Tag Archives: Валенщайн

Битката при Лютцен. 1632г.

Смъртта на Густав II Адолф

Смъртта на Густав II Адолф

Конфликт: Тридесетгодишната война

Кога: 16,11,1632г.

Къде: Лютцен, Саксония, дн. Германия

Кои участват:

I. Кралство Швеция

Пълководци: Густав II Адолф, Бернхард Заксен-Ваймар

Армия: 19 000, 60 оръдия

Загуби: ок. 5 000 убити и ранени

II. Хабсбургската монархия и Католическата лига

Пълководец: Албрехт фон Валенщайн

Армия: 22 000, 24 оръдия

Загуби: ок. 5 000 убити и ранени

Историята накратко:

 След като не успяват да излъчат победител по време на обсадата на лагера Алте Весте (Бавария) през лятото,  и Густав II Адолф и Валенщайн изтеглят силите си на север в търсене на по-удобни позиции за студените месеци. През ноември, двете им армии се оказват опасно близо на територията на електората Саксония.

На 15 ноември, 1632г., Валенщайн заема отбранителна позиция край селцето Лютцен, а войниците му използват овразите край пътя, дялащ двете войски за да се окопаят. На следващия ден (16,11,1632г.) щурмовете на шведската пехота срещат упорития отпор на имперските сили. Густав Адолф решава в стила на Александър Македонски да реши изхода на битката с кавалерийска атака по фланга, като застава начело на войниците си в опит да обходи отслабения ляв фланг на имперските сили, където час по-рано генерал Пъпенхайм среща смъртта си, поразен от вражеско гюле. Густав препуска смело в атака, но падналата над бойното поле гъста барутна пелена го заблуждава, и заедно с едва няколко войници краля се отделя от основния си контингент. Густав попада на отряд хървати, който атакуват краля и го убиват с няколко изстрела. Тялото на Густав е ограбено, като дрехите и снаряжвнието му се превръщат в трофеи за хърватските нередовни части. Едва около час по-късно конят на краля е открит без ездач, което спира устрема на шведите по десния им фланг. В центъра положението не е по-добро. Окопаните имперски части успяват да нанесат сериозни поражения на щурмуващата ги вражеска пехота и са на път да я разбият. В този критичен момент Бернарт Закс-Ваймар, който се е присъединил към армията като заместник командващ, поема пълното водачество над протестантските сили. По негова заповед тялото на Густав, което е открито около 3 часа след обяд, е изнесено тайно от бойното поле. Шведите, отново оглавени от енергичен командир възобновяват атаките си в центъра и в късния следобед успяват да превземат основната имперска батарея . Валенщайн решава да запази армията си от разгром и заповядва оттегляне, което е изпълнено в боен строй под прикритието на нощта. Имперските сили се изтеглят в Лайпциг и оставят шведите господари на бойното поле. Победата е спечелена, но за нея е платена скъпа цена. Освен краля, на бойното поле остават над 4 500 ранени, убити или изчезнали, сред които са някои от най-елитните пехотни полкове на скандинавците. Загубите за имперските сили са приблизително същите, макар общия брой на армията им – ок. 22 000 да е малко по-голям от деветнадесетте хиляди под командването на Густав Адолф. Шведската армия се оттегля към Франкония за зимата, докато силите на Валенщайн се връщат в Бохемия. Фердинанд II може да отдъхне – най-страшният му враг е мъртъв.

Първите месеци на 1633г. се оказват доста тежки за Швеция. Смъртта на Густав II Адолф оставя страната в ръцете на шестгодишната принцеса Кристина и нейната ментално нестабилна майка Мария-Елеонора, сестра на Гьорг Вилхелм, електор на Бранденбург. В тази тежка ситуация, Риксдага и висшата аристокрация решават да поверят регентството в ръцете на способния канцлер (първи министър) Аксел Оксенстиерна, който до сега е управлявал кралството в отсъствието на Густав. Оксенстиерна се нагърбва с нелеката задача едновременно да администрира скандинавските владения на страната и да управлява шведските владения в Германия, които на практика са над 1/3 от територията на Свещената Римска империя към началото на 1632г.

Източник:

А. Стоянов – Тридесетгодишната война, София, 2015г.

Реклами

СПИСАНИЕ „ВОЕННА ИСТОРИЯ“, БРОЙ 12

VoennaIstoria12Cover1

Здравейте,

Броят, който виждате пред себе си е уникален – той отбелязва един преход, преход логичен и преход силно желан от целия екип, а надявам се и от читателите. Брой XII е юбилеен брой, който бележи както изминатия път, така и новото начало. По случай рождения си ден сме решили да ви почерпим с една хронологична линия от актуални и интересни статии. Започваме с една чудесна инициатива за издигането на паметник на IX-та пехотна Плевенска дивизия, дело, подето от ген. Вазов, но останало незавършено до ден днешен, век след като героите грабват оръжие в името на род и родина. Следват два актуални текста – статията на колегата от „Интидар“ Руслан Трад, посветена на финансирането на Ислямска Държава и интервюто с доц. др. Костадин Грозев – специалист в сферата на САЩ и американската политика, който ще ни даде една по-различна перспектива върху поведението на най-силната държава в света. Професор др. Искра Баева бе така добра да се включи в юбилейния брой със своя статия, посветена на Пражкото въстание и последните дни на Втората Световна война. Продължаваме с обзор на развитието на военното дело в Европа в периода 1618 – 1700г., акцентирайки на основните реформи, насоки в развитието на въоръжените сили и ролята на личностите за оформянето облика на военното изкуство. Радослав Тодоров ще ви зарадва с поредното бижу, посветено на японската история. Този път ще ви насочи към Периода Сенгоку – един от най-интригуващите и значими етапи от хилядолетната история на източната империя. В раздела Метаистория, Денислав Кандев прави своя дебют с едно ревю на стиймпънк фентъзито Левиатан, което преобръща по уникален начин Европа от 1914г. И накрая, но не на последно място, Веселин Mатев ще ни разкрие всичко значимо за поредния шедьовър в света на компютърните стратегии – Making of History.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:
САЙТА НИ
ЗАМУНДА.НЕТ
АРЕНАБГ.КОМ
ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН В КАЛАМЕО