Tag Archives: Война

Списание „Военна История“, брой XVIII

cover_VoennaIstoria18

Неусетно изминаха пет години от онзи първи брой на списание „Военна История“, който се появи в Интернет пространството през февруари, 2012 г. От тогава излязоха още шестнадесет, вече оформени с вещата намеса на безценният за нашата кауза Петьо Георгиев, чиято всеотдайна и про боно работа през тези години едва ли някога ще успея да компенсирам освен с безкрайната си благодарност и уважение към вложения от него труд. Пред вас вече е осемнадесетият пореден брой на списание „Военна История“. Тъй като е юбилеен, той е и по-специален. В него са поместени статии на всички хора, които бяха неотклонно до нас през изминалите години и с труда си спомогнаха за просъществуването и популяризирането на списанието. И така, какво ви предстои да прочетете:

  • Започваме с интервю с многообещаващия и ентусиазиран екип на проекта „Историограф“ – група млади българи, които не питат какво прави за тях историята на народа им, а какво те биха могли да направят за нея.

  • Продължаваме с творческото бижу на колегата Георги Марков, който се съгласи да напише един наистина академичен по своето качество материал за експедицията на Атиняните срещу Сиракуза в хода на Пелопонеските войни.

  • Продължаваме с един по-различен поглед към военното дело в Османската империя и ролята на бизнеса, икономиката и частната инициатива за възхода на Високата Порта.

  • Радослав Тодоров се включва с един чудесен обзор на военните действия на българската армия в Добруджа в рамките на Първата Световна война.

  • Явор Генов от екипа на „Историограф“ прави дебют на страниците на „Военна История“ със статия, посветена на дейността на австро-унгарския речен флот по време на Първата Световна война.

  • Юлиян Недев изнамира и разказва историята на Феликс фон Люкнер, наричан последният класически пират, оперирал срещу Антантата в хода на Голямата война.

  • Отново на колегата Недев трябва да благодарим и за интересния материал, посветен на десетте най-важни нововъведения в РККА, вдъхновени от съприкосновението на Червената армия с Вермахта на Източния фронт.

  • Венцислав Божев ще ни разкаже в сбит и изчерпателен вид за първата война между арабските държави и Израел, посяла ветрове, от които и до днес Ориента жъне бури.

  • Младен Манев ще ни представи отвличането на полет AF8960 на Еър Франс от терористи в Алжир и операцията по неговото спасяване.

  • Руслан Трад прави отличен обзор на политиките на Иран и Русия по отношение на арабските страни от Ориента и Северна Африка.

  • Денислав Кандев ни оказва честта да присъства в броя със свое пространно ревю на новия филм на Мел Гибсън Hacksaw Ridge.

Пожелаваме Ви Приятно четене!

Александър Стоянов


СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:


САЙТА НИ


CALAMEO.ORG


ACADEMIA.EDU


ZAMUNDA.NET


ZELKA.ORG


ARENABG.COM

Advertisements

Списание „Военна История“, Брой XVII

cover_voennaistoria17

В този брой четете:

  • De Re Militari – амбициозен ежеседмичен проект под формата на журнал, който има за цел да следи всички актуални конфликти по света и да ги представя на своите читатели максимално ясно и неутрално.
  • Гражданската война в Ливан и нейните разсейки през годините, за които ще ни разкаже Венцислав Божев.
  • Историята и зараждането на Ислямска държава ще бъдат представени от първият ни гост-автор, подп. др. Петко Димов.
  • Огнестрелното оръжие през Възраждането ще бъде надлежно описано от Калин Димитров, който също дебютира със свой текст във „Военна История“
  • Спомените на опълченеца Георги Стоянов ще бъдат публикувани заедно с оригинален ръкопис, предоставени ни от неговата внучка Нели Стоичкова.
  • Наемничеството в Сирия – един малко изследва проблем, който има ключова роля за разпределянето на грамадните финансови потоци, които пресичат раздираната от война близкоизточна държава.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

Сайта ни

Academia.edu

Calameo 

Zamunda.net

Zelka.org

ArenaBG.com


DE RE MILITARI XIX

untitled-640x375

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

По време на интервю за MSNBC, бившият губернатор на Ню Мексико и либертариански кандидат за президент на САЩ, Гари Джонсън, попита зачудено „Какво е Алепо?“, когато водещият му зададе въпрос за мнението му относно Сирия и Алепо.

В опит да му отговори саркастично, репортер на The New York Times му обясни в публикация, че градът е „де факто столица на Ислямска държава“. Но, това също не е вярно. По-късно, авторът се поправи, но все пак се показа колко малко може би се знае за един от най-важните фронтове в света в наши дни. Сирийският град Ар Ракка е „столица“ на Ислямска държава, а в Алепо има няколко фронтови линии между сирийски бунтовници, кюрдски сили и сирийски правителствени части. Все пак, в социалните мрежи се появи хаштаг #WhatIsAleppo, през който потребители се подиграват на Гари Джонсън и всички публични личности, забравили да попитат съветниците си относно някои теми.

