1. Троя – ок. 1200 г. пр.Хр.

Конфликт: Троянската война

Къде: Троя (Илион), малоазийската част на Дарданелите, дн. Турция

Кои участват:

1) Микенската империя (Микена, Спарта, Итака, Пилос, Тесалия, Крит, Аргос, Егина)

Пълководци: Агамемнон, Менелай, Ахил, Одисей, Диомед, Аякс Теламонов, Идоменей, Нестор

Армия: около 100 000 войни, хиляди кораби.

2) Троя, Ликия, тракийското племе едони, градовете по Малоазийското крайбрежие

Пълководци: Хектор, Парис, Еней, Сарпедон, Мемнон, Рез

Армия: около 50 000

Колко време: продължава: 10 години

Резултат: Троя е унищожена от ахейците. Ахейците подчиняват градовете по западното малоазийско крайбрежие.

Накратко: Троянската война е колкото легендарно, толкова и реално събитие и едва ли някога ще можем да разграничим митовете от историческите събития. Конфликта отразява борбата на Микенската империя да наложи влиянието си в Егейско море и да постави под свой контрол търговията с Черно море и Мала Азия. В един по-широк контекст, войната с Троя може да се разглежда като част от нашествията на „морските народи“ (към които спадат ахейците) срещу богатите държави и градове в Мала Азия и Близкия Изток. Троянската война бележи зенита на ахейската експанзия но и маркира началото на период на упадък, свързан с нашествието на дорийците.

2. Обсадата на Сиракуза 415-413г. пр. Хр.

Конфликт: Пелопонеските войни (431-404г. пр. Хр.)

Къде: Сиракуза, о. Сицилия

Кои участват:

1) Атинският морски съюз

Пълководци: Никий, Ламах, Демостен, Евримедон

Армия: над 13 000 пехотинци, ок. 200 бойни и множество транспортни кораби

2) Сиракуза, Пелопонеският съюз, елинските полиси в южна Италия.

Пълководци: Хермократ от Сиракуза, Гилип

Армия: Неизвестен общ брой, но поне 1000 спартански хоплти, повече от 100 кораба.

Колко време продължава: 2 години

Резултат: Разгром на атинската експедиция.

Накратко: Експедицията срещу Сицилия и обсадата на Сиракуза са рискован ход от страна на Атина, целящ да отреже Пелопонес от богатите елински полиси в южна Италия. При евентуален успех, атиняните биха наложили  успешна блокада на Спарта и нейните съюзници и по този начин биха изтощили сериозно ресурсите на пелопонесците. Разбирайки важността на подобен ход, спартанците изпратили Гилип, начело на 1000 хоплити с цел да подсили отбраната на Сиракуза. Възползвайки се от объркването в атинското командване и допуснатите пропуски, спартано-сиракузката армия успяла да рагроми обсадата, нанасяйки сериозни поражения на атиняните, от които те така и не се възстановили до края на Пелопонеските война. Според повечето изследователи, провалът при Сиракуза предрешава изхода от Пелопонеските войни за Атина.

3) Обсадата на Картаген 149-146г. пр. Хр.

Конфликт: Третата Пуническа война (149-146г. пр. Хр.)

Къде: Картаген, Северна Африка, дн. Тунис

Кои участват:

1) Римската република

Пълководци: Сципион Емилиан Африкански

Армия: между 80 и 90 000 души

2) Картаген

Пълководци: Хасдрубал

Армия: ок. 90 000

Колко време продължава: 3 години

Резултат: Римляните превземат и разрушават Картаген.

Накратко: Третата Пуническа война се води за унищожението на Картаген. Градът представлявал трън в петата на римляните и те решили да го завладеят за да поставят веднъж за винаги северна Африка под свой контрол. Не бива да се подценява и страха, който римляните имали от картагенците заради похода на Ханибал по време на Втората Пуническа война и поради факта, че картагенците някак успявали да се възстановят след всяко поражение. В крайна сметка африканският град бил завзет, опожарен и разрушен напълно, голяма част от жителите му били избити или продадени в робство, а земята около града била засята със сол, за да не порасне нищо там.

