Когато си в България, за съжаление имаш малко опции да понаучиш нещичко за световната военна история отвъд рамките на двете световни войни и войните, водени от предците ни. Огромна част от световната военна история остава извън обсега на популярната историография в страната, както, впрочем, и на не така популярната, научна литература. Ето десет ключови за историята битки, за които е много вероятно да не сте чували:

I. Битката при Араузио (6.Х.105 г. пр. Хр. Северна Италия)

Кои участват?

1. Римската република

Армия: 10-12 легиона, до 40 000 помощни войски
Пълководци: Квит Сервилий Цепион, Гней Малий Максим
Загуби: Поне 80 000 души Цялата публикация

На няколко пъти съм си поставял за цел да развенчавам разни митове от българската история, които вредят на националното ни самосъзнание и спъват прогреса на обществената мисъл на народа ни. Този път ще подходим към проблема от друг ъгъл. Нашата славна история е извор на много реални поводи за гордост, които, обаче, често забравяме да ценим, улисани в преследването на исторически химери. По-долу са десет такива повода за национална гордост, които е хубаво да си спомняме по-често.

1)  България е най-старата държава с непроменено име в Европа.
Най-старата държава в Европа е Сан Марино…но с една малка уловка, нейната фактическа самостоятелност е призната векове след като е създадена. От друга страна, България, макар и да прекъсва съществуването си на два пъти, се появява с това име още през 635г. Призната е от Византия посредством съюза на Ираклий и Кубрат. В последствие е повторно призната от Константин IV през 681 г. От тогава до днес, България остава най-старата държава в Европа, която никога не е носила различно име.

2) Българите са първия народ, който нанася три последователни поражения на арабските армии.
Това се случва между 717 и 718г., след като българските войски разбиват на три пъти водените от Маслама арабски сили в Тракия. Преди това, арабските войски покоряват огромни територии в Африка, Азия и Иберия, без да понесат голямо поражение в открита битка. Византия наистина съумява да ги победи и преди 717г., но никога преди 718г., ромеите не записват три последователни победи в открити сражения. Впрочем, с подобно постижение няма да може да се похвали нито един друг враг на Умаядския халифат.

3) Българският език е първия език в историята, който нарушава т.нар. Триезична догма, гласяща, че само три езика – гръцки,латински и иврит – са свещени и единствено на тях може да се извършва богослужебният ритуал.
С въвежданото на българския език като богослужебен, в съществуващата до тогава догма се създава прецедент, на базата на който, в последствие, отделните християнски общности ще могат да претендират богослужението да се извършва на местния език, а не на установените по канон латински и гръцки.

4) България е първата европейска държава, която разбива установената схема на западна и източна империи в Средновековната политическа система.
С признаването на Петър I за цар(император) през 927 г., България създава трета имперска традиция в Европа, унищожавайки съществуващия още от времето на Диоклециан модел за една Западна и една Източна имперска титла.

5) Армията на Второто Българско Царство е единствената европейска сила, побеждавала войски от три различни „модела“ в рамките на по-малко от десетилетие.
Това се случва по времето на Йоан Асен II, който, заедно с брат си Александър побеждава устроената по „западен“ образец унгарска армия, армията на Теодор Комнин, която представлява византийското военно изкуство и отрядите на монголите, които нахлуват в Европа през 1240 г.

6) Българският средновековен флот печели война с третата морска сила в Европа – Генуа.
Това се случва през 70-те години на XIV век, когато флотът на Добруджанското деспотство побеждава черноморските армади на Генуа. С победа над генуезците до тогава могат да се похвалят само две държави – Арагон и Венеция, като едната доминира Западното Средиземноморие, а другата – Източното.

7) С около 80 години активна съпротива срещу османците, българите са сред народите, най-дълго оказвали съпротива на Полумесеца.
Често се говори, че разпокъсаните ни земи са се превърнали в лесна плячка за османските нашественици. Истината е друга. След 1340г., когато набезите на турците на Балканите стават постоянни (макар все още да са в ролята на византийски наемници), българските земи, било на местно или на държавно ниво, започват да оказват изключително сериозна съпротива на турците, която продължава до 1421 г. По този показател, българите са надминати единствено от унгарците, които се сражават срещу османската империя в продължение на 130 години като независима държава, и след това още над век и половина, като погранично население в рамките на Хабсбургската монархия.

