Tag Archives: Даеш

De Re Militari VII

7KORICA.jpg

Когато чуваме Нигерия, се сещаме предимно за Боко Харам, екстремизъм и непреодолими африкански проблеми. Не е изненада – новинарските емисии пишат или споменават държавата и като цяло Африка предимно, когато става дума за нещо лошо. Но съществува и друга страна.

На фона на всички проблеми, с които се сблъсква страната, икономическото бъдеще на Нигерия остава оптимистично. Според проучвания през 2015 година, държавата се очаква да бъде сред десетте най-бързо развиващи се икономики в света. Много важно в поддържането на ръста е наличието на стабилност, честни избори и намаляване ролята на армията. Фактори, които все още са далеч от желания резултат.

Въпреки многобройните призиви, международната общност се забави в подпомагане на нигерийското правителство в борбата срещу Боко Харам. СС на ООН едва наскоро призна този конфликт. САЩ, Франция и Великобритания предложиха някаква подкрепа, но не достатъчно, за да повлияе на крайния резултат. Мнозина анализатори твърдят, че Нигерия се забавя с отговор на кризата. Но Боко Харам е глобален проблем, не само на Нигерия. Решението на Африканския съюз да изпрати през 2015 близо 8700 войници да се сражават с екстремистите, подчертава международния характер на кризата.

Нигерийците трябва да поемат водеща роля в борбата срещу тази заплаха. Но отвъд загубата на човешкия живот и страданието, насилието и нестабилността застрашават перспективите за икономически растеж на Нигерия. Страната направи опити да диверсифицира своята икономика от петрола и да инвестира в селското стопанство, производството и услугите. Усилието си заслужава, още повече с клатушкащите се цени на петрола в глобален план.

Нигерия е най-голямата икономика в Африка и 26-та в света. БВП на страната възлиза на 510 милиарда долара с огромен потенциал за растеж. Една стабилна и спокойна Нигерия би могла да допринесе за интеграцията и покачването на африканската икономика по отношение на световната. Заради вътрешния конфликт и други фактори, Нигерия внася близо 70% от горивата за собствени нужди при условие, че има свои залежи на петрол.

Впрочем, България също има стари отношения с Нигерия. От 1964 насам, когато се установяват официално отношенията между двете държави, София изнася всякаква продукция – от цимент до хранителни продукти. Български фирми са участвали в 70 инфраструктурни и граждански обекти в различни части на страната, включително и в новата столица Абуджа.

През 2014 президентът на САЩ Барак Обама бе домакин на африкански лидери на среща на върха във Вашингтон. Един от акцентите беше въпросът с осигуряването на възможности за развитие не само в петролния бранш, но и в развиване и износ на природни ресурси, подобряването на инфраструктурата, технологиите, потребителски стоки, агробизнес – фактори, които биха могли да създадат нови работни места и растеж на личните доходи.

За съжаление, корупцията е особено силна в Нигерия и главна причина за нестабилност в държавата. Нигерия има потенциал да бъде ключов износител на селскостопанска продукция – страната разполага с 84 милиона хектара обработваема земя, но заради вътрешните проблеми само 40% се обработва. Нигерия разполага с обилни валежи и работна сила, които могат да увеличат производството, но заради конфликта с Боко Харам и нездравата роля на армията в живота на страната, Нигерия не може да извърши нужните реформи. Северните части на страната, където Боко Харам намира поддръжници, продължават да бъдат запуснати, изоставени от правителството, а местните често са репресирани и оставяни без достъп до основни услуги. Именно от това печели радикалната група, започнала съществуването си като антивоенно студентско движение. За съжаление, през 2016 година ситуацията продължава да бъде същата, а правителствените сили предпочитат да наказват населението, пред това да осигурят алтернативи.

Политическият и военен елит на страната трябва да гарантира свободно гласуване и сигурност. Макар и с някои стъпки напред, все още това е непостижима цел. Въпреки ясната основна роля на страната заради огромните си размери, голямото си население и наличие на природни ресурси, нигерийските власти продължават да допускат стари грешки, а натискът на международната общност е минимален.

В брой 7 на журнала De Re Militari, който можете да изтеглите и прочетете по-долу, разглеждаме Нигерия и в частност Боко Харам като структура, финансиране и идеология. А също така, броят предлага и станалите вече периодични карти на Йемен, Сирия, Либия, Ирак…Приятно четене!