4) Обсадата на Константинопол 717-718г.

Конфликт: Арабо-византийските войни

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Умаядският халифат

Пълководци: Маслама ибн Абд ал Малик, Убайда

Армия: над 120 000 души сухопътни сили, над 2000 морски съда

2) Византийска империя, Ханство България, Българскинеамници на арабска служба (куберови българи)

Пълководци: Лъв III, вероятно Кормесий, неизвестен командир на наемниците

Армия: точните цифри са въпрос на дискусия, вероятно 30 000 византийски войски в града, неизвестен общ брой българи ( 12 000 са наемническия контингент)

Колко време продължава: 1 година

Резултат: Арабските войски са разбити.

Накратко:

Арабската армия прегазва Мала Азия през 716г. и през 717г. навлиза на Балканите. Предните арабски части, улисани в грабежите на Тракия нахлуват в българските земи, където са разбити от дунавските българи. Междувременно, 12 000 български контингент (куберови българи), сражаващи се до тогава за арабите, се отричат от  службата си и разбиват личната гвардия на Маслама в Тракия. Арабите се изтеглят около Константинопол и поставят града под обсада. През октомври 717г., византийския флот унищожава голяма част от военоморските сили на Маслама в Мраморно море, а тежката зима и разразилата се епидемия допълнително смазват нашествениците, окопани в своя лагер и тормозени от атаки на българите втил. През август, 718г., арабите най-сетне вдигат обсадата, след като през пролетта пристигналите по суша и море подкрепления са разгромени от ромеите. Походът на Маслама обратно през Тракия провокира събирането на силна българска армия, начело, вероятно, с престолонаследника Кормесий, който нанася поредно поражение на мюсюлманите и ги прогонва от Европа.
Победата над арабите при Константинопол е също така важна за съдбата на Европа, както и успеха на Одо Велики срещу андалуските войски в битката при Тулуза. три години по-късно.

5) Обсадата на Константинопол, 1204г.

Конфликт: IV кръстоносен поход

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Кръстоносна армия, Венеция

Пълководци: Баудуин Фландърски, Бонифаций Монфератски, Енрико Дандоло

Армия: 20 000 кръстоносци и венецианци, 210 венециански кораба

2) Византийска империя

Пълководци: Алексий IV Ангел

Армия: 15 000 души и 20 кораба

Колко време продължава: 5 дни

Резултат: Рицарите превземат Константинопол и поставят основите на Латинската империя.

Накратко: След като Алексий IV Ангел допуска рицарите в града за да му помогнат да си върне трона, императора осъзнава допуснатата грешка и настанява латинците в квартал Галата, отвъд златния рог. Подтиквани от венецианците, рицарите, недоволни от неизпълнените обещания, решават да завземат града и го подлагат на обсада. на 12ти април, 1204г.кръстноносците, подпомагани от силен венециански флот успяват да щурвмуват крепостните стени на града в няколко участака и превземат столицата на Византия, отдавайки се на грабежи. Поведението на рицарите съвпада с това на техните предшественици при превземането на Йерусалим (1099г.) и служи като катализатор за неприазънта между православни и католици. Голяма част от богатствата на града са отнесени във Венеция. Падането на Константинопол е повратна точка в историята на Югоизточна Европа, тъй като де факто унищожава една от най-дълголетните държави в региона и отслабва неимоверно зашитата на Проливите от евентуална инвазия от Мала Азия. Византия никога повече няма да се възстанови напълно от този удар, въпреки, че през 1261г. никейският император Михаил VIII Палеолог успява да отвоюва Константинопол и го превръща в столица на възродената византийска империя. След падането на Византия, Венеция се налага като първа морска сила в Егейско море, наследявайки византийските островни владения и голяма част от стратегическите крепости в Морея,

6) Обсадата на Орлеан 1428-29г.

Конфликт: Стогодишната война (1337-1453г.)