8) Българите са единственият народ, запазил своята държавна традиция, въпреки че самостоятелността ни е отнета за близо седем века.
България е безпрецедентен случай в европейската а и в световната история. Макар за около 660 години от около 1350 ние да нямаме своя собствена държава, нашия национален дух и държавна традиция остават толкова силни, че се запазват в рамките на три царства. Нито един друг народ в света не е лишаван от своя суверенитет за толкова дълго време, колкото нас и след това да е успявал да възстанови своята държавност.

9) Българите са единственият християнски народ в Османската империя, получил самостоятелен национален статут (милет).
Това ние българите постигаме сами с признаването на Българската Екзархия и проведения плебисцит за нейното разширение. Въпреки активната анти-българска политика на гръцката държава, Цариградската патриаршия и Русия, българите извоюват най-голямата, самостоятелна, културна и политическа победа в своята история, при това без да водят въоръжена борба, а единствено спазвайки законите на една чужда държава.

10) Българите участват в Освободителната война с почти толкова хора, колкото самостоятелните държави Сърбия и Румъния.
Българския народ заема своето достойно място в Освободителната война – с над 50,000 българи, ангажирани активно в хода на военните действия (като преводачи, снабдители, разузнавачи и доброволци), българския народ успява да застане на равни нога със своите съседи Румъния и Сърбия, които имат свои самостоятелни армии. Над 15, 000 българи дават живота си в тази освободителна война, показател, равен на броя на убитите руски войници.

Армията на Ивайло овладява поредното бойно поле

Личността на един от най-противоречивите български владетели – Ивайло (1277-1279г.) и до днес продължава да тормози общественото мнение в България. Бил ли е обикновен свинар, повел своите съселяни в борба с феодалната гнет и чуждите нашественици или пък е бил високопоставен военен, дори благородник, а идеята за свинаря е всъщност внедрена от византийските хронисти? Това са въпроси, на които може да получите най-различни отговори. Различни историци и източници на информация предлагат различни интерпретации, които ще обсъдим по-долу. За сега е важно да се отбележи, че който и да е бил Ивайло, делото му остава уникално за средновековната българска, а и европейска история, тъй като е единствения пример за успешно въстание на „народните маси“, както биха казали колегите марксисти. Цялата публикация

Световната история изобилства от примери на велики империи, които побеждават мнозина опоненти или рухват в прахта, сринати от коалиции от врагове или нашествия на варвари. Ала има един определен аспект от историята на конфликтите – било то „студени“ или г“горещи“ – противопоставянията на два „титана“, които винаги са оставяли незаличима диря в историята. Ето и десетте най-паметни:

1) Новото царство (Египет) срещу империята на Хетите

Кога: ок.XIII-XII век пр. Хр. (два века)

Къде: Финикия, Палестина (днес Израел, Палестина, Ливан, Сирия)

Най – паметни моменти: Битката при Кадеш (1274г. пр. Хр.)

2) Рим срещу Картаген

Кога: 264-146г. пр. Хр. (118г.)

Къде: Западното Средиземноморие (днес Испания, Франция, Италия, Тунис)

Най-паметни моменти:  Миле (260г. пр.Хр.), Лилибеум(250г. пр.Хр.), Требия (218г. пр. Хр.), Кана (216г. пр. Хр.), Зама (202г. пр. Хр.), Картаген (146г. пр. хр.)

3. Византия срещу България

Кога: 680-1332г. (652г.)

Къде: Балканите (днес България, Гърция, Турция, Сърбия, Албания, Македония)

Най-паметни моменти:  Онгъла (680-1г.), Върбишкия проход (811г.), Ахелой (917г.), Преслав (971г.), Траянови врата (976г.), Ключ (1014г.), Обсадата на Ловеч (1187г.), Клокотница (1231г.), Девина (1279г.), Росокастро (1332г.)

4. Византия срещу Арабския халифат и неговите наследници

Кога: 634 – 1024г. (390г.)

Къде: Близкият Изток (днес Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Египет, Ирак, Турция)

Най-паметни моменти:  Ярмук (636г.), Александрия (641г.), Обсадата на Константинопол (717-18г.), Акронион (740г.), Лалакаон (863г.), Солун (904г.), Антиохия (968-69г.)

