Обикновено сме свикнали да разсъждаваме за Османската империя като за гигантско морско чудовище, простряло пипалата си на 3 континента. Други я възприемат като тумор на политическата карта на Ранномодерна Европа.
Истината е, че Османската империя била всичко друго но не и монолитна структура. Всъщност, тя повече напомня на сложна система от скачени съдове, в която единствено клапите и централната колба се намират под директния контрол на Портата, а останалите звена се радват на повече или по-малко автономно съществуване, а енергията им се впряга в общите начинания само тогава, когато Центърът разполага с достатъчно мотиви и мощност за да катализира процесите в системата.
Горната карта се опитва да илюстрира политическото многообразие на империята в нейния териториален зенит – около 1680г. единственото необходимо разяснение е, че щрихованите зони отбелязват директния контрол на администрацията върху земите, директно инкорпорирани във владенията на Портата, докато светло-зелените, нещирховани участъци обозначават условен или ограничен контрол от страна на държавната администрация. В добавка, Египет и Кюрдските територии имали специфични статути, договорени между местните вождове и Селим I през 1516-17г.
Всички останали зависими държави и квази-държави се управлявали под върховенството на падишаха с или без директното присъствие на османски гарнизони, но като цяло, във вътрешните си дела, се радвали на широка автономия, в която портата се опитвала да се намесва, подкрепяйки отделни политически фракции и използвайки ги като средство за оказване на натиск в защита на своите цели и интереси.