Къде: Орлеан, Франция

Кои участват:

1) Кралство Франция

Пълководци: Жан дьо Ноа, Жил дьо Ре, Жана Д’Арк,

Армия: ок 6000 войници и ок. 3 000 въоръжени граждани

2)Кралство Англия

Пълководци: Томас Монтакю граф Солзбъри, Уилям дела Пол граф Съфък, Джон Талбот граф Шръсбъри

Армия: ок. 5000

Колко време продължава: 6 месеца

Резултат: Обсадата е вдигната от французите.

Накратко: Орлеан е една от най-важните крепости в средновековна Франция. превземането й от англичаните би сложило цяла северна и централна Франция в ръцете им. Града има и символична стойност за французите, редом с Реймс и Париж, тъй като е един от центровете на Капетингската династия, създала днешна Франция. Армията на дофина Шарл, командвана от Жан дьо Ноа и Жил дьо Ре се стреми да прекъсне обсадата, наложена от англичаните. важна роля за това изиграва Жана Д’Арк която лично щурмува английските позиции и макар ранена в битката, успява да вдъхнови французите, които нанасят тежко поражение на англичаните. Това е и първата голяма френска победа след разгрома при Ажинкур през 1415г. Неуспехът на англичаните при Орлеан бележи повратен момент в Стогодишната война, в който везните се накланят в полза на Франция. През следващото десетилетие и половина, французите постепенно успяват да изтласкат англичаните от своите земи и през 1453г. Стогодишната война завършва с победа за Шарл VII.

7) Обсадата на Константинопол 1453г.

Конфликт: Османските завоевания на Балканите

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Османски султанат

Пълководци: Мехмед II

Армия: около 80 000 души

2) Византийска империя, Генуа

Пълководци: Константин XI Драгаш, Джовани Джустиниани

Армия: около 10 000 души

Колко време продължава: 1 месец

Резултат: Османците превземат Константинопол и унищожават Византийската империя.

Накратко: Превземането на Константинопол е въпрос на време. Сама по себе си тази обсада е важна не толкова защото се случва, а защото е натоварена със сериозна символика. Последната останка от Римската империя изчезва от картата на Европа, за да бъде заменена от последната могъща ислямска империя, която тепърва щяха да заплашва Стария свят. Изходът от обсадата е повече от логичен – бранителите са многократно по-малко, а от никъде нямало да дойде помощ. Същевременно Мехмед II „си е написал домашното“ – Босфора е изцяло блокиран, построени са специални батареи, които да бомбардират стените, кораби са блокирали града по море и са готови да извършат десант през Златния рог. Дори във външнополитическо отношение обсадата е подсигурена – Мала Азия е омиротворена, Сърбия е поставена на колене, а Унгария няма да предприеме нов поход за спасяването на Константинопол. Превземането на вторият Рим от османците е вододел в историята на Европа и според някои изследователи може да се приеме като граница между Средновековието и Новото Време. Падането на Константинопол, също така, бележи важен етап в историята на на османската държава и нейния преход от султанат към империя.

8) Обсадата на Кандия 1648-1669г.

Конфликт: Критската война (1645-1669г.)

Къде: Кандия, о. Крит

Кои участват:

1) Османската империя

Пълководци: Фезил Ахмед Кьопрюлю паша

Армия: 80 000 войници, сапьори и поддържащи части

2) Венеция, Малтийските рицари

Пълководци: Франческо Моросини

Армия: около 20 000 войници и жители на града

Колко време продължава: 21 години (най-дългата обсада в историята!!!)

Резултат: Османците завладяват Крит

Накратко: Обсадата на Кандия е най-дългата обсада в човешката история и дори само този факт е достатъчен за да я постави в настоящата класация. Причината за продължителността й се крие в успехите на венецианския флот срещу османците и невъзможността на обсаждащите сили да наложат пълна блоокада на града. едва след реформите в османската флота (1657-1659г.) и последвалите победи срещу Венеция по море, Фезил Ахмед Кьопрюлю паша успява да изолира о. Крит и да блокира пристанището на Кандия. От тук на сетне, падането на града става въпрос на време. Не можем да отречем и таланта на Франческо моросини, който се проявява като б;естящ бранител и тактик и използвайки значително по-малките си сили успява да държи в патова ситуация грамадната османска армия, принудена да води тежко съществуване на о. Крит, често страдаща от липса на припаси и епидемии. Падането на Крит през 1669г. бележи един от върховите етапи в цялостната османска експанзия и също така бележи окончателното отстъпление на Венеция от егейско море.