5. Англия срещу Франция

Кога: 1337-1453г. (116г.)

Къде: Западна Европа (днес Испания, Португалия, Франция)

Най-паметни моменти: Креси (1346г.), Поатие (1356г.), Нахера (1367г.), Аженкур (1415г.), Орлеан (1428-29г.), Кастийон (1453г.)

6. Османската империя срещу  Империята на Хабсбургите 

Кога: 1526 – 1791г. (265г.)

Къде: Средиземномоерието, Централна Европа, Червено море, Персийски залив

Най-паметни моменти: Виена (1529г.), Тунис (1635г.), Превеза (1538г.), Триполи (1551г.) Лепанто (1571г.), Виена (1683г.), Зента (1697г.), Петроварадин (1716г.)

7. Франция срещу Шестте Коалиции

Кога: 1792-1815г. (23г.)

Къде: Цяла Европа от Лисабон до Москва

Най-паметни моменти: Тулон (1793г.), Експедицията в Египет (1798г.), Улм (1805г.), Йена-Аустерлиц (1806г.), Фридланд (1807г.), Ваграм (1809г), Бородино (1812г.), Лайпциг (1813г.), Ватерлоо (1815г.), Виенският мир (1815г.)

8. Антантата срещу Централните сили

Кога: 1914-1919г. (5г.)

Къде: Европа, Азия, Африка

Най-паметни моменти: Таненберг (1914г.), Марна (1914г.), Ипър (1915г.), Галиполската кампания (1915-16), Вердюн (1916г.), Ютланд (1916г.), Пашандейл (1917г.), Мирът от брест-Литовск (1918г.), Дойран (1918г.), Стоте дни (1918г.), Паржките мирни договори (1919г.)

9. Оста срещу Съюзниците

Кога: 1939-1945г. (6г.)

Къде: Европа, Азия, Африка, Океания

Най-паметни моменти: Инвазията на Полша (1939г.), Руско-Финската война (1939-40г.), Инвазията в Дания и Норвегия (1940г.), Ардените (1940г.), Битката за Британия (1940г.), Балканската кампания (1940-1г.), Операция Барбароса (1941г.), Ленинград (1941-44г.), Пърл Харбър (1941г.), Мидуей (1942г.), Ел Аламейн (1942г.), Сталинград (1942-43г.),  Курск (1943г.), Инвазията на Италия (1943г.), Нормандия, (1944г.), Берлин (1945г.), Окинава (1945г.), Хирошима и Нагасаки (1945г.), Парижкият мир (1947г.)

10. Съюзниците срещу СССР (НАТО срещу ОВД след 1955г.)

Кога: (1947-1991г.)

Къде: Целият Свят

Най-паметни моменти: Гръцката гражданска война (1946-49г.), Доктрината Труман и Планът Маршал (1947-48г.), Блокадата на Берлин (1948-49г.), Гражданската война в Китай (1946-50г.), Корейската война (1950-53г.), Унгарската революция (1956г.), Суецката криза (1956г.), Кубинската революция (1953-59г.), Берлинската криза (1961г.), Карибската криза (1962г.), Виетнамската война (1955-1975г.), Войната в Афганистан (1979-1991г.), Войната между Ирак и Иран (1980-88г.), Инвазията на Гренада (1983г.), Разпадането на ОВД (1989-1991г.), Разпадане на СССР (1991г.)

Конфликт: Византийско-селджушките войни

Кога: 26,08,1071г.

Къде: Манцикерт, Източна Анатолия, близо до езерото Ван (дн. Малазгирт)

Кои участват:

1) Византийската империя

Пълководец: Роман IV Диоген, Никифор Бриен, Теодор Алиат, Андроник Дука

Армия: ок. 50 000

2) Империя на Селджукидите

Пълководец: Алп Арслан, Афшин, Артук, Сюлейман шах

Армия: ок. 30 000

Историята накратко:

Сблъсъкът между Византийската империя и Селджукидите започва още през 1060г., когато турците започват първите си набези в Армения. До 1068г., селджуците са завладели по-голямата част от тази провинция, заедно със главните градове Ани и Кесарея. Константин IX и Константин X – и двамата далеч от висотата на воините императори, които извели до победен край ромейската реконкиста, не успели да противодействат на засилващото се турско настъпление. С възкачването на трона на енергичния Роман IV Диоген, византийците започнали поредица от стъпки за да се възвърнат загубените позиции в Северна Сирия и Източна Анатолия. Една византийска армия успява да изтласка турците от Сирия, макар да е победена в последна сметка след личната намеса на султан Алп Арслан. Въпреки това владетелят на селджуците избира да сключи мир (1069г.) и да насочи вниманието си към могъщия Фатимидски халифат в Египет.