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari VI

Image00001

„Пазете се от малките държави“, пише руският анархист Михаил Бакунин през 19-ти век, „те са жертви на по-големи държави, но също и източник на опасност за тях.“ Ливан, държава не по-голяма от Уелс, е кръстопът между Изтока и Запада и е именно това – бойно поле на всяка от големите сили в региона на Близкия изток, засилвайки техните противоречия.

Модерната история на Ливан е наситена с конфликти. Преминавайки през граждански конфликт през 1950-те, страната изпада в дълбока криза, която се засилва със засилване на бежанския поток от Палестина след войната между арабските държави и Израел през 1967 година. Няколко години по-късно, през 1975, избухва Втората гражданска война в Ливан, която продължава до 1990 година. Този конфликт бележи завинаги ливанското общество и политическата система на страната.

Днес министерски постове и ведомства се разпределят на религиозна основа по предписанията на споразумението от Таиф през 1990, сложило край на конфликта. Но днес има все повече недоволни от тази система, която предизвиква сериозни нарушения на вътрешния мир в Ливан.

Нека не забравяме и бежанската криза от Сирия и войната между бунтовници и Башар Асад. Както винаги в историята на Ливан, събитията в Дамаск се отразяват неимоверно в Бейрут. Днес Ливан има близо 2 милиона бежанци на своя територия (при население от преди войната от 4 милиона души), което предизвика трусове в страната, ръст на безработицата и политическо напрежение между партиите, подкрепящи сирийското правителство и онези, които желаят свалянето на Асад. Така, по този нежелан от самите ливанци начин, войната в Сирия се прелива в Ливан, с което от 2012 започва новият епизод от насилие и напрежение в Страната на кедрите.

БРОЙ 6 МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari V

5KORICA

Какво ви хрумва, когато ви кажат „Мексико“? Със сигурност освен плажовете, веднага се сещате за наркотиците, картелите, кокаина, екзотичните босове, кадри от GTA Vice City или GTA San Andreas и едва тогава нещо от богатата и древна история на страната…

Проблемът не е у вас. За Мексико се чува най-вече покрай картелите, за съжаление. Последният случай – на отвлечени 43 младежи – придоби световна популярност с предполагаемата съдба на тези момчета и момичета, но и с невъзможността мексиканското правителство да се справи с едно от най-ужасните събития в модерната история на Мексико – Нарковойната.

Тази война, макар да изглежда невидима за много хора, е напълно активен конфликт като всеки друг – с армии, жертви, завземане на територии и много, много интереси. Както всяка друга война и в тази има намесени външни играчи и наемници.

Има и нещо друго – практиката да се публикуват обезглавявания, мъчения и екзекуции в Интернет с цел пропаганда, датира именно от началото на тази война, като картелите носят патента за тези методи много преди да го направят джихадистките групировки. Ако потърсите в Google „Los Zetas“ ще откриете кадри с отрязани глави и всякакъв тип жестокост.

А дали има връзка между картели и радикали в Африка и Близкия изток? Именно в опит да отговорим и на този въпрос, решихме акцент на този брой да е Мексико. Ще се изненадате от информацията.

Ще кажем само това преди да ви оставим да се запознаете със съдържанието на брой 5 на журнала De Re Militari – до 2016 убитите в Мексико в тази война са над 180 000, десетки хиляди са безследно изчезнали, над 1,6 милиона са загубили домовете си. А войната продължава.

В броя сме публикували и карти на Сирия, Сомалия, Либия, Ирак, Йемен и Афганистан. През последната седмица Ирак беше разтърсен от серия атентати, а в Йемен саудитските въздушни удари унищожиха важни позиции на Ал Кайда на Арабския полуостров.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari Брой 4

1 23 4

Рано сутринта на 21 април етиопската армия започна военна операция в Южен Судан. Целта: да се издирят 108 деца, отвлечени от въоръжени мъже на 15 април, когато при същото нападение загиват близо 200 души. Учудващо за водещите на новините, не става дума за джихадистка групировка, която набира деца-войници.

Ако има конфликт, който може да разтресе тепърва Източна Африка и като цяло Сахел, но е „оставян встрани“ от новинарския поток, то това е Южен Судан.

Когато на 9 юли 2011 южната част на Судан обяви независимост и заживя свой собствен живот, учебниците трябваше да бъдат пренаписани. През последните пет години учениците изучават с една държава повече. Но Южен Судан има редица проблеми, пред които да се изправи.

