Tag Archives: Война за Австрийското наследство

Битката при Молвиц

Атака на пруската пехота

Атака на пруската пехота

Кога: 10,04,1741г.

Къде: Молвиц, Силезия (дн. Малюйовице, Полша)

Конфликт: Войната за Австрийското наследство

Резултат: Пруска победа

Участващи страни:

1) Австрийската империя

Пълководец: Вилхелм Рейнхард фон Нейперг

Армия: 19 000

Загуби:  ок. 4 500 убити, ранени  или пленени.

2) Прусия

Пълководци: Фридрих II, граф Шверин

Армия: 21 600

Загуби:  ок. 4 800 убити, ранени или пленени

Историята на кратко: 

Молвиц е една от първите битки във Войната за Австрийското наследство и е първа в кариерата на Фрдирих II. Битката остава в историята със сериозните пропуски както от страна на младия „крал в Прусия“, така и на австрийския му опонент. В крайна сметка, по-добрата дисциплина, по-високата мобилност и хладнокръвието на граф Шверин спасяват прусаците и им донасят трудна победа над имперските сили.

План на битката

План на битката

Прусаците откриват битка с атака на част от своята линия, но тя е контрирана от вихрен удар на 4-5 000 австрийки конници, които помитат пруската кавалерия на десния фланг и атакуват пехотата. В този ключов момент Фридрих, следвайки съвета на граф Шверин, напуска бойното поле, оставяйки графа начело на армията. Първоначалния удар на австрийската кавалерия предизвиква  паника в десния фланг на прусаците, но мущровката от времето на Фридрих Вилхелм си казва думата. Без да получава команда, пруската пехота започва по своя инициатива да се престроява и посреща австрийската кавалерия с поредица от убийствени залпове.

Шверин възстановява реда в дясно, а пруската кавалерия на левия фланг разбива австрийската конница, която пробва да дублира атаката на своето ляво крило. Графът заповядва пълно настъпление на пруската линия. Прусаците, възползвайки се от способността си да стрелят по-бързо (4-5 изстрела в минута срещу 2-3 за австрийците), притискат своите опоненти и австрийците са изтласкани от бойното поле.

Пруският крал се разкайва за решението си да напусне бойното поле и се заклева никога повече да не изоставя мъжете си в битка – клетва, която спазва. За разлика от австрийците, Фридрих извлича доста поуки от битката и пренастройва тактиката си с цел максимално да се възползва от офанзивната мощ на своите войски. В следствие на битката, прусаците окупират Силезия, която в крайна сметка ще стане тяхно владение.


Жан Турел

Jean_Thurel_1788_(1804),_par_Antoine_Vestier

Портрет на Турел от 1788г., поръчан и платен от неговите другари в Полка на Турен и дело на художника Антоан Вестиер

Легендарен френски пехотинец, който служи над 90 години в армията на двама крале, Републиката и Империята.

Роден в Орен, Бургундия на 06,09,1698г. През 1716г. се записва в полка на Тюрен и служи в него до края на кариерата си.  Първата голяма война, в която участва е Войната за Полското наследство (1733-38г.) По време на обсадата на Кел, където служи под командването на легендарния херцог на Беруик, Турел е ранен в гърдите от мускет, но оцелява и се връща в редовете на своята част.

През май, 1745г. се сражава при Фронтено, където участва в последния щурм на френската пехота. Сражава се геройски в развихрилото се меле, а тримата му брата са убити около него по време на сражението. След победата при Фронтено, Жан и неговия Полк на Тюрен участват в обсадите на Турне, Термонд и Ат, в които Жан продължава да се сражава в челните редици на своя полк.  През 1746г., полкът на Турел отново е в най-горещите точки на кампанията и Жан се сражава в битката при Рокури, отново под командването на великия маршал де Закс. Същата година полкът на Турел участва в обсадата на Намюр, а през следващата 1747г. Жан за пореден път се сражава в най-кървавото сражение за сезона – битката при Лауфелд.

Крал Луи XV и маршал де Закс в битката при Лауфелд

Крал Луи XV и маршал де Закс в битката при Лауфелд

След победата при Лауфелд, полкът на Тюрен е изпратен към холандската крепост Берген оп Зоом, която е превзета със щурм от французите през септември същата година. В последната година от войната, Турел се сражава при Маастрихт и е част от войските, които приемат холандската капитулация. По време на Войната за Австрийското наследство, Турел получава и единственото си наказание за неподчинение. Това става, защото през 1747г. изкачва стените на крепостта Берген оп Зоом, за да влезе в двора, тъй като портите все още били блокирани, а Жан не искал да пропусне сбора на своя полк на плаца.

Службата на Турел продължава и през Седемгодишната война (1756-63г.). Неговия полк се сражава при Хастенбек (1757г.), Крефел (1758г.) и Минден (1759г.). В битката при Минден Жан Турел е ранен седем пъти, като шест от раните са от удари със сабя в главата, но въпреки това оцелява и след като се възстановява от раните си продължава да служи. През 1760г., в битката при Вартбург, полкът на Турел прикрива отстъплението на френската армия, задържайки напора на  англо-хановерската армия.

През 1771г., крал Луи XVI създава Медала с Двата меча – първия военен медал, който можел да се спечели от обикновен войник. Този медал се давал за 24 години служба в Армията. Турел бил награден с два, а през 1787г. кралят лично се срещнал с него във Версай и го попитал дали иска да получи трети такъв медал или предпочита да бъде награден с Ордена  на Свети Луи (който по принцип се давал само на висши офицери и генерали). Турел отказал по-престижния орден и бил закичен с трети медал с Двата меча.

По време на Войната за независимост на САЩ, полкът на Турел е изпратен на служба в ‘Западните Индии’. Сражава се при Йорктаун (1781г.), Св. Китс (1782г.) и Битката на Светците (Битката при Доминика – 1782г.). В последното сражение, Жан губи един от синовете си, който служи като ефрейтор и също е ветеран в Полка на Тюрен.

Медалът с двата меча се присъжда на войници, които са служели 24 години в армията. Турел имал три такива медала.

Медалът с двата меча се присъжда на войници, които са служели 24 години в армията. Турел имал три такива медала.

През 1787г., по време на поредното назначение на полкът му, Турел отказва поканата да пътува в карета и вече 88-годишен марширува редом с останалите войници през целия път, заявявайки, че никога не се е качвал на карета и няма намерение тепърва да го прави. През 1788г., след като е получил трети пореден Медал с Два меча, другарите от Полка на Тюрен му поръчват портрет, дело на прочутия художник Антоан  Вестиер.

През октомври 1804г., император Наполеон Бонапарт лично награждава 107-годишния Турел с новосъздадения Национален Орден на Почетния Легион, като Жан става един от първите, които получават най-високото военно отличие във Френската империя. Жан Турел е обявен за „най-стария войник в Европа“ и получава пенсия в размер на 1 200 франка.

Жан Турел преживява своя разпрострял се в три столетия живот почти без да боледува. Раняван е многократно, но се възстановява от всичките си рани и нито една от тях не възпрепятства службата му. Умира нa 10.03.1807г., на 108 години, след кратко боледуване.