През 1071г. Роман Диоген решава привидно да поднови мира с Алп Арслан, докато тайно подготвя силна армия, с която да нахлуе в Армения. Алп Арслан доволен от опцията да подсигури десния си фланг при евентуална война с Фатимидите приема предложението, вдига обсадата на византийската крепост Едеса и поема срещу Алепо, който се намирал в ръцете на египетските владетели. Роман се възползват от това отклоняване на вниманието и нахлул в Армения. Обсадил Манцикерт с половината си армия (около 20-25 000 души), а останалите войници, сред които голяма част от варяжката гвардия, франкските и печенезките наемници, били изпратени да обсадят крепостта Хилат, командвани от стратега Йосиф Тарханиот. действията на ромеите не остават скрити за Алп Арслан и той набързо организира 30 000 армия, събирайки конници от Сирия, Ирак и взимайки част от собствената си армия, обсаждаща Алепо. Турците бързо достигат езерото Ван докато византийския преход през Анатолия се оказва бавен и труден. В крайна сметка, когато Роман IV започва обсадата на Манцикерт, той не е подготвен за появата на селджуците, чийто разузнавачи отлично проучват разположението на византийската армия.

Възползвайки се от разделянето на византийските сили на две, Алп Арслан атакува изненадващо армията на Йосиф Тарханиот и я разбива напълно, след което започва да тормози останалите византийски войски, разположени в превзетия от ромеите Манцикерт. Роман допуска грешка, подценявайки числеността на селджуците, смятайки че става дума за авангардна сила. Императорът започва да изпраща армията си на части срещу врага и по този начин губи по-голямата част от конницата си, както и арменските отряди, които подкрепят ромеите. Византийската пехота успява да отблъсне селджушката конница през първия ден, но не и да постигне някаква решителна победа. Два дни по-късно (26,08), Роман решава да даде открито сражение, построявайки силите си в класическа формация – ляво-център-дясно в една линия и резерв. Селджуците се строяват в грамаден полумесец, използвайки стрелци и набези по фланговете за да тормозят настъпващите ромеи. Византийската пехота успява да превземе лагера на врага, но селджукидите изтеглят конницата си и използвайки стрелци продължават на принципа“удряй и бягай“ да отслабват крилата на своите опоненти, като същевременно „рогата“ на полумесеца започват да се затварят към тила на византийците. Поставен в това неудобно положение, Роман заповядва отстъпление към Манцикерт. Андроник Дука, който бил политически опонент на Диоген започнал д аизтегля своя резерв без да дочака основните сили. Същевременно в предаването на командата станало объркване и дясното крило на ромеите останало на място. Турците се възползвали от настъпилото объркване и спускащия се мрак и атакували разпокъсаната византийска армия. Крилата били пометени, а центъра обкръжен и разбит. Роман IV бил пленен, а варяжките му гвардейци – убити докато го защитават.

Загубите на Византия в периода 1072-1078г. Остава спорен въпроса до колко гражданската война между Роман IV и рода Дука е по-основна причина за бързия успех на турците, отколкото победата в една единствена битка

Няколко седмици след битката, Алп Арслан освободил Роман IV, който се завърнал в Константинопол, но се оказал въвлечен в гражданска война с рода Дука, водени от Андроник. Макар Алп Арслан да не се възползвал веднага от междуособиците, след смъртта му (1072г.), неговите наследници нахлули в Анатолия и в рамките само на пет години покорили цяла Мала Азия. Според мнозина историци, загубата на Мала Азия в края на XI век е основната причина за постепенното рухване на Византийската империя. Макар много от проблемите, с които Византия се сблъсква след тази дата да са плод на загубата, самия факт, че Източната Римска империя преживява още близо 400 години, като дори губи столицата си за 60 от тях поставя подобни генерални заключения като по-скоро прибързани. Комниновата реставрация доказва, че Византия е повече от способна да възстанови своите възможности и да си възвърне загубените позиции, но Манцикерт неминуемо остава като една от най-мрачните страници в ромейската история. От друга страна, заслужава си да се замислим дали причината за бързия турски успех не се дължи по-скоро на разцеплението в империята във връзка с войната между Роман IV и семейство Дука, отколкото на загубата в една единствена битка.

