Слугите на Портата отбили първите два щурма, но испанците постигнали превес при третата атака, подкрепени от генуезци от десния фланг, където османските кораби, командвани от Улудж Али се били изтеглили от сражението. В разигралия се ракопашен бой, Мюезинзаде бил убит и обезглавен, което се оказало фатално за морала на османците. Останките от флотата им отплували безславно, оставяйки християните да оберат плодовете на своята победа. Османците загубили 50 кораба, а други 137 били пленени. 20 000 души били убити, а няколко хиляди християни, държани като роби-гребци били освободени. Сред тях бил и Мигел де Сервантес, който по-късно ще напише „Дон Кихот“.

Победителите при Лепанто - от ляво на дясно - дон Хуан Австрийски,  Маркантонио Колона, Себастиано Верниер

Победителите при Лепанто – от ляво на дясно – дон Хуан Австрийски, Маркантонио Колона, Себастиано Верниер

Значението на битката при Лепанто било по-скоро психологическо, отколкото реално. Османците бързо възстановили изгубените кораби и през 1573г. излезли победители от войната с Венеция, която се принудила да им отстъпи Кипър. Но мъртвите екипажи и разбития престиж нямо да пораснат толкова бързо колкото брадата на Селим III (Селим коментирал Лепанто по следния начин – „Когато аз загубих при Лепанто, християните отрязаха брадата ми. Когато аз спечелих Кипър – аз отрязах ръката им. Моята брада ще порасне отново…„). Въпреки това натискът, който флотите на Полумесеца оказвали над Средиземно море намалял сериозно. Едва след 1660г. османския флот отново се превърнал в заплаха за Венеция и Испания. Същевременно испанците им се наложило да обърнат вниманието си другаде и също не успели да се възползват от победата. Същото се отнасяло и за Венеция, която, оставена сама след Лепанто, загубила войната с османците, а в последствие ий с еналожило да брани своите владения в Северна Италия от Хабсбургите. Големият победител от следлепантовото Средиземно море били алжирските пирати, които чак до XVIII век останали ненаказани и редовно грабели съдовете на Франция, Испания и италианските държави.