В този брой четете:

• De Re Militari – амбициозен ежеседмичен проект под формата на журнал, който има за цел да следи всички актуални конфликти по света и да ги представя на своите читатели максимално ясно и неутрално.
• Гражданската война в Ливан и нейните разсейки през годините, за които ще ни разкаже Венцислав Божев.
• Историята и зараждането на Ислямска държава ще бъдат представени от първият ни гост-автор, подп. др. Петко Димов.
• Огнестрелното оръжие през Възраждането ще бъде надлежно описано от Калин Димитров, който също дебютира със свой текст във „Военна История“
• Спомените на опълченеца Георги Стоянов ще бъдат публикувани заедно с оригинален ръкопис, предоставени ни от неговата внучка Нели Стоичкова.
• Наемничеството в Сирия – един малко изследва проблем, който има ключова роля за разпределянето на грамадните финансови потоци, които пресичат раздираната от война близкоизточна държава.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

Сайта ни

Academia.edu

Calameo 

Zamunda.net

Zelka.org

ArenaBG.com

Светът в който живеем е свят на динамика – бързо възникващи проблеми, бързо (а често и прибързано) взимане на решения и бързо разводняване на информацията. Конфликтите, които обагриха в червено земите от Западна Сахара до Иран и изпратиха към Европа най-голямата мигрантска вълна в историята на „Стария Континент“ са неделима част от нашето съвремие и до голяма степен дефинират реалността, в която живеем.

Конфронтацията на сили, политики и ресурси е безпрецедентна за рамките на Леванта и Магреба. Цели поколения са превърнати в „нации под оръжие“ подобно на французите от времето на своята Революция или американците – от епохата на гражданската си война. Икономическите, политическите и стратегическите интереси на Великите сили се преплитат с трупани в продължение на десетилетия вътрешни проблеми и неотмъстени престъпления.

Логично беше тази взривоопасна смес да експлодира в това, което днешните медии наричат „Арабска пролет“ (въпреки че започна през зимата – бел. авт.). Искрата, която възпламени Тунис се пренесе на изток, обхващайки Либия, Египет, Сирия, Ирак и Йемен и засягайки всички останали страни от Близкия Изток по един или друг начин. Цялата тази лавинообразна вълна от насилие, доведе до неминуема хуманитарна катастрофа, която Европа пропусна да разпознае в зародиш и с която и до днес не успява да се справи по адекватен и успешен начин. Нещо повече, терорът, който до скоро гледахме по улиците на Багдад, Дамаск и Кайро, се пренесе в сърцето на Стария Континент, първо в Париж, а сега и в Брюксел. Изглежда, Запада пропуска нещо много важно, но все още не осъзнава какво е то.

Същевременно, активизирането на руската външна политика в нейната по-агресивна форма (Украйна, Крим, а преди това и Грузия), доведе до пренареждане на фигурите на гео-стратегическата дъска в Близкия Изток. Москва показа, че ще се стреми да компенсира забавящите се икономически темпове с бомбастични интервенции, целящи да докажат, че задният двор на Кремъл е с голяма площ и че „братушките“ са способни да го косят така, както пасва на тяхното гео-политическо фън шуи. Или поне това е картината, която Владимир Путин иска да изложи на постамент пред света. В действителност, събитията ясно доказаха, че Великите Сили водят многопластова политика, чиято повърхност – на човеколюбиви интервенции в името на реда, всъщност крие мрачни утроби, изпълнени със сиви сделки за оръжие, петрол и политическо влияние. Докато две успоредни коалиции се борят поотделно с един и същи враг, поредица от телефонни разговори на най-висше ниво преначерта Изтока в момент, в който мнозина по-наивни наблюдатели вече се готвеха за неминуема Световна война.

Всички тези задкулисни ходове се прикриваха както зад стандартната политическа фасада на дипломацията, така и зад една нова форма на конфронтация – т.нар. „хибридна война“. Този нов мотив от противопоставянето на „лагерите“ се свързва с ловка манипулация на общодостъпната информация – медии, сайтове, блогове, влогове и репортажи чрез всички възможни интелектуални и технически средства. Хибридната война се води на широк, най-вече виртуален, фронт и е прийом, използван от всички страни – било то малки и големи.