Когато говорим за Судан като цяло, не може да не се сетим за конфликта в Дарфур, за който се говореше не малко дори и у нас. Избухналата през 2003 война е активна и до момента, просто за нея не чуваме.

Събитията в Дарфур се преплитат с тези в Южен Кордофан и Сини Нил – двете бунтовни судански провинции, където опозиционните сили, застанали срещу дългогодишното управление на Омар ал Башир, получават подкрепа от вече независимия Южен Судан. И ако смятате, че това звучи заплетено, погледнете към самия Южен Судан.

От 5 години в новата нация има вътрешен конфликт, в който етническо напрежение се обвързва с политически амбиции, а на дъното на всичко лежат земни богатства като петрол…

Разбира се, не сме забравили и останалите конфликти, които следим от брой 1 на журнала – Афганистан, Йемен, Либия, Сирия, Сомалия – придружени с карти и кратка информация за случилите се събития през последната седмица.

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИНКЛИН

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI III

3KORICA

Сахел – Златната мина на Ал Кайда

След като през последните две години вниманието на света бе концентрирано основно върху случващото се в Сирия и Ирак, световните медии, започнаха все по-вече да поглеждат в страни от сърцето на Ислямска държава и да следят постепенното разрастване на Ал Кайда, която след като преживя един от най-тежките си периоди през 2007-2011г., започна постепенно да се възстановява и да набира инерция. В предишния брой вече ви разказахме за подновения щурм в Афганистан и засилването в Сомалия. В настоящето издание на De Re Militari ще обърнем внимание на случващото се в Западна Африка. Там, около размирната страна Мали, в която араби, туареги и множество други народности се борят за своите земи и права, Ал Кайда и нейните съюзници в Алжир, Нигер, Кот Д’ ивоар, Мавритания и Западна Сахара развихрят безпрецедентна по мащабите си контрабанда, която им е носи около един милиард долара годишно само от продажбата на наркотици. Същевременно, трафикът на оръжия от и за Либия поддържа цяла една пустинна икономика, от която печелят както племенните лидери, така и водачите на ислямистките структури, чийто бизнес напомня доста на големите икономически магнати – парите се инвестират във всевъзможни източници на печалба и в средства за тяхното подсигуряване.

Втората ключова тема, с която ще се занимаем са Филипините – далечен и мистериозен за масовата аудитория у нас островен свят, където ислям, маоизъм и десен консерватизъм превръщат политическия живот в същински барутен погреб, редовно изригващ на повърхността под формата на локални конфликти, които неминуемо въвличат и заинтригуваните в региона сили – Китай и САЩ (чиято бивша колония са Филипините). Последните събития в южната част на страната демонстрираха, че Ислямска държава, подкрепяща местната групировка Абу Сайяф, ще се опита да разпространи своето влияние и присъствие дори в най-отдалечените зони, в които има възможност да си съдейства с ислямистки групировки.

Няма да бъдат подминати и „редовните“ конфликтни зони – Афганистан, където Ал кайда започва своята нова пролетна офанзива в Хелманд, Йемен, където примирието остава само привидно и разбира се Сирия, в която Ислямска държава получи неочаквана, индиректна подкрепа от кюрдите в борбата си срещу Свободната сирийска армия в анклава около Азаз.

ЖУРНАЛА МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMICA EDU

CALAMEO

ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ ТУК


DE RE MILITARI, брой II

2KORICA

На линия е и Втори Брой на журнала De Re Militari. В този брой ще ви занимаем:

  • С развитието на конфликта в Сирия
  • С конфликта в Сомалия и кой кой е по тамошните фронтове
  • С войната в Афганистан и множеството фракции, които се борят там
  • С подновеното напрежение в Нагорни Карабах

Броят може да четете онлайн в

КЛИН КЛИН

КАЛАМЕО

ISSUU

ACADEMIA.EDU

или да свалите от ТУК


Равносметката за Сирия

След около година на превратности, нови коалиции и външни интервенции, ето какво остава от гледна точка зони на контрол.