9) Обсадата на Севастопол, 1854-1855г.

Конфликт: Кримската война 1853-1856г.

Къде: Севастопол, Кримски полуостров

Кои участват:

1) Великобритания, Франция, Османска империя,Сардиния

Пълководци: Франсоа Канробер заменен от Жан Жак Пелисие (Франция), лорд Раглан заменен от сър Джеймс Симпсън (Великобритания), Омар паша, Искендер паша (Османска империя), Алфонсо ла Мармора (Сардиния)

Армия: над 175 000 души

2) Руска империя

Пълководци:  Владимир Корнилов – убит, заменен от Павел Нахимов, Едуард Тотлебен

Армия: над 80 000 души

Колко време продължава: 11 месеца

Резултат: Съюзниците превземат Севастопол

Накратко: Обсадата на Севастопол е една от най-драматичните сцени във военната история на XIXвек. Свързана с проява на безмерен героизъм и безмерна глупост, обсадата ражда герои в следствие на допуснатите от командването грешки. В крайна сметка съюзниците губят над 128 000 души убити и ранени, а руснаците – над 102 000 убити ранени, което превръща обсадата в една от най-кървавите в историята до тогава. Севастопол, подобно на Константинопол (1453г.) е натоварена по-скоро със символика, отколкото със прекомерно стратегическо значение. Въпреки това, загубата на града изиграва своята роля прекратяването на войната и подписването на унизителния за Русия Парижки мир (1856г.). В по-широк аспект, в следствие на обсадата се заражда и модерната медицинска помощ в следствие дейността на лейди Флорънс Найтингейл, която създава първия корпус медицински сестри, поели грижата за ранените войници.

10) Обсадата на Сталинград, 23,08-02,02,1943г.

Конфликт: Втората Световна война (1939-1945г.), Източен фронт.

Къде: Сталинград (дн. Волгоград), Русия

Кои участват:

1) Германия, Италия, Унгария, Румъния, Хърватска

Пълководци: Ерих фон Манщайн, Фридирх Паулус, Волфрам фон Рихтхофен, Петре Думитреску, Константин Константинеску, Итало Гариболди, Густав Яни, Виктор Павчич

Армия: 1 040 000 войници, 10 250 оръдия, 500 танка, 732 самолета

2) СССР

Пълководци: Георги Жуков, Николай Воронов, Александър Василйевски, Андрей Йеременко, Константин Рокосовски, Николай Ватутин, Василий Чуйков, Никита Хрушчов

Армия: 2 500 000 души, 13 491 оръдия, 4 000 танка, 1115 самолета

Колко време продължава: 6 месеца

Резултат: Унищожаване на 6та армия на Германия, вдигане обсадата на Сталинград, преобръщане хода на войната на Източния фронт.

Накратко: Обсадата на Сталинград е един от ключовите моменти във Втората Световна война, а според някои изследователи е и повратна точка в най-кървавия конфликт в човешката история. След загубата на Германия, хода на войната се обръща безвъзвратно и Червената армия започва своето бавно, но методично настъпление към Берлин. Обсадата на Сталинград е сред най-мащабните (ако не и най-мащабната) обсади в човешката история, като в нея участват над 3 500 000 души, повече от 25 000 оръдия, над 4000 танка и повече от 1800 самолети от двете страни. В състава на германските сили се сражават части на всички немски съюзници с изключение на България. Комбинацията от логистични и стратегически грешки, допуснати от немското командване, съчетана с упоритостта на съветската отбрана и вкарването на безпрецедентен човешки ресурс изиграват своята роля и водят до провала на операцията, чиято цел е да се блокира река Волга и да се прекъсне връзката на Москва с Кавказ и Сибир.