Не се учудваме, че дори кандидат за президент на САЩ може да няма базисни познания за ставащото в света: много теми изобщо не се появяват по новините, а ако се появят, то е без предистория. Така, пет години по-късно, хора се питат какво е Алепо и изглеждат изненадани. Сложихме кадър с изражението на Гари Джонсън, защото то освен че изразява ситуацията по абсурден начин, също така напомня, че от време на време трябва да се интересува от света, за да не изглеждаме смешни.

А фронтовете и светът ни се тресеше и през лятото. От Сирия до Афганистан и Южен Судан, местното население наблюдаваше как цели градове преминават от една в друга сила, само да сменят притежателя си на следващия ден.

Особено това важи за Сирия и Афганистан, където за изминалите два месеца, фронтовите линии взеха нови и нови жертви, а на други места се появиха нови военни зони, а талибаните са в постоянна офанзива. Темата за Афганистан продължава да отсъства от новинарския поток, а би трябвало да не е така – най-малкото заради това, че военните действия в Афганистан предизвикват голямо движение на хора. Очевидно е, че Афганистан не може да се смята за мирна и сигурна страна, както опитват да ни убедят дори родни политици.

Напрежението ескалира и в Южен Судан, където през юли зачестиха нападенията над чуждестранни представители, а хуманитарни работници бяха нападнати от войници в самия им хотел, предизвиквайки един от най-ужасяващите епизоди в този район.

В Йемен ситуацията продължаваше да се влошава и през лятото, като броят на убитите във вътрешния конфликт, вече достигна 10 000 души. Бомбардировките на водената от Саудитска Арабия коалиция върху цивилни зони, пък накара „Лекари без граници“ да предупредят, че ще изтеглят служителите си. Йемен изпада и в жестока хуманитарна криза…

С тези теми, но не само, се занимаваме в новия брой – 19-ти поред – на журнала за военни конфликти De Re Militari. В него сме поместили и текст на подп. д-р Петко Димов, изпратен ни специално за броя. В него се засяга онлайн пропагандата на „Ислямска държава“ в детайли и как тя се разви през годините. В брой 19 има също така обзорен текст на Александър Стоянов относно стратегията и тактиката в сирийската гражданска война и какво означава за двете страни – опозиция и правителство – фактът, че все повече непълнолетни се сражават по фронтовете.

БРОЙ 19 МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMIA.EDU

CALAMEO


De Re Militari Брой 1

2KORICA

Светът в който живеем е свят на динамика – бързо възникващи проблеми, бързо (а често и прибързано) взимане на решения и бързо разводняване на информацията. Конфликтите, които обагриха в червено земите от Западна Сахара до Иран и изпратиха към Европа най-голямата мигрантска вълна в историята на „Стария Континент“ са неделима част от нашето съвремие и до голяма степен дефинират реалността, в която живеем.


Конфронтацията на сили, политики и ресурси е безпрецедентна за рамките на Леванта и Магреба. Цели поколения са превърнати в „нации под оръжие“ подобно на французите от времето на своята Революция или американците – от епохата на гражданската си война. Икономическите, политическите и стратегическите интереси на Великите сили се преплитат с трупани в продължение на десетилетия вътрешни проблеми и неотмъстени престъпления.

Логично беше тази взривоопасна смес да експлодира в това, което днешните медии наричат „Арабска пролет“ (въпреки че започна през зимата – бел. авт.). Искрата, която възпламени Тунис се пренесе на изток, обхващайки Либия, Египет, Сирия, Ирак и Йемен и засягайки всички останали страни от Близкия Изток по един или друг начин. Цялата тази лавинообразна вълна от насилие, доведе до неминуема хуманитарна катастрофа, която Европа пропусна да разпознае в зародиш и с която и до днес не успява да се справи по адекватен и успешен начин. Нещо повече, терорът, който до скоро гледахме по улиците на Багдад, Дамаск и Кайро, се пренесе в сърцето на Стария Континент, първо в Париж, а сега и в Брюксел. Изглежда, Запада пропуска нещо много важно, но все още не осъзнава какво е то.

Същевременно, активизирането на руската външна политика в нейната по-агресивна форма (Украйна, Крим, а преди това и Грузия), доведе до пренареждане на фигурите на гео-стратегическата дъска в Близкия Изток. Москва показа, че ще се стреми да компенсира забавящите се икономически темпове с бомбастични интервенции, целящи да докажат, че задният двор на Кремъл е с голяма площ и че „братушките“ са способни да го косят така, както пасва на тяхното гео-политическо фън шуи. Или поне това е картината, която Владимир Путин иска да изложи на постамент пред света. В действителност, събитията ясно доказаха, че Великите Сили водят многопластова политика, чиято повърхност – на човеколюбиви интервенции в името на реда, всъщност крие мрачни утроби, изпълнени със сиви сделки за оръжие, петрол и политическо влияние. Докато две успоредни коалиции се борят поотделно с един и същи враг, поредица от телефонни разговори на най-висше ниво преначерта Изтока в момент, в който мнозина по-наивни наблюдатели вече се готвеха за неминуема Световна война.