На тази дата, през 634г. арабския пълководец Халид ибн ал Уалид превзема Дамаск, превръщайки го в първия голям византийски град, попаднал в ръцете на разрастващия се Халифат. Падането на Дамаск и последвалата битка при Ярмук (636г.) бележат началото на арабската експанзия в региона на Близкия Изток и северна Африка, довели до създаването на една от най-големите империи в световната история, както и до разселването на арабите върху територии, в които и до днес те са преобладаваща част от населението.

Схема на обсадата, в червено – арабските отряди

Тъй като арабите не разполагали с обсадна техника, Халид обкръжава града изцяло, прекъсвайки всички възможни връзки за снабдяване и комуникация. Към края на август, 634г., Дамаск е напълно обкръжен и арабите започват да чакат глада и жаждата да принудят бранителите да се предадат. В началото на септември, с риск да оголи своите позиции около града, ал Уалид събира армия от около 10 000 и пресреща византийската армия, пратена от император Ираклий с цел да вдигне обсадата. Арабите успяват да атакуват византийските сили от две страни и им нанасят поражение. Възползвайки се от бързината на своята конница, ал Уалид успява да се завърне под стените на Дамаск преди обсадения гарнизон да опита пробив. Седмица по-късно Тома, командира на дамаския гарнизон решава да проведе атака с цел да разбие арабския обръч около града. Атаката се провежда на две вълни в два последователни дни, но се проваля, а Тома е ранен в окото от вражеска стрела.

В нощта на 18 срещу 19 септември, възползвайки се от честването на празник в града, Халид ал Уалид лично повежда щурм срещу една от портите и успява да влезе в града. Тома решава да спаси града си от плячкосване и се договаря с втория командир на арабската армия – Абу Убадая, който успява да убеди Уалид да пощади града за да не настрои останалите християни в Сирия срещу настъпващите арабски сили. В крайна сметка Уалид се съгласява и града е окупиран без да се разрушават християнски храмове и без да се поробва местното населени.

На днешната дата, през 1176г. войските на византийският император Мануил I Комнин са победени от селджушките турци, водени от иконийския султан Килидж II Арслан. Тази битка бележи повратна точка в т.нар. „Комнинова реконкиста“, свързана с изтласкването на турците от Мала Азия, В резултат от поражението, византийският натиск на изток е прекратен и ромеите завинаги загубват инициативата в Анатолия. Самата битка няма решаващо значение за директна промяна на границите, но след нея и след разпадането на Византия през 1204г., византийците завинаги губят шанса си да си възвърнат контрола над Мала Азия и да възстановят своите позиции в региона.

За любителите на алтернативната история, можем да кажем че евентуална византийска победа в това сражение можеше да промени историята на целия регион, тъй като щеше да доведе до окончателното рухване на Иконйският султанат и циментирането на византийската власт в Мала Азия.

Селджушките войски обстрелват хванатата в капан византийска армия

Византийската армия, чиято цел била турската столица Коня, попаднала в добре заложената от турците засада. Макар и доста по-малобройни от ромеите, селджуците успели да се възползват напълно от ситуацията и нанесли сериозни поражение на ромейските сили. Авангарда и част от основните сили на ромеите били обкръжени докато преминавали в дълга колона през планинския проход. Обоза бил унищожен, заедно с голяма част от обсадната техника, предназначена за стените на Коня. Императорът също се оказал в сериозна опасност, но офицерите му успели да го извадят от състоянието на паника, в което се оказал в началото на турската атака. Византиийците се организирали в отбранителна формация и успели да си пробият път към ариергарда на армията, който останал извън прохода с цел да построи укрепен лагер в единия му край.  Турците провели две атаки с конни стрелци срещу лагера, последвани от две византийски контраатаки, но до нов, по-сериозен сблъсък така и не се стигнало. Въпреки че загубил немалко войници, пораженията върху обоза и разрушаването на обсадната техника се оказали факторите, които принудили Мануил да заповяда изтегляне обратно към византийската територия.