Ravnosmetkata

Какво се набива на очи:

  • Около 85% от териториите, загубени от Ислямска държава, са отнети от бойци на Сирийската опозиция (Най-вече ССА и ИФ) и кюрдите от YPG заедно с техните съюзници в поредицата съвместни щабове – „Буркан ал Фурат“, а в последствие „Сирийските демократични сили“
  • Сирийското правителство е отнело територии на Даеш само в два ключови сектора – Палмира и източните части на Халеб (около Ас Сафира и базата Куейрес)
  • Въпреки намесата на Русия, Сирийските правителствени сили са загубили от бунтовниците повече територии, отколкото са спечелили. Това количествено измерение се компенсира в качествено отношение – загубите в Латакия и около Халедб и Нубл са далеч по-големи успехи от експанзията на ССА в пустинята източно от Суайда. От друга страна, зоните, овладени от бунтовниците в провинциите Хама, Хомс и Идлиб са с не по-малка стратегическа стойност от успехите на САА в района на Халеб. Равносметката е по-скоро патова, с лек превес за ССА.
  • Подобно е и положението в провинция Дараа, където САА успя да си върне Шейх Мискин, но загуби позиции около Шараа и Ат Таф (северно от Суайда)
  • Въпреки цялостното си свиване по фронтовете, Ислямска държава е успяла да разшири своите позиции в Централна и Южна Сирия, най-вече за сметка на правителствените сили. Отнетите зони не са ключови, но представляват сериозен тилови проблем, с който бойците на Асад ще трябва да се справят рано или късно.

Ситуацията в Йемен 21-03-2016г.

Yemen21032016

Йемен 21-03-2016г.


Ситуацията в Сирия – 22-02-2016г.

Syria22022016

Ситуацията в Сирия 22-02-2016г. По- ярките цветове показват наскоро завладените територии от САА и YPG/СДС


Кой кой е в битката за Халеб

През последните няколко дни, фокусът на общественото внимание към военните действия в Сирия се концентрира към провинция Халеб (Алепо), където силите на Асад започнаха офанзива, която преобърна статуквото в сектора с главата надолу. Успехът на про-правителствените части предизвика домино ефект, който доведе до интензивната намеса на кюрдските милиции (YPG), засилването на Даеш (Ислямска държава) и в крайна сметка предизвика Турция да извърши поредния си противоречив стратегически ход – да започне да бомбардира кюрдските позиции в опит да съхрани зоната, контролирана о бунтовнически и ислямистки части около градовете Мари, Тел Рифаат и Азаз. В цялата тази бъркотия от фракции, човек трудно може да загуби дирите на това коя група към кой лагер принадлежи. Предлагаме на читателите кратко обобщение.

Про-Правителствените сили

  • Сирийската Арабска армия – Контингентът, сражаващ се в битката за Алепо се състои от Републиканската гвардия, 4-та Танкова дивизия, 5-та Механизирана Дивизия, 17-та дивизия, 80-та бригада, 46-ти  полк на Специалните части.
  • Сили за национална отбрана – формация, съставена от множество про-правителствени милиции, обединена под общо ръководство след 2012г. и реформирана и разширена през 2015г. с активното участие на иранските сили Кудс и Хизбула, които отговарят за въоръжаването и обучението на СНО. В състава на тези милиции има изключително голям брой чужденци, записали се като наемници от всички краища на ислямския свят, кат по-голямата част от тях са шиити, но се срещат и сунити от Афганистан и Пакистан.
  • Бригадите Баас – военно-политическо формирование, изградено на базата на партията Баас. Съставена е от сунити-доброволци, верни на правителството, които се борят да прогонят бунтоническите сили от Халеб. Числеността им е около 5 000 души. Често се бият в най-нагорещените фронтове в града.
  • Лиуа ал Кудс – Лъвовете на Йерусалим са палестинска паравоенна част, подкрепяща Асад. Създадени са през 2013г. в Алепо и към момента се смята че са най-многобройната про-правителствена милиция в града.
  • Шабиха – ‘Духовете’ са алеуитски милиции, организирани от баасистите в Халеб. Сред тях най-значителен е клана ал Берри.

Хизбула

  • Катаиб Хизбула – Батальоните Хизбула са паравоенно фомирование към бойното крило на групировката, което се сражаваше в Ирак, а в момента се намира в Сирия. Числеността им е около 10 000души, но не е ясно каква точно част от тах са ангажирани конкретно около Алепо.
  • Харкат Хизбула ал Нуджава – Първата шиитска милиция, която официално заяви своето присъствие в битката за Халеб още през 2012г. Създадени с активната подкрепа на силите Кудс (Иран)

Иракски бригади

  • Бригадите Бадр – Иракска политическа партия, разполагаща със собствени части, ръководени от ирански офицери. Бригадите имат решаваща роля в изграждането на иракската армия след 2003г. До тогава техните бойци са подчинени на Върховня съвет на Ислямската революция за Ирак и се борят срещу режима на Хюсейн.
  • Бригада Айдар ак Карар –  Крило на иракската шиитска милиция Асаиб Ахл ал Хак. Числеността им е около 10 000 души. Изпратени са в Сирия като част от силите, които с помощта на Иран бяха пренасочени на запад с цел задържане на колабиращите позиции на правителството на Асад в периода 2012-13г.

