Tag Archives: Византия

Обсадата на Дамаск, 634г.

На тази дата, през 634г. арабския пълководец Халид ибн ал Уалид превзема Дамаск, превръщайки го в първия голям византийски град, попаднал в ръцете на разрастващия се Халифат. Падането на Дамаск и последвалата битка при Ярмук (636г.) бележат началото на арабската експанзия в региона на Близкия Изток и северна Африка, довели до създаването на една от най-големите империи в световната история, както и до разселването на арабите върху територии, в които и до днес те са преобладаваща част от населението.

Mohammad_adil_rais-siege_of_damascus

Схема на обсадата, в червено – арабските отряди

Тъй като арабите не разполагали с обсадна техника, Халид обкръжава града изцяло, прекъсвайки всички възможни връзки за снабдяване и комуникация. Към края на август, 634г., Дамаск е напълно обкръжен и арабите започват да чакат глада и жаждата да принудят бранителите да се предадат. В началото на септември, с риск да оголи своите позиции около града, ал Уалид събира армия от около 10 000 и пресреща византийската армия, пратена от император Ираклий с цел да вдигне обсадата. Арабите успяват да атакуват византийските сили от две страни и им нанасят поражение. Възползвайки се от бързината на своята конница, ал Уалид успява да се завърне под стените на Дамаск преди обсадения гарнизон да опита пробив. Седмица по-късно Тома, командира на дамаския гарнизон решава да проведе атака с цел да разбие арабския обръч около града. Атаката се провежда на две вълни в два последователни дни, но се проваля, а Тома е ранен в окото от вражеска стрела.

 

В нощта на 18 срещу 19 септември, възползвайки се от честването на празник в града, Халид ал Уалид лично повежда щурм срещу една от портите и успява да влезе в града. Тома решава да спаси града си от плячкосване и се договаря с втория командир на арабската армия – Абу Убадая, който успява да убеди Уалид да пощади града за да не настрои останалите християни в Сирия срещу настъпващите арабски сили. В крайна сметка Уалид се съгласява и града е окупиран без да се разрушават християнски храмове и без да се поробва местното населени.

Реклами

Битката при Мириокефалон

На днешната дата, през 1176г. войските на византийският император Мануил I Комнин са победени от селджушките турци, водени от иконийския султан Килидж II Арслан. Тази битка бележи повратна точка в т.нар. „Комнинова реконкиста“, свързана с изтласкването на турците от Мала Азия, В резултат от поражението, византийският натиск на изток е прекратен и ромеите завинаги загубват инициативата в Анатолия. Самата битка няма решаващо значение за директна промяна на границите, но след нея и след разпадането на Византия през 1204г., византийците завинаги губят шанса си да си възвърнат контрола над Мала Азия и да възстановят своите позиции в региона.

За любителите на алтернативната история, можем да кажем че евентуална византийска победа в това сражение можеше да промени историята на целия регион, тъй като щеше да доведе до окончателното рухване на Иконйският султанат и циментирането на византийската власт в Мала Азия.

battle_of_myriokephalon_by_ethicallychallenged-d6a6qta

Селджушките войски обстрелват хванатата в капан византийска армия

Византийската армия, чиято цел била турската столица Коня, попаднала в добре заложената от турците засада. Макар и доста по-малобройни от ромеите, селджуците успели да се възползват напълно от ситуацията и нанесли сериозни поражение на ромейските сили. Авангарда и част от основните сили на ромеите били обкръжени докато преминавали в дълга колона през планинския проход. Обоза бил унищожен, заедно с голяма част от обсадната техника, предназначена за стените на Коня. Императорът също се оказал в сериозна опасност, но офицерите му успели да го извадят от състоянието на паника, в което се оказал в началото на турската атака. Византиийците се организирали в отбранителна формация и успели да си пробият път към ариергарда на армията, който останал извън прохода с цел да построи укрепен лагер в единия му край.  Турците провели две атаки с конни стрелци срещу лагера, последвани от две византийски контраатаки, но до нов, по-сериозен сблъсък така и не се стигнало. Въпреки че загубил немалко войници, пораженията върху обоза и разрушаването на обсадната техника се оказали факторите, които принудили Мануил да заповяда изтегляне обратно към византийската територия.


БРОЙ 2 ИЗЛЕЗЕ

Топъл топъл, направо от поточната линия излиза Втори Брой на списание „Военна История“! Искам специално  да благодаря на Петьо Георгиев за страхотния дизайн!

Може да прочетете броя онлайн тук

Очаквайте скоро и в Замунда.нет !