Именно в контекста на тази масова дезинформация, причинена от обслужването на определени политически (западни и източни) лобита, двама ентусиасти решиха да търсят средния път. Проектът, който официално стартира днес носи името „De Re Militari” или казано по нашенски „За Военните дела“ и е нагла (от наша страна – бел.авт.) заемка от името на най-популярния военен трактат, дело на римския автор Вегеций. Името се оказа твърде подходящо за обрисуването на съвременната обстановка, защото именно дело е ключовата дума в описването на настоящите конфликти. Сложна комбинация от икономика, шпионаж, медийни атаки и политически валсове, войната днес е много повече дело, отколкото стратегическо начертание.

„De Re Militari” си поставя за цел да следи основните военни конфликти, които касаят настоящето и бъдещето на Европа и да представя кратка, ясна и неутрална информация относно развитието на военните и политически процеси, формиращо общия гео-политически пейзаж. Броевете ще излизат ежеседмично и ще предлагат обзор на основните събития от разглежданите страни в комбинация с прецизни карти, отразяващи стратегическата ситуация във всяка една от конфликтните зони.

За разлика от множество експерти по въпросите на Изтока и Африка, авторите ще се задоволят само с краткосрочни предвиждания с цел по-ясното и сигурно анализиране на съответните процеси. Историята вече ясно доказа, че в XXI век, да се опиташ да отгатнеш хода на определен конфликт за една година напред е, като да познаеш дали националите ни ще играят добре или зле в следващия си мач.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ В:
КАЛАМЕО ИЛИ ACADEMIA.EDU

ИЛИ ДА ГО СВАЛИТЕ ДИРЕКТНО ОТ  ТУК

Последният голям „играч“ на стратегическата дъска в Близкия изток, но съвсем не и по значение, е Ислямска Държава.

Самопровъзгласилият се халифат ясно заяви своите пан-ислямски претенции, като програмата максимум предвижда инкорпориране на всички земи в Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. За сега всички тези мегаломански претенции са по-скоро пи ар средство за набиране на доброволци, отколкото явни цели пред ръководството на Даеш (презрително название, което по звучене напомня абревиатурата на арабски, но означава „стъпкана пръст“). Въпреки това, подразделения (уалияти) бяха обявени в Алжир, Египет, Либия, Нигерия, Афганистан, Индия и Кавказ, където местни групировки се заклеха във вярност на организацията-майка.

Обратно в зоната Сирия-Ирак, Ислямска Държава притежава около 45% от Сирия и около 1/3 от Ирак, предимно пустинни зони, доста от които, обаче, богати на нефт. Според най-общи сведения, под ботуша на Даеш живеят около 8 000 000 души, а армията на организацията вероятно наброява около 50-60 000 редовни бойци и вероятно още толкова обучаващи се. Тези сили са разхвърляни върху поредица от фронтове, сражавайки се срещу всички останали фракции в региона, като към момента, основните им опоненти се явяват кюрдските милиции (YPG и пешмергите) и ССА в района на Алепо. Допълнително, тежки боеве се водят със сирийската армия в района на Деир ез Зор и Палмира, а с иракската – около Фалуджа, Байджи и Рамади.

Ислямска Държава разполага с доста модерно оборудване, закупено посредством нелегалната търговия на петрол и антики, както и на базата на пленена армейска техника в складовете на пленени от ислямистите в Сирия и Ирак. Даеш разполага с танкове, бронирани джипове, модерни ракетни системи и картечници. За кратко използваха и няколко пленени самолета, които бързо бяха свалени от Сирийските ВВС и Коалиционните ВВС през 2014г. Въпреки това, осланяйки се на колосалния си месечен приход, организацията не среща сериозни затруднения да попълва арсеналите си и дори да трупа излишъци, които в последствие се използват по множеството фронтове, за създаване на добре снабдени анклави, способни с месеци да издържат на вражески офанзиви. Съчетано с фанатичното сражаване „до последна капка кръв“, това превръща всяка укрепена позиция на ИД в трудна за завземане крепост.

Популярността на ИД непрекъснато расте а с това расте и броя на доброволците, които продължават да се стичат от цял свят, въпреки опитите на съседните на Сирия и Ирак държави да ограничат прилива на хора през границите си.

Войници и Армии

1. Ти не си супермен.
2. Професионалистите са предвидими, но светът е пълен с аматьори.
3. Нито един готов за битка отряд не може да премине инспекция.
4. Нито един отряд, преминал инспекция не преживява битката.
5. Армията с най-кичозните униформи винаги губи войната.
6. Мърфи е бил грънт („пушечно месо“ – редови пехотинец)

Битки

1. Ако ви липсва всичко друго, освен врагове, значи участвате в битка.
2. Когато и двете страни са убедени че ще загубят битката, и двете обикновено са прави.