Ирански сили

  • Революционната гвардия – религиозен клон на Иранската армия. Гвардията е основния инструмент използван от Иран при водене на въоръжени операции зад граница, като основното им участие е в Ирак, но техни части бяха изпратени и в Сирия под предлог че защитават определени шиитски светини в ключови точки на страната. Ролята им в битката за Алепо е ключова с оглед на военната им подготовка, дисциплината и въоръжението.
  • Силите Кудс – Специалните части на Иранската армия служат по-скоро като военни съветници и обучаващи звена за сирийската армия и милиии (по същия начин по който това правят спец частите на САЩ при кюрдите в Ирак)

Бунтовниците

  • Свободната Сирийска армия – най-значителната светска опозиционна част в Сирия. Групата се състои от 27 различни бригади, разпръснати из различни части на страната. Поради необходимостта от подкрепа и липсата на бойци, ССА влиза във временни коалиции с други местни милиции и ислямистки групи.
  • Ислямски фронт – сбор от седем сунитски милиции, финансирани от Саудитска Арабия. Ислямският фронт се явява най-либералната (до колкото този термин е приложим) сред религиозните бойни формирования в Сирия. Политическите им виждания са фокусирани около формирането на държава, доминирана от шариата, което ги приближава до подобните на тях части, подкрепящи правителството в Триполи (Либия). Подобно на триполитанците, ИФ вероятно се радват на турска подкрепа.
  • Ансар ас Шария – Временен съюз на ислямистки милиции в провинция Алепо, доминиран от фронта Ан Нусра, в който участва и другата голяма ислямистка група в северозападна Сирия – Ахрар ас Шам. Създаването на подобни ‘общо-ислямистки’формирования се превърна в запазена марка на Ал кайда (Ан Нусра), като подобни формации със почти същото име могат да се открият в Либия (Дерна, Бенгази, Адждабия) и Йемен (Таиз, Рада, Аден). За разлика пт ИД, които инкорпорират всички присъединили се към тях групи, Ал Кайда предпочита да поддържа фасада на плурализъм, залагайки на имиджа за една обща, обединяваща кауза. Освен това, за разлика от Даеш, Ал кайда все още не е развила концепция за въдворяване на някакъв нов ред, а по-скоро за обсебване на вече съществуващия.

Кюрдите

  • YPG – Отряди за обществена отбрана – основно бойно формирование на кюрдската Партия на Демократичния Съюз. YPG се явяват основните въоръжени сили на Сирийски Кюрдистан (Роджава) и като такива, защитават териториите разположени по дължината на турско-сирийската граница.
  • YPJ – Женски отряди за отбрана – бойни части, съставени от жени, служещи като част от силите на Роджава.
  • Сирийски демократични сили – Съюз от правоенни част, оглавяван от кюрдите, в който влизат милиции от арабски, кюрдски и асирийски произход, както и част от бригадите на ССА. Съюзът бе създаден в края на 2015г. като надграждане на съществуващите кюрдско-арабски и кюрдско-асирийски съвместни операции в района на Хасака и Аин Иса. От декември 2015г. организацията се явява единствената група в Сирия, която се ползва с официалната подкрепа на САЩ.

Ислямска държава (Даеш)

Ислямска държава набеляза Алепо като един от приоритетите си в Сирия още през 2012г. и от тогава проведе поредица от офанзиви, които в края на 2014г. ги изведоха на прага на града. Успехите на кюрдско-арабските части в района на Кобане, Тел Абиад и Аин Иса сериозно забавиха настъплението на ИД, а допълнителен удар дойде и в края на 2015г. с началото на успешна правителствена офанзива в района на базата Куейрес, която през последния месец се разрасна до разгръщане на широк фронт, който цели да изтласка силите на Даеш на изток от Халеб и да си подсигури пълен контрол върху ключовите инфраструктурни обекти около втория по големина град в Сирия. ПОзнавайки добре действията ан Ислямска държава, можем да сме обедни, че разделението между множеството фракции в сектора неминуемо ще даде шанс на Даеш да изиграе някой от множеството скрити козове.