Всички тези задкулисни ходове се прикриваха както зад стандартната политическа фасада на дипломацията, така и зад една нова форма на конфронтация – т.нар. „хибридна война“. Този нов мотив от противопоставянето на „лагерите“ се свързва с ловка манипулация на общодостъпната информация – медии, сайтове, блогове, влогове и репортажи чрез всички възможни интелектуални и технически средства. Хибридната война се води на широк, най-вече виртуален, фронт и е прийом, използван от всички страни – било то малки и големи.

Именно в контекста на тази масова дезинформация, причинена от обслужването на определени политически (западни и източни) лобита, двама ентусиасти решиха да търсят средния път. Проектът, който официално стартира днес носи името „De Re Militari” или казано по нашенски „За Военните дела“ и е нагла (от наша страна – бел.авт.) заемка от името на най-популярния военен трактат, дело на римския автор Вегеций. Името се оказа твърде подходящо за обрисуването на съвременната обстановка, защото именно дело е ключовата дума в описването на настоящите конфликти. Сложна комбинация от икономика, шпионаж, медийни атаки и политически валсове, войната днес е много повече дело, отколкото стратегическо начертание.

De Re Militari” си поставя за цел да следи основните военни конфликти, които касаят настоящето и бъдещето на Европа и да представя кратка, ясна и неутрална информация относно развитието на военните и политически процеси, формиращо общия гео-политически пейзаж. Броевете ще излизат ежеседмично и ще предлагат обзор на основните събития от разглежданите страни в комбинация с прецизни карти, отразяващи стратегическата ситуация във всяка една от конфликтните зони.

За разлика от множество експерти по въпросите на Изтока и Африка, авторите ще се задоволят само с краткосрочни предвиждания с цел по-ясното и сигурно анализиране на съответните процеси. Историята вече ясно доказа, че в XXI век, да се опиташ да отгатнеш хода на определен конфликт за една година напред е, като да познаеш дали националите ни ще играят добре или зле в следващия си мач.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ В:
КАЛАМЕО ИЛИ ACADEMIA.EDU

ИЛИ ДА ГО СВАЛИТЕ ДИРЕКТНО ОТ  ТУК


Ситуацията в Афганистан

Afghanistan15012016

Ситуацията в Афганистан 15-01-2016г.


Кой кой е в Сирия – Ислямска Държава

Image00001

Последният голям „играч“ на стратегическата дъска в Близкия изток, но съвсем не и по значение, е Ислямска Държава.

Самопровъзгласилият се халифат ясно заяви своите пан-ислямски претенции, като програмата максимум предвижда инкорпориране на всички земи в Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. За сега всички тези мегаломански претенции са по-скоро пи ар средство за набиране на доброволци, отколкото явни цели пред ръководството на Даеш (презрително название, което по звучене напомня абревиатурата на арабски, но означава „стъпкана пръст“). Въпреки това, подразделения (уалияти) бяха обявени в Алжир, Египет, Либия, Нигерия, Афганистан, Индия и Кавказ, където местни групировки се заклеха във вярност на организацията-майка.

Обратно в зоната Сирия-Ирак, Ислямска Държава притежава около 45% от Сирия и около 1/3 от Ирак, предимно пустинни зони, доста от които, обаче, богати на нефт. Според най-общи сведения, под ботуша на Даеш живеят около 8 000 000 души, а армията на организацията вероятно наброява около 50-60 000 редовни бойци и вероятно още толкова обучаващи се. Тези сили са разхвърляни върху поредица от фронтове, сражавайки се срещу всички останали фракции в региона, като към момента, основните им опоненти се явяват кюрдските милиции (YPG и пешмергите) и ССА в района на Алепо. Допълнително, тежки боеве се водят със сирийската армия в района на Деир ез Зор и Палмира, а с иракската – около Фалуджа, Байджи и Рамади.

Ислямска Държава разполага с доста модерно оборудване, закупено посредством нелегалната търговия на петрол и антики, както и на базата на пленена армейска техника в складовете на пленени от ислямистите в Сирия и Ирак. Даеш разполага с танкове, бронирани джипове, модерни ракетни системи и картечници. За кратко използваха и няколко пленени самолета, които бързо бяха свалени от Сирийските ВВС и Коалиционните ВВС през 2014г. Въпреки това, осланяйки се на колосалния си месечен приход, организацията не среща сериозни затруднения да попълва арсеналите си и дори да трупа излишъци, които в последствие се използват по множеството фронтове, за създаване на добре снабдени анклави, способни с месеци да издържат на вражески офанзиви. Съчетано с фанатичното сражаване „до последна капка кръв“, това превръща всяка укрепена позиция на ИД в трудна за завземане крепост.

Популярността на ИД непрекъснато расте а с това расте и броя на доброволците, които продължават да се стичат от цял свят, въпреки опитите на съседните на Сирия и Ирак държави да ограничат прилива на хора през границите си.


Ситуацията в Близкия Изток 19-21.08.2015г.

Сирия, Ирак и Ливан 19-21,08,2015г.

Сирия, Ирак и Ливан 19-21,08,2015г.