Планиране

1. Важните неща са прости.
2. Простите неща са много трудни.
3. Нито един план не остава непроменен щом започне битката.
4. Идеалните планове не са..

Тактика
1. Не изглеждай подозрително, това привлича огъня.
2. Не привличай огъня към себе си, това изнервя околните.
3. Опитай се да изглеждаш незначителен, врага може да пести мунициите си.
4. Ако врага е в обсега ти, значи и ти си в неговия.
5. Всичко, което правиш може да те превърне в труп, включително и ако не правиш нищо.
6. Ако не виждаш врага, той все пак може да те вижда.

Техника

1. Ако е тъпо, но работи, значи не е тъпо.
2. Когато се усъмниш в нещо, изпразни пълнителя.
3. Никога не се навирай в „лисича дупка“ с някой, който е по-смел от теб.(1)
4. Ако атаката върви твърде успешно, значи се намирате в засада.
5. Диверсията на врага, която игнорирате, е всъщност основното направление на неговата атака.
6. По-лесния път винаги е миниран.
7. Когато подсигурите дадена зона, не забравяйте да уведомите врага за това.
8. Работата в екип е жизнено важна. Тя осигурява на врага други хора, по които да стреля.
9. Ако за врагът ти е прекалено трудно да проникне, значи за теб ще е прекалено трудно да се измъкнеш.
10. Единствената сигурна почва под краката ти, е тази върху която стоиш в момента.
11. По-лесния път обикновено води към смъртта ти.
12. Ако поемеш прекалено много цели, после ще трябва да премахнеш прекалено много цели.
13. Може да победиш и без да се биеш, но е доста по-трудно, а врага може да откаже да съдейства

Жертвите

1. Мунициите са евтини, животът ви – не е
2. По-лесно е да прекалиш с разхода на муниции в битка, отколкото да попълваш регистрационните формуляри към Погребалното звено.

Оръжията

1. Винаги помнете, че оръжието ви е правено от фирмата, предложила най-ниска цена.
2. Закона на щика гласи, че човека с куршума печели.
3. Проследяващите куршуми оказват и двете посоки.
4. Най-добрия начин да унищожиш един танк е с друг танк. Ето защо танковете винаги се бият помежду си…и нямат време да помагат на пехотата.
5. Бронираните машини са магнит за оръжията „лисича дупка“, която привлича вниманието на врага.
6. Всички петсекундни гранати избухват след три секунди.
7. Обхвата на взрива на всяка граната винаги е с една стъпка по-голям от обхвата на вашия скок.
8. Ако не сте запомнили, мечът е насочен КЪМ вас.
9. Безоткатните оръжия не са.

Артилерия и бомбардиране

1. Огънят, предназначен да заглуши отбраната на врага не го прави.
2. Стрелбата за финална защита не ви защитава.(2)
3. Приятелският огън не е.
4. Радиото ще откаже в най-трудния момент, когато имате нужда от подкрепление.
5. Насрещният огън е винаги с предимство
6. Единственото нещо, по прецизно от насрещен вражески огън, е насрещният приятелски огън.
7. Ако сте по-напред от установената си позиция, артилерията ви ще стреля на по-късо разстояние.
8. Поддръжката за всякакъв климат никога не работи в лошо време.
9. Прецизното бомбандиране винаги е с точност до една миля.
10. Касетъчните бомби, пускани от Б52 и Ц130 са много, много точни. Те винаги удрят земята.

Логистика

1. Мърфи е бил логистик.
2. Нещата, които трябва да работят заедно, обикновено не си пасват.
3. Според бирената математика, „2 бири и 37 души е равно на 49 каси“

Разузнаване

1. Математиката при броенето на труповете е следната – двама партизани, един ранен и две прасета е равно на 37 убити в битка врагове.
2. Противника винаги изглежда по-силен, особено когато те напада от две страни.
3. Оръжията на противника винаги ти изглеждат по-добри.
4. Най-шумните оръжия винаги изглеждат най-мощни.

ЗАБЕЛЕЖКА:

(1)Под термина „лисича дупка“ се подразбира тясно пространство, от което има само един изход.
(2)Става дума за огън със всички налични средства, предназначен да спре вражеско настъпление, което заплашва да помете вашата позиция. Опасното при този вид стрелба е, че често най-предните ви позиции също попадат под обстрела на вашите оръдия.