Tag Archives: Жечпосполита

Битката при Берестецко

Berest1

худ. Артур Орлинов

Конфликт: Бунтът на Хмелницки (1648-57г.)

Кога: 28-30,06,1651г.

Къде: Берестечко (дн. Украйна, тогава Жечпосполита)

Участващи страни:

1) Жечпосполита (Кралство Полша и Великото Литовско княжество)

Пълководци: Ян II Кажимйеж, Йерми Вишньовецки, Миколай Поточки,

Армия: общо 80 000, от които 17 000 конници, 16 000 пехотинци, 47 000 опълчение

Загуби: около 1000

2) Запорожките казаци, Кримското ханство

Пълководци: Богдан Хмелницики, Ислам III Гирай, Тогай Бей, Иван Бохун

Армия: ок. 120 000

Загуби: ок. 30 000

Историята на кратко:

Битката при Берестецко е една от най-мащабните в историята на Новото време, дори може би-най-голямата. В нея участват не по-малко от 200 000 души, а продължителността й – 3 дни я нарежда сред най-дългите сражения в Европейската история преди ПСВ

През първия ден на сражението, малък полски авангард, съставен от панцерни (среднотежка кавалерия) и крилати хусари (всичко 2000 души), пресреща по-многочислените предни части на казашко-татарската армия и ги разбива, понасяйки минимални загуби.

Вторият ден на битката принадлежи на бунтовническата армия. Поляците излизат от лагера си с цялата кавалерия и се приготвят за решителна атака срещу врага. Степните конници приемат вражеската офанзива, спират я, отхвърлят полската кавалерия и я преследват чак до лагера на Ян II, където с помощта на пехотата и кавалерията вражеският щурм е отбит.

Третият ден

Bitwa_pod_Beresteczkiem

По настояване на Ян II, полската армия излиза за решително сражение на 30 юни. Двете армии застават една срещу друга в ранната утрин, но сражението започва едва в 3 следобед, когато мъглата над бойното поле окончателно се вдига. Йерми Вишньовецки повежда десния полски фланг в атака, разгромява татарите и прогонва голяма част от тях от бойното поле, докато на левия фланг полската кавалерия сериозно притиска казаците и започва да унищожава тяхната пехота. Ян Кажимйеж повежда центъра в атака и окончателно прекършва противниковата линия, изолирайки напълно казаците.
В този момент, добре насочена полска канонада всява смут в личната свита на кримския хан Ислам Гирай. Той взима със себе си казашкия водач Хмелницики  като заложник и напуска бойното поле, слeдван от дезорганизираната си орда.

В края на деня, полската армия започва обсада на казашкия вагенбург, която продължава десет дни. Полските инженери отклоняват течението на близък поток така че да наводни вражеския лагер. в този ден (10 юли), Иван Бохун повежда 2 000 казаци извън лагера, с цел да подсигури път за бягство. Това всява паника сред останалите казаци и те започват да бягат панически. полските сили използват суматохата, прегазват вражеската защита и помитат лагера. В последвалото клане над 20 000 души намират смъртта си.

Поляците не успяват да се възползват от решителната си победа и да приключат моментално бунта на Хмелницки, който ще продължи още 6 години и ще донесе след себе си Шведския Потоп и войната с Русия (1654-67), довела до загубата на Украйна и разоряването на Жечпосполита.


Битката при Хотин, 1673г.

На днешната дата, преди 340 години, войските на Ян Собиески нанасят съкрушително поражение на Османската империя в битката при Хотин. Тази битка остава в историята с един от първите случаи на успешна употреба на ракети в сражение.

Османски и полски конници в схватка

Османски и полски конници в схватка

Битката на кратко:

Кой конфликт: Полско-Османскатa война от 1672-1676г.

Къде: Хотин на р. Днестър, Украйна

Кога: 11.11.1673г.

Участващи страни:

1) Османска империя

Пълководец: Хюсеин Паша

Численост: 35 000, 120 оръдия

2) Жечпосполита

Пълководец: Ян Собиески

Численост: 30 000 поляци, литовци, 300 татари

Сражението:

След като в продължение на месец Ян Собиески не успява да превземе крепостта Хотин, града получава подкрепа от османска армия, изпратена срещу поляците под командването на Хюсейн паша.  Полският коронен хетман бързо разбрал, че ако не предприеме бърза атака срещу по-многобройния враг, цялата кампания може да завърши с провал. Ето защо Собиески организирал армията си за нощна атака и в нощта на 10-ти срещу 11-ти ноември, полските пехотнич части и спешени драгуни атакували траншеите, защитаващи османския лагер. Войниците съборили част от оградата в различни секции на укреплението и започнали да поставят дъсчени мостове през рововете, за да може тежката полска конница да преодолее рововете и да нахлуе в османския стан.
Същевременно полската артилерия действала с убийствена ефикасност и не позволила на османците да развърнат собствените си оръдия и дори успели да подпалят единственият мост над Днестър, по който османците можели да отстъпят. Хванати в капан между пълноводната река и смазващата атака на полските хусари, османската армия била избита или пленена, а не били малцина и тези, които се издавили в река Днестър при опита си за бягство.

Макар от битката да не произтекли важни за изхода на войната последици, тя изиграла сериозна роля в повишаването престижа на Собиески не само в Полша, но и в Европа. Според някои изследователи, победата циментирала шансовете на Собиески за полския трон, който той спечелил при изборите на Сейма през май, 1674г.